Начало
 
 

Михаил Вешим разказва за 75-годишния „Стършел”

22.02.2021 /12:00 | Източник: Стършел Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Михаил Вешим

По повод 75-годишнината на хумористичното издание неговият главен редактор прави равносметка на развитието му.

Като опитен алпинист вашият „Стършел” изкачи още един връх – 75 години. Връх, който нито един български вестник не е изкачвал. 75 години Националният седмичник за хумор и сатира излиза без прекъсване, без да е променял името и бодливия си нрав. В историята му има различни периоди – започнал като ляв вестник и партийно издание, след промените през 1989 г. „Стършел” стана истински независим вестник. Това припомня в последния брой на "тТършел" главният редактор на изданието Михаил Вешим. Той продължава:

Спомням си редакционните дебати в ония бурни времена, веднага след 10 ноември – как и по какъв път да тръгнем? С почит и уважение към творчеството му, тогава поканихме един от основателите на вестника, поета Валери Петров, да стане член на нашата редколегия.

„Отде-накъде! – реагира той, остро и неочаквано за нас. – Щом искате независим вестник, направете си „Щъркел”! „Стършел” е започнал като партиен и трябва да си остане такъв!” 

Не го послушахме – него, майстора на словото. И по-добре. Ако бяхме го послушали и бяхме оставили вестника в ръцете на Столетницата, днес нямаше да го има. Както ги няма други издания от миналото – „Поглед”, „Антени”, „Народна младеж”, „Народна култура”… 

А „Стършел” продължава да излиза, благодарение на усилията на всички стършели от Гнездото, на нашите сътрудници и най-вече на нашите читатели. 

Верните ни читатели – това е тайната на нашето дълголетие. Редица поколения са израсли с изданието ни, спомнят си текстове и карикатури от миналото, имената на авторите. Някои още събират и подвързват годишнините, за да си ги пазят като историческа ценност. 

„Стършел” наистина е ценност в историята на журналистиката ни. Той не е просто сатиричен коментар за събитията на седмицата.

В него има и литература   

Неслучайно през редакцията ни са преминали най-добрите български писатели и поети-сатирици. Следа са оставили най-добрите ни карикатуристи. С техните карикатури един ден може да бъде илюстриран учебник по съвременна история.

Освен различни периоди, „Стършел” е имал и различни главни редактори. Първите двама – Челкаш и Асен Босев, не помня – по обясними причини, но за другите имам преки наблюдения. Не им беше лесно. 

Най-трудно беше на Христо Пелитев – най-дълго заемалия поста, цели 26 години. Той хем имаше чепатия нрав на сатирик, хем трябваше да се съобразява с партийната линия. Четеше фейлетоните под лупа да не би някъде линията да се изкриви. И когато хванеше „изкривяване”, играеше редакторският молив…

Неговият страх: да не звънне червеният телефон със заповед за уволнение. Тогава ние, по-младите, се майтапехме, че по лицето на Пелитев може нагледно да се види що е то „язвителен хумор” – когато Главния го свива язвата от жилещи текстове и карикатури.

На мен сега ми е най-лесно  

След него като парашутист през 1989-а бе спуснат Орлин Орлинов, най-кратко задържалият се на редакторския стол – само половин година. Той нямаше нищо общо с хумора и сатирата, нямаше даже време да разбере на какъв вестник е начело – работещите в редакцията бързо го демонтираха като ненужен комунистически символ.

Йордан Попов пое кормилото в най-бурния период, когато се решаваше съдбата на вестника. „Зодия „Овен” съм” – казваше той за себе си. С упоритостта на овен и с остротата на перото си успя да надделее над „червените мандарини”. В ония бурни времена „бодливото трио” Попов, Георги Чаушов и Георги Александров успя да извоюва независимостта на „Стършел”. За да е вестникът такъв, какъвто е и днес – далеч от властта, от политически партии и икономически групировки. 

След Йордан на редакторския стол седна Кръстьо Кръстев – много по-мек и сговорчив характер, но пък твърд в едно – в художествения вкус. Той не позволи на простотията, която превземаше другите медии, да влезе в „Стършел”. Кръстьо затвори вратата на редакцията за хумористичната чалга, тип „ку-ку” и Слави, за уличния език и за „жълтата гостенка” на прехода – жълтата журналистика. 

На мен сега ми е най-лесно – нямам притеснения за „правата линия”. Или за това, че някой партиен секретар ще ме уволни по телефона. И когато в класация пишат, че по свобода на словото сме на 111-о място, някъде при Бенин и Того, се усмихвам недоверчиво. Ами я си представете, че сме „стършели” в Русия, в Турция или Беларус! Само за една карикатура на „вожда” цялата редакция щеше да е в затвора… Щеше ли тогава „Стършел” да стигне до 75?

Като главен редактор имам само един кошмар: че някой ден „Стършел” спира да излиза – по технически или по финансови причини.

Тогава читателите ще кажат: създадоха го известни български писатели, в него работиха Радой Ралин и Борис Димовски, Стефан Гечев и Борис Априлов, Марко Ганчев и Георги Чаушов… А го затри някой си Вешим…

Но бързо прогонвам тая мисъл и с колегите подхващаме следващия брой… За следващата седмица. Към следващата годишнина.

Свързани:   Михаил Вешим разказа за в. „Стършел” по БНТ

По повод 75-годишнината от първия брой на легендарното сатирично издание главният му редактор припомня случки от прехода, свързани с оцеляването на уникалния вестник
Дата: 17.02.2021


 

Сподели в
 

Съединените щати призоваха военните власти в Мианма незабавно да освободят журналист от Асошиейтед прес и още петима негови колеги, които бяха задържани, докато отразявали протестите срещу военния преврат от 1 февруари, предаде АП.

05.03.2021/12:00

Най-малко 840 журналисти от 68 страни са починали през последната година, след като се заразили с новия коронавирус, съобщи неправителствената организация "Прес емблем кампейн" (ПЕК), цитирана от ТАСС.

04.03.2021/18:39

Беларуски съд постанови наказание от 6 месеца затвор за журналистка по обвинения в разкриване на медицински тайни, след като тя оспорила официални изявления за убийството на демонстрант, който според властите бил пиян, предаде Ройтерс.

03.03.2021/17:13

Хатидже Дженгиз, годеница на убития саудитски журналист Джамал Хашоги, заяви, че саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман трябва да бъде наказан незабавно, след като доклад на американското разузнаване установи, че той е одобрил убийството, предаде Ройтерс.

02.03.2021/12:00

Германската фондация "Конард Аденауер" е спряла финансирано от нея издание, защото в него се съдържали критични текстове срещу правителството и ГЕРБ.

01.03.2021/12:00

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

По повод националния празник 3 март и 143-ата годишнина от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията.

03.03.2021 /00:30

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова честити на колегията идещото пролетно обновление и отправя пожелания за здраве, енергия и промени към добро.

01.03.2021 /09:04

В деня на възпоменанието за Апостола на свободата Васил Левски нека и хората на словото, призвани да са обществената съвест, сверят отново пътя си със заветите му. И да не забравяме думите и на другия ни герой от същата възвисяваща епоха Христо Ботев: „Свободата е мила, истината е свята”

19.02.2021 /15:30

 Мнения

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 31 гости

Бързи връзки