Начало
 
 

Безотговорността към дискусията за новата преса е неуважение както към ролята, така и към трагедията й

18.02.2021 /15:21 | Автор : Офелия Хаджиколева | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Офелия Хаджиколева

По повод предаването на БНТ от 15 февруари в рубриката „История БГ“, посветено на пресата в началото на демократичния преход

В СБЖ бе получено писмо от известната журналистка Офелия Хаджиколева, която ни препраща друго свое писмо - до БНТ - по повод излъченото на 5 февруави предаване „История БГ“, посветено на вестниците на прехода. Предлагаме и двете писма на Офелия Хаджиколева:

Драги колеги,

Препращам ви писмото си до БНТ по повод дискусията за пресата в началото на демократичния преход в "История Бг".Мисля, че дискусията бе изключително повърхностна и едностранчива и демонстрира пълно непознаване на темата.

Вярвам, че това е впечатлението на всеки по-опитен колега, все едно какви идеи е защитавал в работата си тогава. А на по-младите - каква информация, какво познание, какъв повод за размисъл им даде?

Периодът беше сред най-важните за историята на българската журалистика - и не само на нея! - за да си позволява който и да е да подхожда така непрофесионално и безотговорно към нея. Тази история може да получава различни оценки, но наш дълг е да представим фактите в нея вярно, в пълнота и с колкото се може повече различни гледни точки.

Проблемът засяга всеки в нашата професия, затова ви предлагам да дадета на писмото ми максималната публичност, която ви е възможна.

С поздрав

Офелия Хаджиколева


По повод предаването от 15 февруари в рубриката „История БГ“, посветено на
пресата в началото на демократичния преход



Дами и господа,

Казвам се Офелия Хаджиколева, бях първият главен редактор на възобновения вестник „Свободен народ“, седмичник, от който бяха излезли 5 редовни 16-странични броя преди първия брой на „Демокрация“. Вярвам, че няколкогодишната ми работа в „Свободен народ“, както и дългият ми журналистически опит преди и след това изграждат компетентно мнение по дискутираната тема. Мисля, че то е важно за вярното й осветляване и е въпрос на журналистическа етика мнението ми да получи гласност.

Дискусията не припомни, не обясни, не анализира, не оцени основното, най-важното в т.нар. нова демократична преса –
нейната идейност.

Та представете си януари, февруари, март’90-та, представете си митингите, представете си първите избори! Че такива, каквито сме сега – да не станахме изведнъж?

„Свободен народ“ и „Демокрация“ носеха нови идеи, носеха гигантската промяна, чрез която обществото излизаше от един свят и влизаше в нов. Вестниците и бяха двигател на тази промяна, и бяха движени от тази промяна – не зная друго време, в което общество и преса да са били така плътно преплетени.

Обществото беше вулкан от емоции, конфликти, идейни търсения, падения и възходи. Пресата беше в кратера на този вулкан и влияеше, силно влияеше и на емоциите, и на конфликтите, и на идейните търсения, и на възходите и паденията. Цялото общество и всеки човек бяха пред съдбовен избор и пресата им помагаше - или пречеше! - да го направят.

Старомодно е да се говори за барикади. Но, Бога ми, барикади имаше. И на тия барикади се пишеха и четяха вестници. И журналистите избираха за кои барикадни вестници да пишат. И читателите избираха кои барикадни вестници да четат.
Ако някой вижда в тези редове просто патетика – а не патетиката на онова време, той просто не го е живял и е получил днешния ден наготово.

Нищо от тази основна същност на новата преса нямаше в дискусията в студиото – а като го няма най-важното, какво значение има останалото?

Съвсем естествено и заслужено бе изтъкната появата на „часовите“ вестници, те действително бяха перспективната новост в българския печат. Но предложили ни се някакъв анализ – на каква обществена необходимост отговориха, как се развиха, кои бяха силните и кои слабите им страни, кое беше доброто и кое злото, което донесоха?

Дължим много на тази нова дума в журналистиката – но не й ли дължим и началото на „всички са маскари“ или ниските езикови критерии, например?

Нищо по тези толкова важни за днешното състояние на журналистиката въпроси в дискусията. Едно единствено мнение – на създателите на часовите вестници. Това, мисля, не е съвсем по „New York Time“-ски.

Отделен въпрос бяха силните резерви на едновремешната ни гилдия към декларираната „независимост“ и „чисто пазарен принцип“ на изданията – твърде очевидна бе обвързаността с линията на Луканов в БКП и неговите успешни нови бизнесмени. Фактът, че известен журналист с истинското си име бе в ръководството на „Работническо дело“, а с псевдонима си – водещ автор на „168 часа“, навярно е бил само дребна проява на независимостта. Пък като се види кой ще победи накрая, тогава ще реши как ще се казва… Естествено, гостите в студиото не зададоха някакъв въпрос за всичко това – но водещият?

Гостите в студиото. Няма професионалист, който да разбере защо, при ограничения брой на участниците, са поканени двама представители на един от всичките нови типове преса. Какво да очакваме? Когато единият изкаже дадена теза – другият да я обори? Не е ли предварително ясно, че ще римуват „Бяхме върхът!“ с „Не, не, наистина бяхме върхът!“ Колега от „Чук-чук“ да беше издирен – повече щеше да обогати палитрата.

Мощната „Демокрация“, която продаваше стотици хиляди вестника всяка сутрин, която оформяше мнението на половин България – тя представянето и защитата на „Драги ми Панчо“ ли заслужаваше? Едно късно нейно дете, нямащо нищо общо с възхода на тоя голям вестник и много малко – с падението му.

Присъствието на литературния историк – чуждо тяло на масата, ни той се интересуваше от останалите, ни те от него. А какво се очакваше от професор Знеполски? Да осмисли исторически събитията? Да даде обективната оценка на учения, не на пристрастния пряк участник? Да изведе съвременните изводи – да ни покаже какво сме посели тогава, което жънем сега?

Излъгани очаквания. Неприятно е да гледаш професора толкова дистанциран и апатичен, очевидно усетил, че не е на мястото си, усетил разностилието на цялото предаване. А при разностилие – не знам кое надделява, раздразнението или просто отегчението. И при участника, и при зрителя.

И целият разговор – без център, без водеща нишка, без задълбочаване поне в един проблем, по-скоро с явно непознаване на тематиката, хванати и пуснати въпроси, много минути за маловажното, никакви за важното… На фона на свръх беден изобразителен материал, няколко повтарящи се кадъра за фон.

Рядко един час телевизионно време е оставял усещането за такава повърхностност. И в крайна сметка – за такава безотговорност към обсъжданата тема.

Огромна е ролята на новата преса в развитието на България – огромна беше и трагедията й, след като ролята беше изиграна. Безотговорността към дискусията за новата преса е неуважение както към ролята, така и към трагедията й. Както и към читателите, с които създателите на тази преса живяха общ прекрасен живот.

Като гледам на това предаване като на изключение от успешната ви рубрика, оставам с най-добри пожелания

Офелия Хаджиколева

 

Сподели в
 

Това стана по Коледа – преди няколко месеца. И появата на изданието – като факт, бе отбелязано в сайта на СБЖ . Съпроводено от разговор с автора. Струва си обаче да се сподели мнение за книгата, след като бъде прочетена внимателно...

21.06.2021/14:18

Денят на Европа е от новите ни празници, а всяка следваща година като че ли намалява ентусиазма, с който го приехме.

08.05.2021/10:05

Накъде са се запътили унищожителите на журналистиката, свободата и изборите - от Бойко Борисов до Големите му братя по света

20.03.2021/17:00

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021/12:56

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021/09:45

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

На 21 юли се навършиха 122 г. от рождението на големия американски писател, шлифовал словото си като дългогодишен военен репортер, Ърнест Хемингуей. По този повод webcafe.bg припомня пъстра броеница от негови сентенции.

22.07.2021 /11:25 | Източник: webcafe.bg

Отдавна в списъка на добрите ми намерения беше включено интервю с известния и обичан от много българи писател и поет Лозан Такев. Е, вече намерението е факт и вие четете какво е отговорил членът на УС на СБЖ на моите питанки за сайта на Съюза.

19.07.2021 /11:41 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Луиза Тахмисян разказва за големия журналист, оглавявал варненския в. „Народно дело”

19.07.2021 /09:16 | Автор: Луиза Тахмисян | Източник: СБЖ

Да си призная рядко гледам прогнозата за времето по телевизиите, но пък се е случвало някои от момичетата или момчетата на времето да ми спрат погледа и вниманието. Такъв беше ЕмилЧолаков, Симеон Матеев от България он Ер,Станислава Цалова… Но една вечер преди няколко години на 3 март в новините по БНТ съобщиха,че колежката им Ева Кикерезова, която казва времето, се снимала с президента Радев. Е, това ме впечатли и реших да видя кое е това момиче.

16.07.2021 /10:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Журналистът Иван Бакалов припомня във Фейсбук групата "Мемоари, майтапи и тъга по журналистиката :)" събития отпреди близо четвърт век - купуването на "24 часа" от ВАЦ, първата журналистическа стачка там, връщането на Валери Найденов начело на вестника, конфликтите му с журналистите и прочутата му фраза за "паметника" и "песъчинките на световния журналистически плаж".

15.07.2021 /09:31 | Автор: Иван Бакалов | Източник: Фейсбук

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

 Акценти и позиции

Наградите в новоучредения от Европейския парламент конкурс за изключително журналистическо постижение на името на убитата известна разследваща журналистка от Малта Дафне Каруана Галиция ще се определят от международно жури, съставено от представители на медиите и гражданското общество в 27-те страни от ЕС.

07.07.2021 /12:03

В Деня на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България нека сверим и посоките на българката журналистика по непреходните ориентири на историческите, духовните и моралните ни върхове.

02.06.2021 /10:08

В своя декларация УС на СБЖ остро осъжда действията на властите в Минск, като настоява и за международно разследване на шокиращия инцидент с насилствено приземения в столицата на Беларус пътнически самолет и за изясняване на всички обстоятелства около него от страна на Международната организация за гражданска авиация (ICAO). Необходимо е изграждането на изрична международноправна рамка, която да предотвратява допускането на подобни инциденти занапред.

26.05.2021 /10:47

 Мнения

Това стана по Коледа – преди няколко месеца. И появата на изданието – като факт, бе отбелязано в сайта на СБЖ . Съпроводено от разговор с автора. Струва си обаче да се сподели мнение за книгата, след като бъде прочетена внимателно...

21.06.2021 /14:18 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Денят на Европа е от новите ни празници, а всяка следваща година като че ли намалява ентусиазма, с който го приехме.

08.05.2021 /10:05 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 21 гости

Бързи връзки