Начо Халачев

Начо Халачев се борел срещу избора на Кирил Вълчев за генерален директор на БТА! Вятър и мъгла или „фейк нюз“, както би казал популярен политик отвъд океана. Получава се обаче. Явно меракът за интрига в някои колеги е силен, та избива над други качества.

Но, да, боря се, по-точно – борих се Законът за БТА да бъде променен, преди да бъде направен изборът на нейния нов шеф.

Защо ли? Защото този закон е недоизкусурен, да не кажа кьопав. При това с много пробойни и създава проблеми от различни гледни точки. И подех инициатива за промяната му, далеч преди да разбера кои ще се кандидатират за въпросния пост. И продължавам да съм привърженик на тази последователност - промяна и след това избор, макар с Кирил Вълчев да сме в голяма степен съмишленици.

Защо? Защото аз не вярвам в „добрия цар“. Аз не искам като колегите да се надявам, че новоизбраният генерален директор ще се прояви като добър мениджър. На мен упование и обещания не са ми достатъчни, не ми вършат работа. Аз искам законът ДА ЗАДЪЛЖАВА мениджърът на БТА да действа ЦЕЛЕНАСОЧЕНО И ТО В ПРАВИЛНАТА посока. Тъй като и Максим Минчев, светла му памет, беше според мен много добър мениджър, но не водеше БТА в правилната посока.

Но да почнем с дупките в Закона. Законът не предвижда приемственост. Ама как е възможно. Ами на, възможно е. Така че новият бетеански шеф може спокойто да задраска големите инициативи на Максим Минчев и никой не може законово да му възрази. Защото те не бяха свързани с информационната дейност на БТА и за тях националният бюджет пари не отпуска. И международните форуми, които организираше, и мрежата от пресцентрове са финансово бреме за агенцията. И да, липсата на приемственост създава нестабилност в институцията.

Друго недоглеждане. Генералният директор е формално безконтролен. Специализираната комисия в парламента само изслушва един път годишно доклад за неговата дейност (добре разбрахте – за неговата дейност, а не за дейността на БТА) и без задълбочен анализ, парламентът взема формално решение по него. Толкова.

За сметка на това генералният директор утвърждава структурата и правилника за дейността на БТА, утвърждава щата и длъжностните характеристики на бетеанци и т.н. Това означава, че не само той може да ги промени във всеки един момент, но така може да постъпи и новият генерален директор. Без да се допитва и съобразява с когото и да било.

Волунтаризъм и нестабилност? Да, ама какво от това! А на министерствата не министрите, а министерският съвет им утвърждава правилниците за дейността.

Проблематичен е и начинът за избор на генералния директор. Както със закона, така и преди приемането му, той следва една и съща процедура – избира се от просто мнозинство в Народното събрание. А това прави този избраник чувствителен и зависим от избралата го група депутати, въпреки давания му от Закона 5-годишен мандат. И не само. Начинът на избор, на практика назначаване, дава основание БТА да се възприема не като обществена, а като държавна медия.

Като последствие шефът на агенцията се стреми да води комфортна за себе си и за избралите го информационна политика. Дали съзнателно или по схемата проба-грешка, но Максим Минчев е стигнал до този комфорт, като, меко казано, не е стимулирал репортерите да бъдат първи при отразяването на събитията.

В скоба да припомня, че навремето, включително и за закъснение, репортерите, поне във ВИНФ, бяхме санкционирани. Да, не е възможно винаги да си първи, но това трябва да бъде стремеж, начин на мислене, политика, професионална настройка. Защото това е същността на една информационна агенция – да бъде винаги първа. И поведението на представителите на световните информационни агенции го потвърждава. В обратния случай тя се обезсмисля.

Към това вървеше БТА при Максим Минчев, това се забелязваше отвън и е в основата за неласкавата оценка за нейната работа. И това не е нито субективна, нито само моя оценка. В изразено във Фейсбук отпреди два дни мнение Евелина Андреева, която няма нужда от представяне, пише: „В момента БТА не съществува в дигиталното пространство. Според Gemius тя заема между 350 и 400 място по посещаемост, поради ниския трафик. А достойното й място би било сред топ 10 на информационните платформи.“

А аз тогава бих добавил риторичния въпрос: как БТА осъществява „основно присъствие на медийния пазар“ в страната и кой би тръгнал да я краде, след като слабо се интересуват от нея!?

Новият й шеф трябва да обърне тенденцията. Разбира се, ако иска да я запази и развие като ИНФОРМАЦИОННА, а не като някаква друга агенция. Но дали ще получи подкрепа отвътре и дали ще устои на обратния натиск отвън?! Аз не съм уверен.

За да не загуби пък агенцията социалните си позиции, Максим й извоюва друг престижен имидж – на организатор на международни прояви и прес центрове. Престижно и полезно, но позиционира БТА в друга категория, а не в категорията на ИНФОРМАЦИОННИТЕ агенции. Това в резюме.

Дадените правомощия на генералния директор и формалният надзор над дейността му очертават, от друга страна, БТА като изключително авторитарна, недемократична институция, в която редовият журналист не е независим и е принуден да се съобразява с визията и информационната политика на генералния директор, а не със законите и постулатите в работата на една информационна агенция. И това не е от вчера.

Да се удивляваме ли при това, че и заради Закона за БТА България е на последно място по свобода на словото в ЕС и през 2019 г. - на 111-то място по свобода на медиите от общо 180 страни в класацията на „Репортери без граници“.

Какво би могло да бъде лечението? БТА е уникална, но подходът към нея може да е в стила на СЕМ за БНТ и БНР. Предложеният обаче с тази цел 3-членен, условно наречен, „Надзорен съвет“ среща в БТА безпринципни, но силно аргументирани възражения. Защо? Защото опитът със СЕМ бил лош и защото политиците по традиция раздували такива органи и вкарвали в тях паразитиращи „калинки“. А ние нямаме нужда от повече чиновници, казват ми от БТА, те и сега са ни много.

Поведението на колегите може да се чете и от друг ъгъл – ние не вярваме на българската демокрация и предпочитаме „добрия цар“. И не искат да чуят, че един 3-членен „Надзорен съвет“ от колеги с над 20-годишен журналистически стаж, избиран от парламент, президент и гилдия, би стабилизирал БТА, би гарантирал правилното управление и приемствеността, би създал по-спокойни условия за работа и на генералния й директор. И, за жалост, са прави, разбирам техния избор.

Трябва ли обаче да се отказваме от борбата за по-добра демокрация! Трябва ли след такава позиция да се сърдим, че лесно ни слагат чатал на врата!?

..........................................................

Авторът Начо Халачев има 22 години в БТА из основните й редакции, включително кореспондент в Алжир и в Москва, с опит из почти всички видове медии към днешна дата

Сподели в