Начало
 
 

„Македония” е най-влиятелният български вестник през Възраждането

04.12.2020 /14:05 | Източник: Банкеръ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


"Македония" от 3 декември 1866 г.

През 1866 г. Петко Рачов Славейков основава в. "Македония" в Цариград. "Македония" е български вестник, който излиза в османската столица от 3 декември 1866 до 25 юли 1872 г.

С тиража си от 3600 броя е най-разпространеният и най-влиятелният български вестник през Възраждането. Главен редактор е Петко Рачов Славейков, припомня "Банкеръ"

Вестникът е основан от Славейков и съдружника му караманлията (турскоезично население, което изповядва гръцко източно православие) Йоаким Каръягдъ.

Печата се в едноименната печатница "Македония", закупена в 1866 г. от Славейков. Тя е оборудвана технически от инвентара на печатницата на "Цариградски вестник" - български седмичник, излизал в Цариград от 1848 до 1862 г., едно от най-сериозните издания на български език от възрожденския печат, основано от Иван Богоров след спирането на "Български орел".

"Български орел" (оригинално име "Бѫлгарскый орелъ") пък е първият български информационен и общообразователен вестник.

Има високопатротични цели  

Вестник "Македония" излиза седмично, а в четвъртата годишнина известно време и 2 пъти седмично. Той често излиза с притурски като „Малкият лист на Македония“ („Малка Македония“).

Подзаглавието на вестника се променя няколко пъти – "Вестник политический и филологический. Ще излязва всяка събота. Ред. П. Р. Славейков", "Вестник за народа", "Лист за политика, книжевност и търговия" и други.

Мотото е "Твърде лошо нещо да ся поместя някои от началата си, когато са прави! Ако не върви напред, а то поне назад да не върви, трябва да бъде високата аксиома на разумността".

Сред основните сътрудници на вестника са Гаврил Кръстевич (по-касно става главен управител на Източна Румелия от 1884 до Съединието през 1885 г.), Марин Дринов, Тодор Икономов, Тодор Шишков, Захари Княжевски, Кузман Шапкарев, Светослав Миларов, Никола Пърманов, Стефан Бобчев. 

Вестникът носи заглавието "Македония", тъй като задачата му е: "да приведе в съзнание заблудените в тази страна гъркомани". Затова Славейков печата и текстове на македонски говори с гръцки букви, единствено познатите на много македонски българи.

Спиран е 5 пъти от властите  

Вестникът взима активно участие в борбата за самостоятелна църква и за утвърждаване на българското образование. Стои на радикални позиции за пълно скъсване с Цариградската партриаршия и създаване на самостоятелна, демократично устроена, българска църква. Най-важните статии по църковния въпрос се печатат и на гръцки.

Позициите му по просветния въпрос също са крайни - вестникът отхвърля категорично проекта на Митхад паша за сливане на българските и турските училища и се стреми към утвърждаване на българската култура в Македония и Тракия срещу ширещата се гъркомания.

В редица статии в. "Македония" защитава появяващото се женско образование, женските дружества и равенството на жените. Разглеждат се и икономически въпроси като вестникът се застъпва за модернизация на селското стопанство и развитие на земеделското образование. Вестникът отразява и политиката на европейските държави.

Вътрешнополитическата линия на вестника е максимално радикална в условията на османската столица. В редица дописки се описва лошото положение на българите, подложени на произвола на османската администрация. Изказва се против туркофилите и дори препечатва някои статии от вестник "Свобода" на Любен Каравелов.

Вестникът е спиран 5 пъти от властите. През юли 1872 г. заради статията "Двете касти и власти" на Светослав Миларов (български писател, историк и публицист, сътрудник и съредактор на Славейков) по заповед на Митхад паша вестникът е спрян, а Славейков затворен за един месец. След арестуването му печатницата е конфискувана и разпродадена от кредиторите.


 

Сподели в
 

Тази седмица излезе неговият 1 389-и брой. Редакцията на изданието благодари на своите верни читатели

10.01.2021/12:17

На 1 януари 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор“, съобщават от Военноморския музей във Варна.

02.01.2021/16:16

През 1866 г. Петко Рачов Славейков основава в. "Македония" в Цариград. "Македония" е български вестник, който излиза в османската столица от 3 декември 1866 до 25 юли 1872 г.

04.12.2020/14:05

На 24 септември 1885 г. с първия брой на в. „Време“ в Силистра стартира издаването на вестници. Така на практика преди 135 години се „роди“ журналистическата преса в Крайдунавска Добруджа, както наричат областта.

03.12.2020/15:47

Има такова печатно издание у нас. Излиза вече век и половина. Едва ли неговите създатели са си представяли, че ще оцелее толкова дълго, през толкова различни епохи и събития. Още повече, че тогава, когато се появява, животът на българските вестници и списания в повечето случаи е бил твърде кратък.

30.11.2020/16:51

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Доминиращата медия днес са социалните мрежи, а онази класическа медия, която не се приспособи към тази нова екосистема, изчезва. Но приспособяването не означава оприличаване, защото мрежите са и територия на манипулацията. Класическите медии трябва да отговорят, засилвайки своите качества и наблягайки върху проверената истина, сочи известният френско-испански журналист

13.01.2021 /20:10 | Автор: Маурисио Висент | Източник: baricada.org

В края на миналата година още едно заглавие допълни списъка на изданията, посветени на годините на прехода. Известната преводачка и журналистка Ина Филипова е автор на книгата „Нажежените площади“, чийто издател е „Слънце“ на Надежда Кабакчиева.

12.01.2021 /18:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Известният ерудит и колумнист на в. "Сега" Димитри Иванов е роден на 31 декември 1931 г., но свидетелството му за раждане е от 1 януари 1932 г., тъй като в новогодишната нощ не е имало кой да го впише в регистъра.

01.01.2021 /18:44 | Източник: dimitriivanov.com

Навършват се 125 години от рождението на легендарната вдъхновителка на републиканците в Испанската гражданска война Долорес Ибарури, която бе и изявена журналистка, оглавявала вестник "Мундо обреро". Какъв бе пламенният ѝ и драматичен живот?

10.12.2020 /19:06 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Тази седмица излезе неговият 1 389-и брой. Редакцията на изданието благодари на своите верни читатели

10.01.2021 /12:17 | Източник: Старият мост

На 1 януари 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор“, съобщават от Военноморския музей във Варна.

02.01.2021 /16:16 | Източник: moreto.net

 Акценти и позиции

Един от двамата кандидати за генерален директор на БТА Кирил Вълчев посети по своя инициатива Съюза на българските журналисти и разговоря с председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова, подчертавайки уважението си към Съюза и стремежа към взаимно сътрудничество

19.01.2021 /13:53

В писмо до генералния директор Андон Балтаков и до членовете на УС на БНР е изразено очакване за прецизиране и синхронизиране с Колективния трудов договор на предлаганите проектоправила за оценка на трудовото представяне на служителите в Българското национално радио.

13.01.2021 /09:02

Да внимаваме за подмяната. Тя вече изкарва и Делян Пеевски борец за медийна прозрачност

12.01.2021 /16:02

 Мнения

Защо бе борбата Законът за БТА до бъде променен преди да бъде избран новият ѝ генерален директор

14.01.2021 /20:15 | Автор: Начо Халачев | Източник: СБЖ

Добре, че е националната телевизия да ни върне и в онова „непоносимо” и „престъпно време”. Как навреме ни дойдоха около Новата 2021 година старите ленти... Една песен възкреси спомени. Щастливи пред камерите, пееха Митко Цонев, Величко Скорчев, Живка Гичева с колегите си новинари...

06.01.2021 /14:13 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 15 гости

Бързи връзки