Начало
 
 

Джеймс Баучер, журналистът с висока мисия за България

30.11.2020 /16:23 | Автор : Иван Василев | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Те са различни по съдба, националност, възраст, професионален път – но ги обединява едно: приели са нелеката участ на българите като своя мисия, отдали са най-добрите си години да им помагат в изстрадани, най-решаващи за бъдещото им времена.

Неукротимият военен кореспондент Макгахан идва да събуди европейската и световна съвест за ужасите в Априлското въстание и на гроба му в далечна Америка да остане надписът „Освободител на България”, французинът Анри Пиер дьо Вестин сменя името си на Иван дьо Вестин в книгата „Пътуване в страната на въстаналите българи”. Иречек и Мърквичка идват от Чехия да участват активно в културния подем в нова България… Всеки българин може да добави и още имена.

Джеймс Баучер е един от тях, но и нещо повече: става „Ирландецът  с българско сърце”. Така обиква страната ни, че започва да се облича в български носии, спи завит с ямурлук, сяда в селски кръчми на разговорка на ракия, българските ритми така заживяват в сърцето му, че и мнозина българи не могат да го надиграят. Ако не знае човек, трудно може да повярва че в прочутата картина на Мърквичка „Ръченица” белодрешкото, който така отдадено свойски друса шопския танц, е журналист от далечна страна, за който авторитетният вестник „Таймс” пише: „Той вероятно бе най-верният и непоколебим  приятел, когото някога е имал българският народ”.   

Джеймс Баучер свързва не само своята журналистическа, но и житейска съдба с нашата страна в едни от най-драматичните десетилетия в българската история след Освобождението (1895 - 1921 г.). и с талантливо перо и личен пример отстоява борбите ни за национално обединение и за справедливо отношение на великите сили при решаването на трагичните следвоенни проблеми на Балканите. И сякаш има някаква предопределеност в неговия път. Този декември свързва с кръгли годишнини две от най-важните събития във всеки човешки живот:

170 години от рождението му и 100 години от смъртта му

Съдбата на Ирландия го сродява с далечна и непозната България така, че се чувства даже повече от българин и пожелава последният му дом да бъде до сърцето й – Рилската обител. Учи в престижния английски Кеймбридж и мечтае да се отдаде на любимата си музика, но здравословен проблем го праща в журналистиката и езикознанието. Става преподавател в Итън, а в същото време започва да сътрудничи със статии в медиите, които привличат вниманието на авторитетния английски „Таймс” и той сменя престижната преподавателска дейност с репортерството. Бързо става популярен и доказва, че журналистиката е негово призвание, а не служебна кариера. „Таймс” скоро оценява качествата и възможностите на Баучер и го праща като свой кореспондент не къде да е, а в най-трудното и интересно по това време, отново за световните медии, място – цяла Югоизточна Европа. Отминали са едни съдбовни исторически събития, но те не донасят очакваното спокойствие – Балканите продължават да са „барутното буре” на Европа; жестоко окървавените въстания срещу вековния поробител и Освободителната война привличат най-добрите журналисти от цял свят, които извършват своя подвиг - осведомяват света за истината.

Джеймс Баучер попада на Балканите в размирна ситуация, когато отново се лее много кръв, отношенията стават сложни и сблъсъкът на много страни и интереси слага своя отпечатък,. Появява се и многозначителният прецедент „междусъюзническа война. Намесата на великите сили, особено несправедливи към България, прави Баучер неин горещ защитник. При това през първите три години той работи като независим журналист, който публикува репортажите и статиите си във вестник „Таймс” и  „Фортнайтли Ривю“. Пътува много и скоро си завоюва признанието за

един от най-добрите експерти  по балканската политика

и сред най-влиятелните европейски журналисти. Неговите публикации освен с богатата и достоверна информация от „горещите точки” привличат вниманието на читателите и политиците и със сериозните анализи, с живия си език и точни наблюдения за живота и бита на балканските народи. Живо се интересува от бунтовете и конфликтите, винаги с кауза в тяхна защита. Първото му пътуване е в Румъния през 1887 година, където има селски бунтове. През следващите години обикаля повечето балкански страни и натрупва богати впечатления за техните проблеми  и живот. Запознава се с борбата на кипърци срещу турската власт, събитията в България, Албания, Македония, Гърция. Търси не сензацията, а отстоява своите разбирания за достойнство и съвест.

Министри и държавници си „сверяват часовника” с неговото мнение. За него няма затворени врати. Харесват го и го приемат навсякъде. Изгражда мрежа от информатори и кореспонденти и винаги е осведомен и точен в информацията и оценките си. Поддържа връзка  с всички големи личности, от които зависи балканската политика.Много усилия полага и за изглаждане на противоречията между балканките страни.

Но България и нейната кауза остава като най-важната, която има най-голямо място в неговата житейска и журналистическа съдба. И още щом минава, след Румъния, Дунава и попада в най-динамичните времена на българската история, следосвобожденския кипеж на политически страсти и надежди, на вътрешни и международни проблеми при отстояването на своята свобода и независимост, с историческите несправедливости и  домогванията на съседите – става убеден и горещ застъпник на нейната кауза и я обиква истински. Макар и да не се сдобива със собствен дом,

той я чувства като втора родина -  

с подобна историческа съдба и близостта в характера, бита и нравите с далечния му роден Бръф, графство Лимерик , но е и признание за нейната политическа роля и тежест на Балканите.

Още в началото на дългогодишния му престой у нас (1892-1915 и 1918-1920) става ясно, че новият чуждестранен журналист, който идва като приятел на страната ни, има професионални и личностни качества, които не се влияят от конюнктурата. Не крие възмущението се срещу княз Фердинанд и премиера Константин Стоилов, като ги обвинява, че са съпричастни в убийството на Стефан Стамболов. Фердинанд пише гневно писмо до директора на „Таймс”, но вестникът подкрепя своя кореспондент. И това не е единственият пример, когато пише нелицеприятни статии за случващото се в България и влиза в конфликт с управници и политически дейци. Тази негова честност и компетентност са оценени и Фердинанд го привлича за свой доверен съветник. През 1912 г. изпълнява посредническа роля между Българи и Гърция при сключването на Балканския съюз. Остро критикува Букурещкия и Ньойския договори като несправедливи към България. Интересува се от съдбата на бежанците и апелира към световната общественост да спрат насилията на Балканите. В началото на Първата световна война призовава Антантата за по-справедливо отношение към България. Това не се харесва на английското правителство и това му коства работата в „Таймс”. Напуска България през 1915 г. и заминава за Русия, където назряващите революционни събития привличат интереса на кореспондентите от цял свят. След като се пенсионира в Лондон, през 1918 г. са връща в България, откъдето продължава да отстоява българската кауза в настъпващите тежки времена на изпитания. Редовно бива упрекван, особено от гръцка страна, заради  подкрепата му към българските интереси и каузата за присъединяването на Македония към майка България.

Разбира се,

делото на журналиста остава след него в писменото слово

Преди две години най-сетне се появиха на български неговите „Репортажи от България”. В тях срещаме оценки, които ие можем и не бива да забравяме – те ни дават самочувствие и в други трудни времена, като сегашното: „…Европа най накрая призна свободата й. Този мъжествен, работлив, пестелив и упорит народ е показал много качества, които му дават право да играе важна роля в бъдещата история на Югоизточна Европа…” „Договорът от Сан Стефано реализираше на практика аспирациите на българския народ. Създадената от него нова автономна България се простираше от Черно море до планините на Албания и от Дунава до Бяло море. Притежаваше излаз на Средиземно море при Кавала, включваше окръзите Пирот и Враня и обхващаше всички области на Европейска Турция, в които преобладавало българско население - с изключение на Добруджа, която Русия запазила като компенсация за Румъния заради анексираната от самата нея Бесарабия“. Наистина българите направиха чудеса. Те съществуват от подписването на Берлинския договор в условия, които в никакъв случай не могат да бъдат наречени благоприятни за тяхното развитие. Те нямаха активни приятели, а трябваше да се примирят с много активни и безскрупулни врагове. Наемни убийци шетаха из страната с цел да ликвидират най-изявените граждани; чужди емисари живяха сред тях, за да предизвикат безредици с най-долни средства; трябваше да се бият със сърбите и да живеят под постоянната заплаха от окупация от неимоверно по-силен враг. Те се справиха с тези трудности с тиха смелост и упорство, черти, с които всеки един народ би се гордял и доказаха, че са най-достойните претенденти за отхвърлянето на робството.” Или: „Наистина българите имат малко приятели, но не показват признаци на отчаяние. За краткото време на тяхното политическо съществуване те преминаха през толкова много превратности, че вече свикнаха с безнадеждните ситуации. Тяхната държеливост, прозорливостта и твърдата им упоритост, здравомислещите им преценки и интуитивната им далновидност, а също и - какво да добавя? - късметът, който ги съпътства до този момент, може би отново ще ги поставят в добро положение“.

Иска ми се да цитирам и думите на журналиста Петко Мангачев от книгата му  „Джеймс Баучер – живот и дело за Българиа”: „Баучер, без съмнение изискан благородник с безукорни маниери, завидно образование и с еднакво блестящи перспективи за личностна изява и професионална кариера в науката, журналистиката и политиката е бил превъзходен полемист, умеещ да намери най-уязвимите места във всеки спор. Отгоре на всичко това е и притежавал способността да застави читателите да прочетат докрай всичко написано от него. Силна журналистика е онази, която умее да води диалог. В кореспонденциите на Баучер не се срещат исторически и философски отстъпления. Нито пък провокативна показност. Във всеки техен ред виждаме борбата на напрегната му мисъл, решила да разкрие убедително и коректно често взривоопасните фундаментални проблеми на Балканите, но и да покаже правдиво коварните ходове на балканските съседи на България. Затова в следващите страници съм включил голям брой  документи от българските и чуждестранни архивни масиви, спомени, дневници, лични фондове на изтъкнати политически дейци от онзи период и статии, които да ни помогнат да видим онази съществена граница, очертаваща един вдъхновяващ модел на благородство, какъвто безспорно е ирландският журналист и политик, оставил дълбока и трайна следа в душите на поколения българи.” 

Той остана като „Ирландецът с българското сърце”. Беше почетен член на Софийското журналистическо общество. Любимо място в България му беше Рилският манастир. Приживе бе избрал да бъде погребан край него – и това стана с разрешението на цар Борис Трети.

На негово име  има връх в Рила, булевард и метростанция в София, паметник пред хотел „Маринела” („Японския”), че даже в далечна Антарктика нашите полярници са нарекли „Баучер” залив. Улици с неговото име има и във Варна, Стара Загора, Благоевград, Пловдив

…И може би по-точно ще е да го наречем  „Българинът с ирландското име”?

Сподели в
 

Доминиращата медия днес са социалните мрежи, а онази класическа медия, която не се приспособи към тази нова екосистема, изчезва. Но приспособяването не означава оприличаване, защото мрежите са и територия на манипулацията. Класическите медии трябва да отговорят, засилвайки своите качества и наблягайки върху проверената истина, сочи известният френско-испански журналист

13.01.2021/20:10

В края на миналата година още едно заглавие допълни списъка на изданията, посветени на годините на прехода. Известната преводачка и журналистка Ина Филипова е автор на книгата „Нажежените площади“, чийто издател е „Слънце“ на Надежда Кабакчиева.

12.01.2021/18:16

Известният ерудит и колумнист на в. "Сега" Димитри Иванов е роден на 31 декември 1931 г., но свидетелството му за раждане е от 1 януари 1932 г., тъй като в новогодишната нощ не е имало кой да го впише в регистъра.

01.01.2021/18:44

Навършват се 125 години от рождението на легендарната вдъхновителка на републиканците в Испанската гражданска война Долорес Ибарури, която бе и изявена журналистка, оглавявала вестник "Мундо обреро". Какъв бе пламенният ѝ и драматичен живот?

10.12.2020/19:06

Един подир друг са си отишли двама от най-заслужилите градски журналисти – 73-летният Николай Томов и 12 години по-големият от него Петър Борсуков. И единият, и другият - от „Борба”.

06.12.2020/09:07

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Доминиращата медия днес са социалните мрежи, а онази класическа медия, която не се приспособи към тази нова екосистема, изчезва. Но приспособяването не означава оприличаване, защото мрежите са и територия на манипулацията. Класическите медии трябва да отговорят, засилвайки своите качества и наблягайки върху проверената истина, сочи известният френско-испански журналист

13.01.2021 /20:10 | Автор: Маурисио Висент | Източник: baricada.org

В края на миналата година още едно заглавие допълни списъка на изданията, посветени на годините на прехода. Известната преводачка и журналистка Ина Филипова е автор на книгата „Нажежените площади“, чийто издател е „Слънце“ на Надежда Кабакчиева.

12.01.2021 /18:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Известният ерудит и колумнист на в. "Сега" Димитри Иванов е роден на 31 декември 1931 г., но свидетелството му за раждане е от 1 януари 1932 г., тъй като в новогодишната нощ не е имало кой да го впише в регистъра.

01.01.2021 /18:44 | Източник: dimitriivanov.com

Навършват се 125 години от рождението на легендарната вдъхновителка на републиканците в Испанската гражданска война Долорес Ибарури, която бе и изявена журналистка, оглавявала вестник "Мундо обреро". Какъв бе пламенният ѝ и драматичен живот?

10.12.2020 /19:06 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Тази седмица излезе неговият 1 389-и брой. Редакцията на изданието благодари на своите верни читатели

10.01.2021 /12:17 | Източник: Старият мост

На 1 януари 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор“, съобщават от Военноморския музей във Варна.

02.01.2021 /16:16 | Източник: moreto.net

 Акценти и позиции

Един от двамата кандидати за генерален директор на БТА Кирил Вълчев посети по своя инициатива Съюза на българските журналисти и разговоря с председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова, подчертавайки уважението си към Съюза и стремежа към взаимно сътрудничество

19.01.2021 /13:53

В писмо до генералния директор Андон Балтаков и до членовете на УС на БНР е изразено очакване за прецизиране и синхронизиране с Колективния трудов договор на предлаганите проектоправила за оценка на трудовото представяне на служителите в Българското национално радио.

13.01.2021 /09:02

Да внимаваме за подмяната. Тя вече изкарва и Делян Пеевски борец за медийна прозрачност

12.01.2021 /16:02

 Мнения

Защо бе борбата Законът за БТА до бъде променен преди да бъде избран новият ѝ генерален директор

14.01.2021 /20:15 | Автор: Начо Халачев | Източник: СБЖ

Добре, че е националната телевизия да ни върне и в онова „непоносимо” и „престъпно време”. Как навреме ни дойдоха около Новата 2021 година старите ленти... Една песен възкреси спомени. Щастливи пред камерите, пееха Митко Цонев, Величко Скорчев, Живка Гичева с колегите си новинари...

06.01.2021 /14:13 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 25 гости

Бързи връзки