Предложените промени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) приличат и са адекватни на политиката и практиката на управляващата коалиция у нас. Все едно здравният министър да проверява качеството на пътищата от джипката на премиера, а министърът на културата да дава указания за здравеопазването и промени в правилата за предпазване от коронавируса...
Предложените промени В ЗРТ направо приличат на ремонта на ремонта на улица „Граф Игнатиев”, на която по нещастно съвпадение се намира и централната сграда на СБЖ от десетки години през 125-годишнината от началото на организираното журналистическо движение у нас...
Кърпене, подмяна на колчета, на членове и срокове за управление на радиото и телевизията, ръководните им органи и управителни и контролни съвети, генеарлни директори, членове на СЕМ ...
По направените над 60 поправки и промени всъщност доста подхожда на 111-тото ни място по свобода на словото... Недомислия, празноти, грешни позиции не се оправят с промени, а с нов закон. Те на практика водят единствено към медийна криза и слугинаж на управляващите, по-скоро са подходящи за управление на мисирки в медиите...
Отново ги няма професионалната гилдия, творческите съюзи, най-вече Съюзът на българските журналисти и Съюзът на българските писатели. С промяната на отделни управленски правила не се променят нещата. Дали генералният директор на телевизията ще бъде за три или за пет години, когато е изпълнена политическа поръчка и услуга, какво значение имат числата и цифрите?
Спорадичните промени, макар и не малко на брой, водят само към мимикрия с изискванията уж на Европейската комисия за обществената услуга и качеството на журналистиката.
Къде е всъщност помощта на държавата? Каква е нуждата от квалификация на кадрите? И какво е отношението към непригодността на членовете на ръководните органи, програмните съвети, управителните съвети? Крещящ е примерът с квотите за Съвта за електронни медии (СЕМ) и налагането на политически решения в комплектоването на регулаторния орган...
Още от НСРТ има спорове по целесъобразността и необходимостта от СЕМ. Той и сега продължава порочната практика да бъде арбитър на нещо, за което няма необходимата подготовка и законни основания.
В промените отсъстват оценката, финансирането, квалификацията на работещите в БНТ и БНР, не се чувства връзката с обществото.
С две думи, промените са недостатъчни. Необходим е нов закон, подготвен от експерти и специалисти в областта на медиите и обществената практика. А това без професионалната гилдия, без творческите съюзи, без опитни и ерудирани личности няма да стане. Пенкилер готовите за всичко днешни народни представители, определени в комисия за тая законотвореска задача, няма да се справят по най-подходящия начин, освен да изпълнят определена политическа мисия ...