Начало
 
 

Робърт Фиск осветяваше истинската роля на Запада в Близкия Изток

11.11.2020 /20:10 | Автор : Белен Фернандес | Източник: baricada.org/middleeasteye.net Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Робърт Фиск

През десетилетията, в които бе хроникьор на ужасите на войната, големият британски журналист никога не се свенеше да търси отговорност от властимащите. Той си отиде на 30 октомври т.г. на 74-годишна възраст.

"Барикада" преведе и публикува на български излезлия в Middle East Eye портрет на известния британски журналист и експерт по Близкия изток Робърт Фиск, който си отиде на 30 октомври т. г. на 74-годишна възраст. Авторка на този портрет е американската журналискта Белен Фернандес.

Беше Денят на мъртвите в Мексико, когато научих новината за кончината на Робърт Фиск, който сам прекара голяма част от живота си да пише за мъртви хора.

Многократно награждаваният журналист и писател почина на 30 октомври в Дъблин на 74-годишна възраст. Той живееше и работеше в Бейрут от 1976 г. – скоро след започването на 15-годишната гражданска война в Ливан. През 1989 г. става кореспондент на британския вестник Independent за региона.

Много от статиите в негова памет го описаха като всепризната, но “противоречива” фигура, като Guardian специално посочва, че Фиск е бил “известен с критиките си към САЩ”.

Да казваш истината в очите на властта

И наистина, макар привидната функция на журналистиката е да говори истината в очите на властта, малкото журналисти, които всъщност го правят, биват етикетирани като проблематични. Голяма част от “противоречивостта” на Фиск произтича от неговите усилия да постави атаките от 11 септември – чиито ужасяващ и престъпен характер той по никакъв начин не отричаше – в необходимия контекст на злонамерените машинации на САЩ в Близкия Изток.

Хората с власт никак не оценяваха настояването на Фиск да свързва точките до времето, когато в Афганистан Осама бин Ладен се биеше, нали знаете, на наша страна. Фиск, който е интервюирал Бин Ладен три пъти, разбираше доста добре, че историята няма никакво значение за пропагандирането на “войната срещу терора”, и че целта е тя да бъде прикрита и подменена с редукционистка реторика за ордите мюсюлмани, които ни мразят без причина.

Както Фиск пише в своята книга “Голямата война за цивилизация: Покоряването на Близкия Изток”: ““Тероризъм” е дума, която се е превърнала в язва за нашия речник, в извинение, основание и морална обосновка за финансирано от държавата насилие – нашето насилие, което сега се използва срещу невинните в Близкия Изток все по-безобразно и безразборно”.

Разбира се, присвояването на дискурса на “тероризма” от Запада и неговия израелски придатък означаваше, че тези терминология не бе позволена при описването на, например, избиването на хиляди хора в палестинските бежански лагери Сабра и Шатила при клането през 1982 г., извършено от ливанските християнски фалангисти.

По време на лекция в Центъра за съвременна култура в Барселона през 2002 г., Фиск изтъкна, че никой западен вестник никога не е описва масовите убийци от Сабра и Шатила като терористи, и иронично попита: “Дали не са успели да минат теста за тероризъм, защото израелските сили бяха обградили лагера през 1982 г., и защото Ариел Шарон, тогава министър на отбраната на Израел, беше изпратил фалангистите в лагерите?

“Кръв, огън и клане”

Фиск бе пряк свидетел и на ужасите в Сабра и Шатила, както ина много други кръвопролитни събития в съвременната хронология на Близкия Изток. В книгата си “Жал за нацията: Ливанската война”, той описва как по невнимание се е оказал върху могила от трупове. “Един голям камък всъщност се оказа стомах. Можех да видя глава на мъж, голи гърди на жена, крак на дете”.

Той е бил на мястото на събитието след израелското клане през 1996 г. на 106 души, приютени в комплекс на ООН в Кана, Израел, режисирано от тогавашния израелски премиер Шимон Перес. През 2016 г. Фиск започва статията си, посветена на смъртта на Перес, така: „Когато светът чу, че Шимон Перес е умрял, извика: „Миротворец!“. Но аз, когато чух, че Перес е мъртъв, се сетих за кръв, огън и клане.“ Спомените на Фиск за Кана включват „крака и ръце, бебета без глави, глави на възрастни мъже без тела“, плюс момиче, което държи в ръцете си сивокос труп и плаче: „Баща ми, баща ми.“

Звучи доста терористично. Въпреки това, никога няма да чуете подобно описание на арабските жертви на Израел – хуманизирани дори в тяхното телесно унищожение – в мейнстрийм медиите в САЩ, които често изглеждат  като отдел “връзки с обществеността” на израелските военни.

Същото се отнася за репортажите на Фиск за израелските зверства в Палестина. В статия от януари 2009 г., посветена на поредното израелско клане в Ивицата Газа, Фиск описва западното “съучастие във варварството”, минаващо през включването на Израел в “нашата война срещу международния терор”. Статията бе озаглавена “Защо те мразят Запада толкова много, ще попитаме ние” – но, както обикновено, самият Фиск бе сред малцината, готови да предоставят контекста, необходим за отговора на този въпрос.

Езикът на властта

През 2010 г. Фиск отбелязва, че журналистите все повече и повече се превръщат в “затворници на езика на властта” и папагалстват политически мотивирания лексикон на управляващите класи (мислете не само за “тероризъм”, но и за “мирен процес”, “пътна карта”, “сърца и умове”). “Няма битка между властта и медиите. Чрез езика ние сме се превърнали в тях”, изтъква той.

Фиск обаче до голяма степен бе изключение в това сливане с властта. През ноември 2006 г. той за пореден път изразява морално възмущение от „отвратителното… адско бедствие, което причинихме на Ирак“, благодарение на което “иракчаните сега са сполетени от повече смърт, отколкото дори Саддам бе способен да причини на шиитите, кюрдите и сунитите в страната”.

Той продължаваше да изкарва наяве важните детайли от изминалите десетилетия, показващи съучастието на САЩ и Великобритания в жестокостите на Саддам – неща, които се различават значително от онази “официална” версия на историята, налагана от развяващите алибито за “демократизаторската инвазия” през 2003 г.

И макар да изглежда, че собствената обширна история на Фиск, през която отново и отново е виждал разкъсани човешки тела – от Ливан през Палестина, Алжир, Ирак, Босна и другаде – би го направила по-малко чувствителен към страданието, по-малко човечен, неговото морално възмущение никога не отслабна. Не изчезна и решимостта му да свързва точките между имперските хищници, както в тази негова статия от 2001 г., която започва така: “В Багдад имаше бункер, в който наша ракета изпържи над 300 души до смърт. В Косово имаше бежанска колона, която бе разкъсана на парчета от наши бомби. Сега в Афганистан, едно село, наречено Карам, се превърна в най-новото ни клане”.

Глътка свеж въздух 

Срещнах Фиск в Бейрут през 2008 г., след мини-гражданската война в Ливан през май онази година, и бях почерпена с няколко седемчасови, подквасени с коняк обяда, благодарение на бюджета му за храна от Independent. Посетих го и в дома му на брега в Бейрут, където седяхме на балкона и пихме евтино вино, този път благодарение на моя бюджет. Той ми показа чифт древни военни бинокли, които явно го караха да се чувства като дете на Коледа. Той говори надълго и нашироко за арменския геноцид, което пък го накара да се просълзи.

Като всеки човек и журналист, Фиск имаше своите странности, противоречия и сложности. Той не бе имунизиран към ориенталистки моменти и понякога се случваше да приема езика на западния естаблишмент. В по-късните си години често бе обвиняван, че действа като апологет за сирийското правителство.

Но като цяло той бе неуморен и страстен журналист, който – в качеството си на “противоречива” фигура, критична към САЩ – очевидно бе на правилния път. Макар темите на неговите репортажи често да бяха ужасно депресиращи, те все пак представляваха глътка свеж въздух в професия, която толкова често е посветена на задушаване на истината.

В една своя статия от 2014-та Фиск пише: “Хората умират… Историята продължава вечно”. И макар Фиск вече да го няма, неговият принос за вярното представяне на историята няма да изчезне.

Сподели в
 

Доминиращата медия днес са социалните мрежи, а онази класическа медия, която не се приспособи към тази нова екосистема, изчезва. Но приспособяването не означава оприличаване, защото мрежите са и територия на манипулацията. Класическите медии трябва да отговорят, засилвайки своите качества и наблягайки върху проверената истина, сочи известният френско-испански журналист

13.01.2021/20:10

В края на миналата година още едно заглавие допълни списъка на изданията, посветени на годините на прехода. Известната преводачка и журналистка Ина Филипова е автор на книгата „Нажежените площади“, чийто издател е „Слънце“ на Надежда Кабакчиева.

12.01.2021/18:16

Известният ерудит и колумнист на в. "Сега" Димитри Иванов е роден на 31 декември 1931 г., но свидетелството му за раждане е от 1 януари 1932 г., тъй като в новогодишната нощ не е имало кой да го впише в регистъра.

01.01.2021/18:44

Навършват се 125 години от рождението на легендарната вдъхновителка на републиканците в Испанската гражданска война Долорес Ибарури, която бе и изявена журналистка, оглавявала вестник "Мундо обреро". Какъв бе пламенният ѝ и драматичен живот?

10.12.2020/19:06

Един подир друг са си отишли двама от най-заслужилите градски журналисти – 73-летният Николай Томов и 12 години по-големият от него Петър Борсуков. И единият, и другият - от „Борба”.

06.12.2020/09:07

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Доминиращата медия днес са социалните мрежи, а онази класическа медия, която не се приспособи към тази нова екосистема, изчезва. Но приспособяването не означава оприличаване, защото мрежите са и територия на манипулацията. Класическите медии трябва да отговорят, засилвайки своите качества и наблягайки върху проверената истина, сочи известният френско-испански журналист

13.01.2021 /20:10 | Автор: Маурисио Висент | Източник: baricada.org

В края на миналата година още едно заглавие допълни списъка на изданията, посветени на годините на прехода. Известната преводачка и журналистка Ина Филипова е автор на книгата „Нажежените площади“, чийто издател е „Слънце“ на Надежда Кабакчиева.

12.01.2021 /18:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Известният ерудит и колумнист на в. "Сега" Димитри Иванов е роден на 31 декември 1931 г., но свидетелството му за раждане е от 1 януари 1932 г., тъй като в новогодишната нощ не е имало кой да го впише в регистъра.

01.01.2021 /18:44 | Източник: dimitriivanov.com

Навършват се 125 години от рождението на легендарната вдъхновителка на републиканците в Испанската гражданска война Долорес Ибарури, която бе и изявена журналистка, оглавявала вестник "Мундо обреро". Какъв бе пламенният ѝ и драматичен живот?

10.12.2020 /19:06 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Тази седмица излезе неговият 1 389-и брой. Редакцията на изданието благодари на своите верни читатели

10.01.2021 /12:17 | Източник: Старият мост

На 1 януари 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор“, съобщават от Военноморския музей във Варна.

02.01.2021 /16:16 | Източник: moreto.net

 Акценти и позиции

Един от двамата кандидати за генерален директор на БТА Кирил Вълчев посети по своя инициатива Съюза на българските журналисти и разговоря с председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова, подчертавайки уважението си към Съюза и стремежа към взаимно сътрудничество

19.01.2021 /13:53

В писмо до генералния директор Андон Балтаков и до членовете на УС на БНР е изразено очакване за прецизиране и синхронизиране с Колективния трудов договор на предлаганите проектоправила за оценка на трудовото представяне на служителите в Българското национално радио.

13.01.2021 /09:02

Да внимаваме за подмяната. Тя вече изкарва и Делян Пеевски борец за медийна прозрачност

12.01.2021 /16:02

 Мнения

Защо бе борбата Законът за БТА до бъде променен преди да бъде избран новият ѝ генерален директор

14.01.2021 /20:15 | Автор: Начо Халачев | Източник: СБЖ

Добре, че е националната телевизия да ни върне и в онова „непоносимо” и „престъпно време”. Как навреме ни дойдоха около Новата 2021 година старите ленти... Една песен възкреси спомени. Щастливи пред камерите, пееха Митко Цонев, Величко Скорчев, Живка Гичева с колегите си новинари...

06.01.2021 /14:13 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 27 гости

Бързи връзки