Начало
 
 

Петко Тотев и Петрана Колева – неподвластни на времето

29.10.2020 /15:52 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Петко и Петранка винаги заедно

Какво по-хубаво може да има от това в предверието на един от най-възрожденските и духовни български празници да си припомним за наши съвременници, които също оставят светла диря в българската култура идуховност. Които са посветили целия си живот на великите имена от нашата история и литература. Които са дали немалко и за българската журналистика. Такива са Петко Тотев и Петрана Колева, за които си припомнихме в клуб „Журналист“ на СБЖ по време на вечерта, посветена на тяхното дело и излязлата книга за тях „Цветословия. Думи за Петко Тотев и Петрана Колева“.

Организатори на събитието, чието мото беше „Неподвластни на времето“, са Националният литературен салон „Старинният файтон“, СБЖ и Литературната гостоприемница при Народно читалище "Д-р Петър Берон – 1926 г.“.

Водеща на вечерта беше Елена Алекова, за която можем да кажем, че има своя принос днес да я има книгата „Цветословия“, събрала последните парченца живот на Петко и Петрана, уникални творци, а и с житейска съдба, свързала ги не само по любов, но и по единомислие, белязало житейския им път.

Елена Алекова не пропусна да сподели,че зад целия огромен труд на Петко Тотев стои не само неговият гений, а и всеотдайността на неуморната му спътница в живота и в духа Петрана Колева, която с упорития си труд му помагаше да бъде това, което е днес и което ще остане в бъдеще чрез книгите си – едно име, което ще го има винаги. Според известната писателка Петко и Петрана ще останат неподвластни на времето.

Сякаш в клуб „Журналист“ се усещаше присъствието на двамата, което се подсили и от прочетените от актрисата Богдана Вульпе думи на Петко Тотев, които той произнесе на 30 януари 2017 г. по време на представянето на многотомника „Единословия български“ в Националния литературен салон „Старинният файтон“ и отбелязването на неговата 85-годишнина:

„Аз бях облагодетелстван от собствената си биография, за да премина през основните етапи на българската култура. По време на следването си бях в кръжока на Петър Динеков по възрожденска литература. След това известно време бях хоноруван асистент по старобългарска литература в СУ „Св. Климент Охридски“, преди това бях учител в Котел и Габрово. Всичко това, събрано на едно място, ми позволи да премина по един съвсем естествен начин през основните етапи на българската култура и да се убедя още в самото начало, че това наистина е „Държава на духа“, защото иначе тя нямаше да може да просъществува при такива съседи, при такива конфликти между великите сили, при такива злощастни обстоятелства и конюнктури, които непрекъснато връхлитат нашия народ.

С това искам да отбележа, да окуража всички, които сте дошли тук, че ние сме наследници на един народ, който има многовековна култура. Малцина са народите, които имат такъв шанс да пребъдат след много исторически катаклизми и да продължат да създават своята култура, защото културата ни не е това, което е на повърхността. Тя е дълбоко под пластовете, натрупани в продължение на 1300, че и повече години. И когато събрах статиите, които съм написал през различните десетилетия, видях, че навярно подсъзнателно съм имал мисълта да покажа единството, приемствеността, несъкрушимостта на културното развитие, което ни крепи и е било основа на нашето пребъдване.“

С думи към престрашилите се по време на коронавируса да присъстват на вечерта се обърна и председателят на СБЖ Снежана Тодорова, която им благодари, че въпреки усложнената епидемична обстановка са проявили смелост и уважили поканата на клуб „Журналист“, на „Старинния файтон“:

„Няма да е пресилено ако кажа, че Петко Тотев и Петрана Колева са хора възрожденци, които носят в сърцето си и душата си най-добрите черти на българската интелигенция. За Петко Тотев може много да се говори, и аз съм сигурна, че вие знаете, че е наследник на най-добрите традиции и до края на живота си остана учител на много българи и журналисти.

За нас той преди всичко е журналист, зам.-главен редактор на в. „Антени“ и в това му качество аз се запознах с него, защото работех в СБЖ, когато наш председател беше Веселин Йосифов – главен редактор на същия вестник. До много голяма степен на Петко Тотев дължим отношението, което акад. Дмитрий Лихачов имаше към България, към българската култура и българския принос в европейската и световна култура. Петко Тотев беше инициатор на много българо-руски прояви с участието на акад. Лихачов, които се осъществяваха в България. Той с Калина Канева участваха в първия празник на славянската азбука в северния град Мурманск. Дължим дълбок поклон към Петко Тотев, за всичко, което е дал за България, а то е много значимо.“  

За своите срещи и творчеството на Петко Тотев и Петрана Колева, за работата по книгата „Цветословия“ разказа Елена Алекова:

„Съществува „държава на плътта“ България, с окъсана от всички страни територия, с прогресивно намаляващо население и помръкнали идеали – сподели Елена Алекова. - И има велика „държава на Духа“ България – на писмовници и светци, на мъченици и герои. Безсмъртна. В Безсмъртната България Петко Тотев и Петрана Колева са на най-горното стъпало, до най-големите ревнители на Духа – до онези, на които самите те посветиха всичко свое и дори живота си. А „смъртната“ държава дори не ги забелязваше, камо ли да ги почете по достойнство. Петко Тотев и Петрана Колева са неподвластни на времето. Тепърва ще се пише и тълкува за тях и за техния тих подвиг.“

В своето емоционално слово Елена Алекова се спря несамо на творчеството на Петко Тотев, но и направи паралели между научната изследователска работа и писателското дело, които сякаш се преплитат в написаното от известния български журналист. Елена Алекова сподели и как е създадена тази последна книга, тясно свързана със съдбата на съпрузите. „Сборникът „Цветословия. Думи за Петко Тотев и Петрана Колева“ е един от първите опити да се осмисли делото им през думите и преживяванията на онези, които ги познаваха – каза тя. - В това именно е неговата ценност. Може да не сме ги видели в истинския им ръст, доколкото, както е известно, голямото се вижда от разстояние, но поне не сме били слепи за онова, което е било възможно да видим отблизо.

… Разбира се, няма как да се направи анализ на подобна книга, включваща какво ли не – литературно-критически статии, рецензии, портрети, отзиви, спомени, ескизи, зарисовки, репортажи, покани, съболезнователни адреси... Такава книга се чете в самота. Само останал насаме, човек може докрай да се разтвори във всеки ред, във всеки щрих, във всяко чувство, което всеки от трийсетината участници тук е влагал, за да изгради своя образ на Петко и Петрана – заедно и поотделно. Към чуждите впечатления в съзнанието му ще се наслагват и личните. И така всеки читател ще възражда и надгражда спомена за тях, паметта за тях.

И докато се създаваше книгата ред след ред, текст след текст, глава след глава, в душата ми или в сърцето ми, а може би дори някъде по-надълбоко в мен грееше иконата на Светите Седмочисленици български: Кирил иМетодий, Климент, Наум, Горазд, Сава, Ангеларий. И постепенно, сред сонма светители на перото и на Духа, все по-ясно, все по-зримо, все по-отчетливо се открояваха и други образи. И сред тях – образите на Петко Тотев и Петрана Колева...“

Сред присъстващите беше и поетесата Надежда Захариева, която всички посрещнаха радушно. Тя също не пропусна да сподели свои мисли за това лошо време, което прави опит да затвори хората. Но какво да се прави, животът ни поднася различни изпитания, за които дори и Библията не остава безразлична. Освен здравословните изпитания днес се сблъскваме и с духовна нищета, подчерта Надежда Захариева и припомни епиграма на Дамян Дамянов, написана след 10 ноември, която до болка се отнася и за днешното ни време: „Тежко ви истинни работници /пак хляб ви дават неграмотници“. Това най-добре олицетворява времето, в което живеем, смята Надежда Захариева.

Тя е убедена, че някои хора, и то несамо у нас, но и по света, нямат сметка да има умни хора. И ненапразно Евангелието на Йоан започва с „В начале бе словото“, защото словото е най-разбираемо и най-лесно достъпно. И понеже по-лесно се манипулират невежите, то днес много се пречи умното слово да достига до голям брой хора, смята известната поетеса и публицист. „Но ако човек реши да надзърне в това, което е написал Петко Тотев, ще се гордее, че в нашата литература има един човек, който говореше тихо, който и живееше тихо, но с делото си надвика времето, в което живеем“ – е убедена Надежда Захариева.

С вълнение беше прочетен спомен на д-р Николай Големанов,който е сред най-близките семейни приятели на Петко и Петранка и дълги години те са преживявали заедно всичко, което животът им е поднасял. Д-р Големанов беше този, който по молба на Петранка Петко Тотев получи „Златното перо“, с което посмъртно беше удостоен. Той не можа да присъства на вечерта по вече известните на цял народ  причини и затова неговите думи прочете актрисата Богдана Вульпе.

В спомените си той подчерта  някои факти, които днес е необходимо да си припомним. Д-р Големанов съобщава факти, които биха изненадали и най-върлия автор на книги. Петранка сама чете коректурите на неговите и на своите книги. „Само тя си знае какво й е струвало да се грижи сама за бита на семейството, да пише своята книга, да участва активно в редакцията и да изчита по два пъти коректурите на неговите книги“ – връща лентата на спомените д-р Големанов.

Публикуваното творчество на Петко Тотев и Петранка Колева от 1974 г. до 2019 г. възлиза на близо 8795 печатни страници – 16 тома по 500 страници. От „Е, ами кога ще живеем“ (2013 г.) до „Попътен вятър“ (2018-та) 11 книги, в това число двутомникът „Отгласи“ и четирите тома на „Единословия български“ са подготвени и издадени с техни лични средства. След смъртта на Петко тя издава последната негова книга и подготвя следващата, в която е събрала всички отзиви за него. Приключва ръкописа и два дни след това почива. Според приятеля им в техния тих и непретенциозен живот на двамата, отдаден без остатък на истински будителски труд, се крие огромно дело.

А според Георги Чаталбашев винаги е притеснително когато трябва да се говори за Петко Тотев, защото той беше „голяма личност,светъл човек и рядка птица в нашето ежедневно човешко ято“. Духовният му полет е достигал до такива висоти, до които рядко от нас могат да се домогнат, смята Георги Чаталбашев. Той припомни дългогодишната си работа с него във в. „Антени“, като сподели, че не си спомня случай, в който Петко Тотев да е изразил недоволство от работата с колегите си. Оприличават го на вечно зареден акумулатор, притежаващ много знания, които не се е свенил да ги споделя с хората.

За своята съвместна работа с Петко Тотев във в. „Антени“ и във възрожденското дело за опазване на българската книжнина и духовност сподели журналистката Калина Канева. И поради създалата се пандемична обстановка в страната нейните думи за Петко прочете Снежана Тодорова.

В началото Калина Канева цитира думи на Черноризец Храбър и неговото „Сказание за буквите“, посветени на славянските първоучители равноапостолните братя Кирил и Методий, че още са живи тези, които са ги видели. Така тя подчертава, че още са „много живите в паметта, на които кънти звънливият смях на Петко,и които „завиждат на самите себе си, че са били близо до най-скромния възвишен талант,мъдрец, човек“.

„Без тази книга – букет за Петко, която днес се представя, без всичките томове на Петковите творби, ръкотворно събрани, буква по буква, от невероятната Петрана, нещо щеше да ни се губи“ – е убедена Калина Канева. Тя разказа за пламенното му дело да брани и изследва духовното дело на великите българи. И за това,че именно той е този, който постави началото на откриването на акад.Лихачов за българите, защото Петко Тотев е един от малцината, които са имали шанса да се срещат с големия учен. И още нещо може да се каже за духовното дело на Петко Тотев, припомня Калина Канева, и то е свързано с това, че именно той с още неколцина творци са проправили пътя на Кирило-

Методиевото дело към Русия, за да има днес там вече не един или два паметника на Светите братя, а и страната да ги чества като творците на писменото слово. Поради това негово любородно дело го знаят в далечния руски Север. Без аналог е случилото се на брега на Северния ледовит океан, а именно откриването на първия паметник на св. св. Кирил и Методий на 22 май 1990 г.в тогавашния Съветски съюз, припомня Канева. Дар от България на града-герой Мурманск, пръв започнал да чества 24 май през 1986 година.

С вълнение журналистката припомня за потресението на Петко Тотев по този повод и описвайки случилото се през този ден в Мурманск, виждайки отношението на мурманчани към делото на светите братя, правейки аналогия към празничните манифестации от неговото детство и младост. Калина Канева разсъждава в словото си за Петко Тотев и за това как ли той би реагирал на „последния позорен акт, гласуван от депутатите ни, които не би нарекъл народни. Сигурно щеше да преповтори думите на акад. Лихачов, който се възхищаваше, че в държавата на духа културата има отворен характер,не се е затваряла сама в себе си, възприемала е постиженията на други култури и е отдавала своите богатства“.

За своето приятелство и за това какъв го е видял сподели и журналистът Иван Василев. Според него „Каквото и да се каже за Петко, каквито и високи оценки да му се дадат, все ще бъдат недостатъчни и ограничени“.

Имав Василев изтъкна: „Сега, когато пред очите ми са минали толкова много неща, написани от него през многото десетилетия, откакто Софийският университет ни събра през далечната 52-ра година, когато прелиствам многобройните му томове, все повече се убеждавам че той с габровско упорство се стремеше да опровергае автора, когото обичаше често да цитира – прочутия Козма Прудков с неговото „Не може да се обхване необхватното“.

И да видиш - почти го постигна!“ – връща лентата на спомените Василев. Той не пропусна да спомене и някои от незабравимите черти на характера на Петко Тотев, които дават все по-ясна представа за него. Припомня си неговото ненадминато чувство за хумор, деликатната му ирония, и то без да обижда другите, но винаги намиращ неочакваната точна и ярка дума.

„Беше нещо като „ходеща енциклопедия“ – толкова много информация помнеше по най-различни въпроси – разказва Иван Василев. - И как не го чух през тия седем десетилетия да повиши глас, да каже нещо лошо за друг човек, да влезе в остър спор. Неговата доброта и сърдечен смях бяха като визитна картичка.“

Той припомни,че освен изключително сериозната си публицистична литературно-изследователска дейност, в „Антени“ Петко Тотев изненадва всички с таланта си на журналист, на който не е безразлично и злободневието на делника и винаги е откликвал с точно критично око и с кауза. Патриотичната тема и екологията за него са били обща кауза.

„Не бива да забравяме и най-близкия му човек, който живееше с неговите интереси и му беше незаменим помощник и организатор за запазването на това неоценимо духовно богатство - Петранка Колева – припомня Иван Василев. - Тя беше изпълнила скромния им дом с топла човешка атмосфера, с излъчването на едно голямо творческо присъствие. Което може да се нарече „Единословие българско“. Помня го такъв и съм сигурен че такъв ще го откриват и идващите след нас българи.“

Този духовен човек преживя с достойнство превратностите, които го сполетяха по време на прехода. Според неговите приятели и колеги силата, с която е посрещал тези превратности вероятно е идвала от неговите познания на историята и културата на България.

Два дни след като Петранка приключва книгата „Цветословия“ казва,че вече няма какво да прави и че е приключила всичко. И наистина слагайки точката на книгата, приключи и нейният земен път, и отлетя при Петко, на който бе посветила живота си. Ще цитирам фрагменти от послеслова й с дата декември 2018 г., който тя предвижда за края на „Цветословия“, но който Елена Алекова включва в предговора на книгата „поради новите обстоятелства“:

„Каквото и да напиша за Петко, ще бъде недостатъчно, непълно и много субективно. Затова по-добре за пореден път да сведа безмълвно глава пред него и неговото дело – с обич и с признателност за всичко, което ми е дал през нашия задружен живот.

… Дано се е получило „цветословие“, което да запази спомените, размислите,оценките на Петковите приятели,колеги, съратници, съмишленици за неговия душевен мир,за неговия достоен,осмислен и,надявам се,полезен за българската литература и за България живот.“        

А издадените негови книги удивяват с това, което той е направил през годините. Според нея какво по-хубаво от това в сезона на равносметките да вкусиш плодовете на непосилния труд. И какво по-хубаво да пипнеш с ръка, да чуеш да видиш, да усетиш с цялото си същество тръпчивия вкус на всичко, което си сътворил и което ще оставиш за времената след теб. А Петко Тотев наистина има какво да остави и какво да накара онези, които се докоснат да неговите книги, да се почувстват по-силни и по-горди, че са се родили и живеят в страна с древна култура. творчеството му е като катедрала, в която като влезеш, усещаш енергия, която те вика и зарежда.

Ще си позволя в края на моя разказ да цитирам отново Елена Алекова, която може би най-точно и най-добре е видяла в Петко и Петрана примера за онази любов и разбирателство, които дават сили и мощ да се сътворят светли и незабравими примери: „Петко Тотев и Петрана Колева бяха родени в нашето време, но по начин на живот, по стил на мислене, по дух, по всеотдайност на делото и безкористност, по огромност и значение на свършеното бяха възрожденци.“  

За това възрожденство говори и свършеното от най-близкия приятел на семейството д-р Големанов. Изпълнявайки завещанието на Петко и Петрана, той предава архива на Петко Тотев в Националния литературен музей, а апартамента и библиотеката си на Априловската гимназия в Габрово,където са учили и преподавали.       

Флейтистката Мая Сергиева-Богданова ,развълнувана за това какво представляват Петко и Петрана, въпреки опасното време се беше съгласила да дойде да изпълни няколко творби в тяхна памет.

    

Снимки Иван Василев

 

Сподели в
 

В памет на големия български публицист и символ на непримиримата гражданска съвест, станал жертва на "белия терор" през 1925-та именно заради честното си и остро журналистическо перо, публикуваме откъс от книгата на Велислава Дърева „Атентатът`25. Денят, в който се отвориха портите Адови”

20.11.2020/12:06

Навършиха се 100 години от смъртта на автора на „10 дни, които разтърсиха света” - легендарната хроника на обрата от 1917-та. А преди това журналистът от САЩ издава „Войната в Източна Европа” - резултат от обиколката му из балканските и източноевропейските страни през 1915-та. В София се среща с Йосиф Хербст, който му синтезира македонския стимулант на политическите решения у нас. Рид открива и откъде иде „подкупничеството” из нашите земи.

19.11.2020/19:35

Георги Атанасов няма нужда от никакво специално представяне – най-добре го представя дългогодишната му и изключително ползотворна журналистическа дейност, непрекъснатите му срещи чрез радио, телевизии, вестници с многохилядните почитатели на журналистическия му талант, които търсят мнението му по актуалните проблеми, които ги вълнуват. Верния и задълбочен анализ, силното българско слово…

16.11.2020/11:54

През десетилетията, в които бе хроникьор на ужасите на войната, големият британски журналист никога не се свенеше да търси отговорност от властимащите. Той си отиде на 30 октомври т.г. на 74-годишна възраст.

11.11.2020/20:10

Стойността на един писател се измерва с качествата на книгите, които е създал. Но и с думите, които споделя и отправя към всички в дни на големи изпитания, когато намира истинските опори в „миналото незабравимо и пресвещените старини“.

30.10.2020/08:00

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

В памет на големия български публицист и символ на непримиримата гражданска съвест, станал жертва на "белия терор" през 1925-та именно заради честното си и остро журналистическо перо, публикуваме откъс от книгата на Велислава Дърева „Атентатът`25. Денят, в който се отвориха портите Адови”

20.11.2020 /12:06 | Автор: Велислава Дърева | Източник: СБЖ

Навършиха се 100 години от смъртта на автора на „10 дни, които разтърсиха света” - легендарната хроника на обрата от 1917-та. А преди това журналистът от САЩ издава „Войната в Източна Европа” - резултат от обиколката му из балканските и източноевропейските страни през 1915-та. В София се среща с Йосиф Хербст, който му синтезира македонския стимулант на политическите решения у нас. Рид открива и откъде иде „подкупничеството” из нашите земи.

19.11.2020 /19:35 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Георги Атанасов няма нужда от никакво специално представяне – най-добре го представя дългогодишната му и изключително ползотворна журналистическа дейност, непрекъснатите му срещи чрез радио, телевизии, вестници с многохилядните почитатели на журналистическия му талант, които търсят мнението му по актуалните проблеми, които ги вълнуват. Верния и задълбочен анализ, силното българско слово…

16.11.2020 /11:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

През десетилетията, в които бе хроникьор на ужасите на войната, големият британски журналист никога не се свенеше да търси отговорност от властимащите. Той си отиде на 30 октомври т.г. на 74-годишна възраст.

11.11.2020 /20:10 | Автор: Белен Фернандес | Източник: baricada.org/middleeasteye.net

 Спомени и архиви

Тази година сп. „Златорог“ отбелязва своя 100-годишен юбилей. По този повод на книжния пазар се появи специално издание на списанието, публикувано от издателството на НБУ.

29.11.2020 /14:57 | Автор: Елка Трайкова, Михаил Неделчев | Източник: Култура

Със Стойчо Банчев бяхме колеги във в.”Народна младеж”. Беше недъгав: като дете го прегазила каруца и гръдният му кош беше деформиран. Но струваше колкото 10 „нормални”.

24.11.2020 /12:00 | Автор: Константин Иванов | Източник: nabore.bg

 Акценти и позиции

Талантът и моралът на големия български публицист, „безследно изчезнал” заради острото си перо и гражданската си съвест при „белия терор” през 1925-та, вдъхновяват и мотивират и днес Съюза на българските журналисти. Девизът „Никому в угода, на никого напук” е девиз и на СБЖ.

20.11.2020 /11:29

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова гостува в предаването „Делници” на телевизия „Евроком” и отговори на въпроси на водещия Николай Колев по актуални теми от дейността и позициите на СБЖ.

18.11.2020 /21:35

По повод лансирания от правителството Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията Управителният съвет на Съюза на българските журналисти изразява следното становище:

17.11.2020 /17:27

 Мнения

Предложените промени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) приличат и са адекватни на политиката и практиката на управляващата коалиция у нас. Все едно здравният министър да проверява качеството на пътищата от джипката на премиера, а министърът на културата да дава указания за здравеопазването и промени в правилата за предпазване от коронавируса...

15.11.2020 /07:05 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

С предложените поправки ЗРТ заприличва отново на многократно кърпен и с петна асфалт от медийната мрежа.

14.11.2020 /11:08 | Автор: Проф. д-р Петко Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 21 гости

Бързи връзки