Начало
 
 

„Софийски летописи“ – снимки от една изложба на легендата Тодор Славчев

16.10.2020 /17:39 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Откриването на изложбата в Квадрат 500

Като изгоним клишетата от типа уникална, голяма, фантастична, което си заслужава, бих казала, че откритата на 15 октомври в Национална галерия Квадрат 500 фотоизложба на корифея във фоторепортерството у нас Тодор Славчев „Софийски летописи“, е миг от историята на страната ни, сътворен от него с помощта на вълшебството на фотокамерата. А според внучката му Яна Узунова изложбата е „истински празник за 120-годишнината от рождението на един голям фоторепортер! Истински пробив е, че фотографията влиза в Националната галерия, за всички майстори на камерата!“

Изложбата „Софийски летописи“ е едно от централните събития в програмата на ХІ издание на Европейския месец на фотографията, организиран под егидата на Фотографската академия „Янка Кюркчиева“. Проектът включва и издаването на монография за творчеството на Тодор Славчев, в която са намерили място 170 негови фотографии.

Съставители на изданието са фотограф художникът Явор Попов и внучката на Тодор Славчев Яна Узунова, която с ръка на сърце наричам „пазителка не само на родовата памет, но и на безценния фотоархив на един от най-изявените майстори на репортажната фотография у нас“.

В изложбата са показани 160 фотографии на Тодор Славчев, които припомнят не само известни български политици и държавници, но и важни епизоди от историята на България.

Доц. Георги Лозанов сподели, че за него е голяма радост и привилегия да каже думи за един от българските фотографи какъвто е Тодор Славчев. „Но тук по-особено е присъствието и ролята на внучката на фотографа, защото е много важно, че паметта започва от фамилията, от семейството на даден човек- каза при откриването на изложбата той. – събитието е особено и поради това, че държим в ръцете си монография за творчеството на Тодор Славчев, в която същественото са фотографиите. Впрочем картинните издания са най-добрият сейф за фотографията, защото чрез нея всяко поколение я е предавало от ръка на ръка на следващото. И тази вечер с изданието „Софийски летописи“ започва от ръцете на поколенията да се движи още един много важен архив за българската фотография.“

Според Лозанов фоторепортажът пресича две времена – човешкото и историческото. Той е такава пресечна точка, когато човек се озовава в едно събитие, в един исторически момент и в тази точка се случват силните и големи кадри. Именно в тази точка са направени и големите фотографии на Тодор Славчев, а това изисква усет за събитийност и участие да документираш и съхраниш случилото се.

За доц. Лозанов  Тодор Славчев „сам е цяла фабрика за образи, която не спира производството си в продължение на шест десетилетия“. И днес се връщаме към репортажите му с респект и любопитство,вероятно породени от „неговия хуманизъм, от съчувствието му към сменящите местата си жертви на историята, което обаче не го кара да търси вини и да издава присъди с камерата си“. „Само от такава безпристрастна позиция можеш да създадеш фотографии, които да се превърнат в исторически документ“ – е убеден Лозанов.

А Яна Узунова освен че благодари на уважилите изпълненото с много спомени и вълнения събитие, което тя нарече истински празник, и то не само за нея и семейството й. Такъв го усетиха и всички, които с нескрито вълнение бяха дошли да се докоснат до фоторазказа за България, пресъздаден от Тодор Славчев.

При разглеждането на подредените фотографии не липсваха и оживени дискусии, любопитство към известни български държавници, Н. В.Цар Борис ІІІ, хора на изкуството и онези неизвестни българи, които са дали своя скромен, но ценен принос за действителността у нас.

Яна припомни също мига, в който след смъртта на дядо си е влязла в таванската стая – неговата светая светих, скътала хиляди фотоленти и много камери, а и записките на Тодор Славчев, които той не е преставал да си води през целия живот. Там тя намира една черно-бяла лента. И каква е изненадата й, когато сред заснетите от Тодор Славчев кадри през 60-те години на миналия век, вижда своя детска снимка на 6 години.

„В цялото вълнение, което изпитах от тази снимка – каза Яна Узунова,- си дадох сметка, че дядо ми никога не я е откопирвал на хартия. И я виждам след 50 години. Казах си, че той като че ли е знаел,че ще открия този кадър и ще се развълнувам и ще събуди умен много емоции. И докато гледах на монитора тази моя детска снимка, си дадох сметка че всъщност това, което важи за моята детска снимка, важи за целия фотоархив, който бях обхванала почти целия. Оказа се, че това негово тайно намерение да видя себе си след 50 години и да преживея всичко това, значи се отнася и за останалите кадри. Защото неговата фотография е репортажна и той е обречен на днешния ден. Да отрази настоящето. Но пък си дадох и сметка, че на всички кадри усещам и нещо друго – сякаш мислено е градил някакъв мост към бъдещето и си е представял как неговите снимки, една по една, ще бъдат пратени в бъдещето, където ще бъдат осмислени по друг начин и преживени пълноценно, а и може би ще бъдат натоварени с повече знания и емоции. Така че моята малка детска снимка беше прозорец към това откритие, че той е търсил мислено мястото на своята фотография в бъдещето.“

Според Яна фотографията на дядо й предимно отразява човека, и препращайки тези кадри в бъдещето, като че ли иска да предаде капка безсмъртие на тези хора и да им удължи живота, да им даде капка вечност,защото всеки един документ има една стойност, когато се създава, и друга в бъдещето, когато се осмисля по много по-дълбок начин.

Яна Узунова припомни, че в последните години от живота си Тодор Славчев обичал да си води записки и след смъртта му тя открива тези негови спомени и размисли,но най-интересното, което е прочела в тези спомени е: „Каквото и да се е случило, най-важно е какво казват заобикалящите, защото те са журито. Те журират нашите постижения, те ги оценяват. В края на краищата най-важното е какво казват другите за нас.“

„И това се свързва с днешния ни ден, с днешното откриване – е убедена Яна Узунова. – Сега той се представя пред нас и ние сме журито. Тези, които трябва да го оценим от това разстояние на времето. Може би той е искал такава дистанция на времето. И тя се случи. А ние ще видим тези фотографии. Ще ги осмислим с нашия жизнен опит. Ние, днешните хора, сме журито.“

В този свой разказ за срещата ни с Тодор Славчев посредством  неговите „Софийски летописи“ ми се ще да спомена и това,което е написал Георги Папакочев, който като че ли най-точно определя архива на славния фоторепортер, наричайки го „Аладиновата пещера на фотографските свидетелства“.

В свой материал Папакочев припомня думи на Стефан Продев: „Впрочем през 1990 г., в поздравление по повод 90-годишнина на родения през 1900 година Тодор Славчев, тогавашният председател на СБЖ и главен редактор на в. „Култура“ Стефан Продев прави чудесен комплимент-метафора, като пише: „Навярно филмовата лента, която ти си заснел, опасва земното кълбо няколко пъти“, както и че „сътворените от Тодор Славчев фотографии са давали облика на периодичния и ежедневния печат дълги години“.

Когато човек се докосне до едно такова неоценимо богатство, каквото е архивът на Тодор Славчев, за което ни разказва и изложбата в Квадрат 500, мислено му отправяме благодарност, защото той без да е някое помпозно име в българската историография, без да е окичен с научни титли и степени,чрез своите фоторазкази е може би яркият историописец, допринесъл за съхраняване на историческата памет.

Излизайки от Националната галерия аз мислено благодарих на този непознат за мен човек, за оставеното богатство и разбира се, на неговата внучка Яна – пазителката на тази съкровищница.

А ето какво отговори тя пред сайта на СБЖ.

ЯНА УЗУНОВА: ИМАСВЕТЛИНА В ТАЗИ ФОТОГРАФИЯ, И КОЙТО Я Е ВИДЯЛ, НЕОСТАВА БЕЗРАЗЛИЧЕН

Яна, какво е усещането когато си сред фотографиите на дядо ти, подредени в изложба?

Усещането е голямо удовлетворение. Това е втората фотоизложба на Тодор Славчев,след миналогодишната в Червената къща, Сега обаче с организаторите в лицето на Фотографска академия "Янка Кюркчиева" успяхме да реализираме голяма и представителна изложба в Националната галерия. Мащабът е доста по-голям.Фотографиите на дядо ми намериха, според мен, достойно място, Както казах при откриването, макар и фоторепортер, призван да запечатва настоящия момент, във фотографията му се улавя постоянното вътрешно намерение да прескочи времето, да "изпрати" мислено всеки кадър в бъдещето, където този кадър да бъде осмислен, оценен. Ето сега това се случи и от дистанцията на десетилетията зрителят би могъл да осмисли миналото. Може би точно това би искал и Тодор Славчев, снимките му да разговарят с днешния човек,

Ти, която си пазителка не само на родовата памет, но и на това безценно богатство, представляващо къс от нашата история, като гледаш снимките в галерията откри ли нещо, което досега не си усетила или забелязала в тях?

В целия фотоархив преобладава човекът, в различните му състояния. Това е интересувало автора. В сбирката почти няма сгради или пейзажи, има главно хора, увлечени в труда, във вихъра на обществено-политическите събития или в своите празнични моменти. Снощи, на подредената изложба, си помислих, че както фотографът цял живот е търсил и намирал смисъл в работата си, същото е търсил да извади на показ у своите персонажи - тоест човекът постоянно се стреми към смисъл, към закрепване за доброто, истинското и ценното. Понякога и често бърка, поправя се, но всички хора сме еднакви. Това е едно от посланията на Славчевия фотоархив.Има светлина в тази фотография и който я е видял, не може да остане безразличен.

 

Снимки Мари Къналян и личен архив

 

Сподели в
 

В памет на големия български публицист и символ на непримиримата гражданска съвест, станал жертва на "белия терор" през 1925-та именно заради честното си и остро журналистическо перо, публикуваме откъс от книгата на Велислава Дърева „Атентатът`25. Денят, в който се отвориха портите Адови”

20.11.2020/12:06

Навършиха се 100 години от смъртта на автора на „10 дни, които разтърсиха света” - легендарната хроника на обрата от 1917-та. А преди това журналистът от САЩ издава „Войната в Източна Европа” - резултат от обиколката му из балканските и източноевропейските страни през 1915-та. В София се среща с Йосиф Хербст, който му синтезира македонския стимулант на политическите решения у нас. Рид открива и откъде иде „подкупничеството” из нашите земи.

19.11.2020/19:35

Георги Атанасов няма нужда от никакво специално представяне – най-добре го представя дългогодишната му и изключително ползотворна журналистическа дейност, непрекъснатите му срещи чрез радио, телевизии, вестници с многохилядните почитатели на журналистическия му талант, които търсят мнението му по актуалните проблеми, които ги вълнуват. Верния и задълбочен анализ, силното българско слово…

16.11.2020/11:54

През десетилетията, в които бе хроникьор на ужасите на войната, големият британски журналист никога не се свенеше да търси отговорност от властимащите. Той си отиде на 30 октомври т.г. на 74-годишна възраст.

11.11.2020/20:10

Стойността на един писател се измерва с качествата на книгите, които е създал. Но и с думите, които споделя и отправя към всички в дни на големи изпитания, когато намира истинските опори в „миналото незабравимо и пресвещените старини“.

30.10.2020/08:00

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

В памет на големия български публицист и символ на непримиримата гражданска съвест, станал жертва на "белия терор" през 1925-та именно заради честното си и остро журналистическо перо, публикуваме откъс от книгата на Велислава Дърева „Атентатът`25. Денят, в който се отвориха портите Адови”

20.11.2020 /12:06 | Автор: Велислава Дърева | Източник: СБЖ

Навършиха се 100 години от смъртта на автора на „10 дни, които разтърсиха света” - легендарната хроника на обрата от 1917-та. А преди това журналистът от САЩ издава „Войната в Източна Европа” - резултат от обиколката му из балканските и източноевропейските страни през 1915-та. В София се среща с Йосиф Хербст, който му синтезира македонския стимулант на политическите решения у нас. Рид открива и откъде иде „подкупничеството” из нашите земи.

19.11.2020 /19:35 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Георги Атанасов няма нужда от никакво специално представяне – най-добре го представя дългогодишната му и изключително ползотворна журналистическа дейност, непрекъснатите му срещи чрез радио, телевизии, вестници с многохилядните почитатели на журналистическия му талант, които търсят мнението му по актуалните проблеми, които ги вълнуват. Верния и задълбочен анализ, силното българско слово…

16.11.2020 /11:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

През десетилетията, в които бе хроникьор на ужасите на войната, големият британски журналист никога не се свенеше да търси отговорност от властимащите. Той си отиде на 30 октомври т.г. на 74-годишна възраст.

11.11.2020 /20:10 | Автор: Белен Фернандес | Източник: baricada.org/middleeasteye.net

 Спомени и архиви

Тази година сп. „Златорог“ отбелязва своя 100-годишен юбилей. По този повод на книжния пазар се появи специално издание на списанието, публикувано от издателството на НБУ.

29.11.2020 /14:57 | Автор: Елка Трайкова, Михаил Неделчев | Източник: Култура

Със Стойчо Банчев бяхме колеги във в.”Народна младеж”. Беше недъгав: като дете го прегазила каруца и гръдният му кош беше деформиран. Но струваше колкото 10 „нормални”.

24.11.2020 /12:00 | Автор: Константин Иванов | Източник: nabore.bg

 Акценти и позиции

Талантът и моралът на големия български публицист, „безследно изчезнал” заради острото си перо и гражданската си съвест при „белия терор” през 1925-та, вдъхновяват и мотивират и днес Съюза на българските журналисти. Девизът „Никому в угода, на никого напук” е девиз и на СБЖ.

20.11.2020 /11:29

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова гостува в предаването „Делници” на телевизия „Евроком” и отговори на въпроси на водещия Николай Колев по актуални теми от дейността и позициите на СБЖ.

18.11.2020 /21:35

По повод лансирания от правителството Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията Управителният съвет на Съюза на българските журналисти изразява следното становище:

17.11.2020 /17:27

 Мнения

Предложените промени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) приличат и са адекватни на политиката и практиката на управляващата коалиция у нас. Все едно здравният министър да проверява качеството на пътищата от джипката на премиера, а министърът на културата да дава указания за здравеопазването и промени в правилата за предпазване от коронавируса...

15.11.2020 /07:05 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

С предложените поправки ЗРТ заприличва отново на многократно кърпен и с петна асфалт от медийната мрежа.

14.11.2020 /11:08 | Автор: Проф. д-р Петко Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 20 гости

Бързи връзки