Начало
 
 

Отчет за дейността на СБЖ през периода 2015-2019 г.

21.09.2020 /20:50 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Публикуваме доклада, изнесен на 19 септември т. г. пред Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ от Снежана Тодорова, председател на СБЖ. Пак тук, по-надолу, може да се види и отчетът на Контролния съвет на СБЖ за март 2015-септември 2020 г., представен от председателя на КС Венка Ризова, както и обзор за дейността на Комисията по етика за същия период, направен от председателя на КЕ Мария Нецова.

Отчет за дейността на СБЖ през периода 2015-2019 г.,

представен на 19.09.2020 г. от Снежана Тодорова, председател на СБЖ, пред Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

По традиция, в началото на всяко наше събрание съобщаваме имената на наши членове, които, за съжаление, вече не са сред нас.

През изминалата 2019 година и осемте месеца на 2020 година се разделихме с АТАНАС ТОНЧЕВ, АННА ГЕОРГИЕВА, АЛЕКСАНДЪР МИХАЙЛОВ, АЛЕКСАНДЪР ЙОЛЕВ, БОЙКО БОЙКОВ, БИАНКА ГАБРОВСКА, ВЕЛИН ГЕОРГИЕВ, ВЛАДИМИР МИНКОВ, ВАЛЕРИЯ ХАНТОВА, ВАЛЕРИ ПЕЙЧЕВ, ВАКЛИНА ТОДОРОВА,  ВИКТОР ВИРЧЕВ, ВЕСЕЛИНА ТОНОВА, ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ, ГЕОРГИ БАЗОТЕВ, ГЕРГАНА ЛАЗАРОВА, ДИВНА ШАЛИЧ-ЛАФЧИЕВА, ДОНКА РАЙНОВА,  ДАНИЕЛА БЕНИШЕВА, ЕМИЛ ЕЛМАЗОВ, ЕЛЕНА ГЮРКОВА, ЕМИЛ МИХАЙЛОВ, ЖЕЛЯЗКО ТЕНЧЕВ, ИВАН ПОПИВАНОВ, ЙОРДАН МИЛЕВ, КРУМ АРСОВ, КАЛИНА ДЖОНДЖОРОВА, КРАСИМИР ПЕТРОВ, ЛЮБА КОЛЕВА, ЛЮБОМИР ЛЮБЕНОВ, ЛИЛИЯ ЦИНЦАРОВА, ЛИЛИ ПОПОВА, МАРИЯ ГАЙТАНИКОВА, МАТЕЙ ШИВАРОВ, МАРИЯ ПУМПАЛОВА, МИЛКА РАДЕВА, МАРИЯ РАДОНОВА, МИРА БОЗЕВА, МАРГАРИТА БЕЛОВСКА, НАДКА КОЛЕВА, ПЕТЪР ПАНОВ, ПЕТЪР ДИМИТРОВ, ПАВЕЛ БЕБОВ, ПЕНКА ГЕНЕВА, ПЕТЪР ПЕЙКОВ,  ПЕТЪР ПЕТРОВ, РАДОСЛАВ ЯНКУЛОВ, РАДОСТ КАРАСИМЕОНОВА, СТЕФКА КАФЕДЖИЕВА, СТОЯН ИВАНОВ, ХРИСТО ХАРАЛАНОВ,  ХРИСТО ЮСКЕСЕЛИЕВ, ЦВЕТАН РОЗОВ, ЮЛИЯ КЪНЧЕВА, КАМЕН КОСТОВ, ЮЛИЯ ДАСКАЛОВА, СТОЯН БАЧЕВ, БОГОМИЛ ГЕРАСИМОВ, ВАСИЛ ДИМИТРОВ, ВАЛЕНТИНА ЧРЪНКИНА, КРАСИМИРА КАЦАРСКА, БОГОМИЛ ГЕРАСИМОВ, ВЕРА ХРИСТОВА, ВЕРА ГЕНОВА, ГЕОРГИ МОНЕВ, ИВАН САРАНДЕВ, МИХАИЛ ЗАЯКОВ, ПЕЮ БОГДАНОВ, ПЕТРАНКА ИВАНОВА, РАЙЧО ВАСЕВ, ЮРИЙ ПОПОВ, ЯНАКИ ЗИБИЛЯНОВ, ЛЪЧЕЗАР ЕЛЕНКОВ.

Нека с минута мълчание почетем тяхната светла памет!

Благодаря Ви!

Няколко думи за ОРГАНИЗАЦИОННОТО СЪСТОЯНИЕ на нашия съюз.

През осемте месеца на 2020 година редовно отчетените членове на СБЖ са 2670 журналисти. Очаквам до края на 2020 година техният брой да бъде  по-голям. За сравнение: през 2019 година редовно отчетените са 3500 , като от тях жени – 2168 /62%/, мъже – 1332 /38%/.

Родени преди 1.01.1960 – 1842 /52,6%/

Родени след 1.01. 1960 г. – 1658 /47,4%/

Родени след 1.01.1985 г. -  /под 35 години/ - 192 /5,5%/

Приетите нови членове през целия отчетен период са 643.

Възстановиха членството си в СБЖ 79 колеги.

От тях жени – 431 /59,7%/, мъже – 291 /40,3%/.

Под 30-годишна възраст – 156 /21,6%/

През отчетния период са проведени 5 Общи събрания на СБЖ :

На 19 ноември 2016 година; 17 юни 2017 година; 28 октомври 2017 година; 10 ноември 2018 година и 11 май 2019 година.

На всяко едно съм изнасяла отчетен доклад за свършената работа и организационното състояние на СБЖ. Мога да добавя, че след последното Общо събрание, състояло се на 11 май 2019 година, новоприетите членове на СБЖ са 47, а 3-ма колеги възстановиха членството си. От тях – жените са 26, а мъжете – 24. Под 35 годишна възраст – 8 /16%/.

Големият брой заявили желание за членство в нашия съюз потвърждава стабилната тенденция от последните години за повишен интерес към СБЖ.

Журналистическите дружества са 152: 108 – в София и 44 – в страната.

Поради намален състав или неплащане на членски внос са закрити 9 дружества, а са създадени нови 7.

Както знаете, съгласно нашия устав и решения на предходни събрания, от събрания членски внос в касата на СБЖ постъпват 30%. Останалата част остава в дружествата. През 2018 година дружеството от Враца с председател Евдокия Марангозова по своя инициатива и решение внесе в касата на СБЖ 100% от членския внос. Последваха го дружество от Варна с председател Георги Калагларски и дружество от София с председател Снежана Тодорова. Това продължи и през 2019 и 2020 година, за което изказвам благодарност на колегите от гореспоменатите дружества за тяхното решение да подпомогнат финансово СБЖ.

Комисията по организационните въпроси и членство към СБЖ работи в състав: Розита Попова, дългогодишен председател, а от 2020 година председател е Валентин Колев и членове: Веселин Константинов, Росинка Проданова, Марияна Мендичева, Борислав Костурков.

 ПРОФЕСИОНАЛНО-ТВОРЧЕСКА ДЕЙНОСТ

„Журналистиката в България преживява тежка криза. Статутът на българските медии като „четвърта власт” е компрометиран, много от тях безцеремонно обслужват политически и икономически интереси. Корпоративната журналистика и неясното финансиране са сериозни проблеми на българската медийна среда.

Мощни босове със значими политически и икономически позиции притежават големи за мащабите на страната ни медийни системи. Техният натиск върху журналистите неизбежно налага редакторски пристрастия, продажба на новинарско съдържание, защита на корпоративните, а не на обществените интереси.

В резултат на това безскрупулно поведение последователно и драстично се деформира качеството и интелигентността на медийното съдържание, което българските граждани получават.”

Тези тревожни констатации прозвучаха на предишното отчетно-изборно събрание.

Какво е състоянието днес? Има ли промяна?

Дългоочакваното оздравяване на българската медийна среда не се състоя. Свидетели сме на постоянен упадък на независимостта на медийния сектор през последното десетилетие.

Съюзът на българските журналисти  многократно е осъждал всякакви форми на натиск  срещу  журналисти, като е изразявал позиции в защита на колегите.

В десетки декларации  Управителният съвет  на СБЖ твърдо застава в защита на основното професионално задължение на журналистите – да работят в интерес на обществото, като пазят интересите и правата на гражданите.

По решение на УС изработихме „Предложения на СБЖ за законодателни инициативи за защита на журналистическия труд и свободата на медиите”, съобразени с „Препоръката за защита на журналистиката и гарантиране безопасността на журналистите и другите медийни участници” на Комитета на министрите на държавите от Съвета на Европа, приета от всички страни в Съвета на Европа на 13 април 2016 година.

Текстът на Препоръката бе преведен от СБЖ и качен на нашия сайт.

УС на СБЖ многократно е обръщал внимание на необходимостта от адекватно законодателство в сферата на труда и заетостта, което да защитава журналистите и другите медийни участници от произволно уволнение или репресивни мерки.                                                                          

С помощта на опитните юристи Красен Стойчев и Илияна Митрова предложенията получиха юридически облик. Това направихме и по молба на г-н Славчо Атанасов, тогавашен председател на Комисията за гражданско общество, култура и медии към Народното събрание. Предложенията бяха публикувани на нашия сайт и обсъдени от делегатите на Общото събрание през 2017 година, както и на организираните от нас 4 дискусии в СБЖ по актуални проблеми на журналистическата професия. Два пъти лично ги предадох на г-н Вежди Рашидов, председател на Комисията по културата и медии към Народното събрание.

На нашия сайт е публикуван финалният текст на предложенията на СБЖ.

През изминалите  3,5 години законодателите така и не разгледаха нашите предложения, а както знаете, т.н. Закон „Пеевски” бе обсъден и приет спешно, за 1 нощ... Темата за защита на правата на журналистите там напълно отсъства. Убедено заявявам, че приемането на нашите предложения би подобрило състоянието на родната журналистика и би добринесло за по-сериозна защита на правата на журналистите. Настоятелно препоръчвам на следващия УС да продължи усилията в тази насока.

СБЖ е организирал няколко акции в защита на журналистите, като многократно е изразявал подкрепа на колеги от БНР, БНТ,  в. „Стандарт”, много регионални медии срещу нарушаването на техните права, за по-добри условия на труд и справедлива оценка на техния труд.

СБЖ активно подкрепи една от главните кампании на Европейската федерация на журналистите – за приемането на Директива на Европейския съюз за авторските права на единния дигитален пазар. Считаме, че правата на авторите са гаранция за качествена журналистика и непрестанното създаване на съдържание.

През 2019 година СБЖ отбеляза 175-годишнината на българската журналистика и 125-годишнината от създаването на организирано журналистическо движение в България. По този повод в София се състоя шествие и поднасяне на цветя пред паметника на Св.братя Кирил и Методий и тържествено събрание в Аулата на СУ „Св.Климент Охридски”.

По случай забележителната годишнина Президентът на Република България Румен Радев награди Съюза на българските журналисти с почетен плакет.

На 1 ноември 2019 година – Деня на народните будители и празник на българската журналистика, организирахме протест пред Народното събрание под надслов: „Не убивайте журналистиката в България!”.

Информации за медийни събития у нас и по света, както и за прояви, организирани от СБЖ и други национални и международни медийни сдружения, конференции, семинари, журналистически курсове и специализации може да получите от сайта на СБЖ. Бих искала да изкажа голяма благодарност на отговорния редактор Къдринка Къдринова и на журналистите от сайта Майя Любомирска, Петър Пъдев, Розалина Евдокимова, Иван Василев, Иван Тодоров, Иван Каневчев, Златка Михайлова, Ивета Балевска, Мари Къналян, които всеотдайно, съвестно и безкористно изпълняват своя професионален и граждански дълг.

Няколко думи за работата на Комисиите към Управителния съвет.

Комисията по професионално-творческите въпроси с председател Ивайло Диманов и членове Любомир Пеевски, Екатерина Павлова и Йордан Георгиев има водеща роля при определяне на годишните награди на СБЖ.

През последните четири години на отчетния период Комисията по професионално-творческите въпроси номинира и раздаде повече от 100 отличия „Златното перо”/81/ и почетни плакети на СБЖ /42/ на най-добрите журналисти в 13 отделни категории в рамките на церемонията по връчването на Годишните награди на СБЖ в навечерието на Деня на народните будители – 1 ноември. Бяха наградени и достойни ветерани в гилдията, писали със свой собствен почерк историята на съвременната българска журналистика. Най-високото отличие на СБЖ – статуетката „Йосиф Хербст” получиха Милен Гетов, Кольо Колев, Кеворк Кеворкян и Дамян Обрешков. Церемонията по връчване на годишните награди на СБЖ около 1 ноември се утвърди като празник на българската духовност.

Комисията положи сериозни усилия за възстановяването и ремонта на Клуб „Журналист”. Проектиран като ведомствено кафене с ограничен достъп само за журналисти, кафе-клубът на първия етаж в сградата на СБЖ бе отдаван под наем през различни периоди. С последния наемател се стигна до съдебна сага, продължила цели седем години. Най-после, в края на 2017 г., СБЖ спечели делата и на последна инстанция и съдия-изпълнител отключи помещението. Кафенето приличаше на сирийско селище след продължителни бомбардировки. УС на СБЖ взе решение да бъде извършен ремонт и през май 2018 г. Клуб „Журналист” отново отвори врати.

За по-малко от година Клубът осъществи богата творческа дейност. Колеги журналисти представяха при нас свои книги и филми.Тук пяха своите песни Богдана Карадочева и Стефан Димитров, Кристина и Михаил Белчеви, Тодор Трайчев, Роси Рос, група „Точка.БГ”, Кирил Маричков, Асен Масларски.

Не в НДК или Народния театър, а тъкмо тук, в Клуб „Журналист” за първи път в България дойдоха носителите на Европейската награда за литература Янис Йоневс от Латвия и Каролина Шути от Австрия, българският носител на годишната награда на Европейския съюз Калин Терзийски, известните съвременни български писатели Георги Константинов, Маргарита Петкова, Иван Гранитски, Владо Даверов, Христо Карастоянов, Валентина Радинска, Иван Есенски, Найден Вълчев и още много други.

В Клуб „Журналист” бе проведена вечер на мароканската поезия, Литературен терминал „България-Израел”, Поетично матине и Базар на книгата, премиера на документални филми за Венецуела и за Палестина, ретроспективна изложба на забележителната наша колежка, журналистка и художничка Дивна Шалич-Лафчиева, благотворителен търг в помощ на Социалния дом за дейци на културата в София и още стотици културни и социално ангажирани събития.

Всяка неделя в Клуб „Журналист” се провежда традиционният „Литературен салон”, в който участват изтъкнати родни поети и писатели. На творческа дискусия „Корейското кино днес” бе показан победителят на тазгодишните „Оскари”, филмът „Паразит”. Бе отбелязана 90-годишнината на бащата на попарта Анди Уърхол, бе връчена новоучредената награда на името на видния български публицист Стефан Продев. В залата на клуба бяха проведени пресконференции на посланиците на Испания, Венецуела, Куба, Русия, Палестина и др., пресконференции за премиери на театрални и оперни спектакли, театрални постановки и джаз-концерти. Тук се състояха премиери на книгите на Недялко Йорданов, Камелия Кондова, Йосиф Давидов, Калин Тодоров, Константин Иванов, Ники Комедвенска и още много други изтъкнати наши поети, писатели, журналисти.

На сцената на Клуб „Журналист”се изявяват талантливи творци на родното театрално и филмово изкуство. В нашия клуб се постави началото на Международен литературен конкурс за млади таланти.

От началото на февруари 2019 г. след проведен конкурс СБЖ подписа тригодишен договор за кетъринг с фирмата „Страспринт” ЕООД, която осигурява храни и напитки на приемливи за колегията цени. Надяваме се, усилията на ръководството на нашия съюз да не са отишли напразно и журналистическите дружества да припознаят Клуб „Журналист”  като място за изява на хора на духа.             

Комисията за научно-практически изследвания и анализи на съвременната журналистика с председател доц. д-р Георги Калагларски участва в поредица от форуми с конкретна изследователска и практическа насоченост:

-         „Дигитален PR и медии”

-         „Перспективи за развитие на регионалните медии”

-         „Икономическата криза свърши. Кризата в медиите – не!”

-        „Комуникацията по време на кризи”

-        „Медии, бизнес, образование”

-        „Проблеми на обществените комуникации”

-        „Медии и избори”.

През втората половина на 2016 година и първата половина на 2017 година Комисията организира съвместни научни форуми с български университети. През есента на 2016 година във Велико Търново съвместно с ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий” се проведе Втора национална конференция „Медиите на XXI век”.

През 2017 година в рамките на Единадесетия ПР фестивал се състоя поредното издание на Академичния омнибус на тема „Комуникация и мистификация”. Във Варна съвместно с колеги от Русия се проведе Кръгла маса по проблеми на медиите, славянската писменост и мира.

През 2019 година Комисията за научно-практически изследвания и анализи на съвременната журналистика работи в състав: проф. Милко Петров, проф. Любомир Стойков, доц. Стефан Серезлиев, доц. Тодор П. Тодоров и доц. Георги Калагларски – председател на комисията. Научните електронни списания „Новите медии 21“ с председател на редакционната колегия проф. Милко Петров и „Медии и обществени комуникации“ с председател на редакционната колегия проф. Любомир Стойков са авторитетни научни пространства за анализи и изследвания, за прогнози и дискусии по актуалните проблеми на съвременната журналистика и обществените комуникации.                             

Журналистите от Варна заедно с Държавния архив в България направиха изложба, посветена на 175-годишнината на българската журналистика и 125 години от създаването на организирано журналистическо движение. Съвместно с Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ се откри и изложба за историята на варненската журналистика. Състояха се премиери на книги по актуални проблеми на журналистиката и културата у нас, а съвместно с Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, през месец юни, се проведе кръгла маса на тема „Медии и изкуствен интелект“, в която участваха изследователи и журналисти от цялата страна.

Няколко думи за МЕЖДУНАРОДНАТА ДЕЙНОСТ.

В работата на Комисията по международните въпроси участваха журналистите-международници Васил Сотиров, Борислав Костурков,  Светослав Терзиев, Валери Тодоров.

През изминалата година  международната дейност на СБЖ, както и досега, се развиваше по две основни направления – взаимодействие с двете основни международни организации, в които СБЖ членува – МФЖ и ЕФЖ, и двустранни контакти с  наши партньорски национални журналистически  съюзи, асоциации и обединения.

Веднага следва да кажем, че най-сериозното препятствие пред активна международна дейност и контакти на нашия съюз са приетите от нас финансови ограничения, според които всеки сам заплаща пътните разходи и не се изплащат дневни пари.

Нашите колеги Васил Сотиров и Борислав Костурков участваха в годишни конференции на Европейската федерация на журналистите, която е европейската структура на Международната федерация на журналистите. Както знаете, СБЖ е пълноправен член и на двете най-големи международни журналистически фдерации от 1992 година.

Трябва да кажем, че през последните години проблемите, с които се сблъскват журналистическите съюзи и асоциации от нашия регион, са предмет на особен интерес заради специфичните трудности. Като цяло кризата в международното журналистическо движение е всеобща, но Балканите като че ли се превръщат в „изпитателен полигон“, където се изпробват всички атаки срещу свободата на медиите и правата на журналистите, след което те стават европейска практика на медийните собственици и концерни, а също и на редица правителства.  Не е случайно, че три годишни конференции на ЕФЖ се проведоха в балкански страни – Черна гора, Босна и Херцеговина, Румъния.

Темата на форума в Будва през 2015 година бе: „Укрепване на трудовите права на журналистите: Съюзите като действащи фактори за промяна”. СБЖ внесе свое предложение, отразено по-късно в заключителните зокументи, на тема: „За изграждане на близки регионални връзки и сътруднчество между присъединените към Европейския съюз страни от Балканския и Черноморския регион”.

Общото събрание на Европейската федерация на журналистите в Сараево през 2016 година постави силен акцент върху състоянието на медиите и журналистите на Балканите.

Интерес сред журналистическите съюзи и асоциации от Балканите, Русия,  Украйна и други държави породи организираната през 2015 година от СБЖ международна журналистическа среща на много актуалната тема: „Икономическата криза свършва, но кризата в медиите – не! Защо?”

Основа за интересната дискусия даде встъплението по темата на журналиста и политолог Иво Инджов: „Media Act”- отговорност и прозрачност в медиите. Проблеми и перспективи за България”. Във форума участваха президентът на Международната федерация на журналистите Джим Бумела, вицепрезидентът на Европейската федерация на журналистите Надежда Ажгихина, секретарят на Националния съюз на журналистите в Украйна Юрий Работин и др. След приключването на международната среща  бе подписано Споразумение за сътрудничество с Националния съюз на журналистите в Украйна.

Ние сме в постоянен оперативен контакт с колегите ог МФЖ и ЕФЖ и  реагираме при участие в международни кампании и мероприятия, акции на солидарност и пр. Те винаги се отзовават и когато сме имали нужда от тяхно съдействие – практическо, методическо и пр.

По-добре се развиват контактите ни с отделни съюзи, с които имаме двустранни договорни отношения. Редовно осъществяваме ежегодните обмени на журналистически делегации с Общокитайската асоциация на  журналистите и с Корейската асоциация на журналистите. Благодарение на тези размени вече десетки български колеги посетиха Китай и Република Корея и допринесоха за по-доброто взаимно опознаване чрез интересни публикации и разкази в българските медии.

За съжаление, финансовите трудности си казват думата и тук. Приемането на делегации изисква да търсим спонсори, което става все по-трудно.

Принудени сме да слагаме спирачки на подобни двустранни отношения, въпреки че има интерес за такива договори и с други журналистически организации, главно от азиатски страни, поради липсата на средства.

Следва да отбележим, че във всичките си международни контакти винаги правим реклама на нашите почивни бази, търсейки възможности, както да привличаме в тях за почивка колеги от чужбина, така и с оглед на възможности за инвестиции. Най-голям интерес, както и досега, проявяват колегите от различни райони на Русия. Насочваме усилията си към развиване на отношения с регионални журналистически организации в Русия, които се радват на значителна автономия и разполагат с добри финансови възможности. Такъв е случаят с връзките ни с колегите от Тюмен, Красноярск, Башкортостан, Тува и др.

По инициатива на колегите от Съюза на журналистите на Тюменска област в навечерието на 24 май бе създадена и осветена мозаичната икона  на Светите братя Кирил и Методий в Абалакския манастир край Тоболск – израз на признателност към заслугите на България за  създаването на слявянската писменост.

Освен с Тюмен, през 2019 година бяха подписани споразумения за сътрудничество с регионалните журналистически организации в Красноярск и Башкортостан. Първата група - 30 журналисти от Красноярск  трябваше да пристигне на почивка в МДЖ – Варна през юли 2020 година, но поради епидемичната ситуация във връзка с Ковид-19 посещението се отложи за 2021 година.

Продължава сътрудничеството с колеги от Украйна.

През 2015 година успешно приключи съвместният проект между Асоциацията на журналистите от Муданя /Турция/ и СБЖ. Турските колеги и подкрепиха инициативата на нашия съюз за поставяне на паметна плоча на Константин Фотинов в Бурса. СБЖ многократно  е издигал глас в защита на турските журналисти срещу бруталния натиск на турските власти към журналисти и представители на интелигенцията.

През 2016 година СБЖ установи връзки с кметството на гр. Лайпциг, Германия за поставяне на паметна плоча на дома, в който е живял д-р Иван Богоров – издател и първи гл. редактор на първия български вестник „Български орел”. Дружеството на българистите в Лайпциг подкрепя нашата инициатива. Получихме обещания за подкрепа от Българското посолство и Българския културен институт в Берлин.

ЗА СОЦИАЛНО-СИНДИКАЛНАТА ДЕЙНОСТ

Както добре Ви е известно, нашата организация е поела социално-синдикални функции, съобразявайки се с традициите и възможностите на нашия съюз.

Проблемите на професията и взаимоотношенията с работодателите, включително защитата на журналистическия труд и правата на журналистите сме поставяли и продължаваме да поставяме на многобройни срещи с представители на работодателски организации, пред представители на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, различните институции и парламентарни комисии. За съжаление, през последните години поради финансови затруднения значително сме ограничили финансовата подкрепа за нуждаещи се колеги и настояваме журналистическите дружества  да извършват това от онази част на членския внос / 70%! /, която  остава в журналистическите дружества.

ЗА ТВОРЧЕСКАТА БАЗА В БАНКЯ

Както Ви е известно, поради неизпълнение на договорните задължения, договорът с „Български имоти корпорация” ЕООД с управител Данчо Джиков и ментор Петьо Блъсков бе прекратен през 2012 година. Творческата ни база бе вандалски разбита и разграбена и поради престъпно нехайство от страна на наемателя – липса на охрана и охранителна техника.

Ще припомня неща, които ви бяха съобщени на предишното общо събрание. Има много и различни въпроси. Искам да бъдете запознати с хронологията.

Усилията ни в търсене на инвеститори-съдружници за извършване на ремонтни действия не се увенчаха с успех. Предложенията им не отговаряха на интереса на СБЖ. Общото събрание на СБЖ от 29 септември 2012 година взе трудното решение за продажба на земя до 4 дка от нашия парцел в Банкя, който е 15 декара, за да можем с тези пари да ремонтираме базата.

Агенцията по картография разреши да се продадат 3 парцела с обща големина 2 дка и 650 метра. Продаден е само 1 парцел с площ 1650 кв.м. на обща стойност 613 152 лв., с които се ремонтира базата.  Изготвен бе проект за извършване на ремонтни действия в ТБ – Банкя.

До края на 2016 година за ремонт и консумативи и опазване на имота са вложени 650 000 лв., а от началото на 2017 година – още 20 000 лв.

Какво е направено? Ремонтирани са покривите и е сменена дограмата на двете сгради.

Старата сграда е затворена, а в новата сграда е направена топлоизолация, ремонт на електроинсталацията и ВиК, ремонт на баните, довършителни работи в стаите и коридорите. Стопанската комисия с председател Емил Розов и колегата Красимир Денински осъществяваха контрол на ремонтните дейности. Сега е необходимо да обсъдим и решим откъде и по какъв начин ще осигурим средства за завършване на ремонта в ТБ- Банкя.

Имотът ни в Батак е отдаден под наем на Иван Векилов. Можем да кажем, че Съюзът на българските журналисти  подпомага пребиваването на своите членове в тази база, като се има предвид, че стойността на нощувката за нашите колеги много години е 6 лв.  

Притежаваме огромно богатство, чието поддържане и модернизиране изисква сериозни средства и ние  сме задължени да ги осигурим.

Ще добавя, че само за извършване на ремонтни дейности в МДЖ-Варна през отчетния период СБЖ е платил 53 397,02 лв. Почивната база на СБЖ на спирка „Журналист” в близост до курортния комплекс „Злати пясъци” бе любимо място за отдих и творчески прояви на български и чуждестранни журналисти повече от 6 десетилетия.

През последните 2 години  наематели на нашата база са Нина и Стоян Златеви, които значително подобриха нивото на обслужване и качеството на предлаганите услуги. За първи път от десетина години не сме получили нито една жалба от почиващи. Много журналисти изпратиха благодарствени писма за качеството на обслужване и предлаганите услуги – хигиена, храна състояние на парка – нашето най-голямо богатство.

МДЖ възвърна своята традиция да бъде средище на културни прояви. През тази година се откри ново лятно кино с висококачествена технологична система и със съдействието на Съюза на българските филмови дейци се проведоха „Летни празници на българското кино 2020”. През всички петъци, съботи и недели на юли и август известните български режисьори Константин Бонев, Милко Лазаров, Иван Павлов, Георги Стоянов, Киран Коларов, Иван Ничев и акад. Людмил Стайков представиха свои 21 художествени и документални филми. Филмовата инициатива бе изънредно успешна и това послужи за основа на предложението тя да се превърне в ежегодна, като през следващата 2021 година в МДЖ да се проведе фестивал на художествени и документални филми, посветени на журналистиката.

През агуст т.г. в МДЖ гостува изложба на рисунки и макети на български деца, които живеят у нас и в чужбина, на тема: „Историята на моя народ”. Изложбата бе под патронажа на г-жа Илияна Йотова, вицепрезидент на Република България.

СТОПАНСКА И ФИНАНСОВА ДЕЙНОСТ

Съюзът на българските журналисти осигурява финансови средства за своята дейност от членски внос, дарения, допълнителна стопанска дейност, отдаване под наем на собствено имущество.

За постигане на своите цели СБЖ развива стопанска дейност – отдаване под наем на собствени имоти в София, Варна Батак, развиване на туристическа дейност /хотелиерство и респорантьорство/ в собствените си почивни бази. Със средствата от стопанската дейност СБЖ финансира професионално-творчески инициативи, защитата на професионалните, социалните и синдикалните права на журналистите, осигурява трудово-правни консултации на своите членове; инвестира средства и поддържа своите почивни домове и имущество; подпомага социално своите членове, осъществява информационна дейност чрез собствен сайт; осъществява сътрудничество с други сродни организации у нас и в чужбина, както и членство в международни журналистически организации.

Управителният съвет  на СБЖ отделя много време и средства за защита на своята собственост и права по сключените наемни договори с неизправни наематели, които чрез тенденциозни и поръчкови медийни изяви в предходните години затвърдиха убеждението, че техните позиции са продиктувани от лични икономически и корпоративни интереси.

По информация на г-жа Р. Пантева, главен счетоводител на СБЖ,  приходите от наемите са, както следва:

444168,99 лв. – за 2015 год.;
357908, 07 лв. – за 2016 год.;
426020,84 лв. - за 2017 год.;
428589,59 лв. – за 2018 год.;
481398,99 лв. – за 2019 год.

Приходи от дарения през отчетния период:

91770,00 лв. – за 2015 год. /от Агенция „София прес“/;
25000, 00 лв. – за 2016 год. /от Агенция „София прес“/;
43471,64 лв. – за 2017 год. / от тях - 35000,00 лв. - от Агенция „София прес“, а 8471,64 лв. – от физически лица/;
49552,40 лв. – за 2018 год. /от тях- 40000,00 лв. – от Агенция „София прес“, а 9552,40 лв. – от физически лица/;
60678,00 лв. – 2019 год./ от тях – 55000,00 лв. – от Агенция „София прес“, а 6030, 00 лв. – от физически лица/

Ще ви запозная накратко с хода на основните съдебните дела образувани от и срещу  „Съюз на българските журналисти“ до 01.02.2020 год., осъществявани от процесуалния представител на „СБЖ“ – адвокат Георги Добрев.

I. Повече от девет години са образувани и се водят  съдебни производства от и срещу СБЖ от „Български имот – корпорация” ЕООД /бивш наемател на СБЖ/. 

1. Първоначално  е образувано търговско делото  № 4750 от 2011 г., по описа на Софийски градски съд, по частичен иск от „Български имот –корпорация” ЕООД срещу СБЖ с претенции по чл.55 ЗЗД /неоснователно обогатяване/ и е с претенция в   размер от 1 246 375 лева, с твърдения, че са извършени инвестиции и подобрения в имотите на СБЖ в гр. Варна по време на наемния срок по договора за наем между страните. След множество съдебни решения в три инстанции е постановено окончателно решение от 09.12.2015 г., с което прието, че СБЖ се е обогатило неоснователно вследствие направени инвестиции от „Български имоти - корпорация” в размер на 612 853.93 лева. 

2. Търговско дело № 5359/2012 год., на  Софийски градски съд, е образувано от  СБЖ срещу „Български имот –корпорация” ЕООД, за неплатена   договорна лихва в размер на 41 050.25 лева.,  „Български имоти –корпорация” ЕООД  са осъдени за тази сума и съответно има издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело.

3. СБЖ е образувал съдебно производство по т.д. № 501/2012 г., по описа на СГС, във връзка с неизпълнение на договорни задължения от страна на „Български имот –корпорация” ЕООД, срещу двама ответника: 1. „Български имоти – корпорация” ЕООД, представлявано от управителя  и едноличен собственик- Данчо Боянов Джиков, и 2. „Блок 12” ЕООД, представлявано от управителя  Наум Антонов Пачков, едноличен собственик-Петьо Христов Блъсков,  и с цена на исковата претенция е в размер на  504 023.83 лева, с искане  за тяхното солидарно осъждане като бивш наемател „Български имот –корпорация” ЕООД и бивш пренаемател  „Блок 12” ЕООД за ползваните от тях имоти на СБЖ в гр. Варна–МДЖ.  Претенцията на съюза бе уважена от съда и въз основа на направено възражение за прихващане от страна на „Български имоти- корпорация” ЕООД, бе извършена съдебна компенсация между претенциите на двете страни до размер на сумата 587 538,25 лв.,

4. По иск на СБЖ  е образувано тр.дело  № 1138/2013 на СГС срещу „Български имоти корпорация” ЕООД, за сумата от 85 762.13 лева, за неизплатени суми по Анекс от 30.03.2010 год., към Договор за наем от 19.12.2007 год.. „Български имоти корпорация” ЕООД,  е осъден да заплати на СБЖ сумата от 17 500  евро, обезщетение за забава плащане на наемна цена,  сумата 17 500  евро обезщетение за едностранно  прекратяване на наемно правоотношение   за обект „Творчески дом на СБЖ“ в гр.Банкя, сумата 4 770,60 лева лихва за забава, и разноски по делото в размер на 5 881 лева. Решението е влязло в  сила и е образувано изпълнително дело срещу „Български имоти корпорация”-ЕООД .

5. На 01.09.2015 год., „Български имоти корпорация“ –ЕООД предявява иск срещу  СБЖ за сумата от 981 377 лева, за направени инвестиции в МДЖ  - Варна, образувано е тр.д. № 5597/2015 г., на  СГС. Софийски апелативен съд  постанови Решение на 13.08.2019 год., с което уважи възражението от процесуалния представител на СБЖ и прекрати делото за  сумата 619 415,98 лева, и присъди разноски в полза на СБЖ в размер на 65 055.87 лева. „Български  имоти корпорация“  ЕООД, обжалва решението на Софийски апелативен съд и в момента делото е висящо пред ВКС.

ІІ. По дела, свързани с Цветелина Желева Балевска /бивш наемател на МДЖ –Варна/.

1. Постановено е решение от Софийски апелативен съд с което е отхвърлена претенцията на г-жа Балевска  за сумата от 233 443 лева и сумата от 125 000 лева. Това решение не е допуснато да касационно обжалване  пред Върховен касационен съд и е влязло в сила. Образувано е  изпълнително дело за тези  присъдени разноски пред ДСИ – гр. Трявна.  Към момента  при проведени повече от девет публични продани, но на тях не са се явили купувачи за така възбранения имот на г-жа Балевска в гр.Трявна

ІІІ. Дела от името на ЕТ „Дим Димитър –Дуков“, срещу СБЖ и срещу “Български имоти корпорация“.

1. На 13.10.2014 год. СБЖ получи препис от искова молба на ЕТ „Дим Димитър –Дуков“, седалище и адрес  на управление: гр. Варна, срещу ответниците: 1.“Български имоти корпорация“ ЕООД за искова претенция в размер на 15 000 лева, за платен наем  и  срещу 2. „Съюз на българските журналисти“ за сумата от 181 677.44 лева, за извършени подобрения на наетите имоти и извършени подобрения на инфраструктурата на к.с. „Журналист“, за времето  от 04.06.2008 год., до 04.11.2009 год. Първа инстанция – СГС с решение от 28.08.2016 год., съдът се произнесе и отхвърли иска на ищеца ЕТ „Дим Димитър –Дуков“ срещу СБЖ. Втора инстанция – Софийски апелативен съд по  въззивна жалба от ищеца, уважи предявения иск на ЕТ „Дим Димитър –Дуков“ и осъди  СБЖ с решение от  07.03.2017 год., приемайки, че СБЖ  се е обогатило от направените подобрения в  имотите на МДЖ – Варна на стойност 100 736,18 лева, плюс разноски по делото. СБЖ депозира касационна жалба и  спешно внесе гаранция на тази стойност за спиране изпълнението на това решение, до произнасяне на ВКС по касационната жалба. ВКС  допусна и уважи касационната жалба на СБЖ и с постановено решение от 06.03.2018 год.,отхвърли изцяло предявения иск на ЕТ „Дим Димитър –Дуков“. Съдът освободи депозираната сума, внесена  като гаранция за  спиране на въззивното решение в размер на 100 736,18 лева по банков път . ВКС присъди направените разноски по делото в полза на СБЖ. Издаден е изпълнителен лист в размер на 14 790,39 лева, и въз основа на него е образувано изпълнително дело в гр.Варна.

IV. Образувани са изпълнителни производства  по приключени  съдебни дела, за събиране на  присъдени в полза на СБЖ  суми по отношение на „Български имот –корпорация” ЕООД  и срещу за събиране на  присъдени в полза на СБЖ  суми.

V. Дела срещу законосъобразността на взетите решения на ОС на СБЖ проведено на 13 и 14.03.2015 година, съдът и в трите инстанции отхвърли исковите претенции на: Невяна Иванова Троянска- Димитрова, Цветан Тодоров Томчев, Петьо Христов Блъсков, Румян Асенов Славов, Петър Добрев Панов, Георги Николов Узунов, Ваня Груева Шекерова-Петрова. 

Заведените съдебни дела от горепосочените лица спряха фирмената регистрация на Управителния съвет, което много попречи на нормалната работа на СБЖ.

V. СБЖ се защитава и по предявен иск от  Иван Йотов Георгиев по  образувано  гр.д.№ 2049/16 г., СГС, срещу СБЖ с искане да му бъдат заплатени  100 000 /сто хиляди/ лева обезщетение, поради нарушени правила за достъп, поради фактът, че четирима журналисти  са отказали да му вземат интервю. Софийски градски съд и софийски апелативен съд  отхвърлиха иска на ищеца. Делото подлежи на обжалване пред ВКС.

VI. Дела срещу бивш наемател „Деспот“ ЕООД, за обект МДЖ – гр. Варна:

1. По решение на УС на СБЖ е прекратен наемния договор с „Деспот“ ЕООД и е образувано заповедно производство, пред Районен съд – Силистра, въз основа на това заповедно производство  наемателя е осъден да заплати на СБЖ сумата в  размер  на 36 173.56 лева, представляваща неплатен наем и консумативи. Образувано е изпълнително дело при държавен съдебен изпълнител – гр. Силистра. 

2. На 05.04.2019 год., е образувано бързо производство пред Софийски градски съд/СГС/ за освобождаване и предаване на държанието на хотел блок 1 от наемателя „Деспот“ ЕООД. Съдът  отхвърли иска, но осъди Деспот“ ЕООД, да заплати  направени разноски от СБЖ по делото в размер на 6 108.00 лева, защото искът към момента на завеждане на делото е бил основателен. Подадена е въззивна жалба от наемателя до софийски апелативен съд.

3. На 16.10.2019 год. получихме съобщение от Районен съд- Силистра, с което ни уведомиха, че срещу издадената Заповед за незабавно изпълнение е подадена жалба от „Деспот“ ЕООД и ни предоставят едномесечен срок,за да предявим вземането си по исков ред и съответно да довнесем дължимите държавни суми.  В този едномесечен срок, образувахме търговско дело пред Окръжен съд – Силистра, като  предявихме  претенцията, както е посочена в издадената заповед за изпълнение; в момента сме на стадии размяна на съдебни книжа с ответника.

Цялата хронологии на  съдебни актове във връзка с тези производства са представени на ръководството на СБЖ и са надлежно заведени  в деловодството на СБЖ.

Изводът е, че изключително голяма част от времето си Управителният съвет на СБЖ отдели за защита на собствеността на имотите си и на интересите на СБЖ, което е наше уставно задължение. Всички тези съдебни дела от „Български имоти корпорация” са следствие от взето решение на Общото събрание на СБЖ от 2007 год., с което решение  са  били отдадени имотите на СБЖ под наем на некоректен наемател - „Български имоти корпорация”.   Вследствие на това решение на Общото събрание на СБЖ от 2007 год., СБЖ  понася неблагоприятните последици в икономически и  финансов аспект, свързани с много разходи по делата.

Неизпълнението на договорните задължения и неплащането на дължимите суми от страна на наемателите затрудни изключително много изпълнението на социалните и творчески ангажименти от страна на СБЖ. Това е и основната причина за натрупаните задължения на СБЖ. Предприетите от нас финансови ограничения намалиха значително тези задължения. Ограниченията поради КОВИД-19, неплащането на наемите се отрази тежко на финансовото състояние на СБЖ и това наложи извършване на съкращения на щатния състав.

Изказвам благодарност към колегите, които продължиха да изпълняват своите професионални задължения, въпреки невъзможността да получат навреме възнаграждение на своя труд.

Благодаря на колегите от УС, Контролния съвет и Етичната комисия за съвместната работа в интерес на СБЖ и българската журналистика. Признателна съм на председателите на журналистическите дружества и хилядите наши колеги, които със своя всекидневен труд, отношение и гражданска позиция доказват, че България и българската журналистика е жива!

Да бъде!

Благодаря за вниманието!

 

Отчет на Контролния съвет на СБЖ

за периода март 2015-септември 2020 г.,

представен от досегашния председател на КС Венка Ризова

КС на СБЖ в състав: Венка Ризова – председател, и членове Александър Бозаков, Десислава Георгиева, Наташа Тодинова и Тотка Полякова - бе избран на проведеното Общо събрание на СБЖ през м. март 2015 г.

През отчетния период КС на СБЖ осъществяваше своята дейност в рамките на делегираните му от Общото събрание на СБЖ и от Устава на Съюза правомощия.

От март 2015 г.  КС е провежкдал регулярни заседания и множество телефонни разисквания, в съответствие с приетия на 03. 02. 2016 г . Правилник за устройството и дейността на КС, който беше оптимизиран и актуализиран съгласно Устава на СБЖ и направените препоръки по време на провежданите Общи събрания на съюза.

Едно от най-важните изменения е, че КС на СБЖ се произнася в едноседмичен срок по постъпили жалби, докато в предишния правилник срокът бе едномесечен. Но тук е мястото да отбележим, че КС не излиза със становища по анонимни жалби и други материали, какъвто случай имахме през последните години. Така е по Устав и не сме ние онези, които ще го нарушават.

В отделни случаи Контролният съвет прави неформална проверка за собствена информация и по преценка дава официално становище и се произнася по въпроса.

Искаме да припомним, че в съответствие с Устава на СБЖ, КС  осъществява:

1. Контрол върху, дейността на Управителния съвет, на Комисиите и на длъжностните лица, които са на работа в СБЖ, в съответствие със Закона за юридическите лица с нестопанска цел, Устава на СБЖ, решенията на Общото събрание на СБЖ и Правилниказа работа  на КС на СБЖ

 2. Предварителен, текущ и последващ контрол върху дейността на журналистическите дружества в съответствие с Устава на СБЖ.

3. Регулярна дейност с предложенията, жалбите, сигналите и молбите.

По отношение  на дейността на КС, свързана с контролните му функции върху работата на УС, определени от Устава на СБЖ,  КС регулярно се запознава с взетите решения на проведените заседания на УС на СБЖ. Председателят на КС присъства редовно на тези заседания и запознава членовете на КС с тях, а след това – и членовете на УС със становището на КС.

В някои случаи това става след провеждането на телефонни резговори с другите членове на КС.  И отново чрез телефонни разговори и елекстронната поща, председателят информира членовете на КС за всички важни решения  на УС и за различните позиции по дадения въпрос.

По време на своите заседания КС редовно е обсъждал пробемите и финансовото състояние на СБЖ, като за целта нееднократно е канил и разговарял с председателя на СБЖ г-жа Снежана Тодорова и с главната счетоводителка г-жа Росица Пантева. Тук трябва да подчертаем, че винаги сме срещали отзивчивост и желание за конструктивен диалог от тяхна страна. Аналогично е и положението с адвокат Добрев и информацията, който той ни е давал за водените дела – платени суми и хонорари, реално спечелени дела и постъпили суми в СБЖ.

Много ползотворни и протичащи в духа на конструктивизма и откровенността бяха през годините и срещите на КС с другите членове на УС, най-вече с председателите на различните комисии. На наши заседания сме обсъждали и готовността на МДЖ да посрещне туристическите сезони и резултатите от провеждането им, проблемите при стопанисването на базите в Банкя и Батак. По този начин КС винаги е разполагал с  достатъчна и достоверна информация относно процесите, протичащи в Съюза и в различните комисии. На базата на тази информация сме формирали и своите становища и препоръки, които сме довеждали до знанието на УС. За съжаление не всеки път е имало адекватна реакция.

Категорично можем да заявим, че благодарение на доброто партньорство между КС и членовете на УС, които ръководят комисии,  на качествено ново ниво бяха изведени взаимоотношения с комисиите към СБЖ. Основната цел на нашите срещи е да бъдем полезни на колегите от тези комисии, да им предложим и дадем помощ и подкрепа в тяхната работа, когато и където това е възвожно.  На тях добронамерено и колегиално се обсъждат добрите практики и проблемите в работата на комисиите. Обменят се полезни идеи, които намират своята последваща реализация.

В последно време обаче някои от тях не откликваха на нашите покани за срещи и коментари по важни въпроси за Съюза. Не приемаме традиционното обяснение, че причините за това са финансови. Нито веднъж досега не сме се срещали със Светослав Терзиев и комисията, която ръководи.

Като един от най-сериозните проблеми отчетаме, че Комисията по организационните въпроси и приема дълго време не функционираше. Това създаде сериозни трудности, както за регулярните контакти с дружествата и особено за утвърждаването на новоприети в дружествата членове на СБЖ. УС и ръководството на СБЖ бяха алармирани за ситуацията от КС, но към практическо решаване на въпроса се пристъпи едва в края на мандата.

Като цяло съвместната работа на КС и УС винаги е била изградена върху конструктивния диалог и споделената отговорност както за успехите, така и за негативните моменти.

КС на СБЖ счита, че за отчетния период март 2015 г.-септември  2020 г. в своята дейност УС на СБЖ се е ръководил  и спазвал Устава на СБЖ и не е констатирано вземането на противоуставни решения. Но не можем да не отбележим и факта, че УС често проявява известна мудност при взимането на решения, че в  редица случаи проблемите се отлагат и това забавяне вреди на СБЖ и особено на стопанската му дейност. Например фактът, че като правило МДЖ често започва сезона доста късно води до финансови резултати, които можеха да бъдат значително по-добри.  Разбираем е стремежът на УС много пъти да премери и едва тогава да ортеже, но понякога забавявето носи доста вреди.

Осъзнавайки своята отговорност пред СБЖ и Общото събрание, от което сме избрани, бихме искали да направим следните препоръки: 

- Общото събрание  да задължи УС да провежда Общите ни събрания не по-късно от края на април всяка година, за да приемаме бюджет за следващата година в нейното начало, а не когато финансовага рамка на годината вече не подлежи на промяна.

- В дневния ред на следващото Общо  събрание да влязат така дълго чаканите промени в Устава на СБЖ.

- В дневния ред на следващото Общо събрание трябва задължителво да залегне и проблемът с осигуряването на допълнителен финансов ресурс за базата на СБЖ в Банкя, за да може да се завърши започнатото. Всички са наясно, че средствата са крайно недостатъчни, за да се довърши ремонтът на базата. Наясно са и че ако не се довърши започнатото, досега вложените в базата тад 600 хиляди лева ще бъдат хвърлени ня вятъра. Базата няма да функционира, а след няколко години ще започне и да се руши.

- Крайно време е УС за изработи цялостна визия за Творческата база в Банкя. Враме е да престанем да поставяме каруцата пред коня и обосновано и подплатено с маркетинг проучване да изградим цялостна стратегия за бъдещата експлоатация на базата и за начина по койта тя ще бъде менажирана, за да служи на нашите членове и същевременно да се самоиздържа и дори да носи приходи на СБЖ.

- Една от важните задачи, които ОС трябва да възложи на УС е да  се проведе дълго отлаганата Среща на председателите на дружествата, на която да се дискуират задълбочено  проблемите на организацията ни, нейното бъдеще и промените в устава, които да помогнат за решаването им и за изграждането на това  бъдеще.

Трябва открито да си кажем, че проблемите в Съюза не намаляват, а растат. И точно затова обругаването му и откровените лъжи и клевети по негов адрес са абсолютно недопустими. Популистки невъзможните и неприемливи псевдопредложения за мнимата му  реоргавизация с една-единствена, очевадно прозираща цел да се сложи ръка на имотите му, които единствено СБЖ успя да запази през годините, са толкова злонамерени, че КС решително се противопоставя на подобни нечистоплътни опити. Дискусиите за бъдещето на Съюза трябва да се водят тук, проблемите му да се поставят и да намират своето решение тук, а не в садебните зали и по страниците на жълтата преса.

Ние подкрепяме честното и конкурентно участие в изборите за управленски органи на Съюза. Когато обаче изборите приключат, тези, които бъдат избрани да станат част от ръководството, е добре да заровят противоречията си, да се обединят и заедно да работят за отстояване  на авторите на професията и СБЖ.

Бихме искали де отправим и една молба към онези от вас, които ще ни наследят и ще бъдат избрани в следващите органи за управление на нащия Съюз – УС, КС и Комисията по етика. Преценете добре силите и възможностите се, преди да се кандидатирате, защото ви очаква много неблагодарна работа и отделено за нея лично време. Според Устава на СБЖ, ако член на УС отсъства повече от два пъти без уважителна причина от заседание, той трябва да бъде освободен. А при някои от колепите през този мандат отсъствията бяха  доста повече от две. Не, че това  доведе до някакви последици, а би  трябвало. Така че добре си помислете дали можете да  посветите достатъчно от личното си време в служба на СБЖ. Защото той го заслужава.

Приятна работа.

 

 

Кратко резюме за дейността на Комисията по журналистическа етика на СБЖ след избора й през 2015 година, представено от председателя на КЕ Мария Нецова на Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ на 19-20 септември 2020 г.

Колеги,

Много промени настъпиха в медийния ландшафт, откакто Общото събрание на СБЖ ни повери жезъла, отговорността и честта да представляваме  Комисията по журналистическа етика в състав: Златка Михайлова, Иван Тодоров, Жени Монева, Стела Бочева и председател Мария Нецова. По стечение на външни обстоятелства – на влошена медийна среда – от зависимости, поръчкови уволнения, груби нрави и професионални унижения, както и на вътрешни фактори и събития в лоното на самата ни организация, нашата комисия се оказа свръхактивна. Ние редовно, всяка година, се отчитахме пред Общото събрание  на СБЖ за стореното от нас, изправени пред критичния и вещ поглед на колегията. Затова не бих искала да бъда многословна и дотеглива, а ще маркирам само  основните постулати в дейността на нашата комисия и телеграфно ще припомня някои от нашите позиции и становища през изминалия период.

Комисията по журналистическа етика на СБЖ се е придържала към Етичния кодекс на българските медии, приет през 2004 година, и Устава на Съюза на българските журналисти. Нашата дейност се свеждаше до главното – прилагането на етичните стандарти в журналистическата професия, защитата на човешкото и професионалното достойнство на колеги, несправедливо обвинени, обидени, унизени. До Комисията ни бяха адресирани и жалби и възражения на граждани и институции, засегнати от публикации в различни медии. В портфолиото ни фигурират жалби, както от излежаващ присъда затворник екстрасенс, с вменени му от мастит вестник недоказани в съда простъпки, така и от Великия майстор от Великата ложа на свободните зидари…

Конфликтните ситуации възникват най-често от неспазване на основополагащи принципи в Етичния кодекс на българските медии, отразени в чл. 1  Предоставяне на достоверна информация на обществото (ал.1,1, Точност и ал. 1,2 Поправки). А именно:  авторът или медията не са потърсили засегнатата страна да изрази своята позиция или са редактирали нейното мнение; не са публикували правото на отговор на засегнатите от неточни, неверни или подвеждащи публикации.

На всяка жалба Етичната комисия е отделила време и внимание и е приела решения и становища,  своевременно доведени до знанието на авторите на жалбата. Няколко пъти влизахме в ролята на посредник в междуличностни отношения между колеги, за да им помогнем да  изяснят възникнали недоразумения помежду им. Личното ми впечатление от много от случаите, за които сме били сезирани, е, че сме отвикнали да си прощаваме, да искаме извинение или да приемем извинения на съгрешилата страна – дори когато са разсеяни  съмненията за нарочна обида и когато е предложена приятелска ръка...

Комисията ни обаче е била непримирима срещу печалната практика да се устройва публичен словесен линч над журналисти от журналисти, което е като маната – пандемия, срещу която не са имунизирани и медии, претендиращи за професионален морал. Неотдавна комисията ни излезе със становище, публикувано и в сайта на СБЖ, в защита на колега, попаднал в прицела на масирани атаки от друг колега – един безподобен словесен линч, който издава не само липсата на всякаква колегиалност и толерантност, но и на възпитание, дори на елементарна човещина. Осъдихме грубия и неприсъщ за културните люде език и изказ, недопустим по каквито и да било поводи. За жалост, подобен неприличен и долнопробен език се използва и от платената и обслужваща властта журналистика срещу политически опоненти на собственика на издание или сайт – не са малко примерите с някогашни уважавани имена в гилдията, които сега срещу паница леща  не се свенят от своето професионално и морално падение. 

За бездушието и медийния вампиризъм

.Една от постоянните тревоги на Комисията ни по етика през годините, бе и остава констатацията за масовата и агресивна практика в степенуването по криминалната спирала. Започва се с  новините, които трябва да ни блъснат с юмрук в корема, с убийствата, при това станали не само у нас, а и в далечни географски ширини, поставят се акценти върху скандала, жестокостите, смъртта.

Но още по-драстично е самото отразяване на трагични събития и инциденти, особено ако има жертви и ранени. Диагностикът на общественото здраве – психиатърът д-р Николай Михайлов определи поведението на голяма част от медиите при човешките трагедии като „медиен вампиризъм и безобразие.

Във всеки доклад на Етичната комисия през годините сме ви представяли фрапантни случаи за непрофесионално, бездушно отразяване на човешки трагедии в тв репортажи и в мастити печатни издания от хроникьори, които вместо кожи, като че ли имат коруби на костенурка. Сценарият на отразяването на трагични картини в Къщата на ужасите в Нови Искър, на автобусната катастрофа край Своге с 20 жертви, или в село Хитрино с жертви, ранени и останали без дом, е като създаден под една и съща зловеща матрица.  Още от ранни зори репортери обикалят местопрестъплението като лешояди, впускат да интервюират пострадали, още в ступор хора, лансират свои версии и предложения преди официалната информация, преизпълнявайки поръченията на своите шефове, които пък са убедени, че аудиторията  охотно консумира тези печални зрелища.

"Ето и ранените, които в момента се изкарват буквално изпод самия автобус" – съобщава превъзбуден тв репортер от мястото на трагичния инцидент на магистрала „Тракия“ с 6  жертви и много ранени (на 13 април 2018 г)..

А журналистът Драго Симеонов, наблюдавал това фамозно пряко включване от местопроизшествието и изпадал в праведен потрес докъде може да стигне журналистическото воайорство, предлага:  "Дайте му на човека награда "Златен лешояд" за този анонс и го оставете да ври в рейтинговия ад на медията му. Душата му е безвъзвратно загубена…“

…Мисля си, че Комисията по професионално-творческите въпроси на СБЖ може да поразсъждава върху това предложение – за връчване на една обмислена антинаграда, подобна на приза „Златната малинка“ за лош вкус на Американската филмова академия.

Комисията по журналистическа етика няколко пъти излиза със становище срещу „медийния похват да се тършува около трагедията, като проява на безпомощност и дефицит на умствено въображение и на съчувствие“. Подобно отразяване на трагедии е в разрез с нормите на Етичния кодекс на българските медии (нарушения, описани в чл. 2.3; 2.4; 2.6), които изискват от журналистите да уважават неприкосновеността на личния живот и личното достойнство на всеки; да не засилват мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и да съобщават такава информация със съчувствие и сдържаност.

Може би звучи утопично да очакваме някакъв обрат в нагласите, но Комисията по етика си остава убедена, че при отразяване на трагични събития колегите трябва да се съобразяват с принципите на журналистическата етика, да не превръщат човешкото страдание в сензации с травмиращ ефект върху духа и морала на нацията ни.  Както каза навремето Радой Ралин: „Журналистиката стане ли ялова, ражда ежедневно сензации“

Ще ви припомня също, че Комисията ни по етика излезе със становище по повод недопустимите заплахи и агресивните реплики, отправени към уважаваната журналистка Къдринка Къдринова при изпълнение на професионалните й задължения от страна на Бетина Жотева, тогава само член на СЕМ. Подчертахме, че подобно поведение е недопустимо и е в разрез с основни принципи на журналистическата етика и на свободата на словото, че като член на СЕМ Жотева би трябвало да е гарант, а не цензор на журналистическата свобода. Становището на Комисията по етика, публикувано на сайта на СБЖ, бе препечатано интегрално във в. „168 часа”, а абзаци от него и в други медии; то бе  прочетено по Канал 3 с интервю на председателката на Комисията по етика. 

Комисията по етика реагира остро по повод предаването „На кафе“ по Нова телевизия, в което водещата Гала и нейна подгласничка рекламираха като „много екзотични и ефектни“ кексчета с марихуана, поднесени рано сутринта с два вида алкохол – японска ракия и текила с буби… Призивът на Комисията ни бе и си остава актуален: нека бъдем по-отговорни, по-умни и по-малко бъбриви, когато досягаме една толкова деликатна и сериозна тема като употребата на храна с наркотични средства. Становището с нашата позиция бе публикувано и в сайта на СБЖ, огласено и препечатано в няколко медии в Благоевград. За бързата ни и адекватна реакция Комисията по журналистическа етика на СБЖ бе наградена със специална отличие в памет на ирландската журналистка Вероника Герин, връчено ни от кмета на града и посланика на Ирландия.

За правата или по-скоро за безправието на журналиста.

В среда, в която безапелационно и пълновластно управлява собственикът на изданието (ведно със задкулисието), когато много качествени и честни журналисти са без работа, е трудно не само да устояваш принципи и позиции, но и да дръзнеш да откажеш изпълнение на някоя налудничава редакционна задача. Рискът да бъдеш изхвърлен зад борда и призракът на безработицата и безпаричието охлаждат страсти и притъпяват борбените рефлекси.

Ще припомня само един пример: На една Черешова задушница в. „Телеграф“ бе разпратил екип по гробовете на мафиотски босове и минали величия, за да опишат какво са оставили за помен близките им. Очевидно за здравия разум е, че подобно перверзно воайорство удря дъното на нашата професия, като заиграва с  любопитството на елементарни и бездуховни хора.

В Етичния кодекс е записано „Уважаваме правото на журналист да откаже да изпълни задачи или да бъде посочен като автор на материали, нарушаващи буквата и духа на този кодекс.” Това е много мека и пожелателна постановка, от която не произтича никаква защита за журналиста или санкция за възложителя.

Затова ще припомня за едно наше пожелание и надежда, което предаваме като щафета на следващата Комисия по журналистическа етика:

Време е както в нашите етични нормативи, така  и в законова форма да влезе т.нар. клауза на съвестта, .защото тя синтезира същността на нашата професия. В това отношение можем да използваме примера и опита на Франция, в която Клаузата на съвестта е правна норма от Закона за статута на професионалния журналист, приет още през 1935 г., и  влязла като член в Трудовия кодекс.  Тя дава възможност на журналиста да напусне по свое желание печатното издание, когато се накърняват негови „морални интереси”, когато новият собственик на вестника или списанието „промени рязко неговия характер или политическата му ориентация”, и да получи  гарантирано му от закона  обезщетение.

Разсичане на един Гордиев възел

И накрая отново ще се върна към решението на една тежка морална дилема, която разсякохме заедно с делегатите на  Общото събрание (ноември 2018 г.) по повод съдебните искове на 7-ина колеги срещу нашия съюз. Бих искала да използвам предоставената ми висока трибуна сега и от името на Комисията по етика да благодаря на вас, колеги, че одобрихте нашата позиция –  че не бива да разрешаваме различията си по силов начин, и не позволихте да се повторят предишни залитания и крайности. Защото прибягването до драстични санкции е рецидив от други времена, от които нашият Съюз се разграничава и не би искал да се повторят.

 В същото време ние не сме проявявали синдрома на щрауса. Нашата комисия се е отнасяла винаги укоримо към  използването на неверни факти и твърдения, до прибягването до процедурни хватки, с които да се затрудни дейността на организацията ни и се посеят подозрения към избраните ръководни органи.

В заключение, уважаеми колеги, искаме да ви уверим, че в своята дейност Комисията по журналистическа етика се е старала да се придържа към колегиалността, към добрите нрави и тон, в защита  на различния и критичен глас на всеки, който се аргументира с точни и проверени факти, с професионална честност и добросъвестност.

В сегашните тежки за професията ни времена – на уронен престиж на журналистиката, на псевдонезависимост на част от медиите, на баданарки към властите и боздугани към техните критици, на подмолна обработка на обществото на практика с фалшиви новини, отстояването на нормите и принципите на Етичния кодекс би трябвало да се превърне в приоритет на нашата гилдия, в лакмус за нравственост, честност и устойчивост.

Именно тези норми и принципи сме следвали ние, от Комисия по журналистическа етика, верни и на собствените си разбирания за морал, съвест и човещина.

Доколко сме успели да го сторим, преценявате вие.  

 

Комисия по журналистическа етика

19-20 септември 2020 г.

 

Сподели в
 

Ще бъде проведен избор за попълване на съставите на Управителния съвет, Контролния съвет и Етичната комисия на СБЖ при спазване на противоепидемиологичните мерки.

29.10.2020/13:21

Всички решения и финансови отчети на УС на СБЖ са публикувани и са достъпни за всекиго, а разпространяваните недобронамерени писма са манипулативни, заблуждаващи и целят злепоставяне работата на колективния ръководен орган на СБЖ – Управителния съвет, отбелязва в свое изявление председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова.

27.10.2020/17:03

Европейската федерация на журналистите и Международната федерация на журналистите се присъединиха към Европейския съюз за радио и телевизия (EBU) и 22 други организации от целия свят в общо обръщение до правителството на САЩ по повод негови планове за промяна в издаването на американски визи от категория I. Тази промяна удря по чуждестранните журналисти, посочва се в изявлението.

27.10.2020/16:44

Това се разбра на онлайн дискусията „Свобода на медиите в България”, проведена едновременно в Брюксел и София по инициатива на Елена Йончева и с участието на еврокомисар Вера Йоурова, „Репортери без граници”, Съвета на Европа и български журналисти. Бе очертана тревожна картина за състоянието на журналистиката у нас. Председателката на СБЖ Снежана Тодорова оповести организирането на протест на 1 ноември под надслов „Не убивайте журналистиката в България”.

12.10.2020/20:48

ЕП прие резолюцията за принципите на правовата държава и основните права в България, в която наред с другото се изтъква, че защитата на журналистите е от жизненоважен интерес за обществото. Решително са осъдени случаите, в които критични към правителството журналисти са станали обект на клеветнически кампании. Българските власти са призовани да възпрепятстват тези недемократични практики, да защитават журналистите и тяхната независимост

08.10.2020/19:34

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Какво по-хубаво може да има от това в предверието на един от най-възрожденските и духовни български празници да си припомним за наши съвременници, които също оставят светла диря в българската култура идуховност. Които са посветили целия си живот на великите имена от нашата история и литература. Които са дали немалко и за българската журналистика. Такива са Петко Тотев и Петрана Колева, за които си припомнихме в клуб „Журналист“ на СБЖ по време на вечерта, посветена на тяхното дело и излязлата книга за тях „Цветословия. Думи за Петко Тотев и Петрана Колева“.

29.10.2020 /15:52 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Той написва най-популярната си книга - „Приключенията на Лукчо”, когато е едва на 31 години и работи в детското приложение „Пионер” на вестника на ИКП „Унита”. Успехът ѝ е феноменален най-вече в тогавашния СССР и в соцстраните, включително и в България. Така тръгва и световната му слава. Навръх 100-годишнината от рождението на Родари на 23 октомври дори „Гугъл” излезе със специален дизайн на „главата” си в негова чест.

23.10.2020 /19:08 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Книгата „Главните прокурори. От Татарчев до Гешев” е майсторски журналистически разказ на един дългогодишен съдебен репортер за институцията Главен прокурор в България, написан въз основа на многобройни факти и събития, с много емоции и изповедност, пише в рецензията си проф. Маргарита Пешева

22.10.2020 /15:36 | Автор: Проф. Маргарита Пешева | Източник: newmedia21.eu

Проф. Лилия Райчева е уважаван журналист и университетски преподавател. Разговорите с нея зареждат не само с информация, но и обогатяват, защото е ерудиран и интересен събеседник. Тя е преподавател във ФЖМК в СУ „Св. Климент Охридски” и в много наши и чужди авторитетни университети.

21.10.2020 /18:57 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Гостуваща изложба на Народна библиотека „Иван Вазов”, Пловдив, се открива утре в Хасково. Домакин е Регионалната библиотека „Христо Смирненски“, а поводът - Денят на будителите.

29.10.2020 /12:41 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Във Военния клуб на Плевен бе представена нова книга по повод 143 години от боевете за освобождението на село Горни Дъбник, които са били важа част от битката за Плевен по време на Руско-турската освободителна война.

24.10.2020 /12:05 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Ще бъде проведен избор за попълване на съставите на Управителния съвет, Контролния съвет и Етичната комисия на СБЖ при спазване на противоепидемиологичните мерки.

29.10.2020 /13:21

Всички решения и финансови отчети на УС на СБЖ са публикувани и са достъпни за всекиго, а разпространяваните недобронамерени писма са манипулативни, заблуждаващи и целят злепоставяне работата на колективния ръководен орган на СБЖ – Управителния съвет, отбелязва в свое изявление председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова.

27.10.2020 /17:03

Европейската федерация на журналистите и Международната федерация на журналистите се присъединиха към Европейския съюз за радио и телевизия (EBU) и 22 други организации от целия свят в общо обръщение до правителството на САЩ по повод негови планове за промяна в издаването на американски визи от категория I. Тази промяна удря по чуждестранните журналисти, посочва се в изявлението.

27.10.2020 /16:44

 Мнения

За да получим нормално общество и управление, са ни необходими и нормални - критични! - медии, както и законови гаранции за труда на журналистите, за да не бъдат те смазвани от олигарси и правителства. Това бе един от акцентите в дискусията на конференцията „Свобода на медиите в България”, включила онлайн участници от Брюксел и София.

16.10.2020 /19:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 31 гости

Бързи връзки