Начало
 
 

Защо Борисов пришива и посланици към медийния закон?

22.07.2020 /20:05 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Къдринка Къдринова

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

Не спира канонадата от шеметни изявления на прогресивно губещия връзка с реалността премиер Бойко Борисов, който явно така се опитва да контраатакува изнервящите го вече от две седмици протести с искания за оставката му, а всъщност постига точно обратния ефект - колкото повече неадекватности изговаря, толкова повече разпалва уличния гняв.

То не бяха внезапни прекъсвания на телевизионни програми в късни вечерни часове с невнятни премиерски пророкувания за „счупване” на държавата... То не бяха абсурди за спрели чужбинското му учене дядовци комунисти, чернобилско маршируване, червени връзки на 27 години и тям подобни фантасмагории - само и само да се омаловажи случаят с безобразно полицейско насилие над протестиращи... То не бяха 29 милиарда евро, които лично ТОЙ бил изстръгнал от Брюксел за България...

Никак не е чудно, че сред това изобилие от диагнозни изблици публиката не успява да обърне достатъчно внимание на всеки от тях и някои просто отлитат недочути, недоразбрани, недовъзмутили.

Така се разсея някак „между капките” и една емблематична реплика на Борисов, изречена от него на 16 юли, по време на срещата му с направилата у нас работно посещение министърка на отбраната на Германия и лидер на ХДС Анегрет Крамп-Каренбауер. Тогава премиерът изтърси пред нея, че „под егидата на немския посланик и на американската посланичка... заедно подготвяме и един медиен закон в парламента, за да няма никакви съмнения в чистотата на медийната ни среда”.

Репликата мина и замина - почти никой не й обърна внимание в информационния поток от онзи ден. Тогава фокусът беше върху предшествалия брифинг на Борисов и коалиционните партньори от неговото правителство, на който се разбра, че уж нарочените по-рано за оставки трима министри няма да ги подадат, защото „патриотите” не били съгласни.

Окуражен така от партньорите си, Борисов за пореден път пред камерите се скара на протестиращите и приключи изавата си с резолюция, че нямал повече време за губене, понеже работа го чакала. Малко по-рано на същия брифинг вече беше подхвърлил, че след него отива да се среща с шефката на ХДС. И отиде. И ръсна там вече цитираната фраза за медийния закон и посланиците. И никой нататък вече не се сети за нея.

А тя е скандална. Конституционно скандална. Дипломатически скандална. Международноправно скандална. Тя в прав текст чрез устата на българския премиер оповестява, че чуждестранни посланици са поканени да участват в изработването на българското законодателство. Нещо абсолютно недопустимо, откъдето и да го погледнеш.

Ако това е вярно, то означава брутална намеса на тези посланици в святая светих на вътрешните работи на България - създаването на български закони. Ако са се съгласили да вършат това (което, разбира се, никак не е сигурно, защото целият сюжет вероятно се развива единствено като пожелание в богатото въображение на Борисов), въпросните посланици незабавно би трябвало да бъдат обявени за персони нон грата.

Наред с това от репликата излиза още, че в съзнанието на българския премиер привличането на посланиците към законотворчество в Народното събрание е начинът „да няма никакви съмнения в чистотата на медийната ни среда”. У кого да няма такива съмнения? У въпросните посланици и техните държави? Или в докладите на „Репортери без граници”?

Дали Борисов разбира, че „Репортери без граници” е международна неправителствена организация, която не се влияе от мненията на отделни държави и посланици, а следва обективни критерии относно свободата на словото и независимостта на медиите?

Осъзнава ли Борисов нещо още по-важно - че най-големите „съмнения в чистотата на медийната ни среда” всъщност изпитва българското общество, от чието мнение той като български премиер най-силно би трябвало да се интересува? И че това общество отдавна е отвратено от обслужващите властта „мисирки” в толкова много подчинени или направо присвоени от властовата мафия медии? И че това също е един от поводите така гневно да се иска сега оставката на отгледалото тази отровна среда правителство?

Допускам, че скандалната реплика за посланиците и медийния закон се е хлъзнала покрай общественото внимание без да го разтърси, просто защото то е претръпнало вече към такива изпълнения и не ги взима насериозно. Свикнало е, че премиерът редовно дърдори врели-некипели, само за да се перчи колко е близък с чужденците и как те му сътрудничат, как го подкрепят, колко „заедно” с него са. Отговорът на подобни хвалби тия дни се върти из Фейсбук във вид на смешни снимки и видеа от последното заседание на Европейския съвет, които без думи показват доколко всъщност „свой” е там Борисов...

Има обаче и нещо парадоксално. Същото това кипнало сега с протести нашенско общество до голяма степен носи същия синдром като Борисов - и то да се доказва през чужбина и чужденците. Прекалено дълго и прекалено отдавна все се вторачва навън, за да търси там ориентир, опора и някакъв добър и справедлив батко (или кака), кой(я)то да дърпа ушите на самозабравилата се власт у нас.

Това обаче е крайно инфантилно и направо деструктивно. Няма такава външна сила, която благодетелно и безвъзмездно да дойде и да ни помете страната вместо нас. Всяка от тях си има собствени интереси и би се занимавала с нас, само като с инструменти за осъществяването им. Редно на етапа, в който сме днес, това най-после да се прозре. Да запретнем ръкави и сами да си поправим каруцата, вместо до безкрайност да викаме отсам или оттатъкоеканската неволя.

Трагикомично беше онова площадно ръкопляскане на част от протестиращите на 13 юли вечерта, когато до тях стигна вестта за двусмисленото „изявление” на посолството на САЩ у нас, което уж хем приветстваше протестите (затова бяха и аплаузите), хем завършваше с любимата реплика на главния прокурор Иван Гешев, че „никой не е над закона” - и Гешев още на следващия ден се възрадва, прочитайки в това подкрепа и за себе си.

Последвалите действия на титулярката от въпросното посолство недвусмслено показаха, че тя с удоволствие продължава да си работи с правителството на Борисов, вълнувайки се само от важни за САЩ въпроси във военната и газопроводната сфера.

Що се отнася до двусмисленото посолско „изявление”, което само разпали противостоящите си страсти във вътрешнополитическото напрежение у нас, то не е нищо друго, освен недопустима намеса във вътрешните работи, независимо кой как го тълкува.

На фона на всичко това със страшна сила за цялото ни общество и особено болезнено за журналистите продължава да виси енигмата около все същия крайно непрозрачен и крайно притеснителен проект за медиен закон, закичен сега така фриволно от Борисов и с дипломатическа брошка. Само посланици още не бяха включени в няколкото работни групи фантоми, които уж се занимаваха с този закон, докато всъщност доста от членовете на въпросните групи още от края на миналата година изобщо не са били събирани на нито едно заседание.

Да напомним - сътвореният в такава мъгла законопроект с много спорни предложения набързо бе депозиран за разглеждане от председателя на Комисията по културата и медиите в НС Вежди Рашидов насред разгара на сегашните протести. И скоропостижно беше изтеглен пак от него, след като журналистическата гилдия, включително и СБЖ, реагира остро срещу опита за прибързано прокарване на проекта, без да е преминал през широко обществено обсъждане.

Липсва нова информация за по-нататъшната му съдба - с изключение на репликата на Борисов за включване на посланици в подготовката му. Която изобщо не бива да бъде подценявана, още по-малко пропускана и отминавана. Тя е звънка аларма за повишено внимание и мобилизация на цялата журналистическа колегия. Защото спорният и мътен законопроект очевидно е гласен за прокарване на всяка цена, в суматохата на политическата криза, която едва ли ще свърши скоро, и настоящият парламент - с комисиите му - може дълго още да работи и да одобрява спорни и мътни закони.

В конкретния случай за медийния проект явно се готви някакво чуждестранно партньорство. Едва ли ще е посланическо, никой посланик не би се хванал на такъв пряк ангажимент - има други благовидни форми.

Но така, както при протестите трябва да осъзнаем, че ничия чужда сила няма от чист алтруизъм да ни издейства оставката на това правителство и да ни каже какво да правим нататък, а ще постигнем промяна само със собствени усилия и отговорност като общество, по същия начин и ние, журналистите, сме длъжни да спасим професията си и свободата на словото с наша действена, ефективна, солидарна мобилизация. И една от посоките й е да извадим под ярки прожектори всичко, което се случва около нашумелия медиен законопроект.

А също така и да се преборим най-после за защита на журналистическите права и труд - акцент, който се съдържа във внесените от СБЖ още преди три години в Комисията по културата и медиите на НС предложения за законодателни промени, непридвижени и до днес, оставени от Рашидов да събират прах из незнайни чекмеджета.

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото...

Сподели в
 

Денят на Европа е от новите ни празници, а всяка следваща година като че ли намалява ентусиазма, с който го приехме.

08.05.2021/10:05

Накъде са се запътили унищожителите на журналистиката, свободата и изборите - от Бойко Борисов до Големите му братя по света

20.03.2021/17:00

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021/12:56

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021/09:45

По повод предаването на БНТ от 15 февруари в рубриката „История БГ“, посветено на пресата в началото на демократичния преход

18.02.2021/15:21

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Най-възрастният според Гинес 97-годишен радиоводещ, участник в щурма за Нормандия, не иска да се пенсионира. Мнозина го познават по лице. Той играе вълшебника в два от филмите за Хари Потър: „Хари Потър и философския камък“ и „Хари Потър и тайната стая“, а по-старото поколение го помни в ролята на Дарвин – в сериала за големия учен и на Карл Велики в друг сериал, а също и на Дядо Коледа.

05.05.2021 /22:27 | Автор: От Йерусалим специално за сайта на СБЖ Феня и Искра Декало, кореспондентски пункт на БНР | Източник: СБЖ

Близките на известния санктпетербургски журналист Матвей Фролов, известен като блокадния репортер, преди дни предадоха за съхранение в Централния държавен архив за исторически и политически документи в Санкт Петербург, неговия личен архив. Уникалната документална колекция беше представена в архива, като в събитието участваха и представители на най-голямата информационна агенция в Русия – ТАСС,в която Фролов е работил през целия си живот.

29.04.2021 /06:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Репортерът Давид Бериаин с богат опит от горещи точки като Афганистан, Ирак, Либия, разобличавал мафии в Мексико, Колумбия, Албания, и операторът Роберто Фрайле, оцелял след раняване в Сирия, бяха застреляни в западноафриканската страна при нападение над конвоя им. Те пътували към природен резерват, за да снимат филм против бракониерството. Загинал е и придружавалият ги правозащитник ирландец Рори Йънг. В района на убийството действат джихадистки групировки

28.04.2021 /09:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: elperiodico.com

Журналистката Петя Пейчева повежда читателите през неумиращи емоции, запечатани на старите репортерски ленти

10.03.2021 /15:15 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

В две групи във Фейсбук журналистът Тихомир Шолев, работил във в. „24 часа” в началните му години, разказва за модерния начин на работа там по онова време.

17.04.2021 /17:40 | Автор: Тихомир Шолев | Източник: Фейсбук

 Акценти и позиции

Навършват се 30 г. от приемането на Декларацията от Виндхук, дала повод на ООН да обяви 3 май за Световен ден на печата. СБЖ напомня: законовите гаранции за правата журналистите са носещ стълб за тази свобода. В страната, класирана на 112-то място по същия показател, знаем това болезнено добре...

03.05.2021 /09:48

В интервала 14:00-17:00 ч. в посочените дни всички делегати за насроченото на 15 май Общо събрание на СБЖ ще могат да се запознаят с материалите за него в отдел „Организационен” на Съюза

27.04.2021 /19:43

Известната и по света порочна практика SLAPP у нас се прилага вече не само от овластени политически или икономически фактори, но дори и от лица, които сами са осъдени за криминални прояви. Настояваме законодателите час по-скоро да осигурят правна регламентация, която да предпазва журналистите от подобни посегателства.

27.04.2021 /15:48

 Мнения

Денят на Европа е от новите ни празници, а всяка следваща година като че ли намалява ентусиазма, с който го приехме.

08.05.2021 /10:05 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Накъде са се запътили унищожителите на журналистиката, свободата и изборите - от Бойко Борисов до Големите му братя по света

20.03.2021 /17:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 35 гости

Бързи връзки