Начало
 
 

Защо Борисов пришива и посланици към медийния закон?

22.07.2020 /20:05 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Къдринка Къдринова

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

Не спира канонадата от шеметни изявления на прогресивно губещия връзка с реалността премиер Бойко Борисов, който явно така се опитва да контраатакува изнервящите го вече от две седмици протести с искания за оставката му, а всъщност постига точно обратния ефект - колкото повече неадекватности изговаря, толкова повече разпалва уличния гняв.

То не бяха внезапни прекъсвания на телевизионни програми в късни вечерни часове с невнятни премиерски пророкувания за „счупване” на държавата... То не бяха абсурди за спрели чужбинското му учене дядовци комунисти, чернобилско маршируване, червени връзки на 27 години и тям подобни фантасмагории - само и само да се омаловажи случаят с безобразно полицейско насилие над протестиращи... То не бяха 29 милиарда евро, които лично ТОЙ бил изстръгнал от Брюксел за България...

Никак не е чудно, че сред това изобилие от диагнозни изблици публиката не успява да обърне достатъчно внимание на всеки от тях и някои просто отлитат недочути, недоразбрани, недовъзмутили.

Така се разсея някак „между капките” и една емблематична реплика на Борисов, изречена от него на 16 юли, по време на срещата му с направилата у нас работно посещение министърка на отбраната на Германия и лидер на ХДС Анегрет Крамп-Каренбауер. Тогава премиерът изтърси пред нея, че „под егидата на немския посланик и на американската посланичка... заедно подготвяме и един медиен закон в парламента, за да няма никакви съмнения в чистотата на медийната ни среда”.

Репликата мина и замина - почти никой не й обърна внимание в информационния поток от онзи ден. Тогава фокусът беше върху предшествалия брифинг на Борисов и коалиционните партньори от неговото правителство, на който се разбра, че уж нарочените по-рано за оставки трима министри няма да ги подадат, защото „патриотите” не били съгласни.

Окуражен така от партньорите си, Борисов за пореден път пред камерите се скара на протестиращите и приключи изавата си с резолюция, че нямал повече време за губене, понеже работа го чакала. Малко по-рано на същия брифинг вече беше подхвърлил, че след него отива да се среща с шефката на ХДС. И отиде. И ръсна там вече цитираната фраза за медийния закон и посланиците. И никой нататък вече не се сети за нея.

А тя е скандална. Конституционно скандална. Дипломатически скандална. Международноправно скандална. Тя в прав текст чрез устата на българския премиер оповестява, че чуждестранни посланици са поканени да участват в изработването на българското законодателство. Нещо абсолютно недопустимо, откъдето и да го погледнеш.

Ако това е вярно, то означава брутална намеса на тези посланици в святая светих на вътрешните работи на България - създаването на български закони. Ако са се съгласили да вършат това (което, разбира се, никак не е сигурно, защото целият сюжет вероятно се развива единствено като пожелание в богатото въображение на Борисов), въпросните посланици незабавно би трябвало да бъдат обявени за персони нон грата.

Наред с това от репликата излиза още, че в съзнанието на българския премиер привличането на посланиците към законотворчество в Народното събрание е начинът „да няма никакви съмнения в чистотата на медийната ни среда”. У кого да няма такива съмнения? У въпросните посланици и техните държави? Или в докладите на „Репортери без граници”?

Дали Борисов разбира, че „Репортери без граници” е международна неправителствена организация, която не се влияе от мненията на отделни държави и посланици, а следва обективни критерии относно свободата на словото и независимостта на медиите?

Осъзнава ли Борисов нещо още по-важно - че най-големите „съмнения в чистотата на медийната ни среда” всъщност изпитва българското общество, от чието мнение той като български премиер най-силно би трябвало да се интересува? И че това общество отдавна е отвратено от обслужващите властта „мисирки” в толкова много подчинени или направо присвоени от властовата мафия медии? И че това също е един от поводите така гневно да се иска сега оставката на отгледалото тази отровна среда правителство?

Допускам, че скандалната реплика за посланиците и медийния закон се е хлъзнала покрай общественото внимание без да го разтърси, просто защото то е претръпнало вече към такива изпълнения и не ги взима насериозно. Свикнало е, че премиерът редовно дърдори врели-некипели, само за да се перчи колко е близък с чужденците и как те му сътрудничат, как го подкрепят, колко „заедно” с него са. Отговорът на подобни хвалби тия дни се върти из Фейсбук във вид на смешни снимки и видеа от последното заседание на Европейския съвет, които без думи показват доколко всъщност „свой” е там Борисов...

Има обаче и нещо парадоксално. Същото това кипнало сега с протести нашенско общество до голяма степен носи същия синдром като Борисов - и то да се доказва през чужбина и чужденците. Прекалено дълго и прекалено отдавна все се вторачва навън, за да търси там ориентир, опора и някакъв добър и справедлив батко (или кака), кой(я)то да дърпа ушите на самозабравилата се власт у нас.

Това обаче е крайно инфантилно и направо деструктивно. Няма такава външна сила, която благодетелно и безвъзмездно да дойде и да ни помете страната вместо нас. Всяка от тях си има собствени интереси и би се занимавала с нас, само като с инструменти за осъществяването им. Редно на етапа, в който сме днес, това най-после да се прозре. Да запретнем ръкави и сами да си поправим каруцата, вместо до безкрайност да викаме отсам или оттатъкоеканската неволя.

Трагикомично беше онова площадно ръкопляскане на част от протестиращите на 13 юли вечерта, когато до тях стигна вестта за двусмисленото „изявление” на посолството на САЩ у нас, което уж хем приветстваше протестите (затова бяха и аплаузите), хем завършваше с любимата реплика на главния прокурор Иван Гешев, че „никой не е над закона” - и Гешев още на следващия ден се възрадва, прочитайки в това подкрепа и за себе си.

Последвалите действия на титулярката от въпросното посолство недвусмслено показаха, че тя с удоволствие продължава да си работи с правителството на Борисов, вълнувайки се само от важни за САЩ въпроси във военната и газопроводната сфера.

Що се отнася до двусмисленото посолско „изявление”, което само разпали противостоящите си страсти във вътрешнополитическото напрежение у нас, то не е нищо друго, освен недопустима намеса във вътрешните работи, независимо кой как го тълкува.

На фона на всичко това със страшна сила за цялото ни общество и особено болезнено за журналистите продължава да виси енигмата около все същия крайно непрозрачен и крайно притеснителен проект за медиен закон, закичен сега така фриволно от Борисов и с дипломатическа брошка. Само посланици още не бяха включени в няколкото работни групи фантоми, които уж се занимаваха с този закон, докато всъщност доста от членовете на въпросните групи още от края на миналата година изобщо не са били събирани на нито едно заседание.

Да напомним - сътвореният в такава мъгла законопроект с много спорни предложения набързо бе депозиран за разглеждане от председателя на Комисията по културата и медиите в НС Вежди Рашидов насред разгара на сегашните протести. И скоропостижно беше изтеглен пак от него, след като журналистическата гилдия, включително и СБЖ, реагира остро срещу опита за прибързано прокарване на проекта, без да е преминал през широко обществено обсъждане.

Липсва нова информация за по-нататъшната му съдба - с изключение на репликата на Борисов за включване на посланици в подготовката му. Която изобщо не бива да бъде подценявана, още по-малко пропускана и отминавана. Тя е звънка аларма за повишено внимание и мобилизация на цялата журналистическа колегия. Защото спорният и мътен законопроект очевидно е гласен за прокарване на всяка цена, в суматохата на политическата криза, която едва ли ще свърши скоро, и настоящият парламент - с комисиите му - може дълго още да работи и да одобрява спорни и мътни закони.

В конкретния случай за медийния проект явно се готви някакво чуждестранно партньорство. Едва ли ще е посланическо, никой посланик не би се хванал на такъв пряк ангажимент - има други благовидни форми.

Но така, както при протестите трябва да осъзнаем, че ничия чужда сила няма от чист алтруизъм да ни издейства оставката на това правителство и да ни каже какво да правим нататък, а ще постигнем промяна само със собствени усилия и отговорност като общество, по същия начин и ние, журналистите, сме длъжни да спасим професията си и свободата на словото с наша действена, ефективна, солидарна мобилизация. И една от посоките й е да извадим под ярки прожектори всичко, което се случва около нашумелия медиен законопроект.

А също така и да се преборим най-после за защита на журналистическите права и труд - акцент, който се съдържа във внесените от СБЖ още преди три години в Комисията по културата и медиите на НС предложения за законодателни промени, непридвижени и до днес, оставени от Рашидов да събират прах из незнайни чекмеджета.

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото...

Сподели в
 

Това стана по Коледа – преди няколко месеца. И появата на изданието – като факт, бе отбелязано в сайта на СБЖ . Съпроводено от разговор с автора. Струва си обаче да се сподели мнение за книгата, след като бъде прочетена внимателно...

21.06.2021/14:18

Денят на Европа е от новите ни празници, а всяка следваща година като че ли намалява ентусиазма, с който го приехме.

08.05.2021/10:05

Накъде са се запътили унищожителите на журналистиката, свободата и изборите - от Бойко Борисов до Големите му братя по света

20.03.2021/17:00

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021/12:56

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021/09:45

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

На 21 юли се навършиха 122 г. от рождението на големия американски писател, шлифовал словото си като дългогодишен военен репортер, Ърнест Хемингуей. По този повод webcafe.bg припомня пъстра броеница от негови сентенции.

22.07.2021 /11:25 | Източник: webcafe.bg

Отдавна в списъка на добрите ми намерения беше включено интервю с известния и обичан от много българи писател и поет Лозан Такев. Е, вече намерението е факт и вие четете какво е отговорил членът на УС на СБЖ на моите питанки за сайта на Съюза.

19.07.2021 /11:41 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Луиза Тахмисян разказва за големия журналист, оглавявал варненския в. „Народно дело”

19.07.2021 /09:16 | Автор: Луиза Тахмисян | Източник: СБЖ

Да си призная рядко гледам прогнозата за времето по телевизиите, но пък се е случвало някои от момичетата или момчетата на времето да ми спрат погледа и вниманието. Такъв беше ЕмилЧолаков, Симеон Матеев от България он Ер,Станислава Цалова… Но една вечер преди няколко години на 3 март в новините по БНТ съобщиха,че колежката им Ева Кикерезова, която казва времето, се снимала с президента Радев. Е, това ме впечатли и реших да видя кое е това момиче.

16.07.2021 /10:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Журналистът Иван Бакалов припомня във Фейсбук групата "Мемоари, майтапи и тъга по журналистиката :)" събития отпреди близо четвърт век - купуването на "24 часа" от ВАЦ, първата журналистическа стачка там, връщането на Валери Найденов начело на вестника, конфликтите му с журналистите и прочутата му фраза за "паметника" и "песъчинките на световния журналистически плаж".

15.07.2021 /09:31 | Автор: Иван Бакалов | Източник: Фейсбук

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

 Акценти и позиции

Наградите в новоучредения от Европейския парламент конкурс за изключително журналистическо постижение на името на убитата известна разследваща журналистка от Малта Дафне Каруана Галиция ще се определят от международно жури, съставено от представители на медиите и гражданското общество в 27-те страни от ЕС.

07.07.2021 /12:03

В Деня на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България нека сверим и посоките на българката журналистика по непреходните ориентири на историческите, духовните и моралните ни върхове.

02.06.2021 /10:08

В своя декларация УС на СБЖ остро осъжда действията на властите в Минск, като настоява и за международно разследване на шокиращия инцидент с насилствено приземения в столицата на Беларус пътнически самолет и за изясняване на всички обстоятелства около него от страна на Международната организация за гражданска авиация (ICAO). Необходимо е изграждането на изрична международноправна рамка, която да предотвратява допускането на подобни инциденти занапред.

26.05.2021 /10:47

 Мнения

Това стана по Коледа – преди няколко месеца. И появата на изданието – като факт, бе отбелязано в сайта на СБЖ . Съпроводено от разговор с автора. Струва си обаче да се сподели мнение за книгата, след като бъде прочетена внимателно...

21.06.2021 /14:18 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Денят на Европа е от новите ни празници, а всяка следваща година като че ли намалява ентусиазма, с който го приехме.

08.05.2021 /10:05 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 16 гости

Бързи връзки