Начало
 
 

Кубинският Апостол на свободата Хосе Марти е събрат и на Левски, и на Ботев

19.05.2020 /20:41 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Кубинците нарицат Хосе Марти по същия начин, както ние Левски - Апостол на свободата

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

„Българите са кубинците на Балканите, а кубинците са българите на Латинска Америка.” Тази фраза е приписвана на двама изтъкнати кубинци.

Единият е яркият журналист, политолог, юрист и икономист Карлос Рафаел Родригес, който едва 20-годишен става кмет на родния си Сиенфуегос, а после подкрепя сърцато революцията, оглавена от Фидел Кастро и победила на 1 януари 1959 г. След революцията е сред най-изявените политически и икономически ръководитли на Куба. А през 70-те е и посланик в България - става отличен познавач на страната ни и на близостта между българи и кубинци.

Другият, когото също смятат за автор на спомената фраза, е големият поет Николас Гилен, особено известен у нас с магическото си стихотворение „Малка балада за Пловдив”, превърнато в песен и станало хит на „Диана Експрес”:

Във Пловдив, във града вековен,

там далеч, там далеч...

Една нощ спря да бий сърцето ми

и нищо друго...

Един зелен безспирен поглед,

там далеч, там далеч...

Две влажни устни недостъпни

и нищо друго...

Независимо на кого от тези двама големи кубинци, обикнали България, за първи път му е хрумнала фразата - а те и двамата много пъти са я повтаряли - тя си е самата истина. Могат да го потвърдят от сърце и онези около 40 000 български специалисти, работили в Куба и живели там със семействата си прз 60-те, 70-те,80-те години. Както и хилядите кубински студенти, получили образование у нас през същия период.

Тази година се навършват 60 години от установяването на дипломатически отношения между България и Куба - и това не е просто протоколен юбилей, а ехото от наситени с живи човешки връзки и с взаимна обич десетилетия.

Но ако искаме да стигнем до корените, оплели нашите два народа в духовна и морална неразривност, трябва да погледнем към най-любимите си герои, към светците в нашия исторически Пантеон.

Там българите сме поставили нашия Апостол на свободата Васил Левски и огнения поет революционер Христо Ботев.

А при кубинците на същото място е техният Хосе Марти, в когото всяко българско сърце веднага ще разпознае удивителното сливане в един образ на нашите Левски и Ботев. Кубинците също наричат своя Марти Апостол на свободата. А съдбата му е досущ като на нашия неистов автор на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”.

Пламенен порив към свобода, родил борбени стихове още в невръстни години. Затвор, изгнание, емигранскта журналистика. Завръщане в родината с кораб и с отряд смелчаци, за да се разпали огъня на революцията и освобождението. И гибел  - още преди пламъкът на бунта да е успял да зазори волното бъдеще...

Няма българин, който да не знае думите на Левски, че „Времето е в нас и ние сме във времето”. И няма кубинец, който да не е убеден в правотата на Марти, че „Най-добрият начин да кажеш нещо е да го направиш”.

Няма българин, който да не е рецитирал още в училище гениалните Ботеви строфи:

 

Настане вечер, месец изгрее.

Звезди обсипят звода небесен.

Гора зашуми, вятър повее -

Балканът пее кайдушка песен.

 

И няма кубинец, който да не пее от малък вечната „Гуантанамера” със стиховете на Марти:

 

Искрен човек съм и ида

от там, где палмата расне.

Преди да умра нека видя

стихът как душата опасва.

 

Не искам на тъмно, знайте,

да загивам като предател.

От добрите съм аз и дайте

да падна на слънце и вятър.

 

Искам с бедните на земята

моята участ да слея.

За потока от планината,

не за морската шир милея.

 

Това е - Марти е толкова наш, колкото и Левски, и Ботев. И се сбъдва лесно заветът му „Родината е човечеството”, записан като манифест на неговия вестник „Родина” и на неговата Кубинска революционна партия. Завет, свързал далечния му карибски остров и с нашия край на Балканите...

Хосе Марти е роден в Хавана на 28 януари 1953 г., а загива в бой в местността Дос Риос в Куба на 19 май 1895 г. Между тези две дати е вихреният му живот на поет, публицист, революционер и мислител.

Двете дати винаги се отбелязват не само в родината му и в латиноамериканските страни, които също го имат за свой, но и в България. Всеки 28 януари и всеки 19 май неизменно край паметника на Марти в София, разположен в градинка между парк-хотел „Москва” и кубинското посолство, се събират много хора с цветя и венци и ги полагат в подножието на постамента.

Възпоменанията традиционно се организират от Асоциацията за приятелство „България-Куба”, Общността на кубинците, живеещи в България, и посолството на Куба у нас. Неизменно участват изявени български поети, които четат свои стихове за Куба и за Марти. Редовно се включват със свои рецитали по творби на кубинския Апостол на свободата и ученици или студенти от различни български училища и университети. А кубинци, живеещи у нас, изпълняват песни по негови стихове, с неизменната „Гуантанамера”, разбира се.

Това е живата и топла връзка България-Куба, Марти-Левски-Ботев...

Днес, на 19 май, когато се навършиха 125 години от гибелта на кубинския герой, паметникът му в София отново беше отрупан с цветя, макар извънредната обстановка около пандемията от коронавирус да не позволи провеждането на традицинното възпоменание с винаги оживено и многобройно участие.

Но своите цветя, обич и преклонение към Хосе Марти все пак поднесоха посланичката на Куба у нас Н. Пр. Каридад Ямира Куето Милиан, нейният съпруг и консул на Куба - Диснаел Мартинес Ривера, техния син, също Диснаел, както и ръководството на Асоциацията за приятелство „България-Куба” - почетната председателка Станка Шопова, председателката Тамара Такова, членовете Пламен Бонев и Любен Василев, поетът Лъчезар Еленков.

„Родината е човечеството” - с нова актуалност звучат сега тези думи на Марти. В трудни времена като сегашната битка на човечеството с Covid-19 почитта към Апостола на кубинската свобода е и почит към самоотвержените кубински медицински бригади, борещи се с коронавирусната пандемия в 23 държави по света и изпълняващи свои здравни мисии общо в 59 страни.

Ето какво коментира по този повод Н. Пр. Каридад Ямира Куето Милиан пред изданието „Дипломатически спектър”: „Куба няма да се откаже от призванието си за солидарност, дори когато по политически причини правителството на САЩ продължава да атакува и възпрепятства международното сътрудничество, предоставяно от нашата страна, което застрашава достъпа до здравни услуги за десетки милиони хора. В света липсва солидарност и сътрудничество. Нека глобализираме солидарността!”

В същото интервю посланичката на Куба разказва следното за известните успехи на своята страна в медицината и здравеопазването:

„С огромни усилия и саможертва и при тежката блокада на САЩ, която се изостри по-специално по времето на Covid-19, Куба успя да запази своята универсална и безплатна система за обществено здравеопазване, благодарение висококвалифицираните си и всеотдайни професионалисти, които се радват на световен престиж, независимо от грубите и клеветнически кампании на мощни противници.

Въпреки недостига на икономически ресурси, Куба отделя около 27% от БВП на страната за обществено здравеопазване. С продължителност на живота 79,7 години през 2019 г., с детска смъртност 4,0 на 1 000 живородени деца, с елиминирането на 11 имунизационно предотвратими заболявания и на маларията в началото на 70-те години на миналия век, а в по-ново време като първата държава в света, успяла да премахне предаването на СПИН и на вроден сифилис от майка на дете, Куба е феномен, привличащ всеобщ интерес.

Устойчивостта на националната здравна система, способността й да се подготвя и да реагира на извънредни ситуации и епидемични огнища, присъствието на повече от 48 000 кубински здравни специалисти в почти 60 страни, завършилите у нас над 35 000 лекари от над 100 страни, кубинският медицински принос в справянето с извънредни ситуации като болестта ебола в Западна Африка през 2014 г., са само няколко примера, които потвърждават успеха на кубинската система за обществено здраве. В Куба правото на здраве не е просто конституционно, а наистина обществено и свещено право.”

С тази Куба със сигурност би се гордял и любимият й герой и вдъхновител Хосе Марти.

А ние като българи може би тепърва трябва да помислим как да се върнем на пътя на Левски и Ботев...

Сподели в
 

Популярен и обичан радио глас, Силвия Великова винаги е била в центъра на събитията в съдебния ресор, който от години отразява. Така беше и преди една година, когато тя пак беше „в окото на бурята“, но този път като потърпевш.

18.09.2020/12:35

Иван Вълов е едно от знаковите имена в българската журналистика, който вече много десетилетия упорито и ползотворно разработва своята обширна територия на теми, проблеми и и срещи с големи личности, със свой глас и слово.

17.09.2020/07:32

„В това жегаво и лениво следобедно време и на пандемия дойдохте да се срещнете с моя нов роман „Роден на Великден“. Така известната журналистка и писателка Бойка Асиова се обърна към дошлите на представянето на новата й творба в осмото книжно изложение на открито „Алея на книгата“. Романът на Асиова се оказа една от най-търсените книги на „Жанет 45“.

14.09.2020/08:49

Лъчeзар Еленков отлетя към звездите на 6 септември - Деня на Съединението на България. А го изпратихме в безсмъртието навръх друга символна дата - 9 септември, деня, в който той винаги отдаваше почит към падналите за свобода и справедливост поети антифашисти по света и у нас. Така дори в пътя си към вечността големият поет се сля със светлината на идеалите, които зареждаха и живота му, и творчеството му...

10.09.2020/09:41

Първата журналистка, получила Нобелова награда за литература с книги с документална публицистика, е и член на Координационния съвет на опозицията в Беларус. Повикана да свидетелства в Минск пред разследващите дейността на този съвет, тя отказа да дава показания, но преди това направи изявления пред медите отвън. Какъв е бил пътят ѝ до международната слава?

27.08.2020/10:41

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Популярен и обичан радио глас, Силвия Великова винаги е била в центъра на събитията в съдебния ресор, който от години отразява. Така беше и преди една година, когато тя пак беше „в окото на бурята“, но този път като потърпевш.

18.09.2020 /12:35 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Иван Вълов е едно от знаковите имена в българската журналистика, който вече много десетилетия упорито и ползотворно разработва своята обширна територия на теми, проблеми и и срещи с големи личности, със свой глас и слово.

17.09.2020 /07:32 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

„В това жегаво и лениво следобедно време и на пандемия дойдохте да се срещнете с моя нов роман „Роден на Великден“. Така известната журналистка и писателка Бойка Асиова се обърна към дошлите на представянето на новата й творба в осмото книжно изложение на открито „Алея на книгата“. Романът на Асиова се оказа една от най-търсените книги на „Жанет 45“.

14.09.2020 /08:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Лъчeзар Еленков отлетя към звездите на 6 септември - Деня на Съединението на България. А го изпратихме в безсмъртието навръх друга символна дата - 9 септември, деня, в който той винаги отдаваше почит към падналите за свобода и справедливост поети антифашисти по света и у нас. Така дори в пътя си към вечността големият поет се сля със светлината на идеалите, които зареждаха и живота му, и творчеството му...

10.09.2020 /09:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Тая нелепица се повтаря, потретя, преживя от десетилетия. От хора, които не си дават труда да четат внимателно. И да мислят. А говорят и пишат, носени от бързея на инерцията...

04.09.2020 /14:31 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Талантливият актьор и дългогодишен директор на столичния театър „Сълза и смях“ Стойчо Мазгалов (починал през 2006 г.) е първият почетен гражданин на община Любимец.

25.08.2020 /10:23 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Събранието се провежда в два дни - на 19 и 20 септември - в сградата на СБЖ в София, ул. „Граф Игнатиев” 4. Заседава се едновременно в две свързани помежду си с видеоконферентна връзка зали - на 1-ия и на 3-ия етаж, при спазване на санитарните изисквания в условята на пандемия от Covid-19.

19.09.2020 /22:33

Мястото на събранието е сградата на СБЖ в София, ул. "Граф Игнатиев" 4. Начало на събранието - 10.00 часа. Регистрацията на делегатите започва в 9.00 часа.

15.09.2020 /17:29

СБЖ поздравява колегията с деня, в който си спомняме завета на Юлиус Фучик „Хора, обичах ви, бдете!” и се мобилизираме за несекващата борба в защита на правата на журналистите и гражданските права, свободата на словото, демокрацията, хуманизма, мира, достойния живот.

08.09.2020 /16:48

 Мнения

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 34 гости

Бързи връзки