Начало
 
 

На 200 хиляди марки Хитлер оценил главата на Юрий Левитан

08.05.2020 /09:22 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Юрий Левитан - гласът на историята

Тези, които са израснали със съветски филми, навярно си спомнят в лентите, посветени на Великата отечествена война, изразителния и плътен глас, който започваше съобщенията за войната с „От съветското информбюро“, или пък „Внимание! Говори Москва!“. Гласът на Юрий Левитан. Говорителят, чийто глас по време на войната чакаха да чуят от най-възрастния до най-малкия в Съветския съюз.

Гласът му се превърна в символ на добрите и лошите новини.  Излъчваше необикновена сила и спокойствие, които засилваха вярата на милиони хора в победата. И участваше в нея от началото до края.  Той беше този, който първи съобщи за началото на Великата отечествена, за победния марш на Червената армия в разгрома на фашизма, за падането на Берлин, а по-късно в годините и за първия полет на човек в Космоса.

Всичко започва когато Юрий Левитан е на 17 години. През лятото на 1931 г.,след като вече е отхвърлен при кандидатстването си да учи за актьор във ВГИК, Юрий Борисович попада случайно на обява, че Радиокомитетът на СССР обявява конкурс за говорители. Левитан решава да опита съдбата си отново и се обажда в приемната комисия.Там обаче, чувайки гласа му, веднага му нареждат да пристигне в Москва. На прослушването попада на едно от големите имена в радиожурнастиката - Василий Качалов, който отсича, че го вземат. Зачисляват го в групата на радиоговорителите. Независимо от провинциалният диалект, той е смятан за откритие. Всички в радиото са на мнение, че той е с уникални гласови данни, дарени му от природата. И щастливото съчетание от най-богатите природни гласови данни и работоспособността му генерират това изключително ценно явление, което влиза в историята не само на съветското радиоизлъчване и изкуство с името Юрий Левитан. За всички е изненада, че слабичкото и крехко на външен вид момче притежава мощен и кадифен бас, който кара всички да замръзнат, щом го чуят. И още нещо изумява колегите му в радиото - Левитан с голям хъс за няколко месеца стаж  не остава и следа от провинциалния говор. Започва от най-ниското стъпало, четейки кратки новини, като междувременно съвместява и да съобщава музикалните изпълнения, които пускат по радиото и… куриер.  През първия месец на 1934 г. възлагат на Левитан да чете в нощния технически ефир за стенографките на регионалните издания шпалтите на вестник „Правда“, които изпращат в печатницата. На 25 януари по време на поредното нощно предаване го чува по радиото Сталин. Вождът традиционно работи през нощта, а радиото в кабинета му не се изключва. Чувайки Левитан, той много харесва гласа на диктора и веднага се свърза с представителите на Комитета за радио и настоява на следващия конгрес на КПСС (б) Левитан да прочете доклада му. Младият говорител се справя блестящо със задачата и в продължение на 5 часа, без да направи нито една грешка, или да се запъне, прочита сталиновото слово. Питам се, днес дали някой днес би издържал такова изпитание. Едва ли! Но Юрий Левитан се справя блестящо. След това бащата на народите разпорежда на младият говорител да се възложи да съобщава и чете текстовете на важните държавни документи.

Така Юрий Левитан става

говорител № 1 на Всесъюзното радио,

а по-късно в годините и говорител на Държавния комитет за телевизия и радио при Министерския съвет на СССР. Но до тогава има време.

През 1938 г. в личен план Юрий Борисович създава семейство с красавицата Раиса, а през 1940-та, година преди войната, става баща на дъщеря Наталия.  

Но като че ли

неговата звезда изгрява на хоризонта по време на Втората световна война

В началото на Великата отечествена Левитан става гласът на Совинформбюро. По обяд на 22 юни 1941 г. говорителят става лошият вестоносец, който в ефира на националното радио пръв съобщава за нахлуването на фашистка Германия в Съветския съюз. Същата година през август, тъй като излъчването от Москва технически става невъзможно, той и колежката му Олга Висоцка са евакуирани в Екатеринбург (тогава Свердловск). Покрай работата си в радиото Юрий Левитан озвучава и много документални филми, в това число и киножурнала „Съветски Урал“. Любопитен факт е, че информацията за пребиваването на Левитан и Висоцка в Свердловск става публично достояние чак 25 лета след края на войната. До тогава секретността тегне над нея.

През март 1943 г. Левитан тайно е прехвърлен в гр. Самара (Куйбишев), където се установен Съветският радиокомитет.

Тези най-кървави и най-трагични години несамо за Съветския съюз, а и за цял свят, го превръщат в най-известния и най-очакван глас. През този период, по силата на своето гласово въздействие върху милиони съветски радиослушатели и голямата популярност сред хората, Юрий Левитан няма равен сред своите колеги по микрофон.
С вълнение и надежда всички, от центъра на Москва до най-забутаните кътчета на страната, чакат с тревога и надежда да чуят новините, които ще съобщи Левитан. Той чете бюлетините Совинформбюро, заповедите на Върховния главнокомандващ... Невъзможно е в ония години на върховно идпитание да се живее без радио, то е което алармира, сигнализира, ръководи, свързва роднини и приятели. Гласът, казващ „Говори Москва“, привлича вниманието, той успокоява, вдъхва надежда. Левитановият глас се очаква и слуша на хиляди километри из цялата страна. Него слушат войниците на фронта, партизаните в гората. "Говори Москва"  се слуша в болници, в обсадения Ленинград… В далечните краища чакат да чуят гласа на Юрий Левитан, защото той е гласът от Голямата земя. Мнозина от слушателите, чувайки мощния глас, си представят, че Юрий Левитан е едва ли не великан, който от огромна книга чете и съобщава на света, сурово и отчетливо, новините на деня. А всъщност той е слаб, дори буди впечатление за изнежен млад нерешителен мъж.

Ролята му на говорител още през първите дни на войната

става особено забелязвана,

защото красивият му глас е пълен с достойнство и убедителност. На него е отредена ролята да чете историческите за онова време изказвания на партийните ръководители и правителството, заповедите на Върховното командване, бюлетините на Совинформбюро, статиите на в. „Правда“ и писмата на войниците от фронта. За него колегата му и актьор Владимир Яхонтов казва: „Слушайки го, си мислех: това е прекрасен пример какъв е резултатът, когато съдържанието и представянето на материала са слети в едно... ”

Много често обаче на Юрий Левитан му се пада нелеката задача първи да съобщава несамо за победите, но и вести, носещи мъка и скръб. И като близък човек той влиза във всяка къща, във всяко съветско семейство. Според изречените първи думи, „Говори Москва“, хората узнаваха за съдържанието на поредното послание - дали то ще е радостно или тъжно. Защото в гласа на Левитан, в интонацията му винаги звучи абсолютната истина на чувствата.

И ако за милионите руснаци Юрий Левитан е скъпият човек от радиото, чийто глас чакат с нетърпение да чуят, то се оказва, че за един е

най-ненавижданият и враг №1 в списъка му

На второ място в този списък е Сталин. Това е Адолф Хитлер.  Немските специални служби разработват план, но така и не успяват да го реализират – да отвлекат най-важния говорител на Съветския съюз, за чиято глава фюрерът определя наградата от 200 хиляди марки. В Берлин много бързо реагират и оценяват,че информациите, които чете говорителят, са мощно информационно оръжие. Още през първите дни на настъплението в съветския съюз Хитлер живее с мисълта за светкавична победа. Гьобелс обаче споделя с фюрера своята „гениална“, както казва той, идея – за победата на Германия по радиото трябва да съобщи не кой да е, а… самият Юрий Левитан! И така почти светкавично се взема решение за неговото отвличане. Слушайки бюлетините, които редовно четял Левитан, Хитлер осъзнава каква страшна сила има неговият глас. И не закъснява да издаде заповед да бъде унищожен руският радиоговорител. Така той се превръща за фюрера в негов личен враг № 1. Заедно с обявата за солидното парично възнаграждение за главата му, немските главнокомандващи разработват и планове за неговото унищожаване. Точно поради тази причина Юрий Левитан при пълна секретност е изведен от Екатеринбург и настанен в Самара. И на това се дължи пазената цели 25 години след победата тайна, че той е говорил не от Москва.

Много изследователи в областта на журналистиката са се занимавали с явлението най-важния глас на съветския ефир. Според статистиката, по време на войната Юрий Левитан е прочел пред микрофона около 2000 бюлетина на Совинформбюро и над 120 извънредни съобщения. И тъй като не са се правили записи, а ефирът е бил директен, то някъде около 1950 г. са поканили говорителя да прочете някои от военните бюлетини и те са записани на магнетофонна лента, за да се съхранят и до днес в архивите на радиото.

След войната Юрий Левитан продължава да е любимият глас на слушателите. На него се пада честта да съобщи за излитането на Юрий Гагарин в Космоса. В продължение на няколко десетки години той чете правителствените изявления, прави репортажи от Червения площад, от партийните конгреси в Кремълския дворец, участва в създаването на кинохрониката и озвучава много филми. От 1970 г. гласът на Съветския съюз започва по-рядко да чете пред микрофон „Последни новини“, да води предавания в ефира на „Маяк“. Властите обаче все по-често започват да смятат, че гласът на Левитан се свързва предимно с някои извънредни събития. Като например, незабравимият му глас не бива да се свързва с такива събития като началото на войната или пък с празничните салюти за Деня на победата - и коментари за прибирането на реколтата ...
За своите заслуги през 1973 г. Юрий Левитан е удостоен със званието Народен артист на РСФСР, а през 1980-та става първият сред говорителите Народен артист на СССР.
През 1978-1983 г. Юрий Борисович Левитан чете текста в телевизионната програма "Минута на мълчание".

Някак си до края на живота си е свързан с войната

Случва се в началото на август 1983 година. Въпреки проблемите, които има със сърцето, Юрий Левитан заминава за Белгород да участва в тържествата по повод 40-годишнината от битката при Курската дъга. След словото на празничния митинг край село Бесоновка му прилошава внезапно и лекарите констатират сърдечен удар. Умира на 4 август1983 година.

Навярно малко са журналистите, които стават любимци на такава огромна страна. Но Левитан е точно такъв. Получава хиляди писма. Пишат му хора на различна възраст от целия Съветски съюз. Търсят го за съвети или помощ и той винаги е насреща. А темата за войната заема особено важно място в неговото творчество. Левитан участва във лентите „Великата отечествена“, „Освобождение“, „Войниците на свободата“, „Вечният зов“ и много други. Над двеста са записите направени от него за исторически и военни мемориали в Уляновск, Волгоград, Брест, Курск, Севастопол… 

И днес никой не би си представил отбелязването на Деня на победата или 22юни – фашисткото нашествие в Съветския съюз, без гласа на Юрий Левитан. Него с признателност наричат Гласа на съвестта! Той е свързан с изключителни исторически изпитания, но и с Победата.Може ли да има по-голяма награда за един журналист!             

             

Сподели в
 

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020/17:45

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020/16:58

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020/08:00

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020/19:22

На 22 юни преди 79 години започва най-кървавата война на ХХ век- Великата отечествена, която за тогавашния Съветски съюз е на живот и смърт. Редом до воините са и журналистите, или както е модерно днес да казваме – на първа линия. И понякога те освен своите преки задължения, се сражават, но не с перо и камера, а с оръжие, и много от тях загиват, изпълнявайки своя дълг.

20.06.2020/10:35

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

През 2020 г. с разнообразни инициативи в градове като Добрич, Силистра, Тутракан, Балчик и др. ще бъде отбелязана 80-ата година от възвръщането на Южна Добруджа към майката родина България през 1940 г. след Крайовския мирен договор от 7 септември с.г.

25.06.2020 /19:01 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

15 международни журналистически организации призовават държавите членки на ЕС да предвидят в многогодишната финансова рамка на Съюза средства за защита на свободата на печата, за възстановяване и развитие на медийния сектор, за подпомагане на независимата журналистика и на дейността на журналистическите организации.

10.06.2020 /07:55

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

Решението е взето от УС на СБЖ съобразно заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в отговор на многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година.

20.05.2020 /20:57

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 21 гости

Бързи връзки