Начало
 
 

Четиво за безпаметници

04.05.2020 /13:37 | Автор : Иван Василев | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Иван Василев

Всяка година, особено по това време, когато „Безсмъртният полк” стяга редиците си да премине по трудния и славен път на Победата, донесла освобождението на Европа и света от „хитлеристката чума” – по-страшна от всяка позната пандемия, се активизират, особено в медиите, споровете кой има по-голям принос.

Тези спорове безспорно са чужди на онзи дух на откритост и уважение към приноса на всяка страна, който владееше в отношенията между ръководителите на коалицията, която обединена извоюва победата.

Можем да приемем за справедливо мнението, прочетено в "The Washington Times": „Западът трябва да признае приноса, който внесе Съветският съюз за победата над фашистка Германия. Болката, която нанесе на Русия Втората световна война, още не е утихнала. Тя завинаги остави своя следа в руската душа. И парадът на победата на Червения площад се провежда , за да се отдаде дан към жертвите на руския народ… Ние не можем да се стремим към мир, докато не се научим да разбираме миналото… Но очевидно е, че и Русия на свой ред трябва да се научи да живее в съгласие с цивилизования свят. Русия трябва да стане такава страна, която може да се гордее със своята история и в същото време да направи така, че талантът на нейния народ да служи за благото на целия свят…”

Но е истина, и че през изминалите 75 години все по-настойчиви  са опитите да се подменя историческата памет, че Русия понесе най-тежките загуби, но и има решаваща заслуга за победата. Един от многобройните примери е монографията на директора на Шотландския център за изследване на войната Филипс Пейстън О`Брайън „Как беше спечелена войната. Въздушните и морски сили и победата на съюзниците” (626 стр.). Според него „Във Втората световна война не е имало генерални сражения”. Кръвопролитните битки на Великата отечествена били само „странична сюжетна линия”, която не е повлияла на изхода от войната. Победата е дошла не когато Егоров и Кантария побиха червеното знаме над Райхстага, а когато флотът и авиацията на съюзниците унищожавали военните машини на Германия и Япония.

Други се спират на „решаващото откриване” на Втория фронт (бая закъсняло!) и го честват отделно от съюзника Русия – както и неучастие в тържествата в Москва. В освободените от съветската армия европейски страни тя вече се нарича… „окупатор”.

От своя страна разбираемо Русия отговаря с факти както за своите загуби, така и за победите си. Забравиха се срещата на Елба, обещанията на съюзническите ръководители за „искрена дружба с Русия, чийто народ, спасявайки себе си, помогна за спасяването на целия свят от нацистката заплаха” (Рузвелт). И светът затъна в студената война. Европейските страна започнаха да честват 9 май като Деня на Европа – сякаш можеше да го има този празник без победата!

Вместо да обединява, паметта (или по-скоро – липсата й) разединява и противопоставя този и без това сложен и все по-объркан свят. И става все по-трудно откриването и отстояването на Истината.

„През всичките тези години в Европа планомерно са работили да заставят своите граждани да забравят историята – пише президентът на института за национална стратегия Михаил Ремизов. – Според последните социологически допитвания само всеки осми жител на ЕС помни кой е изиграл решаваща роля за освобождението на Европа. Повечето са уверени че главни победители във Втората световна война  са Англия и САЩ. Отказът на западните лидери да посетят Москва в този смисъл не е просто демонстрация на недоволство от политиката на Русия”.

Вярно, срещат се и признания като публикуването през миналия  юни в The Baltimore Sun мнение на Дъг Малоук за „Оскърбителното отношение към Русия”: „Днес много американци самодоволно  мислят, че разгромът на нацизма се дължи главно на САЩ, които просто са използвали помощта на Съветския съюз. Но вярно е точно обратното. Никой не иска да принизява героичния принос на американците – както военните, така и гражданските – за победата, но все пак трябва да се разбира как е било в действителност... Във Втората световна война САЩ са загубили 500 хиляди души – огромна жертва. Съветският съюз е загубил 25 милиона души, тоест 50 пъти повече. Само в битката край Сталинград са загинали около милион съветски граждани – това е повече, отколкото са загубили във войната САЩ и Великобритания – взети заедно.

Битката край Сталинград стана повратен момент, променил хода на Втората световна война. Освен това, ако говорим за всички фронтове на тази война, обхванала три континента, именно на Източния фронт са загинали 85 процента от войниците на нацистка Германия…”

Може да привеждаме много и много противоположни едно на друго мнения, но каква полза? Може ли някой да утеши лудите, да налее акъл на безпаметните или да стресне фалшификаторите на историята?

Затова нека дадем думата на най-важните преки участници в събитията преди 75-80 години - ръководителите на голямата антихитлеристка коалиция. Ще се намери ли някой да оспори и техните мнения?!

УИНСТЪН ЧЪРЧИЛ:

„Нито едно правителство не би издържало при такива страшни жестоки рани, които нанесе Хитлер на Русия. Но Съветите не само издържаха и се оправиха от тези рани, но и нанесоха на германската армия такъв мощен удар, какъвто не би могла да нанесе нито една друга армия в света”.

„Чудовищната машина на фашистката власт беше сломена посредством Руския маньовър, руската доблест, съветската военна наука и прекрасното ръководство на съветските генерали”.

„Освен Съветската армия, нямаше такава сила, която би могла да пречупи гръбнака на хитлеристката военна машина”.

„Фашистите на бъдещето ще се наричат антифашисти”.

ФРАНКЛИН Д. РУЗВЕЛТ:

„От гледна точка на голямата стратегия…трудно ще се отмине очевидният факт, че руските армии унищожават повече войници и въоръжение на противника, отколкото всичките останали 25 държави от обединените нации, взети заедно”.(Телеграма до ген. Макартър от 6 май 1942 г.)

„Под ръководството на маршал Йосиф Сталин руският народ показа такъв пример на любов към родината, твърдост на духа и саможертва, каквито още не познаваше светът. След войната нашата страна винаги ще се радва да поддържа отношения на добросъседство и искрена дружба с Русия, чийто народ, спасявайки себе си, помага за спасяването на целия свят от нацистката заплаха.” (28 юли 1943 г.)

„НЯМА ДА ЗАБРАВЯМЕ ТОВА. ЗАЩОТО, СТРУВА МИ СЕ, ОСВЕН НАС, ПОЧТИ НЯМА КОЙ ДА ПОМНИ” (Колко прав се оказа!)

ШАРЛ ДЬО ГОЛ:

„В момента, когато Свободна Франция става съюзник на Съветска Русия в борбата против общия враг, аз си позволявам да ви изкажа моето възхищение от непоколебимата съпротива на руския народ, както и от мъжеството и храбростта на неговата армия и пълководци. Като хвърли цялата си мощ срещу агресора, СССР даде на всички днес подтиснати народи увереност в своето освобождение. Аз не се съмнявам, че благодарение на героизма на съветската армия победата ще увенчае усилията на съюзниците и новите връзки, създадени между руския френския народ, ще са основен елемент за преустройството на света… Великата Русия и вие лично заслужавате признателността на цяла Европа, която може да живее и процъфтява само когато е свободна”.

Да продължаваме ли? Или безпаметниците вече имат отговор кое от тези исторически имена е „руски агент”?

Можем да посочим и други факти със 75-годишна давност. След войната много булеварди в европейски градове и столици се гордеят с името „Сталинград” – и никой не настоява те да бъдат прекръстени. В Брюксел булевард и до днес носи името „Сталинград”. В Париж има даже цял квартал „Сталинград” – със булеварди и станции на метрото „Сталинград” и „Севастопол” – с тях парижани си гордеят, тези имена неизменно присъстват в ежедневието им….

Или паметниците на признателността – в Европа има хиляди, И повечето не са изоставени и обругавани. В берлинския Трептов парк стои най-известният съветски военен паметник извън Русия. В подножието на безсмъртния руски воин със спасеното немско дете в ръцете винаги има цветя – и това ли нищо не говори? Паметникът на героите от Червената армия във Виена е построен в памет на 17-те хиляди съветски войници, загинали при офанзивата през април 1945 г. И освободили Виена…Съветският мемориален комплекс в Братислава „Славин” излъчва могъща сила от 11-метровата скулптура на войник, стъпил на 39-метров стълб. Пловдивският Альоша е неизменен символ на града под тепетата. "Руският паметник" в Киркенес, Норвегия. Паметникът на Съветската армия в София на колко кощунства издържа? В мемориалния комплекс на съветското военно гробище във Варшава са погребани 21 468 бойци, дали живота си за освобождаването на полската столица. Може ли някой да ги извади от историята?

Но неотдавна срещнах нещо, което е особено тревожно. В Щатите е издаден детски справочник по история на Втората световна война (World War II for Kids: A History with 21 Activities). В него Съветският съюз се споменава само във връзка с бомбардировките над Япония. Малкият, още невинен гражданин на най-великата страна, чете:

„8 август. Русия обявява война на Япония, нахлува в Манджурия.

9 август. Хвърлена е атомната бомба над Нагасаки”.

И кой първи е употребил най-варварското оръжие в историята? Как кой? Който обявява война!

И така стартът през годините е даден. Промиването на мозъците е тотално. Подмяната на истината – също.

Историческата амнезия е най-страшна. Вещае опасни неща…

В предсмъртния си репортаж големият чешки журналист Юлиус Фучик написа: „Хора, обичах ви! Бдете!”

Не е ли време да си припомняме думите му?

 

Сподели в
 

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020/15:44

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020/18:36

Към какви цивилизационни размисли може да тласне телевизионния зрител езикът на тялото и начинът на общуване на водещите от екрана.

12.06.2020/10:15

Бившият генерален консул на Руската федерация във Варна и почетен гражданин на морската ни столица Анатолий Шчелкунов е известен не само като дипломат, но и като писател, чиито книги се ползват с голям интерес. Той е член на Съюза на писателите на Русия и на неправителствената организация Съюз на приятелите на България. Специално за сайта на СБЖ Анатолий Викторович сподели свои размисли относно българо-руските отношения в контекста на едно от последните събития, свързани с делото на равноапостолните братя Кирил и Методий - посветената на това дело изложба в РКИЦ, разбунила патриотичните духове у нас и зад пределите на страната ни.

07.06.2020/19:44

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020/14:18

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

През 2020 г. с разнообразни инициативи в градове като Добрич, Силистра, Тутракан, Балчик и др. ще бъде отбелязана 80-ата година от възвръщането на Южна Добруджа към майката родина България през 1940 г. след Крайовския мирен договор от 7 септември с.г.

25.06.2020 /19:01 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

15 международни журналистически организации призовават държавите членки на ЕС да предвидят в многогодишната финансова рамка на Съюза средства за защита на свободата на печата, за възстановяване и развитие на медийния сектор, за подпомагане на независимата журналистика и на дейността на журналистическите организации.

10.06.2020 /07:55

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

Решението е взето от УС на СБЖ съобразно заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в отговор на многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година.

20.05.2020 /20:57

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 14 гости

Бързи връзки