Начало
 
 

Самотата, която си избрахме

07.04.2020 /12:10 | Автор : Енчо Господинов | Източник: kvadrat5.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Авторът в любимата си градинка, носеща името на Катрин Хепбърн

В тези изпълнени с много напрежение, тревоги и дори страх дни, е много хубаво, когато някой ни поднесе споделен от него спомен. А този на колегата ни Енчо Господинов за ненадминатия Кърт Вонегът наистина ни дава разтуха и приятно усещане.

През годините, когато работех в централата на ООН в Ню Йорк, един от любимите ми начини да изчезна за малко от някое дълго, но скучно и често безплодно заседание, бе да седна на някоя пейка до Пазара на Амишите. Той е на 45-та улица между Първо и Второ авеню. И не само да се радвам на градинката наблизо, носеща името на Катрин Хепбърн, а най-вече на един чудак с вечно димяща цигара в устата, с бархетна риза за два долара - от Бангладеш, с торбест кадифен панталон, къдрава пепелява коса и усмивка на Чарли Чаплин...

Всеки следобед той се припичаше на слънце, седнал на пейката и наблюдаващ как нюйоркчани си купуват разни лакомства от пазара. Аз сядах на отсрещната пейка, правех се, че чета "Ню Йорк Таймс", а скришом го наблюдавах. Този човек беше Кърт Вонегът, един от най-талантливите и проницателни писатели в света, ненадминат присмехулник над всичко и всички, поради което никога не му дадоха Нобелова награда. Вероятно и поради това, че след Втората световна война с неудоволствие е продавал за известно време шведски автомобили на американците...

Вонегът написа много хубави книги, преди да отлети над облаците на 11 април 2007. Но в една от тях - "Фарс или никога вече самота", той като че ли беше облякъл ризата на Пророка, защото фантасмагоричната му визия ни представяше картина, близка до тази, в която живеем днес. Светът е преживял невиждана катастрофа, много хора са измрели, половината от оцелелите са изперкали, брат и сестра живеят в странна симбиоза с общ мозък, стадото от маргинали си избира странен президент на Съединените щати, а междувременно Китай е станал световна сила. Запасите от петрол са изчерпани, западната цивилизаци е пред умиране, а могъщите китайци толкова са се смалили, че хората ги вдишват и в днешното отчаяние ни напомнят за нещо друго. Маски няма, но това не пречи на китайците да завладеят света.... Не се казва с ракети ли, или с респиратори. В тази черна комедия, написана през 1976 г, Коронованият вирус витае незабележимо наоколо. Не става ясно дали Вонегът е предчувствал днешната агония на света.

Макар и вече богат човек от продажбата на книгите си, някои от които бяха горени на клади или забранявани в училищата заради богогулството или нестандартното мислене в тях, Вонегът си обичаше бархетната риза за два долара. Може би защото се надяваше, че така инвестира и в икономиката на Бангладеш. Но истината беше, че той, ветеранът от Втората световна война, военнопленник на германците в Дрезден и свидетел на разрушаването му от американската авиация, американец с немски гени, написа потресаващата "Кланица 5", вероятно най-шокиращата книга за войната, заедно с "Параграф 22" на Джоузеф Хелър. Той, който беше пацифист до дъното на душата си, се надяваше, че след 1945 американци и руснаци ще намерят общ език, както го намериха преди това край бреговете на Елба. Но това не се случи. Обясненията са много, зависи кого питате: отвъд Атлантика, или отсам....

Но както каза френският президент Макрон преди две седмици, ние сме във война. Войната се оказа Световна. Врагът е един: Коронованият. И когато врагът е общ, народите - повечето от които са маргинализирани - очакват и отбраната срещу Коронования да е обща.

Както преди 1945 общият враг събираше обща коалиция от три държави и трима мъже - в Техеран, Ялта и Пот сдам. (На последната Труман замени болния Рузвелт, който караше 4-ия си мандат и с това даде пример на Путин как се търсят конституционни решения...) Срещата в Ялта не произведе много щастие за Източната част на Европа, но приемаме, че е било неизбежно за оня момент. "Такова било времето", казваше един наш цар.

Факт е обаче, че поне за няколко години, "Тримата Големи" си сътрудничеха прилично, изправени срещу общия враг. По-късно, след речта на Чърчил във Фултън се скараха, но това е друга история. Да не се отплесваме. Общият враг сега е пак пред вратите на света.

Но лидерите не си говорят. Или си говорят тихо, никой да не ги чуе. Не се и срещат. Помагат си скромно, което е по-добре, отколкото нищо, но пропагандаторите им виждат в тези скромни жестове опит за "превземане на противника (и бивш съюзник) отвътре" чрез един самолет с маски и респиратори. Бойте се от Данайците, дори когато идват с дарове, както се казва в една древна мъдрост.

И така, животът продължава, без да е ясно откъде дойде врагът, каква е коалицията срещу него, има ли въобще коалиция и ще даде ли този, който има две ризи поне една на ближния си. Дори ризата да е от Бангладеш. Или маската.

Когато след 1878 г османците се оттеглили след 5-вековна командировка по нашите земи и ние сме започнали да строим Съвременна България, поборниците се изпокарали кой да вземе по-хубави постове в строителството (от всички сектори на държавата); или от по-престижни части на София. Стамболов - поетът и поборникът с острата сабя - също имал архитектурни и градоустройствени видения насън. Някои осъществил. После сабята се извъртяла...

Общият враг се оттеглил към Цариград, а общата цел на поборниците се стопила в синевата над Витоша. Тя още не била Национален парк. Деленето на плячката започнало. И тогава Дядо Вазов написал, че епохата се нуждае от титани, а родила пигмеи.

И днес епохата се нуждае от титани. Вирусът коси наред. Но световните лидери засега не предлагат нищо заедно. Спасяването на удавниците е оставено на самите тях. Титаник вече е ударил айсберга и трите класи се бият за лодките. Дори Леонардо Ди Каприо не може да помогне.

Лидерите са такива, каквито си ги изберем.

Или както казваше литературният учител на Вонегът, "Ако гласуването променяше нещо, нямаше да ни позволят да го правим." Учителят се казва Марк Твен.

Сподели в
 

Тази седмица излезе неговият 1 389-и брой. Редакцията на изданието благодари на своите верни читатели

10.01.2021/12:17

На 1 януари 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор“, съобщават от Военноморския музей във Варна.

02.01.2021/16:16

През 1866 г. Петко Рачов Славейков основава в. "Македония" в Цариград. "Македония" е български вестник, който излиза в османската столица от 3 декември 1866 до 25 юли 1872 г.

04.12.2020/14:05

На 24 септември 1885 г. с първия брой на в. „Време“ в Силистра стартира издаването на вестници. Така на практика преди 135 години се „роди“ журналистическата преса в Крайдунавска Добруджа, както наричат областта.

03.12.2020/15:47

Има такова печатно издание у нас. Излиза вече век и половина. Едва ли неговите създатели са си представяли, че ще оцелее толкова дълго, през толкова различни епохи и събития. Още повече, че тогава, когато се появява, животът на българските вестници и списания в повечето случаи е бил твърде кратък.

30.11.2020/16:51

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Доминиращата медия днес са социалните мрежи, а онази класическа медия, която не се приспособи към тази нова екосистема, изчезва. Но приспособяването не означава оприличаване, защото мрежите са и територия на манипулацията. Класическите медии трябва да отговорят, засилвайки своите качества и наблягайки върху проверената истина, сочи известният френско-испански журналист

13.01.2021 /20:10 | Автор: Маурисио Висент | Източник: baricada.org

В края на миналата година още едно заглавие допълни списъка на изданията, посветени на годините на прехода. Известната преводачка и журналистка Ина Филипова е автор на книгата „Нажежените площади“, чийто издател е „Слънце“ на Надежда Кабакчиева.

12.01.2021 /18:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Известният ерудит и колумнист на в. "Сега" Димитри Иванов е роден на 31 декември 1931 г., но свидетелството му за раждане е от 1 януари 1932 г., тъй като в новогодишната нощ не е имало кой да го впише в регистъра.

01.01.2021 /18:44 | Източник: dimitriivanov.com

Навършват се 125 години от рождението на легендарната вдъхновителка на републиканците в Испанската гражданска война Долорес Ибарури, която бе и изявена журналистка, оглавявала вестник "Мундо обреро". Какъв бе пламенният ѝ и драматичен живот?

10.12.2020 /19:06 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Тази седмица излезе неговият 1 389-и брой. Редакцията на изданието благодари на своите верни читатели

10.01.2021 /12:17 | Източник: Старият мост

На 1 януари 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор“, съобщават от Военноморския музей във Варна.

02.01.2021 /16:16 | Източник: moreto.net

 Акценти и позиции

Един от двамата кандидати за генерален директор на БТА Кирил Вълчев посети по своя инициатива Съюза на българските журналисти и разговоря с председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова, подчертавайки уважението си към Съюза и стремежа към взаимно сътрудничество

19.01.2021 /13:53

В писмо до генералния директор Андон Балтаков и до членовете на УС на БНР е изразено очакване за прецизиране и синхронизиране с Колективния трудов договор на предлаганите проектоправила за оценка на трудовото представяне на служителите в Българското национално радио.

13.01.2021 /09:02

Да внимаваме за подмяната. Тя вече изкарва и Делян Пеевски борец за медийна прозрачност

12.01.2021 /16:02

 Мнения

Защо бе борбата Законът за БТА до бъде променен преди да бъде избран новият ѝ генерален директор

14.01.2021 /20:15 | Автор: Начо Халачев | Източник: СБЖ

Добре, че е националната телевизия да ни върне и в онова „непоносимо” и „престъпно време”. Как навреме ни дойдоха около Новата 2021 година старите ленти... Една песен възкреси спомени. Щастливи пред камерите, пееха Митко Цонев, Величко Скорчев, Живка Гичева с колегите си новинари...

06.01.2021 /14:13 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 31 гости

Бързи връзки