Начало
 
 

Наталия Чернишова: Журналистите са организатори на обществения диалог

25.03.2020 /18:19 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Наталия Чернишова

Председателят на Съюза на журналистите в Подмосковието и секретар в СЖР Наталия Чернишова участва в Международната журналистическа конференция, посветена на 141-годишнина от установяването на българо-руските дипломатически отношения, организатор на която беше СБЖ.

Разговорът ми с нея за сайта на СБЖ започна на софийска земя, а по-късно тя изпрати отговори и на останалите мои въпроси виртуално, тъй като поради кризата, породена от коронавируса, гостите побързаха да се приберат в Русия.   

 Наталия Александровна, вие сте председател на Съюза на журналистите в Подмосковието. Бихте ли разказали за него що за организация е и с днешна дата младите колеги търсят ли ви?

Нашият съюз е една от най-големите и авторитетни регионални организации в рамките на Съюза на журналистите на Русия. В неговите редици членуват над 1500 журналисти,специалисти, редактори от вестниците и радиото, телевизиите и интернет медиите.

Благодарение на дейността му той се превърна в център за обединение на журналистите от регионалните и местни медии и организатор на обществен диалог. За популярността му свидетелства интересът на младите журналисти, които все повече желаят да се присъединят към неговите редици. През последните години възрастовият състав на нашата организация се промени и днес 39% от членовете на Съюза на журналистите в Подмосковието са млади хора под 30 години.

Какви са проблемите, с които най-често се сблъскват вашите членове, и как Съюзът защита правата на журналистите от Подмосковието?

Проблемите на журналистите винаги и навсякъде са едни и същи. Те са свързани с търсенето и разпространяването на актуална и значима за аудиторията информация, която може на някой да не му се харесва. И точно поради това е необходимо журналистите да имат своя организация – стабилна, сплотена, авторитетна, самостоятелна и неангажирана, способна да защити интересите и правата на журналистическата общност.Именно това е главната задача на Съюза на журналистите. Постоянна практика, характерна за нашата организация, са консултациите по правни въпроси, в случай на необходимост да се обърнем към правозащитните органи,съдебните представителства и т. н.

С днешна дата обществото вижда ли в лицето на журналистите представители на Четвъртата власт?

Съвременните информационни технологии позволяват на всички - власт, общество, обикновени граждани, да търсят и разпространяват информация. Това престана да е предимство само на журналистите. Органите на властта, големите компании и организации създават свои пресслужби, структури за връзка с обществеността, което им позволява самостоятелно да формират общественото мнение.Но журналистиката и в тези сложни условия е задължена да изпълнява своята мисия, защитавайки, просвещавайки и информирайки гражданите за всичко, което има значение за обществото.

По време на Международната журналистическа конференция в София, в началото на март, вие казахте,че живеем в условия на информационна война. Каква е ролята на журналистите в нея?

В информационната конфронтация, която днес засяга всички сфери на живота, включително културата, историята, хуманитарните знания, журналистите са начело в борбата за истината. Колкото и гръмко да звучи. А от това колко професионално и отговорно изпълняваме своята работа, зависи настоящото и бъдещето на нашето общество.

А какво е вашето мнение за това, че най-големите градове в света, които според вас са четири, формират медийното информационно съдържание?  

В света се наложи глобалната медийна система, в която своето място може да намери всеки ползвател или производител на съдържание: блогъри, политици, журналисти, обикновените граждани. Но днес медиите се концентрират предимно в мегаполисите, при това не всички от тях са медийни хъбове, формиращи потоците от информация.Такива са Ню Йорк, Лондон, Шанхай и Москва. В тях са съсредоточени най-големите информационни агенции, телевизии, печат, интернет ресурси, както и центровете за производство на информационно съдържание. Към това може да се отнасяме по разному, но то е реалността на нашия цифров свят.

А каква роля имат социалните мрежи и те могат ли да са средство за информация на младите хора? Те по-предпочитани ли са от тях от медиите?

Същата реалност се явява и това, че информацията се консумира по различен начин: младата част от аудиторията се възползва от възможностите на социалните мрежи и месинджърите. Социалните мрежи са уникален инструмент, който формира несамо мнението, информация и потребност от комуникация, но и системата от ценности и приоритети. И ако не развиете у младите хора умения за четене и писане, не защитите езика си, традицията да четат книги, вестниците на журналисти, то тогава рискуваме да загубим способността не само да пишем, да говорим, но и да мислим правилно. Днес никой не може да претендира за монопол в тази област. Техническите средства са навсякъде. Въпреки многото си недостатъци, блогърите се състезават с традиционните медии, принуждавайки журналистите бързо да овладеят новите технологии и да повдигнат остри проблеми. Те участват във формирането на дневния ред.

Между другото, има ли разлика между западноевропейската и руската журналистика днес? И ако да, в какво се състои тя?

Има разлика между западноевропейската и руската журналистика и тя се обуславя от особеностите на историческото развитие. Руската журналистика израства от класическата литература и поради това нейните традиции са във вниманието към проблемите на обикновения човек, гражданството и патриотизма. Руската журналистика е журналистика на мнението, докато западноевропейската до голяма степен е на фактите. Но с това темата не се изчерпва,тъй като тя е обширна и изисква отделен разговор.

Руските медии днес имат ли сили и смелост да се борят с корупцията? И как четвъртата власт е полезна в борбата с нея?

С темата за корупцията не е така лесно. Разбира се, журналистиката е призвана да участва в борбата с това зло и руските медии го правят. Достатъчно е само да се погледнат специализираните новинарски програми на руската телевизия, авторските предавания на Едуард Петров, Аркадий Мамонтов и други. Но понякога темата за корупцията се използва за спекулативни цели, в интерес на политическите сили, формиращи негативния образ на дадена страна. Нито на читателите, нито на зрителите им е лесно да разберат мотивите и истинските цели на авторите. Не е лесно да се разбере дали тази или онази публикация или предаване работят за разрушаването или за съзиданието и оздравяването на обществото.  

Вие сте ръководител на много проекти, каквито са за комплексното изследване на медиите в московска област, курса по практическа журналистика… След тяхното осъществяване какви на практика бяха резултатите и с какво тези проекти са полезни за младите журналисти? Сега работите ли по нов проект?

Ако дадени проекти на нашата регионална организация не бяха интересни за младите колеги, то те не биха се стремили да участват в тях. Проекти много.Това са прес обиколки, конференции, творчески конкурси. През септември всяка година провеждаме медийна седмица, целта на която е да привлече вниманието на местната общност към проблемите на журналистиката, работата в медиите. Сега подготвяме семинари с практически занятия за прессекретари, та нали от техния професионализъм много зависят контактите между пресслужбите и журналистите.

Медиите в Подмосковието чувстват ли се свободни да пишат за всичко, което искат, и имат ли свобода на словото?

Медиите в Подмосковието, както и в другите региони на страната, са в затруднено положение, и то е свързано с усвояването на цифровите технологии. В тази нова цифрова реалност журналистите загубиха монопола върху дневния ред. Той се формира от всички - и от политици, и от чиновници, и от бизнесмени, както и от обикновените граждани. И ако медиите премълчават някои проблеми, то за тях ще говорят други участници в медийната сфера.  Днес на свободата на словото е осигурена възможността да разпространява информация за всички. Важното обаче е да се помни и отговорността, която по законите на диалектиката е обратната страна на свободата.  С  отговорността обаче в ерата на интернет не е много добре. И никой все още не е намерил ефективни средства за борба с фалшивите новини.  

А вие как се отнасяте към новосформираната организация на независимите медии в Русия „Синдикат 100“ , тя има ли бъдеще?

Обединяващи журналистите организации може и вероятно трябва да има много. Стига обаче те да работят за създаване, а не за разрушаване. Колкото до новосъздаденото обединение „Синдикат 100“, то нашият народ има мъдрата пословица: Ще поживеем и ще видим!

При сегашното ви идване в България какво си занесохте в Русия за спомен? Не говоря за материални неща, а за духовните.

Да, аз не за първи път посещавам България, но всеки път тази ваша удивителна страна я възприемам по новому. Идвайки на конференцията, която организира СБЖ, видях каква велика сила се крие в благодарния спомен на България към руския народ. И колко важна е ролята на журналистите в нейното съхранение и пренасяне към новите поколения.

 

Снимки Мари Къналян и личен архив               

 

Сподели в
 

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021/19:16

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021/11:16

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021/17:16

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021/12:48

След 15 години усилия репортерката Лидия Качо постигна ареста и изправянето пред съда на бившия губернатор на щата Пуебла Марио Марин, заповядал да я арестуват и изтезават през 2005-та заради нейно разследване на мрежа за детска порнография и проституция.

12.02.2021/19:48

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

По повод националния празник 3 март и 143-ата годишнина от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията.

03.03.2021 /00:30

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова честити на колегията идещото пролетно обновление и отправя пожелания за здраве, енергия и промени към добро.

01.03.2021 /09:04

В деня на възпоменанието за Апостола на свободата Васил Левски нека и хората на словото, призвани да са обществената съвест, сверят отново пътя си със заветите му. И да не забравяме думите и на другия ни герой от същата възвисяваща епоха Христо Ботев: „Свободата е мила, истината е свята”

19.02.2021 /15:30

 Мнения

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 15 гости

Бързи връзки