Начало
 
 

Наталия Чернишова: Журналистите са организатори на обществения диалог

25.03.2020 /18:19 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Наталия Чернишова

Председателят на Съюза на журналистите в Подмосковието и секретар в СЖР Наталия Чернишова участва в Международната журналистическа конференция, посветена на 141-годишнина от установяването на българо-руските дипломатически отношения, организатор на която беше СБЖ.

Разговорът ми с нея за сайта на СБЖ започна на софийска земя, а по-късно тя изпрати отговори и на останалите мои въпроси виртуално, тъй като поради кризата, породена от коронавируса, гостите побързаха да се приберат в Русия.   

 Наталия Александровна, вие сте председател на Съюза на журналистите в Подмосковието. Бихте ли разказали за него що за организация е и с днешна дата младите колеги търсят ли ви?

Нашият съюз е една от най-големите и авторитетни регионални организации в рамките на Съюза на журналистите на Русия. В неговите редици членуват над 1500 журналисти,специалисти, редактори от вестниците и радиото, телевизиите и интернет медиите.

Благодарение на дейността му той се превърна в център за обединение на журналистите от регионалните и местни медии и организатор на обществен диалог. За популярността му свидетелства интересът на младите журналисти, които все повече желаят да се присъединят към неговите редици. През последните години възрастовият състав на нашата организация се промени и днес 39% от членовете на Съюза на журналистите в Подмосковието са млади хора под 30 години.

Какви са проблемите, с които най-често се сблъскват вашите членове, и как Съюзът защита правата на журналистите от Подмосковието?

Проблемите на журналистите винаги и навсякъде са едни и същи. Те са свързани с търсенето и разпространяването на актуална и значима за аудиторията информация, която може на някой да не му се харесва. И точно поради това е необходимо журналистите да имат своя организация – стабилна, сплотена, авторитетна, самостоятелна и неангажирана, способна да защити интересите и правата на журналистическата общност.Именно това е главната задача на Съюза на журналистите. Постоянна практика, характерна за нашата организация, са консултациите по правни въпроси, в случай на необходимост да се обърнем към правозащитните органи,съдебните представителства и т. н.

С днешна дата обществото вижда ли в лицето на журналистите представители на Четвъртата власт?

Съвременните информационни технологии позволяват на всички - власт, общество, обикновени граждани, да търсят и разпространяват информация. Това престана да е предимство само на журналистите. Органите на властта, големите компании и организации създават свои пресслужби, структури за връзка с обществеността, което им позволява самостоятелно да формират общественото мнение.Но журналистиката и в тези сложни условия е задължена да изпълнява своята мисия, защитавайки, просвещавайки и информирайки гражданите за всичко, което има значение за обществото.

По време на Международната журналистическа конференция в София, в началото на март, вие казахте,че живеем в условия на информационна война. Каква е ролята на журналистите в нея?

В информационната конфронтация, която днес засяга всички сфери на живота, включително културата, историята, хуманитарните знания, журналистите са начело в борбата за истината. Колкото и гръмко да звучи. А от това колко професионално и отговорно изпълняваме своята работа, зависи настоящото и бъдещето на нашето общество.

А какво е вашето мнение за това, че най-големите градове в света, които според вас са четири, формират медийното информационно съдържание?  

В света се наложи глобалната медийна система, в която своето място може да намери всеки ползвател или производител на съдържание: блогъри, политици, журналисти, обикновените граждани. Но днес медиите се концентрират предимно в мегаполисите, при това не всички от тях са медийни хъбове, формиращи потоците от информация.Такива са Ню Йорк, Лондон, Шанхай и Москва. В тях са съсредоточени най-големите информационни агенции, телевизии, печат, интернет ресурси, както и центровете за производство на информационно съдържание. Към това може да се отнасяме по разному, но то е реалността на нашия цифров свят.

А каква роля имат социалните мрежи и те могат ли да са средство за информация на младите хора? Те по-предпочитани ли са от тях от медиите?

Същата реалност се явява и това, че информацията се консумира по различен начин: младата част от аудиторията се възползва от възможностите на социалните мрежи и месинджърите. Социалните мрежи са уникален инструмент, който формира несамо мнението, информация и потребност от комуникация, но и системата от ценности и приоритети. И ако не развиете у младите хора умения за четене и писане, не защитите езика си, традицията да четат книги, вестниците на журналисти, то тогава рискуваме да загубим способността не само да пишем, да говорим, но и да мислим правилно. Днес никой не може да претендира за монопол в тази област. Техническите средства са навсякъде. Въпреки многото си недостатъци, блогърите се състезават с традиционните медии, принуждавайки журналистите бързо да овладеят новите технологии и да повдигнат остри проблеми. Те участват във формирането на дневния ред.

Между другото, има ли разлика между западноевропейската и руската журналистика днес? И ако да, в какво се състои тя?

Има разлика между западноевропейската и руската журналистика и тя се обуславя от особеностите на историческото развитие. Руската журналистика израства от класическата литература и поради това нейните традиции са във вниманието към проблемите на обикновения човек, гражданството и патриотизма. Руската журналистика е журналистика на мнението, докато западноевропейската до голяма степен е на фактите. Но с това темата не се изчерпва,тъй като тя е обширна и изисква отделен разговор.

Руските медии днес имат ли сили и смелост да се борят с корупцията? И как четвъртата власт е полезна в борбата с нея?

С темата за корупцията не е така лесно. Разбира се, журналистиката е призвана да участва в борбата с това зло и руските медии го правят. Достатъчно е само да се погледнат специализираните новинарски програми на руската телевизия, авторските предавания на Едуард Петров, Аркадий Мамонтов и други. Но понякога темата за корупцията се използва за спекулативни цели, в интерес на политическите сили, формиращи негативния образ на дадена страна. Нито на читателите, нито на зрителите им е лесно да разберат мотивите и истинските цели на авторите. Не е лесно да се разбере дали тази или онази публикация или предаване работят за разрушаването или за съзиданието и оздравяването на обществото.  

Вие сте ръководител на много проекти, каквито са за комплексното изследване на медиите в московска област, курса по практическа журналистика… След тяхното осъществяване какви на практика бяха резултатите и с какво тези проекти са полезни за младите журналисти? Сега работите ли по нов проект?

Ако дадени проекти на нашата регионална организация не бяха интересни за младите колеги, то те не биха се стремили да участват в тях. Проекти много.Това са прес обиколки, конференции, творчески конкурси. През септември всяка година провеждаме медийна седмица, целта на която е да привлече вниманието на местната общност към проблемите на журналистиката, работата в медиите. Сега подготвяме семинари с практически занятия за прессекретари, та нали от техния професионализъм много зависят контактите между пресслужбите и журналистите.

Медиите в Подмосковието чувстват ли се свободни да пишат за всичко, което искат, и имат ли свобода на словото?

Медиите в Подмосковието, както и в другите региони на страната, са в затруднено положение, и то е свързано с усвояването на цифровите технологии. В тази нова цифрова реалност журналистите загубиха монопола върху дневния ред. Той се формира от всички - и от политици, и от чиновници, и от бизнесмени, както и от обикновените граждани. И ако медиите премълчават някои проблеми, то за тях ще говорят други участници в медийната сфера.  Днес на свободата на словото е осигурена възможността да разпространява информация за всички. Важното обаче е да се помни и отговорността, която по законите на диалектиката е обратната страна на свободата.  С  отговорността обаче в ерата на интернет не е много добре. И никой все още не е намерил ефективни средства за борба с фалшивите новини.  

А вие как се отнасяте към новосформираната организация на независимите медии в Русия „Синдикат 100“ , тя има ли бъдеще?

Обединяващи журналистите организации може и вероятно трябва да има много. Стига обаче те да работят за създаване, а не за разрушаване. Колкото до новосъздаденото обединение „Синдикат 100“, то нашият народ има мъдрата пословица: Ще поживеем и ще видим!

При сегашното ви идване в България какво си занесохте в Русия за спомен? Не говоря за материални неща, а за духовните.

Да, аз не за първи път посещавам България, но всеки път тази ваша удивителна страна я възприемам по новому. Идвайки на конференцията, която организира СБЖ, видях каква велика сила се крие в благодарния спомен на България към руския народ. И колко важна е ролята на журналистите в нейното съхранение и пренасяне към новите поколения.

 

Снимки Мари Къналян и личен архив               

 

Сподели в
 

Той написва най-популярната си книга - „Приключенията на Лукчо”, когато е едва на 31 години и работи в детското приложение „Пионер” на вестника на ИКП „Унита”. Успехът ѝ е феноменален най-вече в тогавашния СССР и в соцстраните, включително и в България. Така тръгва и световната му слава. Навръх 100-годишнината от рождението на Родари на 23 октомври дори „Гугъл” излезе със специален дизайн на „главата” си в негова чест.

23.10.2020/19:08

Книгата „Главните прокурори. От Татарчев до Гешев” е майсторски журналистически разказ на един дългогодишен съдебен репортер за институцията Главен прокурор в България, написан въз основа на многобройни факти и събития, с много емоции и изповедност, пише в рецензията си проф. Маргарита Пешева

22.10.2020/15:36

Проф. Лилия Райчева е уважаван журналист и университетски преподавател. Разговорите с нея зареждат не само с информация, но и обогатяват, защото е ерудиран и интересен събеседник. Тя е преподавател във ФЖМК в СУ „Св. Климент Охридски” и в много наши и чужди авторитетни университети.

21.10.2020/18:57

Като изгоним клишетата от типа уникална, голяма, фантастична, което си заслужава, бих казала, че откритата на 15 октомври в Национална галерия Квадрат 500 фотоизложба на корифея във фоторепортерството у нас Тодор Славчев „Софийски летописи“, е миг от историята на страната ни, сътворен от него с помощта на вълшебството на фотокамерата. А според внучката му Яна Узунова изложбата е „истински празник за 120-годишнината от рождението на един голям фоторепортер! Истински пробив е, че фотографията влиза в Националната галерия, за всички майстори на камерата!“

16.10.2020/17:39

В тези пълни с толкова разнополюсен заряд дни за България и българската журналистика,в които ЕК пусна своя доклад за върховенството на закона и ЕП гласува резолюция за страната ни и случващото се в нея, потърсих известната журналистка Лили Маринкова да сподели за сайта на СБЖ как приема констатациите за медиите у нас.

16.10.2020/11:11

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Той написва най-популярната си книга - „Приключенията на Лукчо”, когато е едва на 31 години и работи в детското приложение „Пионер” на вестника на ИКП „Унита”. Успехът ѝ е феноменален най-вече в тогавашния СССР и в соцстраните, включително и в България. Така тръгва и световната му слава. Навръх 100-годишнината от рождението на Родари на 23 октомври дори „Гугъл” излезе със специален дизайн на „главата” си в негова чест.

23.10.2020 /19:08 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Книгата „Главните прокурори. От Татарчев до Гешев” е майсторски журналистически разказ на един дългогодишен съдебен репортер за институцията Главен прокурор в България, написан въз основа на многобройни факти и събития, с много емоции и изповедност, пише в рецензията си проф. Маргарита Пешева

22.10.2020 /15:36 | Автор: Проф. Маргарита Пешева | Източник: newmedia21.eu

Проф. Лилия Райчева е уважаван журналист и университетски преподавател. Разговорите с нея зареждат не само с информация, но и обогатяват, защото е ерудиран и интересен събеседник. Тя е преподавател във ФЖМК в СУ „Св. Климент Охридски” и в много наши и чужди авторитетни университети.

21.10.2020 /18:57 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Като изгоним клишетата от типа уникална, голяма, фантастична, което си заслужава, бих казала, че откритата на 15 октомври в Национална галерия Квадрат 500 фотоизложба на корифея във фоторепортерството у нас Тодор Славчев „Софийски летописи“, е миг от историята на страната ни, сътворен от него с помощта на вълшебството на фотокамерата. А според внучката му Яна Узунова изложбата е „истински празник за 120-годишнината от рождението на един голям фоторепортер! Истински пробив е, че фотографията влиза в Националната галерия, за всички майстори на камерата!“

16.10.2020 /17:39 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Във Военния клуб на Плевен бе представена нова книга по повод 143 години от боевете за освобождението на село Горни Дъбник, които са били важа част от битката за Плевен по време на Руско-турската освободителна война.

24.10.2020 /12:05 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

В България още през 70-години на XX век се прилагат за първи път дистанционни техники за образование, съобщават специалисти от Държавния архив в Плевен. Още през 70-те години на миналия век градът е един от първите у нас, в които се използвали дистанционни техники в обучението, което днес обсъжда постоянно.

08.10.2020 /20:41 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Всички решения и финансови отчети на УС на СБЖ са публикувани и са достъпни за всекиго, а разпространяваните недобронамерени писма са манипулативни, заблуждаващи и целят злепоставяне работата на колективния ръководен орган на СБЖ – Управителния съвет, отбелязва в свое изявление председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова.

27.10.2020 /17:03

Европейската федерация на журналистите и Международната федерация на журналистите се присъединиха към Европейския съюз за радио и телевизия (EBU) и 22 други организации от целия свят в общо обръщение до правителството на САЩ по повод негови планове за промяна в издаването на американски визи от категория I. Тази промяна удря по чуждестранните журналисти, посочва се в изявлението.

27.10.2020 /16:44

Това се разбра на онлайн дискусията „Свобода на медиите в България”, проведена едновременно в Брюксел и София по инициатива на Елена Йончева и с участието на еврокомисар Вера Йоурова, „Репортери без граници”, Съвета на Европа и български журналисти. Бе очертана тревожна картина за състоянието на журналистиката у нас. Председателката на СБЖ Снежана Тодорова оповести организирането на протест на 1 ноември под надслов „Не убивайте журналистиката в България”.

12.10.2020 /20:48

 Мнения

За да получим нормално общество и управление, са ни необходими и нормални - критични! - медии, както и законови гаранции за труда на журналистите, за да не бъдат те смазвани от олигарси и правителства. Това бе един от акцентите в дискусията на конференцията „Свобода на медиите в България”, включила онлайн участници от Брюксел и София.

16.10.2020 /19:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 49 гости

Бързи връзки