Начало
 
 

„Човечеството върви напред сякаш с мина на шията”. А медиите къде бяха досега?

22.03.2020 /18:04 | Автор : Иван Василев | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Иван Василев

В тези дни на непреживени досега изпитания, когато виждаме какво става в живота „по света и у нас” през прозореца или от екрана на телевизора, чуваме гласове на близки и приятели по телефона, абе една нежелана, но явно нужна изолация – човек, за да избегне неминуемото изостряне на атмосферата и отношенията вкъщи – какво му остава: да коментира последната информация от кризисния щаб или разните конспиративни версии откъде и как ни се стовари на главите този коронен вирус. Дори такива прочетени през годините мнения, че земята се опитва с всякакви средства да се освободи/спаси от нас и т.н.

Така се върнах, за кой ли път, към едни срещи, които си припомням винаги при поредната акция на защитниците на отиващата си природа.

Беше в началото на 70-те, „Поглед” беше абониран и за Служебния бюлетин на БТА (имаше и такъв) и в него попаднах на мнението на Арнолд Тойнби за опасните действия на човека към природата. С голяма тревога видният английски историк  споделяше, че съвременното консуматорско общество с критично бързи темпове изчерпва ресурсите на планетата – енергия, вода, въздух, изкопаеми – и се обрича на гибел. И вижда единственото спасение властта да поемат тоталитарни правителства и със сила да наложат едно по-ниско, разумно ниво на потребление…

Прибрах тази лист от бюлетина и досега го пазя. А когато наскоро след това тръгнах да правя интервю с гостуващия голям руски писател Леонид Леонов, го взех със себе си. Известно е мнението на Горки за него: „Много талантлив за цял живот и - за големи дела”. Едно от тези „големи дела” беше опазването на природата. Не само в известния си роман „Руски лес”.Той беше напълно съгласен с Тойнби, но допълни: „Уви, мисля че границата вече е безвъзвратно премината, няма връщане назад”. И когато след петнайсетина години, вече в Москва, отново го потърсих, вече усещах колко е прав. Беше болен и не приемаше никого, но когато по телефона секретарят му разбра, че съм от България, ми разреши среща („Но само петнайсет минути и никакви интервюта”) Още от вратата Леонов ме посрещна с думите: „Видя ли се с Ванга преди да дойдеш? (беше я посещавал няколко пъти) Поръча ли ти нещо да ми предадеш?” Явно отговор на въпрос, който тревожно очакваше… И отново темата ни беше съдбата на природата и човека и разговорът продължи близо час. Гледах обширния кабинет: наполовина изписан лист в пишещата машина на бюрото (с кощунствено желание да надзърна в него!) и насреща върху проста дървена маса метална фигура на Дон Кихот в почти естествен ръст, дясната ръка е протегнала обнажен меч, но погледът на великия човеколюбец е вперен в книгата в лявата ръка…И слушах думите на стария писател: „Човечеството върви напред сякаш с мина на шията”. „В страшно опасно време живеем. В този труден период за народите, много е важно човечеството да успее да мине през  здрачевините, които са се спуснали над него, да не стъпи в ямите, които е трудно да се видят в тъмното…”

Гледам сега пожълтелия лист на вестника, препрочитам текста с 35-годишна давност и сякаш сега чувам гласа му, който сякаш диктуваше заглавието: „Да опазим с добри и силни ръце зърното, което носи бъдещето”.

Е, дочакахме това време, за което ни предупреждаваха преди много десетилетия Тойнби и Леонов и други тревожни гласове.

Дочакахме го и отгоре.

А КЪДЕ БЯХА ПРЕЗ ТОВА ВРЕМЕ МЕДИИТЕ, ЧЕТВЪРТАТА ВЛАСТ, ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИЯТ ДЪЛГ?

Потърсих старите си дописки след една безсънна нощ, в която прочетох в последния брой на вестник „Уикенд” материалите, посветени на „Чумата на глобализацията” (едно от заглавията) - Кеворк Кеворкян, проф. Мирослава Кортенска, Георги Атанасов, Георги Неделчев. Направи ми впечатление колко много изводите им съвпадат с казаното от Тойнби и Леонов – значи двамата са били прави в тревогата си!

Да вземем някои от заглавията: „Природата ни отмъсти чрез коронвируса. Земята е болна и се съпротивлява на агресивната егоистична цивилизация с жажда, жега, студ и вируси. Животът коренно се променя”

„Чумата на цивилизацията. Коронвирусът е като бич за самодоволното потребителско и екскурзиантско общество”. „Коронвирусът е и стрес-тест, и генерална репетиция. Светът, подчинен на бясно консуматорство, в който ценностите са сгрешени, приключи”.

„Слободията свърши!” – така е озаглавила своя коментар Кортенска. Иска ми се да цитирам някои от акцентите. – „Но се оказваме изненадани, че във второто десетилетия на ХХІ век времето ни показва друго лице. Оказа се, че може да преобърне наложени наши практики, както и да постави под сериозна въпросителна извоюваната европейска демокрация”

„Природата ни наби една рязка спирачка, която дава възможност на всеки да се огледа, да смени ритъма си, досегашните си залисии с кариери, напредък, справяне с материалния свят”. „Сега излезе че уж тоталитарен, Китай на практика успя да осигури основното човешко право – на живот...”. „Ясно се разбра, че слободията свърши. Всеки не може да прави каквото е правил досега”…

Спрях се повечко на тези цитати, защото по свой начин те засягат и нелекия труд на оперативните журналисти, които при изключително трудната и сложна обстановка изпълняват професионалния си дълг. Доколко успешно и адекватно – това е въпрос на личен избор, от който ще зависи мястото му в утрешното коренно променено общество. 

Защото днешната борба на живот и смърт с това коронно зло, което ни насмете, не свършва с него, а продължава - да опазим „с добри и силни ръце” зърното на бъдещето.

В едно ново общество, с променени ценности, критерии и приоритети. Да се надяваме, че в него Четвъртата власт ще има по-достойно място…

 

 

Сподели в
 

В тези дни на непреживени досега изпитания, когато виждаме какво става в живота „по света и у нас” през прозореца или от екрана на телевизора, чуваме гласове на близки и приятели по телефона, абе една нежелана, но явно нужна изолация – човек, за да избегне неминуемото изостряне на атмосферата и отношенията вкъщи – какво му остава: да коментира последната информация от кризисния щаб или разните конспиративни версии откъде и как ни се стовари на главите този коронен вирус. Дори такива прочетени през годините мнения, че земята се опитва с всякакви средства да се освободи/спаси от нас и т.н.

22.03.2020/18:04

От началото на вечерните балконни аплодисменти – благодарност към лекари, медицински сестри, санитари, органи на реда, фармацевти, които се грижат разпространението на коронавируса да се ограничава, аз лично ръкопляскам силно за журналистите.

18.03.2020/14:53

В сайта на СБЖ получихме коментар на Мая Вапцарова в отговор на публикация на Марин Георгиев във в. „24 часа”, засягаща паметта на нейния чичо - големия български поет и антифашист Никола Вапцаров, разстрелян на 23 юли 1942 г. Публикуваме коментара й.

29.02.2020/16:45

Постоянните подигравки, цинизми, заплахи на властта към журналистите са срам за България. И той е причинен от хора, които имат дори правни задължения да допринасят за позитивния имидж на държавата, за утвърждаване на европейските демократични ценности и традиции. Можем ли да приемем такива хора за елит?

18.02.2020/06:30

Голям кипеж из фейсбуците на гилдията бълбука тия дни, защото мисир-председателят бил определил отразяващите делата му журналистки по свой образ и подобие - „мисирки”. Ако ги беше нарекъл „умиращи лебеди”, пак ли щеше да бумти същият плам? Уви, около власта танцува обслужваща журналистика, угажда й, позволява й да издевателства над всички граждани без дума напряко да каже - и това убива и професията ни, и обществото ни. А атаката по СБЖ точно в този момент не оставя впечатление за нищо друго, освен за поредна поръчка.

07.02.2020/16:09

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

„Да бъдеш първи е предизвикателство. На първо място за самите нас, защото не е прието да се страхуваме от предизвикателства. Защото Първи, това за нас е съдба!“ Така огромната армия от журналисти, режисьори, продуценти, водещи, оператори определят работата си в Първи тв канал, или както всичките му казват Главният канал на Русия. На 1април той навъртя четвърт век. 25 години упорит труд и катерене към върха.

03.04.2020 /15:05 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Легендарният антифашист, прочул се със свалянето на нацисткия флаг от Акропола през 1941 г., бе и пламенен журналист, оглавявал вестниците "Ризоспастис" и "Авги". Той си отиде на 97-годишна възраст.

01.04.2020 /20:47 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: Барикада

Председателят на Съюза на журналистите в Подмосковието и секретар в СЖР Наталия Чернишова участва в Международната журналистическа конференция, посветена на 141-годишнина от установяването на българо-руските дипломатически отношения, организатор на която беше СБЖ.

25.03.2020 /18:19 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

До 17 април в Президентския център “Борис Елцин“ в Екатеринбург е подредена изложбата на личния фотограф на президента Борис Елцин и един от най-известните майстори на обектива в Русия и света Дмитрий Донски - „Зад кадър“ представя свои снимки, придружени от историите на тяхното създаване.

22.03.2020 /17:53 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В тези изпълнени с много напрежение, тревоги и дори страх дни, е много хубаво, когато някой ни поднесе споделен от него спомен. А този на колегата ни Енчо Господинов за ненадминатия Кърт Вонегът наистина ни дава разтуха и приятно усещане.

07.04.2020 /12:10 | Автор: Енчо Господинов | Източник: kvadrat5.bg

Известният фотожурналист, работил много години в легендарния седмичник на СБЖ в. „Поглед”, пусна във Фейсбук свои снимки от модно дефиле в Международния дом на журналистите отпреди 36 години, както и репортажа за събитието с автор Ева Костова, излязъл в съюзния вестник.

05.04.2020 /20:03 | Източник: Фейсбук/СБЖ

 Акценти и позиции

Европейската федерация на журналистите настоява за бързи, целенасочени и координирани действия в защита на всички работещи в медиите и отправя конкретни предложения за субсидии, облекчения и социални гаранции.

08.04.2020 /20:49

Генералният секретар на Европейската федерация на журналистите Рикардо Гутиерес подкрепи предложенията на британската организация „ЧЛЕН 19” към медии и журналисти как да действат, за да предоставят само достоверни факти насред пандемията от коронавирус. Но и държавите не бива да злоупотребяват със ситуацията и да я използват като предлог за преследване на свободното слово, настоява още ЕФЖ.

03.04.2020 /16:51

В свое специално послание президентът на Международната федерация на журналистите (МФЖ) Юнес Мджахед призовава организациите членки, сред които е и СБЖ, да продължават да бранят правата на журналистите дори и в тежките условия на глобалната здравна криза около коронависура/ Covid-19. Предлагаме текста на обръщението, получено в СБЖ.

23.03.2020 /13:12

 Мнения

В тези дни на непреживени досега изпитания, когато виждаме какво става в живота „по света и у нас” през прозореца или от екрана на телевизора, чуваме гласове на близки и приятели по телефона, абе една нежелана, но явно нужна изолация – човек, за да избегне неминуемото изостряне на атмосферата и отношенията вкъщи – какво му остава: да коментира последната информация от кризисния щаб или разните конспиративни версии откъде и как ни се стовари на главите този коронен вирус. Дори такива прочетени през годините мнения, че земята се опитва с всякакви средства да се освободи/спаси от нас и т.н.

22.03.2020 /18:04 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

От началото на вечерните балконни аплодисменти – благодарност към лекари, медицински сестри, санитари, органи на реда, фармацевти, които се грижат разпространението на коронавируса да се ограничава, аз лично ръкопляскам силно за журналистите.

18.03.2020 /14:53 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 30 гости

Бързи връзки