Начало
 
 

С „На многая лета“ преди 30 лета Мурманск посрещна паметника на Кирил и Методий

19.03.2020 /16:45 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Площадът с паметника на светите братя ще посрещне обновен юбилея

На 17 март преди 30 години в Далечния руски север град Мурманск посреща скъп дар от България - паметник на равноапостолните братя Кирил и Методий. Едва ли някой би оспорил, че това е равносилно на подвиг. Преди 30 лета от сърцето на София потегля КамАз, натоварен с копие на паметника на братята Кирил и Методий, дело на Владимир Гиновски.

Пренасянето на паметника е истинска епопея, която е увенчана с успех. Васил Попов е преминал в камиона, возещ скулптурата, целия маршрут до Мурманск, като Калина Канева се присъединява към композицията в Киев. И двамата днес си спомнят с голямо вълнение как са били посрещани по пътя. Хората са се прекланяли пред паметника на славянските просветители и са го докосвали като светиня. За тази свята мисия Васил Попов разказва в своята книга „С Кирил и Методий на път. Мисия без край“. Пътуването до Мурманск припомня мисията на светите братя, които заедно с учениците си просветиха Европа и дадоха на славянския свят четмо и писмо. Навсякъде, където е минал КамАз-ът с монумента, е бил посрещан със сълзи, песни и трепет. Не бих си позволила да разказвам аз за това, което са преживели всички ангажирани около пренасянето на паметника, но ще цитирам какво сподели за сайта на СБЖ една от участничките в експедицията, известната журналистка Калина Канева, само за един от градовете, където е спирал камионът с ценния товар: „Това беше едно невероятно пътешествие. Аз пресрещнах кортежа в Киев, а там се случи може би най-силното посрещане,където след 60 години мълчание за първи път и в чест на случващото се, забиха камбаните на храма „Св. София“. Без някой да ги кара насила, на площада, където спря камионът с паметника, се бяха събрали стотици, които искаха да се докоснат до него. Стълпотворението около мен беше толкова голямо, че аз дори не можех да си вдигна ръцете, за да направя поне една снимка или да записвам с магнетофона. След приключването на тържествената литургия цялото това хилядно множество се обърна и тръгна към паметника. Пеейки. Докосваха го и след това докосваха себе си.“

Вероятно някои ще се питат: защо точно Мурманск беше пръв. Ами защото точно там група творци начело с писателя Виталий Маслов решават да отбележат Деня на славянските просветители през 1986 г. и така се започва, за да се стигне до днес, когато в цяла Русия празнуват славянската писменост и култура, споделя Калина Канева.

„Случилото се сякаш беше вчера, пише в книгата си „С Кирил и Методий на път. Мисия без край“ журналистът Васко Попов. -Четвърт век откак светите братя, изваяни от бронз, изминаха пътя на старите български книги и застанаха за вечни времена на брега на Северния ледовит океан под ореола на Северното сияние. Да се чудиш, че това можа да се случи. А се случи!“

А случилото се преди 30 лета от София до Мурманск наистина е чудо, белязано от духовността и преклонението пред тяхното дело – дело свято и дарило просвещение и светлина на славянските народи. За пътя на монумента може да се каже, че е една вълнуваща експедиция, преминала през цяла България, Украйна и Беларус, за да влезе на руска земя. Където през няколко региона достига до заветната цел – Мурманск. И навсякъде по пътя камионът е срещан с църковни песнопения, празнични служби и развълнувани хора, които, прекланяйки се пред делото на Равноапостолните братя, докосват паметника като светиня.    

И какво по-вълнуващо мигновение има от това, че при пристигането на паметника в далечния Мурманск жителите му излизат на 17 март в началото на града и срещат с хляб и сол камиона със свещения товар и пътуващите с него български пратеници. Васил Попов си спомня за първите мигове на мурманска земя: „Вечерта, когато там се беше събрал многохиляден митинг, за да срещне паметника, двама свещеници – български и техен местен, извършиха водосвет на паметника, а когато запяха „На многая лета“, в небето изгря Северното сияние. Сякаш някой го беше програмирал. И това никога няма да го забравя. Всички ахнаха и много от тях плачеха. За мен беше знамение, и то за това, че и двете страни направиха тогава крачка. Тогава още Съветският съюз започна да празнува 24 май като Ден на славянската писменост и култура, а това наистина е огромна крачка. И за това

голямата заслуга е на Виталий Маслов и на мурманските писатели,

на всички, които сложиха сърцата си и умовете, за да го има делото на св. Кирил и св. Методий.“

Писателят, полярникът и историкът Виталий Маслов мечтае от искрата да разпали огъня на преклонението пред делото на светите братя Кирил и Методий, дали на руския народ несамо писменост, но и църковните книги на разбираем език. Маслов желае тяхното дело да бъде отбелязвано така, както ние в България ги почитаме и отдаваме нашето преклонение на 24 май. „Мечтая този празник да стане общоруски“ – пише Виталий Маслов в статията си „На огъня на моя грях“. И преди 24 май 1986 г. когато Мурманск за първи път отбелязва Деня на славянската писменост и култура официално и така показва на цяла Русия какво трябва да направи, макар и със закъсняло прозрение в далечния северен край. Според самия Виталий Маслов „Дълбоко са прави българите с празнуването на славянската писменост“, защото е много важно „да осъзнаваме необходимостта от единството на славянските земи, мисълта за което небива да ни напуска никога“. „Сега, когато новият празник  най-накрая се превърна в официален празник не само в Беларус, Украйна, но и в Русия – пише Маслов, - не трябва да забравяме, че отбелязването му се дължи несамо на Мурманск, но и на село Саян  в Архангелска област, където благодарение на усилията на библиотекаря Александър Крапивин и учителите от местното училище за първи път отбелязаха Деня на славянската писменост на 24 май 1986 година.“

Освен известен руски писател, Виталий Маслов е и активен общественик. Почетен гражданин на Мурманск, почетен полярник, ветеран, служил на атомния ледоразбивач“Ленин“ и над 20 години отдал на Арктика. След промените в Съветския съюз той се свързва с акад. Дмитрий Лихачов, който тогава е започнал изграждането на фонда за култура. Маслов тръгва по неговите стъпки и става председател на Мурманския филиал на Общоруския фонд за култура още при създаването му. Бил е член и на Международния фонд за славянска писменост и славянска култура, както и отговорен секретар на мурманската организация на Съюза на писателите на Русия. Но най-великото дело на Виталий Маслов е че благодарение на него и група мурмански писатели и хора на културата днес в Мурманск се издига паметник на светите братя Кирил и Методий, дар от България.

За своите срещи с Маслов и как той постига своята мечта да се празнува 24 май не само в Мурманск, а и в цяла Русия разказва за сайта на СБЖ Калина Канева. Запознава се с руския писател преди години, когато работи във в. „Антени“. Тогава тя и нейните колеги от редакцията начело с главния редактор Веселин Йосифов стават „виновниците“ тогавашният министър на културата Георги Йорданов да вземе важното решение на Мурманск да бъде дарено копие на паметника на светите братя, защото нито ордените, нито книгите могат да бъдат та  ка ценен дар за жителите на Мурманск,  както един монумент на онези, които са им дарили четмото и писмото. Цитирайки девиза на ген. Скобелев, че само невъзможното е действително възможно, Калина Канева смята, че точно такъв е бил Виталий Маслов, постигащ от невъзможното възможното. Журналистката споделя, че през 1985 г. в писмо Маслов й описва как ще празнуват Деня на славянската писменост и култура в Мурманск там били подредени всички броеве на в. „За буквите – О писменех“, които тя му била изпратила.

А Васил Попов и днес е убеден, че

мисията на св. Кирил и св. Методий не може да има край,

защото 1000 години след тях всеки от нас носи по нещо от нея, и то несамо ние, българите, а и всички славянски народи. Всички страни, които пишат на кирилица, носят по нещо от светите братя. Всеки от нас по своему продължава тази мисия. Това го разбираше и Виталий Маслов и затова може би неговият живот беше изпълнен с мисълта да върви след мисията. Може би точно това го окрили да организира и Славянски ход, в който участват писатели, интелектуалци, журналисти. Те потеглят на юг и преминават през градовете на Русия, България и Черна гора. След приключването на хода Виталий Маслов с удовлетворение казва, че мисията е изпълнена. И може и днес трябва да си повтаряме девиза на Виталий Маслов: „Поддържайте огъня, защото над врящия котел мухи не кацат!“

И днес мурманчани продължават да изпълняват заветите на Виталий Маслов и поддържат огъня на просвещението. В навечерието на отбелязването за 30-ти път Деня на славянската писменост и култура в Мурманск се обърнах към колегата ни в града на брега на океана, кореспондентът на ТАСС Иля Виноградов, който сподели пред сайта на СБЖ за предстоящите тържества и какво е за него делото на светите братя.

ИЛЯ ВИНОГРАДОВ: ТРЯБВА ДА СЛЕДВАМЕ НАШИТЕ ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ И ДА ПРОДЪЛЖИМ ДЕЛОТО ИМ

Иля, Мурманск беше пръв, който постави паметник на Равноапостолните братя и първи в Русия отбеляза Деня на славянската писменост и култура. За жителите на града какво е паметникът - дар от българите, и за вас какво значи да живеете по знака на Славянските просветители?  

Действително през 1986 г. в Мурманск за първи път в страната след революцията през 1917 г. отбелязаха 24 май. Това стана възможно благодарение на българите, защото у вас отбелязването на Деня на Кирил и Методий не е прекъсвано. След като в Мурманск той беше отбелязан, честванията се “пръснаха“ из цялата страна и така празникът стана държавен с център на тържествата в Москва.

А през 1990 г. в града ни беше докаран паметникът на Кирил и Методий, който беше първият в страната. Осветиха го на 22 май. Той беше дар от българския народ в по повод възраждането на деня на славянската писменост и култура, като на неговото откриване присъстваха и гости от София. Оттогава в Русия се появиха няколко десетки паметника. Но мурманският, освен че беше първият, но и единственият, изработен от автора на софийския монумент - Владимир Гиновски. Тогава това беше голямо събитие за целия Мурманск, празнуваше целият град, но за съжаление през последните години мащабът някак си намаля както и интересът като цяло към славянската и руската култура. За страната това бяха нелеки години. Но празникът в Мурманск се отбелязва всяка година с шествие в центъра на града пред паметника, като в него се включват много ученици. Извършва се молебен и звучат слова на представителите на градската управа и творческата интелигенция. Организират се и много концерти. В училищата се посвещават кътове на Деня на славянската писменост и култура. Областната библиотека работи по създаването на виртуален музей, посветен на Славянския ход и има намерение да си сътрудничи с НБКМ в София. Въпреки, че жив интерес към празника днес  и към славянската култура сред младите, както и сред управляващите, почти няма. Да бъде възродено това, днес е главната ни задача.

През 1997 г. беше проведен и Славянският ход до България, който успяхме да повторим и през 2018 година.

За мурманските писатели и други граждани тази история безусловно е повод за гордост, тъй като мурманските литератори и самият Мурманск бяха първи.Така се получи, че днес за това рядко си спомнят. А лично за мен и за другите писатели това е още и допълнителна отговорност.

Какво означава да сте първи в Русия, която благодарение на Мурманск започна да отбелязва Деня на славянската писменост и култура?

В Москва смятат празника за свой. Но най-важното е, че празникът е жив и паметници на Кирил и Методий се издигат в много градове и приятелството с България продължава.  

Как с днешна дата се почита паметта на светите братя?

Трябва да следваме нашите предшественици и да продължим тяхното дело. Учудващо е, че именно Мурманск, вратата на Арктика, стана център за възраждането на славянското движение. Мурманск трябва да остане този център, който беше и преди. Това трябва да се помни и да се продължи започнатото. Делото на светите Кирил и Методий и славянската писменост са основата на руската култура, литература, за всички славянски народи, без който няма да има почва под краката им.     

Снимки Иля Виноградов и архив   

 

Сподели в
 

„Надявам се, че успяваме да разведрим читателите, а и себе си. Словото е лечебно и дано даде резултат. Ще продължим с рецитала”, заяви поетесата Христина Комаревска, инициатор на „Извънреден рецитал” във Фейсбук.

29.03.2020/15:32

В Културен център „Морско казино“ в Бургас на 30 март от 18.00 часа журналистът Слави Томов трябваше да представи „5-те случая“ на Зигмунд Фройд, което очевидно няма да стане заради извънредните мерки поради пандемията от коронавирус

29.03.2020/15:30

Плевенчанинът Димитър Петров, председател на Сдружение „Приятели в приключенията“, създаде най-богатата туристическа виртуална библиотека в България.

28.03.2020/13:49

Covid-19 е жестоко изпитание за всички, но кога ще говорим за короната на глада в света, пита в интервю посланичката на Куба у нас Каридад Ямира Куето Милиан. Тя разказва са медицинските бригади от родината й, които в момента работат в 37 държави в света.

27.03.2020/21:06

Днес в сайта „Плевенпрес.com” е публикувано интервю с директора на Драматично-куклен театър „Иван Радоев” Васил Василев. Ето какво отговаря директорът на Плевенския театър:

27.03.2020/18:07

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Председателят на Съюза на журналистите в Подмосковието и секретар в СЖР Наталия Чернишова участва в Международната журналистическа конференция, посветена на 141-годишнина от установяването на българо-руските дипломатически отношения, организатор на която беше СБЖ.

25.03.2020 /18:19 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

До 17 април в Президентския център “Борис Елцин“ в Екатеринбург е подредена изложбата на личния фотограф на президента Борис Елцин и един от най-известните майстори на обектива в Русия и света Дмитрий Донски - „Зад кадър“ представя свои снимки, придружени от историите на тяхното създаване.

22.03.2020 /17:53 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Миналата седмица вицепрезидентът на МФЖ и секретар на СЖР Тимур Шафир беше гост на СБЖ по повод Международната журналистическа конференция във връзка със 141-годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Русия.

11.03.2020 /18:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Какви истории стоят зад прочутия кадър, заснет на 5 март 1960 г.? Каква драма я предшества и още какви следват? Защо тиражиралият я италиански издател Джанджакомо Фелтринели и изнеслият илюстрирания с нея „Боливийски дневник” Антонио Аргедас загиват еднакво? Крачил ли е Бърни Сандърс до Че и Фидел в Хавана?

09.03.2020 /14:45 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Парадакосите и нелепиците край нямат... И по света, и в България. Защо ли? Ами ето ви пример. Преди няколко години моя колежка, която работеше тогава във в. „Новинар” и поддържаше и рубрика за годишнини на известни личности, подирила снимка на легендарния в гилдията ни проф. Георги Боршуков.

28.03.2020 /13:28 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Главният уредник в Регионалния исторически музей Милен Вълчев публикува интересно проучване за присъствието на руската емиграция в Харманлийска околия между двете световни войни.

16.03.2020 /12:59 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

В свое специално послание президентът на Международната федерация на журналистите (МФЖ) Юнес Мджахед призовава организациите членки, сред които е и СБЖ, да продължават да бранят правата на журналистите дори и в тежките условия на глобалната здравна криза около коронависура/ Covid-19. Предлагаме текста на обръщението, получено в СБЖ.

23.03.2020 /13:12

Държавният глава е обезпокоен, че предвидените санкции за невярна информация могат да бъдат употребени срещу всяко неудобно свебодомислие и ще останат в сила и след края на сегашната криза с коронавируса. Румен Радев призовава също така за спешни социални мерки за защита на най-пострадалите от настоящата ситуация

22.03.2020 /13:52

Под предлог за борба с дезинформацията около сегашната пандемия, се предлага оспорван от гилдията и обществото орган като СЕМ да цензурира онлайн медии, което е в разрез с конституцията. Недопустимо е това да се прави по принцип, а особено пък в условията на извънредно положение и преди сериозно професионално обсъждане на преструктурирането на СЕМ, смята председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова

20.03.2020 /20:47

 Мнения

В тези дни на непреживени досега изпитания, когато виждаме какво става в живота „по света и у нас” през прозореца или от екрана на телевизора, чуваме гласове на близки и приятели по телефона, абе една нежелана, но явно нужна изолация – човек, за да избегне неминуемото изостряне на атмосферата и отношенията вкъщи – какво му остава: да коментира последната информация от кризисния щаб или разните конспиративни версии откъде и как ни се стовари на главите този коронен вирус. Дори такива прочетени през годините мнения, че земята се опитва с всякакви средства да се освободи/спаси от нас и т.н.

22.03.2020 /18:04 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

От началото на вечерните балконни аплодисменти – благодарност към лекари, медицински сестри, санитари, органи на реда, фармацевти, които се грижат разпространението на коронавируса да се ограничава, аз лично ръкопляскам силно за журналистите.

18.03.2020 /14:53 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 9 гости

Бързи връзки