Начало
 
 

Журналистическият българо-руски форум: Задълбочено и откровено за общата ни история и днешния ден

09.03.2020 /17:56 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Председателят на СЖР Владимир Соловьов поднесе дар на митрополит Гавриил луксозно издание, посветено на иконописта на Троице-Сергиевата лавра в Подмосковието

Особено място в българо-руската журналистическа конференция с тема „141 години от установяването на дипломатически отношения между България и Русия. Журналистически поглед”, чийто организатор е Съюзът на българските журналисти с любезното съдействие на РКИЦ, беше отделено на дипломатическите, културно-историческите и духовни връзки между двете страни в периода 1948 до декември 1991 година.

Следва да се отбележи, че през втория ден на форума освен представители на науката, журналистиката и обществеността да споделят своите виждания и информация относно българо-руските отношения във всички сфери на живота, политиката и дипломацията в залата се забелязаха и БСП-депутатите Димитър Стоянов и Чавдар Велинов. Откровения тон и желанието за дискусия беше настроението, което витаеше в залата. На никой не беше отказано да изрази своето мнение, а така също и да приеме различното от това, което той мисли за българо-руските отношения. С особен интерес и вълнение бяха посрещнати думите на Ловчанския митрополит Гавриил, който сподели своите размисли за духовните връзки между Русия и България. Той върна лентата на спомените назад в годините и разказа за своите впечатления от пребиваването си в руската страна. Според него дълбоки са духовните и културни корени, единство във вярата и вековни исторически традиции. „Като архиерей и християнин, който добре осъзнава колко съществено значение има вярата за ценностната система, начина на живот и отношения, както за отделния човек, така и за народите, считам, че най-важният определящ фактор за близостта между нашите два народа има Светото православие и всичко свързано с него“ – подчерта митрополит Гавриил. Той изтъкна за много важната роля, която са изиграли за формирането на християнската култура на Древна Рус славяно-българските просветители, книжнината и църковнославянския език, на който са достигнали до руския народ всички свещени, богослужебни и богословски книги. Далеч назад във времето двата народа са свързани духовно още при равноаполстолния княз Владимир, покръстител на Русия, който получава от България „йереи учени и книги доволно“, спомогнали за духовното просвещение на новопокръстения руски народ. Духовникът не пропусна да отбележи,че когато през ХІV – ХV в. Русия е била под татарско-монголско иго около30лета в служене на РПЦ и „завинаги останал в нейната памет най-големият за времето си деец на славяно-византийския свят – Светителят Киприан“, който се е „стремял да повдигне религиозно-националното самосъзнание на руския народ и значението на Москва като духовен център на формиращата се държава“. И докато ХV-ХVІ столетие са били за Русия време за национална консолидация, за възникване на централизирана държава с център Москва, то за България този период е свързан със загубата на държавността и националната независимост в резултат на агресивната завоевателна политика на Османската империя. „Именно през тази историческа епоха Русия формира своята политическа мисия да бъде твърда опора на православието и защитава единоверците братя славяни“ – заяви митрополит Гавриил. Някак си съвсем по естествен път след като България, откъдето в Русия са дошли славяно-българските просветители, донесли в страната всички свещени, богослужебни и богословски книги, то Руската държава е тази, която дава надеждите на българския и другите православни народи на Балканите, че оттам може да дойде така бленуваното освобождение от турско иго. Митрополитът съобщи малко известен факт, че още когато младият руски император Петър Първи се е обявил срещу Турция, тази надежда започва да прониква у българите. „На 10 септември 1697 г. Петър Първи собственоръчно написал на Московския патриарх Адриан за намерението си да освободи православното население на Балканите от турско иго – каза духовникът. – За съжаление, на замислите на императора реформатор не било съдено да се сбъднат, освобождението на балканските народи станало след 200 години. Но в мирния договор между Русия и Турция, сключен на 3 юли 1700., в точка ХІІ се говорело за свободата на изповядване на православието по тези земи.“ За единството в православната вяра и общението в Светия дух свидетелство са множеството храмове и манастири в България, изградени след Освобождението в признателност на братския руски народ. Сред тях са храмът в град Шипка, „Св. Александър Невски“, „Св.Възкресение Христово“ във Велико Търново. В името на духовното единение дарове за строящите се в България храмове идват от цяла Русия. Твер подарява трите позлатени куполни кръстове за „Св.Възкресение Христово“ във Велико Търново, а през 2011 г.пък изпраща в дар за същия храм и 20-килограмова позлатена икона на Св. Троица. Четири камбани, излети в Смоленск огласяват околностите около търновския храм. Най-тежката от тях е 650 кг и върху нея са инкрустирани икони на св. Георги и сцени от възкресение Христово. Не са малко даровете и за още много храмове в страната. Своя дял са дали и много художници и иконописци, за които след 1917 г. България става втора родина. И несамо те, а и много от т. нар. белоемиграция стават гръбнака на прохождащите българска наука, изкуство и духовност.

След пламенното и вълнуващо слово на Ловчанския митрополит Гавриил, пред който водещата на форума и председател на СБЖ Снежана Тодорова изрази признателността на присъстващите за това, което той сподели, председателят на СЖР Владимир Соловьов му поднесе дар луксозно издание, посветено на иконописта на Троице-Сергиевата лавра в Подмосковието.

Проф. Румяна Михнева, представител на БАН, говори за културата, политиката и проблемите на възприятието от края на ХІХ и началото на ХХ век в Русия и България. Според нея много често културата и политика вървят ръка за ръка, както и дипломацията и културата. За пространството на историческата памет в Русия и България сподели свои размисли и секретарят на СЖР и председател на Съюза на журналистите в Подмосковието Наталия Чернишова. За това, което ще ви говоря, е само мнението на журналист и нямам претенции да е научно изследване, каза Чернишова. Тя заяви, че темата е толкова обширна и дълбока и вероятно би трябвало да й се посвети отделна конференция. Позовавайки се на изречено от големия учен и хуманист акад. Дмитрий Лихачов,сравняващ Русия с голямо разклонено дърво, Наталия Александровна сподели, че у Русия, както у голямото дърво коренната система е голяма и разклонена и пищната корона от листа, докосваща се до короните на други дървета, то и България и Русия и нашите корони и корени несамо се докосват, а и преплитат, защото в основата са не само духовните и културните традиции, но и общата история и основните ни представи за света. А и отношението към света се основава на тези общи традиции и ценности,смята Наталия Чернишова. И докато в западния свят преди всичко картината се определя от прагматичността, то у православния свят има и още едно понятие и това е съвестта, която е жива. Председателят на Съюза на журналистите в Подмосковието смята, че живеем днес в условията на информационна война, в която немалка роля играе и журналистиката. И още нещо е важно за сегашната ни действителност е и стремително установяващата се епоха на развиващите се технологии, която от своя страна се налага и в медийната индустрия, което, разбира се, оказва и влияние и върху двустранните ни отношения, които придобиват по-различен характер. Гостенката подчерта, че за съжаление днес младите  ползват все повече нетрадиционните средства за информация, каквито са социалните мрежи, но пък там не може да се разчита на достоверна информация. За разлика от западноевропейската журналистика, за руската винаги е било важно реално да отразява живота. А колкото до блогърството, журналистката го сравни с импресионизма и сподели идеята си, че не би било зле блогърите да бъдат приобщени към нашата професия, защото от тях излизат нелоши журналисти. Като във всичко това тя вижда,че ще се открие възможност българо-руското пространството на историческата памет да намери отражение и в по-богати ракурси и традицията да продължи да я има. По този повод припомни и казаното от Дмитрий Лихачов, че съхраняването на традицията не е да се пази пепелта, а да се поддържа огъня.  Наталия Александровна не пропусна да отбележи, че най-добре историческата ни памет проличава в издигнатите паметници на признателност у нас и в Русия, посветени на Руско-турската Освободителна война и победата над фашизма.

За моста между дипломацията и творците

говори журналистката и член на УС на СБЖ Велиана Христова. „Не бих могла да говоря така умно като нашите историци, но тъй като тук говорим за журналистическия поглед върху темата, аз ще говоря от гледната точка на журналистите, които работят във всекидневниците – встъпително каза Велиана. – Струва ми се, че през последните години така агресивно, постоянно и масово се обработва обществото срещу Русия, че дори обикновените хора успокояващо си казват, какво толкова, ние всичко знаем, но всичко това е насочено към младите. И според мен единственият начин да противодействаме както тях. Казали нещо, примерно, по телевизията в предаването „История.бг“, и ние да кажем своето мнение. Иначе няма как и всичко преминава.“ Тя сподели опита на в. „Дума“, в който работи, като каза, че веднъж в седмицата имат рубрика „Позиция“, в която публикуват кратък коментар по дадена тема, който след това е подплатен с документи и факти, защото срещу документите няма как да се реагира. Всички печатни и електронни медии, смята Велиана Христова, които тя нарича присъдружни към правителството, заливат обществото с фалшиви новини, за които има хубава българска дума – лъжа. И в този план има един такъв вид особена дипломация, която е дипломацията на творците, е убедена тя. „Това са хора, които се занимават с изкуство и духовност – е убедена Велиана Христова. – Какво биха били Руско-турската война без прекрасните картини на Верешчагин или други творци? Човек може и да не знае много дати, но той знае, както и цяла България, всичките тези картини – „На Шипка всичко е спокойно“, „Баташкото клане“, „Самарското знаме“ и всичко това са символи, това е памет. Без всичките тези платна, нарисувани от художниците, войната би била без цвят. Същото е и при Втората световна война без ансамбъла на Александров и без „Вставай, страна огромная“ на Белоруската гара. Кукриникси са също такъв пример. Изкуството прави всичко това. Хората прекарват фактите през сърцето си, а това, според мен, може да се използва. Това се явява неочакван наш помощник, защото включително и младите, реагират на това и ги впечатлява много и започват да привикват  и да търсят все повече информация за този период от времето и историята.“ Но ако ги няма вече възрастните край младите, кой ще им разказва какви са тези песни, които пеем, какви се тези картини, които гледаме, запита залата Велиана и сама даде един твърде смущаващ, но до болка верен отговор: „Ще бъде това, което е сега – има я Америка.“ Тя цитира едно американско изследване сред младите хора там, което показва, че едва 15% от тях знаят,че Русия е участвала във Втората световна война. Не знаят Великобритания, не знаят Франция. Да не говорим, че дори не знаят и кой е победителят в тази война. И точно на това трябва да се противодейства всеки ден, е убедена Велиана. Тя върна лентата преди 1989 г., когато контактите на културно равнище между България и Русия бяха много активни и имаше постоянен обмен на артисти,писатели, художници, известни театри от Русия гостуваха в България,музиканти, и то най-известните в света, и това тогава беше едно съвсем различно отношение на народа към културата на дадена страна и наистина всичко минаваше през сърцата. Докато днес нещата стоят на съвсем различна плоскост и такива контакти почти липсват или са рядкост, а някои от които зависи това да ги има, отсичат, че сега не е време. Велиана Христова предизвика интереса на аудиторията, споделяйки за наскоро излязлото фототипно издание „3 март - празникът на Освобождението. По страниците на българските вестници 1885 – 1944 г.“ и за съставителя й, бившия председател на БАН акад. Иван Юхновски, който е събрал в нея факсимилета на статии във вестници от онова време, в които пише как са празнували 3 март у нас. И какво излиза - че от 1885 до 1944 г. неизменно се отбелязва всеки 3март и вестниците пишат обилно за това. И Фердинанд, и Борис ІІІ, заедно с целия двор, офицерите, министрите, клирът са начело на шествието на народа до паметника на Цар Освободител. Съвременникът би останал дълбоко изненадан от речите, които са произнасяни там, като от първата до последната дума се говори за императора- освободител, руските ни братя, за освободителите ни и всичко, което можете да си помислите от този род. Уникални са материалите и снимките от честването на 3 март през 1942 г. когато България вече е присъединена към Тристранния пакт. Пред паметника до царя стоят в пълната си униформа… хитлеристките офицери, които слушат всичките празнични речи за братята освободители.  А днес нещата стоят съвсем по друг начин и някак си паметта на народа е промита. Според Велиана Христова на това може единствено да се противодейства чрез образованието, защото след няколко години вече няма и това, което сега се знае да се помни и ще бъде неприлично да се говори на тази тема.

Как държавната политика в България гради своите българо-руски отношения беше темата, която засегна кореспондентът на ТАСС Игор Ленкин. Руският колега си е спечелил славата в кореспондентския чуждестранен „легион“ като един от най-добрите познавачи на руско-българските политически отношения, като за него няма тайни и за това, което остава зад „кулисите“. Според него да се обръщаме към миналото на българо-руските отношения има значение, но е важно всичко да бъде поставено така, че да се избегнат допуснатите грешки. Той направи разрез на връзките между двете страни на държавно ниво и сподели, че още когато Симеон Сакскобургготски пое поста министър-председател на страната, в разговор с него той е споделил, че отношенията ни трябва да се градят най-вече на прагматична основа. Отношенията ни на политическата плоскост обаче се развиват на базата на минал опита и историята. Игор Ленкин спомена,че у нас някои политици и държавници често се обръщат към миналото. Това най-вече си проличава тази година, когато ще отбележим 75-та годишнина от победата над фашизма. Според него оказва се, че

политиците не познават и не уважават историята,

най-вече на страните участнички във войната.Разпространяването на мнението, че Съветския съюз бил провокирал войната и че  кой е победител показва историческа слепота. Журналистът припомни също и случая с изложбата, която беше открита в РКИЦ на 9 септември миналата година и беше посветена на победата над фашизма, когато български политици се опитаха да я осуетят и обявят за намеса в нашите дела, цитирайки част от декларацията на българското външно ведомство: „Без да отричаме приноса на СССР за разгрома на нацизма в Европа, не трябва да си затваряме очите ,че щиковете на Съветската армия донесоха на народите в централна и източна Европа половин век репресии, заглушаване на гражданската съвест, деформирано икономическо развитие и откъснатост от динамиката на процесите в развитите европейски държави.“  Той се спря и на икономическите отношения, като не пропусна да подчертае,че някои правят усилени опити за попречат на изграждането на Балкански поток през България. Игор Ленкин цитира посланик Анатолий Макаров, който казва,че външни сили се опитват да влияят на България, за да не се реализира Балкански поток . Вероятността руският президент Владимир Путин да дойде през април в България се определя от това да има подготвени големи съвместни проекти.

Предизвикателствата пред съвременната външна политика на Русия бяха тема на изказването на д-р Войн Божинов. Според него последното десетилетие в края на ХХ в. се оказва време на всеобща криза в Русия, което навреди на нейния външнополитически престиж. Два са големите проблеми, чието разрешаване се чувства и днес и това са Иракската и Югославската криза. В тях историкът вижда отваряне на кутията на Пандора на Балканите и в Близкия Изток, цената на което платиха с живота си хиляди невинни хора. Той се спря и на други причини, които са от вътрешен характер и влияят на външната политика на Русия, като сепаратизма и тежкото наследство от 90-те години, които забавят оздравителния процес на страната. Не липсват и външни причини, като цената на енергоносителите. През 2007 г. обаче Путин  произнесе реч, в която ясно каза, че руската държава вече не е държавата от времето на Елцин, а избухналата през 2008 г.икономическа криза Русия преодоля по-леко. Москва успя през годините да“постави прът“ в колелата на Грузия и съответно на САЩ към южните подстъпи на страната. Ролята спрямо Украйна също беше добре изиграна чрез енергийните доставки. Божинов се спря детайлно на връзките на Русия във външнополитически план с ЕС, Китай и всички възлови страни в света. За руския мир на Балканите говори проф. д-р Дарина Григорова. Според нея3 март и 9 май са достатъчно болезнени за нашите миниатюрни русофоби, но за сметка на това реакцията е обратна, защото на хората до такава степен им е опротивяло това, че се налага точно обратното мнение: русофобите работят в полза на Русия. „Руският мир е от една страна доктринен, т. е. понятие, което е малко като руска матрьошка – крие пластове на руската идентичност – смята проф. Григорова, - и геополитически и цивилизационен.“ А темата на проф. д. н. НинаДюлгерова беше за историята като политически инструмент на съвременната четвърта власт.

Тя оцени конференцията, като една сложна среща, успешно организирана от Снежана Тодорова и СБЖ, между журналисти и историци, което пък показа, че сме с една и съща нагласа на висока степен на емоционалност. Историчката направи опит да изгради геополитическия модел на съвременния свят в контекста на търсенето на отговора на въпроса защо историята днес и сега е основният коректив, критерий и ориентир за бъдещето. И това тя го направи, разглеждайки историята, като един от основните сегменти на общественото съзнание. Правейки аналогия между 1984 на Оруел, проф. Дюлгерова подчерта,че живеем днес в свят, в който Големият брат все повече ни контролира и дори се стига до това,че преди още да си помислим нещо, той ще каже какво мислим. „През последните две години светът премина към една много интересна ситуация и тя е свързана с това, че той е

елемент от съвременната четвърта власт

– каза Нина Дюлгерова. Преди десетилетия имаше един тв канал,едно радио, тук-таме някой вестник и едно-две списания. В момента коментираме съвременната четвърта власт. Вчера чух,че медиите били представители на гражданското общество. Независимо в какъв формат са медиите, те са част от това общество, но да не забравяме, че те продължават да бъдат медиатор между властта и обществото. Да незабравяме,че огромното медийно пространство на практика влиза всеки ден в него и ако коментираме настоящия момент, виждаме,че се случва,че обществото за пореден път е вкарано в много по-страшен политически лабиринт от това, което беше преди,защото този политически лабиринт, независимо от това,че са малко на брой русофобите, всякакви определения можем да кажем за тези, които са излизали по медиите и говорят срещу интересите на собствената си държава, както и на обществото и на съответните политически единици, но факт е, че този в политически лабиринт истината и лъжата вървят ръка за ръка и през последните няколко години продължаваме да слушаме едни много интересни приказки,независимо дали ще ги четем или слушаме. В тези интересни приказки героите се превръщат в страхливци, а страхливците – в герои. В резултат на което и за Втората световна война и за всяко друго нещо, всяко събитие, процеси и факти преминават през симбиозата на фалшивите новини.“ Проф. Дюлгерова смята, че в момента се намираме в една контролирана история и визира образованието в западния свят, към което през последните десетилетия преминават и източните общества. В него учениците не се учат да разказват, да анализират и да правят изводи. Казват, че няма аргументи и обществото се подготвя да бъде послушно и да бъде определяно от посоката на съответното задкулисие.

Един от водещите репортери и обичан глас на Радио Благоевград Росинка Проданова вълнуващо сподели какво е мястото на руско-българските връзки с днешна дата в Благоевградска област. В началото тя разказа за историческите корени, които свързват едно от най-красивите места в България с Русия,за това как местните хора не са забравили своите освободители и се грижат за техните лобни места. Проданова не пропусна да каже, че в училищата все още се изучава езикът на Пушкин, че в Благоевград с голямо нетърпение учениците очакват Фестивала на руския език и той се превръща в един весел и пъстър празник,на който децата пеят и рецитират на руски. В града, сподели Росинка Проданова, руската общност живее в разбирателство с българите и заедно празнуват своите празници, като едно от най-красивите преживявания е Масленица. Всички в града с нетърпение винаги очакват инициативите на Руския културен клуб. Журналистката обаче сподели и своето разочарование от по-младите си колеги, които за жалост не познават руската култура. Дори посочи пример как по повод някакъв празник нейна колежка не е могла да избере подходяща руска песен, защото не знаела каква. Тя обаче е притеснена, че през последните години историческата памет изтънява. Росинка Проданова изказа пожелание за повече срещи между журналистите, за да можем да научаваме повече за двете страни. Тя си позволи да даде пример от своята работа в Радио Благоевград. По повод миналогодишното отбелязване на 9 май е била в ефир и е помолила музикалната редакторка да подбере подходяща музика, която пуснала „Ода на радостта“. „Казвам й подай ми някоя песен - „Катюша“, „Смуглянка“ или „День победы“ - си спомня Росинка.- Все пак говорим на руски език. Това е момиче на 40 години и не познава тези песни.“

На форума гости бяха директорът на Централния дом на журналистите в Москва и секретар на СЖР Вячеслав Умановски, който говори за дългия път на връзките между България и Русия, и главният редактор на сп. „Журналистика и медиен пазар“ и секретар на СЖР Владимир Касютин. Той с вълнение разказа за своите срещи с България в периода 1991 – 2020 година.

Специално място по времена конференцията беше отделено и на предстоящото отбелязване през тази година на 75-годишнината от победата над фашизма и края на Втората световна война. И ако за някои 9 май е само Деня на Европа и Одата на радостта, то вероятно всеки път трябва да припомняме, че ако не беше решаващата роля на Червената армия в разгрома на фашизма,то нямаше да го има и Деня на Европа. Снежана Тодорова подчерта, че форумът в РКИЦ, който организира Съюзът на българските журналисти, е в годината, в която светът ще отбележи тази знаменателна дата. Тя разказа как София се подготвя за отбелязването на Деня на победата, за предвидените събития пред паметни места, свързани с победата над фашизма, каквото е Паметникът на Съветската армия и този на Незнайния воин. Не пропусна да сподели, че и Безсмъртният полк, който вече се превърна в традиция и за България, ще мине по улиците на София, и че са предвидени още много концертни изяви.

Както историците, така и останалите участници във форума

не гледаха на връзките ни с розови очила

Много от елементите на тези връзки получиха и своето критично мнение, като се наблегна несамо на вируса русофобия, който у нас се забелязва сред определен малък кръг от хора, а и на българофобията, който в Русия се е лепнал дори и на изявени журналисти, каквито са Владимир Соловьов (съименник на председателя на СЖР) и предаването, което води по РТР. И там, както при нас не са много тези, които ни корят и сипят по наш адрес „комплименти“ от рода предатели, продажници и др.   

За митовете и истините за ролята на Червената армия в победата във войната говори проф. Минчо Минчев- председател на Евразийския клуб в България. Той направи анализ на хода на войната и ролята на ръководителите на страните участнички в нея. А колкото до двустранните отношения, професорът препоръча да се обърнем към историята, за да имаме най-добрата преценка за тях. Той отрече България да е прокремълски настроена,тъй като у нас ситуацията се владее от Германия и САЩ посредством много техни големи организации, които работят усърдно на българска земя и които чрез медии, финансирани от тях, налагат други гледни точки. Като се спря на мястото днес на Русия на Балканите Минчо Минчев каза, че тя е изпуснала полуострова.         

Според председателя на СЖР Владимир Соловьов не всички виждат в лицето на Русия враг и й вменяват вина за техните проблеми. Той посочи като пример Полша, в която русофобията е сред управляващите преди всичко. А що се отнася до Балканите, тук ситуацията е друга, което най-вече се забелязва в това,че Сърбия не подкрепя санкциите срещу Русия, докато България – да. Но това пък от друга страна не бива да се приписва изцяло на българския народ. Снежана Тодорова също не остана безразлична към настроенията в последно време. Тя сподели,че се чувства огорчена от факта, че в Русия има медии и хора, които не ни обичат, но това е както и у нас – те са една малка част. Председателят на СБЖ припомни с вълнение своето скорошно посещение в Русия,където домакините са я накарали да се почувства като в своя страна, което пък внесло успокоение, че не всички ни критикуват там. За все повече развиващата се мощна индустрия у нас за промиване на мозъците говори проф. Нако Стефанов, който също не пропусна да сподели своето огорчение от това, което в последно време пишат руснаците за нас. И тук като че ли започна да се вдига градусът на дискусията и науката отстъпи пред емоциите, които журналисти, участващи във форума не скриха. Велислава Дърева прочете някои писания в руската преса, които дават представа за реакциите към България в Русия. Тя припомни посещението на патриарх Кирил в България преди две години, който на срещата с президента на България и в присъствието на българския патриарх се държа назидателно, и то точно с тези хора, с които не би трябвало да го прави, и ни приписа грехове, които би било редно да каже на премиера Бойко Борисов. „Няма в българската история случай български патриарх да се е държал назидателно с руски патриарх или с руски държавен глава, независимо дали той е цар, президент или какъвто и да е“ – каза Велислава Дърева.  Тя прочете скандални и обидни писания в руските медии по адрес на България и българския президент. „Откъде идва българофобията в Русия– пита Велислава Дърева. – Защото русофобите са платени, а защо българофобите в Русия са толерирани по някакъв начин. Мисля си че от година започна някаква промяна в отношението, някакво преобръщаме. И си мисля, че нещата някак идват от 75-годишнината от победата над фашизма. И започна от онези думи на Владимир Владимирович Путин по адрес на един полски посланик, на когото му каза “ антисемитска свиня“. Не знам колко пъти трябва да повторим, че България не е Украйна, не е Литва, Латвия, Естония, Полша. България е друга държава.“  Дърева риторично попита колко са руските университети, неправителствени организации у нас и сама отговори, че са нула. Тя направи сравнение между шепата американофили и 80-те процента русофили и констатира,че привържениците на САЩ са обгрижвани, а русофилите се справят и борят сами. Тя подчерта,че отскоро у нас ситуацията започва да се променя и ако това се случва, то се дължи на присъстващите в залата и на още много, които „водим неравна война“. На емоционалните думи на Велислава Дърева отговори Тимур Шафир, който каза,че прекрасно разбират, че България не е Прибалтика или Полша. „Мога да ви кажа, че у нас няма българофобия – каза вицепрезидентът на МФЖ. – И у нас ви възприемаме като братски народ.“ Той предложи от българска страна да действаме, за да има повече руски колежи и университети.

Относно разгорялата се в Русия българофобска кампания пишещата този репортаж също сподели и свои мисли. Разказах за проведен наскоро мой разговор с колежка от руско издание, която гневно ме попита защо българите сме толкова продажни слуги и предатели. Онемях и загубих думи за миг. Но връщайки се към действителността, й пожелах здраве и успех и ликвидирах познанството си с нея. „Предайте на нашите колеги – помолих гостите от Русия, - чрез медиите, в които работят, да кажат на обикновените хора в Русия, бе България никога не се е продавала и никого не е предавала. България обича Русия, а това пролича на 3 март, защото за 30 години демокрация тази дата не беше отбелязвана така масово и спонтанно. С такава радост и любов и с толкова много усмихнати и празнуващи хора и цветя, много цветя в памет на загиналите руски воини.  Това, че нашите държавници се направиха на разсеяни и думата Русия отсъстваше от речника им, не помрачи празника. Напротив! България и българите показаха своето отношение към Русия и нека колегите ни в Русия да го разкажат това на читателите, за да знаят, че българите не сме отрепки и предатели, а горда нация с достойнство, което няма да търпим да бъде унижавано. А че обичаме Русия ще ви сподели един малък пример. Ще се върна отново към Руско-турската война, която е свещена за нас като Библията, и то не за да се изтъкна.Щастлива съм, че имам малък като едно зрънце принос днес в Русия да го има Фонда на потомците на участвалите в Руско-турската война „Самарско знаме“ с президент правнучката на подполковник Павел Калитин Ирина Калитина-Каховска. Издирвах имената и адресите, писах за тях в български медии и това даде идеята за обединяването им. Почти всички са гостували в България. В Русия знаят ли за този фонд? Съмнявам се. Но тук в България ние знаем за него, защото на всеки 3 март ни поздравяват от там. В него са правнучката на ген. Радецки, правнуците на Столетов, на генерал Гурко, внукът на Василий Верешчагин – Александър Плевако, наш колега журналист. И знаете ли изпитвам гордост,че от българска страна ме поканиха да съм сред тях. Ето за това нека да научат хората в Русия и нашите колеги да пишат за това, а не,че сме продажници.“

Наталия Чернишова и Владимир Касютин бяха единодушни за това, че не всички медии пишат против България, а единици.

След толкова горещата дикусия, която се оказа полезна, Снежана Тодорова прочете емоционалния разказ на правнука на Марин Дринов д-р Владимир Сафронов, който, да припомня,че заради коронавируса не можа да присъства на конференцията, посветен на паметта за Великата отечествена и на баща му Александър Дринов, който се е сражавал от първия до последния ден на войната.              

В края на форума председателят на Съюза Снежана Тодорова сподели пред сайта на СБЖ своето впечатление от провелата се журналистическа конференция. Според нея през тези три дни форумът е обсъдил както моменти от общата ни история, така и актуални теми от днешния ден. „Това беше откровен разговор, посветен не само на историческите моменти от общата ни история, а и на актуални теми от нашето настояще  - сподели за сайта на СБЖ председателят на УС на Съюза. – В много от изказванията на участниците във форума се чувстваше болка за това, че българските медиите не отделят място за пълноценното отразяване на отношението на хората у нас към Русия, и има все още какво да се желае в нашите двустранни отношения.“ Тя е на мнение,че ни предстои още много работа, за да имаме възможността да говорим истината. „Законът на журналистиката може да бъде само един и това е истина, истина и само истина, към което трябва да се стреми журналистическата общност“ - е убедена Снежана Тодорова.

От конференцията в София можем да кажем,че се появиха и новини. Едната е свързана с вероятността през април, ако всичко върви както трябва, България да посети президентът на Русия Владимир Путин,а другата се отнася до журналистиката. Беше постигнато споразумение със Съюза на руските журналисти да бъде създаден двуезичен интернет портал, който ще публикува информация за Русия и България.

Снимки Мари Къналян

                    

 

 

Сподели в
 

Във време на пандемия и летни жеги се оказа, че може и да се случи нещо интересно. И това нещо е свързано с нашата известна колежка Ани Заркова, която предизвикателно насред извънредната ситуация ни зарадва с нова книга с интригуващото заглавие „Главните прокурори“, в която иде реч за жреците на Темида от Татарчев до Гешев.

03.07.2020/16:47

Изложба на Ромео Стилянов откри летният гастрол на изкуствата в Междунородния дом на журналистите, в чийто парк на 10 юли ще бъде и първата прожекция в започващото да функционира тук безплатно лятно кино.

02.07.2020/18:44

Поклон пред напусналия ни писател, страстен летописец, издател, журналист, литературен критик и културен деец, член на СБЖ и СБП, носител на „Златно перо” на СБЖ

02.07.2020/16:24

Известният журналист и дипломат издаде книга, събрала удивителни истории от пътуванията му като вестникарски кореспондент или пратеник на Червения кръст из най-различни точки на планетата - при това разказани в неговия магнетичен стил и видяни с погледа му отвъд видимото.

30.06.2020/14:09

Двайсет и четвъртият ден на юни е белязан още преди 75 лета с победен знак. И сега благодарение на драконовите мерки заради К-19 (звучи като име на подводница) парадът на победата, който винаги е на 9 май в Москва, се състоя на 24 юни. На тази дата през 1945 г. сърцето на Русия – Червения площад, стана място, на което хората приветстваха победителите, преминаващи в парадния строй на победата. Ние също трябва да сме горди, защото единственият чужденец участник в онзи парад е бил храбрият български пълководец ген. Владимир Стойчев. И никога не бива да забравяме този факт.

25.06.2020/15:57

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

През 2020 г. с разнообразни инициативи в градове като Добрич, Силистра, Тутракан, Балчик и др. ще бъде отбелязана 80-ата година от възвръщането на Южна Добруджа към майката родина България през 1940 г. след Крайовския мирен договор от 7 септември с.г.

25.06.2020 /19:01 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

15 международни журналистически организации призовават държавите членки на ЕС да предвидят в многогодишната финансова рамка на Съюза средства за защита на свободата на печата, за възстановяване и развитие на медийния сектор, за подпомагане на независимата журналистика и на дейността на журналистическите организации.

10.06.2020 /07:55

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 35 гости

Бързи връзки