Начало
 
 

При голям интерес започна българо-руският журналистически форум

05.03.2020 /00:16 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


В РКИЦ беше открита българо-руската журналистическа конференция, чиято тема е „141 години от установяването на дипломатически отношения между България и Русия. Журналистически поглед”. Организатор е СБЖ. От 4 до 6 март известни журналисти и историци ще представят гледните точки за двустранните дипломатически отношения.

Гости на форума са председателят на Съюза на журналистите на Русия (СЖР) Владимир Соловьов, Тимур Шафир, секретар на СЖР и вицепрезидент на Международната федерация на журналистите, и Наталия Чернишова, секретар на СЖР и председател на Съюза на журналистите в Подмосковието. Сред уважилите форума бяха и представители на посолството на Руската федерация у нас.

С „Добре дошли“  към гостите и участниците се обърна председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова. Тя припомни, че конференцията се провежда само ден след националния празник на България – 3 март, което е сериозна заявка за свободен и откровен диалог без забранени теми за общото ни минало и бъдеще.

Снежана Тодорова прочете поздравлението на вицепрезидента на България Илияна Йотова до участниците в конференцията. В него се подчертава важното значение на датата 3 март за нас, българите, и това, че ние оценяваме изключителната роля на руския народ и РПЦ, както и на цяла Русия, за извоюването на свободна България.

Вицепрезидентът изразява надежда, че сред темите на дискусиите между българските и руските журналисти и експерти ще бъдат отношенията между България и Русия в контекста на световните предизвикателства. „Свободата на словото, независимостта на медиите днес са пред сериозно изпитание, а дезинформацията се е превърнала в зараза, която не щади никого – се казва в поздравлението. – В тази реалност, уважаеми колеги журналисти, призванието ви да поставяте смело всички въпроси от обществен интерес става още по-отговорно и трудно. Вярвам,че на настоящата конференция смело и задълбочено ще бъдат обсъдени миналото, настоящето и бъдещето на отношенията между България и Русия.“   

А гостите Владимир Соловьов и Тимур Шафир, като изразиха своето задоволство от активното сътрудничество между двата журналистически съюза и участието на техни представители в съвместни инициативи, подчертаха, че се надяват и в бъдеще тези връзки да бъдат все така активни и ползотворни.

Владимир Соловьов сподели, че СЖР става все по-търсена организация и то най-вече сред младите журналисти. Той разказа за някои от инициативите, които организират и които се ползват с голям интерес сред журналистическата общност в Русия, каквито са „Инфорум“ и „Вся Россия“ в Сочи. А според Тимур Шафир журналистиката е мост, който хората от различни страни изграждат помежду си. Той увери СБЖ, че винаги в тяхно лице ще има едно вярно приятелство.     

Беше прочетено поздравление до участниците във форума и от посланика на Руската федерация у нас Анатолий Макаров. Според него темата на конференцията е важна не само за представителите на журналистическата общност в двете страни, но и за всички, които се интересуват от историята на дипломатическите отношения между България и Русия.

Според посланика има нещо символично в това, че конференцията се провежда в дните на честването на деня на Освобождението на България и в годината на 75-годишнината от Великата победа над фашизма. „Съвременната реалност е такава, че думите на журналиста, отразяващ развитието на двустранните отношения между нашите страни, притежават голяма сила на емоционално въздействие за формирането на обществения светоглед. Както казваше в своето време руският поет и дипломат Фьодор Иванович Тютчев, “на нас не ни е дадено да разгадаем как нашето слово ще се отзове…“ – споделя в приветствието си Анатолий Макаров. – И в тази връзка наша обща задача е да отстояваме обективната истина и безпристрастно да отразяваме събитията, свързани с историята, културата и съвременния руско-български дневен ред, както и да се противопоставяме на опитите за пренаписване на нашето общо минало.“

Според Снежана Тодорова идеята за конференцията е да се каже истината за българо-руските отношения, както в дипломацията, така и в историята, което ще се случи, защото участниците са едни от сериозните експерти историци и журналисти.

През първия ден на форума вниманието беше задържано от много интересни изказвания, сред които беше и това на пристигналия специално от Виена за конференцията проф. д-р Марин Игнатов,  правнук на брата на Марин Дринов - Найден, от Международната агенция за атомна енергия при ООН. Той говори не само за своя именит родственик, а и за ползотворните и противоречиви взаимоотношения между братските народи.

Името на топ журналистката Велислава Дърева винаги е предизвиквало оживление сред аудиторията, щом се разбере, че тя ще говори. Така се случи и през първия ден на конференцията. Майсторката на перото успя да грабне всички със своето слово.

В началото Велислава изненада дори и печените историци със своите знания за това, какви събития са станали преди векове и години на 4 март, и как са свързани с българската и руската история. За четвъртия ден на март тя каза, че е изключително важна дата в историята на България, защото се отбелязват 1150 години от основаването на самостойната Българска православна църква на извънредния събор в Константинопол през 870 година.

Велислава Дърева посочи и още няколко знаменити дати, които ще се отбележат през тази година: „1165 години от създаването на нашата азбука, 1155 години от покръстването на България, 785 години от създаването на Търновската патриаршия, 645 от избирането на св. Евтимий за патриарх български, 630 години от онзи знаменателен ден, когато Св. Киприян в първата седмица на Великия пост влиза тържествено в Москва в качеството си на патриарх Московски и на цяла Русия и обединява цялата руска църква. Също така се навършват 150 години от учредяването на Българската екзархия и 75 от вдигането на схизмата, наложена върху БПЦ поради груби гръкомански интереси, която празнувахме на 22 февруари.“  

Според известната журналистка, когато говорим за българо-руските отношения, трябва да се каже, че има една фалшива монета – от едната страна това са русофобията, подмяната на историята, просто изчегъртването на истината от стената на историята, което може да предизвиква само гняв. От другата страна са сервилността и раболепието и това предизвиква само присмех и съжаление. „Казвам, че това са двете страни на една и съща монета и тази монета е фалшива – заяви Велислава Дърева. – Истинската монета, но това всъщност не е монета, това е двустранната, взаимната в почит и признателност, които ние си дължим едни на други. И затова напомням думите на акад. Дмитрий Лихачов, изключително тачен и обичан в България, и на руския патриарх Кирил, които казаха едно и също, макар и в различни времена: „България ни даде азбуката и православието, богослужебните книги и богословската литература. Русия освободи България от турско робство.“ За това казвам,че нашите отношения трябва да бъдат взаимни. В никакъв случай раболепие и в никакъв случай отрицание. Това не са равноправни отношения.“

Велислава Дърева не пропусна да напомни на руските приятели, че „Кирилицата не е прехвърчала до Русия от някакви македонски земи. Тя отива там от първото българско царство. Много моля уважавани руски ръководители да не стават за смях с такива твърдения. Журналистите не сме дипломати и си говорим това, което си мислим.“

И тъй като мнозина пожелаха Велислава Дърева да прочете своето слово, което тя прочете на 3 март пред Паметника на българския опълченец, тя го стори, като го илюстрира с една цветна карта. „Тя се нарича „Отмъстителят“ и е отпечатана в началото на 1877 г. в Лондон – каза Дърева. - България е изобразена във вид на два черепа и едно детенце, посечено с ятаган с надпис „Турските зверства“. Турция е нарисувана като болник – проснал се е той от двете страни на Босфора, пие сироп за кашлица и с ужас гледа на Изток. А откъм Изток лети един митичен герой с образа на руския император и забива своя меч в сърцето на падишаха, и на меча пише: „Освободителят на поробените“…“ Ще припомня само,че откъса за картата е включен в словото на журналистката, което сайтът на СБЖ подробно цитира в репортажа за 3 март.

През първия ден на конференцията говориха проф. Искра Баева, която направи обзор на българо-руските отношения 142 години след Освобождението, и проф. д-р Евгения Калинова, чиято тема засегна България в съветската политика по време на Втората световна война.

А директорът на Районния исторически музей в Шумен д-р Даниел Руменов разказа за една много интересна личност, която е отдала живота си на киното. Това е шуменският кинодеец Ростислав Бакалов, изминал пътя от обикновен кинолюбител и художник плакатист до директор на киносалон и летописец на Седмото изкуство в Шуменския край. Заснел е първия любителски игрален филм и е създател на киноклуба в града под Илчов баир, както и на уникалното ръкописно списание „Киновести“. Автор на документалната книга „Някога на кино в Шумен“. Бакалов е създал най-голямата колекция от филмови плакати в България, намираща се днес във фонда на местния исторически музей. Влюбеният в киното шуменец е наричан още пленникът на Седмото изкуство. В момента неговата изложба „Киноплакати на руски филми“ е подредена в една от залите на РКИЦ.   

Интерес предизвика докладът на правнука на Марин Дринов - д-р Владимир Сафронов-Дринов, който е лекар във Воронеж. Поради ограничените пътувания заради коронавируса той няма възможност да участва наживо в конференцията, но неговия доклад „Предисловие на установяването на дипломатическите отношения между България и Русия. Ролята на проф. Марин Дринов за създаването на българската държава“ прочете Снежана Тодорова.

Авторът се спира на подробни факти от житейската история и от дейността на Марин Дринов за установяването на българската държавност, както и на книгата „Марин Дринов – семейна летопис към 180-годишнината от рождението му“, чиято премиера беше през октомври 2018 г. в СБЖ.

„Главната цел на моето изследване – казва д-р Владимир Сафронов-Дринов, - беше да свържа живота и делото на Дринов с неговата историческа епоха и да подчертая големия му принос в изграждането на българската държава…Високо ценя това, че в числото на достойните синове на България името на Марин Дринов не е предадено на забвението и паметта за неговите заслуги пред България в изграждането на българската държава и за обединяването на славянските народи на България, Русия и Украйна живеят в сърцата на милиони хора.“

След прочитането на доклада на д-р Сафронов Снежана Тодорова се спря на още един достоен българин -  Найден Геров. Тя припомни думите на възрожденеца: „Може би някой ще каже за мене, че аз съм бил проводник на руското влияние у нас. Това не отричам. Правих го съзнателно. И то беше полезно. Колко близък нам е руският народ, колко близки нам са руският език,  руската литература, руската култура! По-близки от всеки друг език, от всяка друга литература, от всяка друга култура… Завършилият руско учебно заведение остава български патриот, докато завършилият гръцко училище става елиноман, завършилият някакво западно учебно заведение се отдалечава от нашия народ.“

В края на първия ден на форума главният редактор и издател на сп. „Парламенти“ Ана Георгиева сподели спомен за един скъп и свят момент от своето пребиваване в Москва. Заедно с хора от посолството тя е присъствала на откриването на възстановената мемориална плоча на големия учен Юрий Венелин в Свято-Данииловския манастир.

 

Снимки Мари Къналян                        

Сподели в
 

Както е казал мъдрецът, винаги след черната река идва златната. И при нас е така във време, когато над планетата е размахан бичът на страшна пандемия, каквато е короновирусът, има място и за добри вести. Такава е, че на 10 март известната българска публицистка,поетеса и журналистка Елена Алекова получи най-престижното отличие на СБЖ „Златно перо“.

23.03.2020/15:00

Колегията от СБЖ поздравява „майката” на легенрадното предаване „Минута е много” и прочутия телевизионер с кръглите им годишнини и им пожелава крепко здраве и бодър дух срещу всички изпитания, както и още много покорени творчески върхове

23.03.2020/14:29

Най-големият журналист сред дипломатите и най-големият дипломат сред журналистите закръгля 70 години - колкото и да не е за вярване... Читателите и гилдията нямат търпение за книгата, която пише! По повод юбилея припомняме интервюто, което той даде за сайта на СБЖ преди броени месеци

20.03.2020/17:28

На 21 март, събота, от 12.00 ч. в църквата на Централни софийски гробища ще е сбогуването с големия фотожурналист и човек Кольо Панамски, който ни напусна на 18 март на 91-годишна възраст. Дълбок поклон и безмерна почит!

20.03.2020/06:43

За разлика от ситуацията у нас, правата на испанските читатели за достъп до сигурна информация в печатни медии се отстояват съвместно от правителството и от организациите на издателите и на разпространителите.

19.03.2020/20:19

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Председателят на Съюза на журналистите в Подмосковието и секретар в СЖР Наталия Чернишова участва в Международната журналистическа конференция, посветена на 141-годишнина от установяването на българо-руските дипломатически отношения, организатор на която беше СБЖ.

25.03.2020 /18:19 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

До 17 април в Президентския център “Борис Елцин“ в Екатеринбург е подредена изложбата на личния фотограф на президента Борис Елцин и един от най-известните майстори на обектива в Русия и света Дмитрий Донски - „Зад кадър“ представя свои снимки, придружени от историите на тяхното създаване.

22.03.2020 /17:53 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Миналата седмица вицепрезидентът на МФЖ и секретар на СЖР Тимур Шафир беше гост на СБЖ по повод Международната журналистическа конференция във връзка със 141-годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Русия.

11.03.2020 /18:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Какви истории стоят зад прочутия кадър, заснет на 5 март 1960 г.? Каква драма я предшества и още какви следват? Защо тиражиралият я италиански издател Джанджакомо Фелтринели и изнеслият илюстрирания с нея „Боливийски дневник” Антонио Аргедас загиват еднакво? Крачил ли е Бърни Сандърс до Че и Фидел в Хавана?

09.03.2020 /14:45 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Парадакосите и нелепиците край нямат... И по света, и в България. Защо ли? Ами ето ви пример. Преди няколко години моя колежка, която работеше тогава във в. „Новинар” и поддържаше и рубрика за годишнини на известни личности, подирила снимка на легендарния в гилдията ни проф. Георги Боршуков.

28.03.2020 /13:28 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Главният уредник в Регионалния исторически музей Милен Вълчев публикува интересно проучване за присъствието на руската емиграция в Харманлийска околия между двете световни войни.

16.03.2020 /12:59 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

В свое специално послание президентът на Международната федерация на журналистите (МФЖ) Юнес Мджахед призовава организациите членки, сред които е и СБЖ, да продължават да бранят правата на журналистите дори и в тежките условия на глобалната здравна криза около коронависура/ Covid-19. Предлагаме текста на обръщението, получено в СБЖ.

23.03.2020 /13:12

Държавният глава е обезпокоен, че предвидените санкции за невярна информация могат да бъдат употребени срещу всяко неудобно свебодомислие и ще останат в сила и след края на сегашната криза с коронавируса. Румен Радев призовава също така за спешни социални мерки за защита на най-пострадалите от настоящата ситуация

22.03.2020 /13:52

Под предлог за борба с дезинформацията около сегашната пандемия, се предлага оспорван от гилдията и обществото орган като СЕМ да цензурира онлайн медии, което е в разрез с конституцията. Недопустимо е това да се прави по принцип, а особено пък в условията на извънредно положение и преди сериозно професионално обсъждане на преструктурирането на СЕМ, смята председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова

20.03.2020 /20:47

 Мнения

В тези дни на непреживени досега изпитания, когато виждаме какво става в живота „по света и у нас” през прозореца или от екрана на телевизора, чуваме гласове на близки и приятели по телефона, абе една нежелана, но явно нужна изолация – човек, за да избегне неминуемото изостряне на атмосферата и отношенията вкъщи – какво му остава: да коментира последната информация от кризисния щаб или разните конспиративни версии откъде и как ни се стовари на главите този коронен вирус. Дори такива прочетени през годините мнения, че земята се опитва с всякакви средства да се освободи/спаси от нас и т.н.

22.03.2020 /18:04 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

От началото на вечерните балконни аплодисменти – благодарност към лекари, медицински сестри, санитари, органи на реда, фармацевти, които се грижат разпространението на коронавируса да се ограничава, аз лично ръкопляскам силно за журналистите.

18.03.2020 /14:53 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 10 гости

Бързи връзки