Начало
 
 

При голям интерес започна българо-руският журналистически форум

05.03.2020 /00:16 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


В РКИЦ беше открита българо-руската журналистическа конференция, чиято тема е „141 години от установяването на дипломатически отношения между България и Русия. Журналистически поглед”. Организатор е СБЖ. От 4 до 6 март известни журналисти и историци ще представят гледните точки за двустранните дипломатически отношения.

Гости на форума са председателят на Съюза на журналистите на Русия (СЖР) Владимир Соловьов, Тимур Шафир, секретар на СЖР и вицепрезидент на Международната федерация на журналистите, и Наталия Чернишова, секретар на СЖР и председател на Съюза на журналистите в Подмосковието. Сред уважилите форума бяха и представители на посолството на Руската федерация у нас.

С „Добре дошли“  към гостите и участниците се обърна председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова. Тя припомни, че конференцията се провежда само ден след националния празник на България – 3 март, което е сериозна заявка за свободен и откровен диалог без забранени теми за общото ни минало и бъдеще.

Снежана Тодорова прочете поздравлението на вицепрезидента на България Илияна Йотова до участниците в конференцията. В него се подчертава важното значение на датата 3 март за нас, българите, и това, че ние оценяваме изключителната роля на руския народ и РПЦ, както и на цяла Русия, за извоюването на свободна България.

Вицепрезидентът изразява надежда, че сред темите на дискусиите между българските и руските журналисти и експерти ще бъдат отношенията между България и Русия в контекста на световните предизвикателства. „Свободата на словото, независимостта на медиите днес са пред сериозно изпитание, а дезинформацията се е превърнала в зараза, която не щади никого – се казва в поздравлението. – В тази реалност, уважаеми колеги журналисти, призванието ви да поставяте смело всички въпроси от обществен интерес става още по-отговорно и трудно. Вярвам,че на настоящата конференция смело и задълбочено ще бъдат обсъдени миналото, настоящето и бъдещето на отношенията между България и Русия.“   

А гостите Владимир Соловьов и Тимур Шафир, като изразиха своето задоволство от активното сътрудничество между двата журналистически съюза и участието на техни представители в съвместни инициативи, подчертаха, че се надяват и в бъдеще тези връзки да бъдат все така активни и ползотворни.

Владимир Соловьов сподели, че СЖР става все по-търсена организация и то най-вече сред младите журналисти. Той разказа за някои от инициативите, които организират и които се ползват с голям интерес сред журналистическата общност в Русия, каквито са „Инфорум“ и „Вся Россия“ в Сочи. А според Тимур Шафир журналистиката е мост, който хората от различни страни изграждат помежду си. Той увери СБЖ, че винаги в тяхно лице ще има едно вярно приятелство.     

Беше прочетено поздравление до участниците във форума и от посланика на Руската федерация у нас Анатолий Макаров. Според него темата на конференцията е важна не само за представителите на журналистическата общност в двете страни, но и за всички, които се интересуват от историята на дипломатическите отношения между България и Русия.

Според посланика има нещо символично в това, че конференцията се провежда в дните на честването на деня на Освобождението на България и в годината на 75-годишнината от Великата победа над фашизма. „Съвременната реалност е такава, че думите на журналиста, отразяващ развитието на двустранните отношения между нашите страни, притежават голяма сила на емоционално въздействие за формирането на обществения светоглед. Както казваше в своето време руският поет и дипломат Фьодор Иванович Тютчев, “на нас не ни е дадено да разгадаем как нашето слово ще се отзове…“ – споделя в приветствието си Анатолий Макаров. – И в тази връзка наша обща задача е да отстояваме обективната истина и безпристрастно да отразяваме събитията, свързани с историята, културата и съвременния руско-български дневен ред, както и да се противопоставяме на опитите за пренаписване на нашето общо минало.“

Според Снежана Тодорова идеята за конференцията е да се каже истината за българо-руските отношения, както в дипломацията, така и в историята, което ще се случи, защото участниците са едни от сериозните експерти историци и журналисти.

През първия ден на форума вниманието беше задържано от много интересни изказвания, сред които беше и това на пристигналия специално от Виена за конференцията проф. д-р Марин Игнатов,  правнук на брата на Марин Дринов - Найден, от Международната агенция за атомна енергия при ООН. Той говори не само за своя именит родственик, а и за ползотворните и противоречиви взаимоотношения между братските народи.

Името на топ журналистката Велислава Дърева винаги е предизвиквало оживление сред аудиторията, щом се разбере, че тя ще говори. Така се случи и през първия ден на конференцията. Майсторката на перото успя да грабне всички със своето слово.

В началото Велислава изненада дори и печените историци със своите знания за това, какви събития са станали преди векове и години на 4 март, и как са свързани с българската и руската история. За четвъртия ден на март тя каза, че е изключително важна дата в историята на България, защото се отбелязват 1150 години от основаването на самостойната Българска православна църква на извънредния събор в Константинопол през 870 година.

Велислава Дърева посочи и още няколко знаменити дати, които ще се отбележат през тази година: „1165 години от създаването на нашата азбука, 1155 години от покръстването на България, 785 години от създаването на Търновската патриаршия, 645 от избирането на св. Евтимий за патриарх български, 630 години от онзи знаменателен ден, когато Св. Киприян в първата седмица на Великия пост влиза тържествено в Москва в качеството си на патриарх Московски и на цяла Русия и обединява цялата руска църква. Също така се навършват 150 години от учредяването на Българската екзархия и 75 от вдигането на схизмата, наложена върху БПЦ поради груби гръкомански интереси, която празнувахме на 22 февруари.“  

Според известната журналистка, когато говорим за българо-руските отношения, трябва да се каже, че има една фалшива монета – от едната страна това са русофобията, подмяната на историята, просто изчегъртването на истината от стената на историята, което може да предизвиква само гняв. От другата страна са сервилността и раболепието и това предизвиква само присмех и съжаление. „Казвам, че това са двете страни на една и съща монета и тази монета е фалшива – заяви Велислава Дърева. – Истинската монета, но това всъщност не е монета, това е двустранната, взаимната в почит и признателност, които ние си дължим едни на други. И затова напомням думите на акад. Дмитрий Лихачов, изключително тачен и обичан в България, и на руския патриарх Кирил, които казаха едно и също, макар и в различни времена: „България ни даде азбуката и православието, богослужебните книги и богословската литература. Русия освободи България от турско робство.“ За това казвам,че нашите отношения трябва да бъдат взаимни. В никакъв случай раболепие и в никакъв случай отрицание. Това не са равноправни отношения.“

Велислава Дърева не пропусна да напомни на руските приятели, че „Кирилицата не е прехвърчала до Русия от някакви македонски земи. Тя отива там от първото българско царство. Много моля уважавани руски ръководители да не стават за смях с такива твърдения. Журналистите не сме дипломати и си говорим това, което си мислим.“

И тъй като мнозина пожелаха Велислава Дърева да прочете своето слово, което тя прочете на 3 март пред Паметника на българския опълченец, тя го стори, като го илюстрира с една цветна карта. „Тя се нарича „Отмъстителят“ и е отпечатана в началото на 1877 г. в Лондон – каза Дърева. - България е изобразена във вид на два черепа и едно детенце, посечено с ятаган с надпис „Турските зверства“. Турция е нарисувана като болник – проснал се е той от двете страни на Босфора, пие сироп за кашлица и с ужас гледа на Изток. А откъм Изток лети един митичен герой с образа на руския император и забива своя меч в сърцето на падишаха, и на меча пише: „Освободителят на поробените“…“ Ще припомня само,че откъса за картата е включен в словото на журналистката, което сайтът на СБЖ подробно цитира в репортажа за 3 март.

През първия ден на конференцията говориха проф. Искра Баева, която направи обзор на българо-руските отношения 142 години след Освобождението, и проф. д-р Евгения Калинова, чиято тема засегна България в съветската политика по време на Втората световна война.

А директорът на Районния исторически музей в Шумен д-р Даниел Руменов разказа за една много интересна личност, която е отдала живота си на киното. Това е шуменският кинодеец Ростислав Бакалов, изминал пътя от обикновен кинолюбител и художник плакатист до директор на киносалон и летописец на Седмото изкуство в Шуменския край. Заснел е първия любителски игрален филм и е създател на киноклуба в града под Илчов баир, както и на уникалното ръкописно списание „Киновести“. Автор на документалната книга „Някога на кино в Шумен“. Бакалов е създал най-голямата колекция от филмови плакати в България, намираща се днес във фонда на местния исторически музей. Влюбеният в киното шуменец е наричан още пленникът на Седмото изкуство. В момента неговата изложба „Киноплакати на руски филми“ е подредена в една от залите на РКИЦ.   

Интерес предизвика докладът на правнука на Марин Дринов - д-р Владимир Сафронов-Дринов, който е лекар във Воронеж. Поради ограничените пътувания заради коронавируса той няма възможност да участва наживо в конференцията, но неговия доклад „Предисловие на установяването на дипломатическите отношения между България и Русия. Ролята на проф. Марин Дринов за създаването на българската държава“ прочете Снежана Тодорова.

Авторът се спира на подробни факти от житейската история и от дейността на Марин Дринов за установяването на българската държавност, както и на книгата „Марин Дринов – семейна летопис към 180-годишнината от рождението му“, чиято премиера беше през октомври 2018 г. в СБЖ.

„Главната цел на моето изследване – казва д-р Владимир Сафронов-Дринов, - беше да свържа живота и делото на Дринов с неговата историческа епоха и да подчертая големия му принос в изграждането на българската държава…Високо ценя това, че в числото на достойните синове на България името на Марин Дринов не е предадено на забвението и паметта за неговите заслуги пред България в изграждането на българската държава и за обединяването на славянските народи на България, Русия и Украйна живеят в сърцата на милиони хора.“

След прочитането на доклада на д-р Сафронов Снежана Тодорова се спря на още един достоен българин -  Найден Геров. Тя припомни думите на възрожденеца: „Може би някой ще каже за мене, че аз съм бил проводник на руското влияние у нас. Това не отричам. Правих го съзнателно. И то беше полезно. Колко близък нам е руският народ, колко близки нам са руският език,  руската литература, руската култура! По-близки от всеки друг език, от всяка друга литература, от всяка друга култура… Завършилият руско учебно заведение остава български патриот, докато завършилият гръцко училище става елиноман, завършилият някакво западно учебно заведение се отдалечава от нашия народ.“

В края на първия ден на форума главният редактор и издател на сп. „Парламенти“ Ана Георгиева сподели спомен за един скъп и свят момент от своето пребиваване в Москва. Заедно с хора от посолството тя е присъствала на откриването на възстановената мемориална плоча на големия учен Юрий Венелин в Свято-Данииловския манастир.

 

Снимки Мари Къналян                        

Сподели в
 

Във време на пандемия и летни жеги се оказа, че може и да се случи нещо интересно. И това нещо е свързано с нашата известна колежка Ани Заркова, която предизвикателно насред извънредната ситуация ни зарадва с нова книга с интригуващото заглавие „Главните прокурори“, в която иде реч за жреците на Темида от Татарчев до Гешев.

03.07.2020/16:47

Изложба на Ромео Стилянов откри летният гастрол на изкуствата в Междунородния дом на журналистите, в чийто парк на 10 юли ще бъде и първата прожекция в започващото да функционира тук безплатно лятно кино.

02.07.2020/18:44

Поклон пред напусналия ни писател, страстен летописец, издател, журналист, литературен критик и културен деец, член на СБЖ и СБП, носител на „Златно перо” на СБЖ

02.07.2020/16:24

Известният журналист и дипломат издаде книга, събрала удивителни истории от пътуванията му като вестникарски кореспондент или пратеник на Червения кръст из най-различни точки на планетата - при това разказани в неговия магнетичен стил и видяни с погледа му отвъд видимото.

30.06.2020/14:09

Двайсет и четвъртият ден на юни е белязан още преди 75 лета с победен знак. И сега благодарение на драконовите мерки заради К-19 (звучи като име на подводница) парадът на победата, който винаги е на 9 май в Москва, се състоя на 24 юни. На тази дата през 1945 г. сърцето на Русия – Червения площад, стана място, на което хората приветстваха победителите, преминаващи в парадния строй на победата. Ние също трябва да сме горди, защото единственият чужденец участник в онзи парад е бил храбрият български пълководец ген. Владимир Стойчев. И никога не бива да забравяме този факт.

25.06.2020/15:57

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

През 2020 г. с разнообразни инициативи в градове като Добрич, Силистра, Тутракан, Балчик и др. ще бъде отбелязана 80-ата година от възвръщането на Южна Добруджа към майката родина България през 1940 г. след Крайовския мирен договор от 7 септември с.г.

25.06.2020 /19:01 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

15 международни журналистически организации призовават държавите членки на ЕС да предвидят в многогодишната финансова рамка на Съюза средства за защита на свободата на печата, за възстановяване и развитие на медийния сектор, за подпомагане на независимата журналистика и на дейността на журналистическите организации.

10.06.2020 /07:55

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 31 гости

Бързи връзки