Начало
 
 

Непукизмът на елита

18.02.2020 /06:30 | Автор : Георги Калагларски | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Георги Калагларски

Постоянните подигравки, цинизми, заплахи на властта към журналистите са срам за България. И той е причинен от хора, които имат дори правни задължения да допринасят за позитивния имидж на държавата, за утвърждаване на европейските демократични ценности и традиции. Можем ли да приемем такива хора за елит?

Срам! Какъв ужасен срам! Отново подигравки и цинизми! И заплахи! Отново насочени срещу български журналисти! И отново отправени от представители на елита на държавата и политически структури.

Професионалната общност „Репортери без граници“ настоява председателят на Европейския парламент да осъди „личните и обидни атаки срещу журналисти“ в България. „Европейският съюз не може да позволява журналистите да бъдат заплашвани по такъв институционализиран и системен начин в държава членка,“ заявява Полин Аде-Мевел, ръководител на офиса на организацията за ЕС и Балканите. Това не са изолирани случаи. И продължават! Добре помним доклада на организацията за 2018 година за ситуацията с разследващата журналистика в България. Но изглежда нищо не се е променило.

Премиерът оприличи журналистите, които му задават въпроси, на „мисирки“. Обида, но за да бъде по-убедителна, беше придружена със звуци (е, все пак, поне доста деца научиха нещо за мисирките, имитацията беше сполучлива). Главният прокурор  отвърна с подмятания вместо с отговори на конкретни въпроси. Евродепутатът Александър Йорданов (роден и израснал в журналистическо семейство) нарече журналисти „дребни провокатори“ заради зададени конкретни въпроси. Заместник-председател на Народното събрание без конкретни доказателства хвърли сянката на корупцията върху популярни журналисти от национална телевизия. Примери, примери! Толкова много примери! И всички от днес, от вчера! Какво ли ще бъде утре!

          Срамът е за България! Ужасният срам! Причинен от хора, които имат дори правни задължения да допринасят за позитивния имидж на държавата, за утвърждаване на европейските демократични ценности и традиции! Можем ли да приемем такива хора за елит?  Или само за личности, които се възползват от привилегиите на елита?

Всяко общество се нуждае от своя елит, както и елитът се нуждае от своето общество. Как се създават елити, как се развиват, какви интереси защитават, как умират и отново се възпроизвеждат? За нуждата от елит в обществото говори още Конфуций като за каста, определена да води другите. По-късно Платон и Аристотел определят нуждата по-образованите и по-богатите да налагат своята воля и да определят развитието на обществото. Немските философи Ницше и Шопенхауер приемат властовите позиции на елита като съществена необходимост в развитието на държавата. Идеолозите на Великата френска революция детронират едни представи за елита и налагат други, по-модерни, изпълнени с нови качествени характеристики, които също претърпяват метаморфозите на познати вече модели.

Оксфортският речник предлага следната дефиниция за „елит“: „1. Избраното или най-доброто от множеството или от група (клас) лица. 2. Лица от най-висока класа. 3. Група от лица, притежаващи основния дял от властта или от влиянието в по-голяма общност“.

Не по-различно е тълкуването  според интернет речника на Пристънския университет, който тълкува „елита“ като „привилегировано малцинство, малка група от хора в рамките на по-голяма общност, които имат повече власт, по-високо социално положение, богатство или талант, отколкото останалите членове  на общността“.

Според етимологичния речник Дъглас-Харпър думата „елит“ се появява за първи път в речник през 1823 г. и означава „подбор, избор“ – от френски (elite), от глагола eslire  (избирам), от латинския глагол eligere (избирам).

В съвременното българско общество релефно се открояват три категории на тази привелигирована прослойка: първа – елит в резултат от възпроизвеждане (политически, финансов, административен); втора – появил се в резултат от конкретна благоприятна ситуация (например демократичните промени след 1990 г, който най-често се изявява като псевдоелит); трета – чрез безспорни доказателства за професионализъм и морал (най-малката група). Според изследователите на елитинското направление Гаетано Моска и Вилфредо Парето, Роберт Михеле и Чарлз Райт Милс основният стремеж на елита е да печели и дълго да владее властта, а не да защитава интересите на дадена общност или на обществото като глобална социална система.

 Всяко общество се управлява от обособено малцинство, което доминира над мнозинството. Господстващото малцинство е „избрано от бога“, то е качествено и представлява форма на олигархия. То винаги се стреми към безконтролна власт и винаги използва тази власт в свой егоистичен интерес.

 Елитът никога не отстъпва доброволно своята позиция. В стремежа си да съхрани и да предаде по наследство привилегированото си положение елитът започва да се деформира, да изменя позитивния си профил и системно губи положителните си качества, благодарение на които е превъзхождал неелита. Така елитът започва да се „самоизяжда“ и в такава ситуация често неговите метаморфози водят до изродяване и самоунищожаване.

Кои са възможните и най-честите деформации в поведението на елита? Техните проявления са разнообразни  и съществуват обективно, независимо от волята на елита. Дори в условията на развита демократична система привилегированите групи са представени значително по-убедително от останалите социални общности. Те рядко допускат обновяване на своите среди с външни субекти. Когато все пак това се случи, в резултат на избори, чрез талант или забогатяване, „новите играчи“ бързо биват моделирани и приобщени към каноните на елитарното поведение.

Какви да бъдат рефлексиите на журналистическата общност? На сайта на СБЖ председателят на съюза, отговорният редактор на сайта, а също и други  колеги, изразиха категорични позиции. Достойно защитиха  принципи, убедително прокламираха, че примирение срещу омразата към професията няма да има!

Но къде е журналистическата солидарност? Колко редакции, или дори отделни журналисти системно се противопоставят на пълзящата лавина, която иска да плаши, да всява страх у журналистите, при възможност дори да смаже все още крехката възможност за свобода на словото?

Възможни ли са у нас ситуации, каквито се случват из Европа? Репортерите от издания, подбрано поканени на правителствен брифинг на „Даунинг“ 10 в Лондон, напуснаха срещата, когато разбраха, че техни колеги от други медии няма да бъдат допуснати на нея. Гръцките колеги вече няколко пъти обявават информационно затъмнение и денонощия наред никой журналист не посяга към микрофона, камерата или компютъра. Няма да забравя срещата на представители на балкански журналистически организации през май 2014 година във Варна: как гръцките и хърватските журналисти категорично подкрепиха идеята на СБЖ в морския град да се създаде Балкански медиен център, въпреки че, по техните думи, в някои ситуации ще бъдем конкуренти.

Солидарност, солидарност и противопоставяне на опитите за разединяване на професионалната гилдия. Общински съвети отново приеха щедри към медии бюджети. Но към кои медии? Тези, които покорно мълчат вместо да крещят срещу демагогията и зле прикритите гешефти на управляващите!

 А за другите? И за тях има възможност – техни представители да застанат пред входовете на  храмовете или на площадите с табелка на гърдите: „Ние сме медийни сиромаси! Моля, помогнете!“.

Но не станаха ли много тези табелки ?

Сподели в
 

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020/15:44

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020/18:36

Към какви цивилизационни размисли може да тласне телевизионния зрител езикът на тялото и начинът на общуване на водещите от екрана.

12.06.2020/10:15

Бившият генерален консул на Руската федерация във Варна и почетен гражданин на морската ни столица Анатолий Шчелкунов е известен не само като дипломат, но и като писател, чиито книги се ползват с голям интерес. Той е член на Съюза на писателите на Русия и на неправителствената организация Съюз на приятелите на България. Специално за сайта на СБЖ Анатолий Викторович сподели свои размисли относно българо-руските отношения в контекста на едно от последните събития, свързани с делото на равноапостолните братя Кирил и Методий - посветената на това дело изложба в РКИЦ, разбунила патриотичните духове у нас и зад пределите на страната ни.

07.06.2020/19:44

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020/14:18

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

През 2020 г. с разнообразни инициативи в градове като Добрич, Силистра, Тутракан, Балчик и др. ще бъде отбелязана 80-ата година от възвръщането на Южна Добруджа към майката родина България през 1940 г. след Крайовския мирен договор от 7 септември с.г.

25.06.2020 /19:01 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

15 международни журналистически организации призовават държавите членки на ЕС да предвидят в многогодишната финансова рамка на Съюза средства за защита на свободата на печата, за възстановяване и развитие на медийния сектор, за подпомагане на независимата журналистика и на дейността на журналистическите организации.

10.06.2020 /07:55

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 17 гости

Бързи връзки