Начало
 
 

Непукизмът на елита

18.02.2020 /06:30 | Автор : Георги Калагларски | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Георги Калагларски

Постоянните подигравки, цинизми, заплахи на властта към журналистите са срам за България. И той е причинен от хора, които имат дори правни задължения да допринасят за позитивния имидж на държавата, за утвърждаване на европейските демократични ценности и традиции. Можем ли да приемем такива хора за елит?

Срам! Какъв ужасен срам! Отново подигравки и цинизми! И заплахи! Отново насочени срещу български журналисти! И отново отправени от представители на елита на държавата и политически структури.

Професионалната общност „Репортери без граници“ настоява председателят на Европейския парламент да осъди „личните и обидни атаки срещу журналисти“ в България. „Европейският съюз не може да позволява журналистите да бъдат заплашвани по такъв институционализиран и системен начин в държава членка,“ заявява Полин Аде-Мевел, ръководител на офиса на организацията за ЕС и Балканите. Това не са изолирани случаи. И продължават! Добре помним доклада на организацията за 2018 година за ситуацията с разследващата журналистика в България. Но изглежда нищо не се е променило.

Премиерът оприличи журналистите, които му задават въпроси, на „мисирки“. Обида, но за да бъде по-убедителна, беше придружена със звуци (е, все пак, поне доста деца научиха нещо за мисирките, имитацията беше сполучлива). Главният прокурор  отвърна с подмятания вместо с отговори на конкретни въпроси. Евродепутатът Александър Йорданов (роден и израснал в журналистическо семейство) нарече журналисти „дребни провокатори“ заради зададени конкретни въпроси. Заместник-председател на Народното събрание без конкретни доказателства хвърли сянката на корупцията върху популярни журналисти от национална телевизия. Примери, примери! Толкова много примери! И всички от днес, от вчера! Какво ли ще бъде утре!

          Срамът е за България! Ужасният срам! Причинен от хора, които имат дори правни задължения да допринасят за позитивния имидж на държавата, за утвърждаване на европейските демократични ценности и традиции! Можем ли да приемем такива хора за елит?  Или само за личности, които се възползват от привилегиите на елита?

Всяко общество се нуждае от своя елит, както и елитът се нуждае от своето общество. Как се създават елити, как се развиват, какви интереси защитават, как умират и отново се възпроизвеждат? За нуждата от елит в обществото говори още Конфуций като за каста, определена да води другите. По-късно Платон и Аристотел определят нуждата по-образованите и по-богатите да налагат своята воля и да определят развитието на обществото. Немските философи Ницше и Шопенхауер приемат властовите позиции на елита като съществена необходимост в развитието на държавата. Идеолозите на Великата френска революция детронират едни представи за елита и налагат други, по-модерни, изпълнени с нови качествени характеристики, които също претърпяват метаморфозите на познати вече модели.

Оксфортският речник предлага следната дефиниция за „елит“: „1. Избраното или най-доброто от множеството или от група (клас) лица. 2. Лица от най-висока класа. 3. Група от лица, притежаващи основния дял от властта или от влиянието в по-голяма общност“.

Не по-различно е тълкуването  според интернет речника на Пристънския университет, който тълкува „елита“ като „привилегировано малцинство, малка група от хора в рамките на по-голяма общност, които имат повече власт, по-високо социално положение, богатство или талант, отколкото останалите членове  на общността“.

Според етимологичния речник Дъглас-Харпър думата „елит“ се появява за първи път в речник през 1823 г. и означава „подбор, избор“ – от френски (elite), от глагола eslire  (избирам), от латинския глагол eligere (избирам).

В съвременното българско общество релефно се открояват три категории на тази привелигирована прослойка: първа – елит в резултат от възпроизвеждане (политически, финансов, административен); втора – появил се в резултат от конкретна благоприятна ситуация (например демократичните промени след 1990 г, който най-често се изявява като псевдоелит); трета – чрез безспорни доказателства за професионализъм и морал (най-малката група). Според изследователите на елитинското направление Гаетано Моска и Вилфредо Парето, Роберт Михеле и Чарлз Райт Милс основният стремеж на елита е да печели и дълго да владее властта, а не да защитава интересите на дадена общност или на обществото като глобална социална система.

 Всяко общество се управлява от обособено малцинство, което доминира над мнозинството. Господстващото малцинство е „избрано от бога“, то е качествено и представлява форма на олигархия. То винаги се стреми към безконтролна власт и винаги използва тази власт в свой егоистичен интерес.

 Елитът никога не отстъпва доброволно своята позиция. В стремежа си да съхрани и да предаде по наследство привилегированото си положение елитът започва да се деформира, да изменя позитивния си профил и системно губи положителните си качества, благодарение на които е превъзхождал неелита. Така елитът започва да се „самоизяжда“ и в такава ситуация често неговите метаморфози водят до изродяване и самоунищожаване.

Кои са възможните и най-честите деформации в поведението на елита? Техните проявления са разнообразни  и съществуват обективно, независимо от волята на елита. Дори в условията на развита демократична система привилегированите групи са представени значително по-убедително от останалите социални общности. Те рядко допускат обновяване на своите среди с външни субекти. Когато все пак това се случи, в резултат на избори, чрез талант или забогатяване, „новите играчи“ бързо биват моделирани и приобщени към каноните на елитарното поведение.

Какви да бъдат рефлексиите на журналистическата общност? На сайта на СБЖ председателят на съюза, отговорният редактор на сайта, а също и други  колеги, изразиха категорични позиции. Достойно защитиха  принципи, убедително прокламираха, че примирение срещу омразата към професията няма да има!

Но къде е журналистическата солидарност? Колко редакции, или дори отделни журналисти системно се противопоставят на пълзящата лавина, която иска да плаши, да всява страх у журналистите, при възможност дори да смаже все още крехката възможност за свобода на словото?

Възможни ли са у нас ситуации, каквито се случват из Европа? Репортерите от издания, подбрано поканени на правителствен брифинг на „Даунинг“ 10 в Лондон, напуснаха срещата, когато разбраха, че техни колеги от други медии няма да бъдат допуснати на нея. Гръцките колеги вече няколко пъти обявават информационно затъмнение и денонощия наред никой журналист не посяга към микрофона, камерата или компютъра. Няма да забравя срещата на представители на балкански журналистически организации през май 2014 година във Варна: как гръцките и хърватските журналисти категорично подкрепиха идеята на СБЖ в морския град да се създаде Балкански медиен център, въпреки че, по техните думи, в някои ситуации ще бъдем конкуренти.

Солидарност, солидарност и противопоставяне на опитите за разединяване на професионалната гилдия. Общински съвети отново приеха щедри към медии бюджети. Но към кои медии? Тези, които покорно мълчат вместо да крещят срещу демагогията и зле прикритите гешефти на управляващите!

 А за другите? И за тях има възможност – техни представители да застанат пред входовете на  храмовете или на площадите с табелка на гърдите: „Ние сме медийни сиромаси! Моля, помогнете!“.

Но не станаха ли много тези табелки ?

Сподели в
 

В тези дни на непреживени досега изпитания, когато виждаме какво става в живота „по света и у нас” през прозореца или от екрана на телевизора, чуваме гласове на близки и приятели по телефона, абе една нежелана, но явно нужна изолация – човек, за да избегне неминуемото изостряне на атмосферата и отношенията вкъщи – какво му остава: да коментира последната информация от кризисния щаб или разните конспиративни версии откъде и как ни се стовари на главите този коронен вирус. Дори такива прочетени през годините мнения, че земята се опитва с всякакви средства да се освободи/спаси от нас и т.н.

22.03.2020/18:04

От началото на вечерните балконни аплодисменти – благодарност към лекари, медицински сестри, санитари, органи на реда, фармацевти, които се грижат разпространението на коронавируса да се ограничава, аз лично ръкопляскам силно за журналистите.

18.03.2020/14:53

В сайта на СБЖ получихме коментар на Мая Вапцарова в отговор на публикация на Марин Георгиев във в. „24 часа”, засягаща паметта на нейния чичо - големия български поет и антифашист Никола Вапцаров, разстрелян на 23 юли 1942 г. Публикуваме коментара й.

29.02.2020/16:45

Постоянните подигравки, цинизми, заплахи на властта към журналистите са срам за България. И той е причинен от хора, които имат дори правни задължения да допринасят за позитивния имидж на държавата, за утвърждаване на европейските демократични ценности и традиции. Можем ли да приемем такива хора за елит?

18.02.2020/06:30

Голям кипеж из фейсбуците на гилдията бълбука тия дни, защото мисир-председателят бил определил отразяващите делата му журналистки по свой образ и подобие - „мисирки”. Ако ги беше нарекъл „умиращи лебеди”, пак ли щеше да бумти същият плам? Уви, около власта танцува обслужваща журналистика, угажда й, позволява й да издевателства над всички граждани без дума напряко да каже - и това убива и професията ни, и обществото ни. А атаката по СБЖ точно в този момент не оставя впечатление за нищо друго, освен за поредна поръчка.

07.02.2020/16:09

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Председателят на Съюза на журналистите в Подмосковието и секретар в СЖР Наталия Чернишова участва в Международната журналистическа конференция, посветена на 141-годишнина от установяването на българо-руските дипломатически отношения, организатор на която беше СБЖ.

25.03.2020 /18:19 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

До 17 април в Президентския център “Борис Елцин“ в Екатеринбург е подредена изложбата на личния фотограф на президента Борис Елцин и един от най-известните майстори на обектива в Русия и света Дмитрий Донски - „Зад кадър“ представя свои снимки, придружени от историите на тяхното създаване.

22.03.2020 /17:53 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Миналата седмица вицепрезидентът на МФЖ и секретар на СЖР Тимур Шафир беше гост на СБЖ по повод Международната журналистическа конференция във връзка със 141-годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Русия.

11.03.2020 /18:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Какви истории стоят зад прочутия кадър, заснет на 5 март 1960 г.? Каква драма я предшества и още какви следват? Защо тиражиралият я италиански издател Джанджакомо Фелтринели и изнеслият илюстрирания с нея „Боливийски дневник” Антонио Аргедас загиват еднакво? Крачил ли е Бърни Сандърс до Че и Фидел в Хавана?

09.03.2020 /14:45 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Парадакосите и нелепиците край нямат... И по света, и в България. Защо ли? Ами ето ви пример. Преди няколко години моя колежка, която работеше тогава във в. „Новинар” и поддържаше и рубрика за годишнини на известни личности, подирила снимка на легендарния в гилдията ни проф. Георги Боршуков.

28.03.2020 /13:28 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Главният уредник в Регионалния исторически музей Милен Вълчев публикува интересно проучване за присъствието на руската емиграция в Харманлийска околия между двете световни войни.

16.03.2020 /12:59 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

В свое специално послание президентът на Международната федерация на журналистите (МФЖ) Юнес Мджахед призовава организациите членки, сред които е и СБЖ, да продължават да бранят правата на журналистите дори и в тежките условия на глобалната здравна криза около коронависура/ Covid-19. Предлагаме текста на обръщението, получено в СБЖ.

23.03.2020 /13:12

Държавният глава е обезпокоен, че предвидените санкции за невярна информация могат да бъдат употребени срещу всяко неудобно свебодомислие и ще останат в сила и след края на сегашната криза с коронавируса. Румен Радев призовава също така за спешни социални мерки за защита на най-пострадалите от настоящата ситуация

22.03.2020 /13:52

Под предлог за борба с дезинформацията около сегашната пандемия, се предлага оспорван от гилдията и обществото орган като СЕМ да цензурира онлайн медии, което е в разрез с конституцията. Недопустимо е това да се прави по принцип, а особено пък в условията на извънредно положение и преди сериозно професионално обсъждане на преструктурирането на СЕМ, смята председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова

20.03.2020 /20:47

 Мнения

В тези дни на непреживени досега изпитания, когато виждаме какво става в живота „по света и у нас” през прозореца или от екрана на телевизора, чуваме гласове на близки и приятели по телефона, абе една нежелана, но явно нужна изолация – човек, за да избегне неминуемото изостряне на атмосферата и отношенията вкъщи – какво му остава: да коментира последната информация от кризисния щаб или разните конспиративни версии откъде и как ни се стовари на главите този коронен вирус. Дори такива прочетени през годините мнения, че земята се опитва с всякакви средства да се освободи/спаси от нас и т.н.

22.03.2020 /18:04 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

От началото на вечерните балконни аплодисменти – благодарност към лекари, медицински сестри, санитари, органи на реда, фармацевти, които се грижат разпространението на коронавируса да се ограничава, аз лично ръкопляскам силно за журналистите.

18.03.2020 /14:53 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 9 гости

Бързи връзки