Начало
 
 

Мария Чернева: Свободна журналистика се прави в свободна среда, а не в страх

11.02.2020 /20:51 | Автор : Лилия Динова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Мария Чернева има чного награди за журналистика

Освен да тичаш след новините, се иска и друго - трябва да отсяваш, анализираш и обобщаваш информацията, казва известната журналистка от БНТ

Мария Чернева е сред знаковите журналисти в БНТ. Работи в обществената медия от 1993 г. И колеги, и зрители са запомнили чудесните й репортажи и филми, заради които е носител на две награди „Валя Крушкина, журналистика за хората”. Мария смята за най-голямо зло в професията автоцензурата.

Родена е на 9 януари в София. Завършва биохимия и микробиология в СУ „Св. Кл Охридски“. Но не може да избяга от поговорката за крушата, която не пада по-далеч от дървото - като дъщеря на известните ни журналисти Пенка Чернева и Григор Чернев, в крайна сметка и тя свързва съдбата си със света на медиите. Насочва се към телевизията, където е вече 27 години. Има син Явор, студент по икономика.

- Мария, какво ново ще ни разкажете за себе си, освен онова, което вече всички знаем - че пак сте в БНТ след кратък период „на свобода”...

- Да, преди да се върна в БНТ през септември 2019-та, имах период на свободна практика, free lance. Пътувах до Антарктида, направих филма „Полярни изследователи“.

Обиколих и България, работих по различни проекти по „моята” социална тема, снимах, включително и с използване на дрон, монтирах.

По линия на фонда „Валя Крушкина” обикалях също и училища, срещах се с ученици. Беше интересен опит - да дам шанс на младите да разграничават фалшивите от истинските новини, да изградят своя хигиена на четене. Исках и дано съм успяла да им докажа, че фалшивите новини могат да им променят съществуването, избора на професия и на верния път в живота. По този проект обучаваме и самите учители, за да повишат културата на децата за фалшивите новини.

А след завръщането ми в БНТ започнах усилено да работя за възстановяването и утвърждаването на актуалната публицистика в националната телевизия.

- Бихте ли „върнали лентата” отново към случая с напускането ви от БНТ? Какво стана тогава?

- Напуснах БНТ през юли 2018 година. Тогавашното ръководство - г-н Константин Каменаров и г-жа Уляна Пръмова - ме отстраниха от ресора ми заради донос. Свободна журналистика се прави в свободна среда, а не в страх. Затова реших, че в тази телевизия няма място за мен и напуснах.

- Уволниха ли ви или напуснахте по свое желание?

- Изборът беше мой, но бях принудена да напусна. Нямаше условия да работя свободно. Пък и как да продължа да работя, когато доверието го нямаше?! Те повярваха на един донос, а не на журналист от тяхната телевизия. Доверието е много важно в нашата професия!

- Явно се иска кураж за такава постъпка...

- Иска се да си свободен и да държиш на свободата си. Явно бях засегнала нечии интереси с работата си…

- Имате предвид Фонда за лечение на деца?

- Да, оттам дойде доносът и това доказа, че с работата си съм била на прав път. Настъпила съм интересите на някои фирми и кръгове по болниците. Заинтересовани лица изпратиха този донос, който, уви, намери лесна почва в тогавашното ръководство на БНТ. Дотогава никой в цялата ми журналистическа практика не беше дръзвал да ме отстранява от ресора ми, а и сега не ми бе дадена възможност да се защитя.

Затова по-честно и по-достойно беше да изляза навън. Да напусна телевизията, за която работех години наред. Но не искам никой да ме съжалява! Не съм злопаметна, не ми се връща назад, не съм реваншистки настроена и не правя трагедия от случилото се. Това са уроците на живота, може би… Пък и аз получавах подкрепата на приятели и колеги. Това ме поддържаше.

- А кое ви накара да се върнете в БНТ?

- Професията! Телевизионерството е огромен набор от умения, които в никакъв случай не са за хвърляне в кошчето. През времето, когато бях навън, писах коментари и анализи за „Свободна Европа“. Но телевизията си е телевизия. Това е един голям и чудесен университет, който не се заменя с нищо друго.

- Някой покани ли ви?

- Да, покани ме Мариела Драголова, новият директор на новините, пък и аз поисках да видя има ли път назад…

- Споменахте, че със завръщането ви в БНТ искате да възстановите престижа на актуалната публицистика. Вие сте продуцент и е ваша идеята за новата рубрика на БНТ „След новините“.  Какво бихте казали за това предаване?

- То стартира на 11 януари като уикенд-продължение на новините. Има новинарски формат, излъчва се всяка събота и неделя след централната емисия, за да даде повече информация за важни, злободневни и актуални събития у нас и по света, да анализира и да обобщи казаното в новините за краткото време на репортажите. Предаването е десетминутно.

- Напоследък кипят много страсти и спорове около ролята СЕМ. Вашето мнение?

- СЕМ трябва да има по-категорични позиции и да защитава истината, обективността и интересите на гилдията ни. Има случаи - и то не рядко, когато се чудиш къде е СЕМ и защо не реагира на дадена ситуация...

- По свобода на словото България е на 111-то място в света. Това притеснява ли ви?

- Най-страшното от всичко е автоцензурата на журналистите. Особено в частните медии. Има теми, по които колегите там не са свободни да казват и пишат каквото искат. Дори и стремежът към висок рейтинг, желанието им да се продават по-добре, също ги прави несвободни. А да не говорим за определен натиск отвън понякога.

Но липсата на пари е водеща, когато става дума за свобода на словото. Затова, ако бюджетът на една обществена телевизия е недостатъчен, тя кляка и за съжаление, губи от достойнствата и предимствата си.

Медиите са пълни с репортери, новинари, но не и с истински журналисти, които се броят на пръсти. Слава Богу, че все пак ги има. Но като цяло професионалните критерии са занижени. Освен да тичаш след новините, се иска и друго - трябва да отсяваш, анализираш и обобщаваш информацията. При репортерите липсват ресорите и специализацията.

- Каква е Мария Чернева извън екрана?

- Същата! С моята чувствителност мога да бъда весела, гневна и любознателна.

- Какво обичате да правите в свободното си време?

- Да чета, да изследвам и да пътувам. И да се грижа за къщата си.

Сподели в
 

Какво по-хубаво може да има от това в предверието на един от най-възрожденските и духовни български празници да си припомним за наши съвременници, които също оставят светла диря в българската култура идуховност. Които са посветили целия си живот на великите имена от нашата история и литература. Които са дали немалко и за българската журналистика. Такива са Петко Тотев и Петрана Колева, за които си припомнихме в клуб „Журналист“ на СБЖ по време на вечерта, посветена на тяхното дело и излязлата книга за тях „Цветословия. Думи за Петко Тотев и Петрана Колева“.

29.10.2020/15:52

Той написва най-популярната си книга - „Приключенията на Лукчо”, когато е едва на 31 години и работи в детското приложение „Пионер” на вестника на ИКП „Унита”. Успехът ѝ е феноменален най-вече в тогавашния СССР и в соцстраните, включително и в България. Така тръгва и световната му слава. Навръх 100-годишнината от рождението на Родари на 23 октомври дори „Гугъл” излезе със специален дизайн на „главата” си в негова чест.

23.10.2020/19:08

Книгата „Главните прокурори. От Татарчев до Гешев” е майсторски журналистически разказ на един дългогодишен съдебен репортер за институцията Главен прокурор в България, написан въз основа на многобройни факти и събития, с много емоции и изповедност, пише в рецензията си проф. Маргарита Пешева

22.10.2020/15:36

Проф. Лилия Райчева е уважаван журналист и университетски преподавател. Разговорите с нея зареждат не само с информация, но и обогатяват, защото е ерудиран и интересен събеседник. Тя е преподавател във ФЖМК в СУ „Св. Климент Охридски” и в много наши и чужди авторитетни университети.

21.10.2020/18:57

Като изгоним клишетата от типа уникална, голяма, фантастична, което си заслужава, бих казала, че откритата на 15 октомври в Национална галерия Квадрат 500 фотоизложба на корифея във фоторепортерството у нас Тодор Славчев „Софийски летописи“, е миг от историята на страната ни, сътворен от него с помощта на вълшебството на фотокамерата. А според внучката му Яна Узунова изложбата е „истински празник за 120-годишнината от рождението на един голям фоторепортер! Истински пробив е, че фотографията влиза в Националната галерия, за всички майстори на камерата!“

16.10.2020/17:39

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Какво по-хубаво може да има от това в предверието на един от най-възрожденските и духовни български празници да си припомним за наши съвременници, които също оставят светла диря в българската култура идуховност. Които са посветили целия си живот на великите имена от нашата история и литература. Които са дали немалко и за българската журналистика. Такива са Петко Тотев и Петрана Колева, за които си припомнихме в клуб „Журналист“ на СБЖ по време на вечерта, посветена на тяхното дело и излязлата книга за тях „Цветословия. Думи за Петко Тотев и Петрана Колева“.

29.10.2020 /15:52 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Той написва най-популярната си книга - „Приключенията на Лукчо”, когато е едва на 31 години и работи в детското приложение „Пионер” на вестника на ИКП „Унита”. Успехът ѝ е феноменален най-вече в тогавашния СССР и в соцстраните, включително и в България. Така тръгва и световната му слава. Навръх 100-годишнината от рождението на Родари на 23 октомври дори „Гугъл” излезе със специален дизайн на „главата” си в негова чест.

23.10.2020 /19:08 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Книгата „Главните прокурори. От Татарчев до Гешев” е майсторски журналистически разказ на един дългогодишен съдебен репортер за институцията Главен прокурор в България, написан въз основа на многобройни факти и събития, с много емоции и изповедност, пише в рецензията си проф. Маргарита Пешева

22.10.2020 /15:36 | Автор: Проф. Маргарита Пешева | Източник: newmedia21.eu

Проф. Лилия Райчева е уважаван журналист и университетски преподавател. Разговорите с нея зареждат не само с информация, но и обогатяват, защото е ерудиран и интересен събеседник. Тя е преподавател във ФЖМК в СУ „Св. Климент Охридски” и в много наши и чужди авторитетни университети.

21.10.2020 /18:57 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Гостуваща изложба на Народна библиотека „Иван Вазов”, Пловдив, се открива утре в Хасково. Домакин е Регионалната библиотека „Христо Смирненски“, а поводът - Денят на будителите.

29.10.2020 /12:41 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Във Военния клуб на Плевен бе представена нова книга по повод 143 години от боевете за освобождението на село Горни Дъбник, които са били важа част от битката за Плевен по време на Руско-турската освободителна война.

24.10.2020 /12:05 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Ще бъде проведен избор за попълване на съставите на Управителния съвет, Контролния съвет и Етичната комисия на СБЖ при спазване на противоепидемиологичните мерки.

29.10.2020 /13:21

Всички решения и финансови отчети на УС на СБЖ са публикувани и са достъпни за всекиго, а разпространяваните недобронамерени писма са манипулативни, заблуждаващи и целят злепоставяне работата на колективния ръководен орган на СБЖ – Управителния съвет, отбелязва в свое изявление председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова.

27.10.2020 /17:03

Европейската федерация на журналистите и Международната федерация на журналистите се присъединиха към Европейския съюз за радио и телевизия (EBU) и 22 други организации от целия свят в общо обръщение до правителството на САЩ по повод негови планове за промяна в издаването на американски визи от категория I. Тази промяна удря по чуждестранните журналисти, посочва се в изявлението.

27.10.2020 /16:44

 Мнения

За да получим нормално общество и управление, са ни необходими и нормални - критични! - медии, както и законови гаранции за труда на журналистите, за да не бъдат те смазвани от олигарси и правителства. Това бе един от акцентите в дискусията на конференцията „Свобода на медиите в България”, включила онлайн участници от Брюксел и София.

16.10.2020 /19:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 30 гости

Бързи връзки