Начало
 
 

Мария Чернева: Свободна журналистика се прави в свободна среда, а не в страх

11.02.2020 /20:51 | Автор : Лилия Динова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Мария Чернева има чного награди за журналистика

Освен да тичаш след новините, се иска и друго - трябва да отсяваш, анализираш и обобщаваш информацията, казва известната журналистка от БНТ

Мария Чернева е сред знаковите журналисти в БНТ. Работи в обществената медия от 1993 г. И колеги, и зрители са запомнили чудесните й репортажи и филми, заради които е носител на две награди „Валя Крушкина, журналистика за хората”. Мария смята за най-голямо зло в професията автоцензурата.

Родена е на 9 януари в София. Завършва биохимия и микробиология в СУ „Св. Кл Охридски“. Но не може да избяга от поговорката за крушата, която не пада по-далеч от дървото - като дъщеря на известните ни журналисти Пенка Чернева и Григор Чернев, в крайна сметка и тя свързва съдбата си със света на медиите. Насочва се към телевизията, където е вече 27 години. Има син Явор, студент по икономика.

- Мария, какво ново ще ни разкажете за себе си, освен онова, което вече всички знаем - че пак сте в БНТ след кратък период „на свобода”...

- Да, преди да се върна в БНТ през септември 2019-та, имах период на свободна практика, free lance. Пътувах до Антарктида, направих филма „Полярни изследователи“.

Обиколих и България, работих по различни проекти по „моята” социална тема, снимах, включително и с използване на дрон, монтирах.

По линия на фонда „Валя Крушкина” обикалях също и училища, срещах се с ученици. Беше интересен опит - да дам шанс на младите да разграничават фалшивите от истинските новини, да изградят своя хигиена на четене. Исках и дано съм успяла да им докажа, че фалшивите новини могат да им променят съществуването, избора на професия и на верния път в живота. По този проект обучаваме и самите учители, за да повишат културата на децата за фалшивите новини.

А след завръщането ми в БНТ започнах усилено да работя за възстановяването и утвърждаването на актуалната публицистика в националната телевизия.

- Бихте ли „върнали лентата” отново към случая с напускането ви от БНТ? Какво стана тогава?

- Напуснах БНТ през юли 2018 година. Тогавашното ръководство - г-н Константин Каменаров и г-жа Уляна Пръмова - ме отстраниха от ресора ми заради донос. Свободна журналистика се прави в свободна среда, а не в страх. Затова реших, че в тази телевизия няма място за мен и напуснах.

- Уволниха ли ви или напуснахте по свое желание?

- Изборът беше мой, но бях принудена да напусна. Нямаше условия да работя свободно. Пък и как да продължа да работя, когато доверието го нямаше?! Те повярваха на един донос, а не на журналист от тяхната телевизия. Доверието е много важно в нашата професия!

- Явно се иска кураж за такава постъпка...

- Иска се да си свободен и да държиш на свободата си. Явно бях засегнала нечии интереси с работата си…

- Имате предвид Фонда за лечение на деца?

- Да, оттам дойде доносът и това доказа, че с работата си съм била на прав път. Настъпила съм интересите на някои фирми и кръгове по болниците. Заинтересовани лица изпратиха този донос, който, уви, намери лесна почва в тогавашното ръководство на БНТ. Дотогава никой в цялата ми журналистическа практика не беше дръзвал да ме отстранява от ресора ми, а и сега не ми бе дадена възможност да се защитя.

Затова по-честно и по-достойно беше да изляза навън. Да напусна телевизията, за която работех години наред. Но не искам никой да ме съжалява! Не съм злопаметна, не ми се връща назад, не съм реваншистки настроена и не правя трагедия от случилото се. Това са уроците на живота, може би… Пък и аз получавах подкрепата на приятели и колеги. Това ме поддържаше.

- А кое ви накара да се върнете в БНТ?

- Професията! Телевизионерството е огромен набор от умения, които в никакъв случай не са за хвърляне в кошчето. През времето, когато бях навън, писах коментари и анализи за „Свободна Европа“. Но телевизията си е телевизия. Това е един голям и чудесен университет, който не се заменя с нищо друго.

- Някой покани ли ви?

- Да, покани ме Мариела Драголова, новият директор на новините, пък и аз поисках да видя има ли път назад…

- Споменахте, че със завръщането ви в БНТ искате да възстановите престижа на актуалната публицистика. Вие сте продуцент и е ваша идеята за новата рубрика на БНТ „След новините“.  Какво бихте казали за това предаване?

- То стартира на 11 януари като уикенд-продължение на новините. Има новинарски формат, излъчва се всяка събота и неделя след централната емисия, за да даде повече информация за важни, злободневни и актуални събития у нас и по света, да анализира и да обобщи казаното в новините за краткото време на репортажите. Предаването е десетминутно.

- Напоследък кипят много страсти и спорове около ролята СЕМ. Вашето мнение?

- СЕМ трябва да има по-категорични позиции и да защитава истината, обективността и интересите на гилдията ни. Има случаи - и то не рядко, когато се чудиш къде е СЕМ и защо не реагира на дадена ситуация...

- По свобода на словото България е на 111-то място в света. Това притеснява ли ви?

- Най-страшното от всичко е автоцензурата на журналистите. Особено в частните медии. Има теми, по които колегите там не са свободни да казват и пишат каквото искат. Дори и стремежът към висок рейтинг, желанието им да се продават по-добре, също ги прави несвободни. А да не говорим за определен натиск отвън понякога.

Но липсата на пари е водеща, когато става дума за свобода на словото. Затова, ако бюджетът на една обществена телевизия е недостатъчен, тя кляка и за съжаление, губи от достойнствата и предимствата си.

Медиите са пълни с репортери, новинари, но не и с истински журналисти, които се броят на пръсти. Слава Богу, че все пак ги има. Но като цяло професионалните критерии са занижени. Освен да тичаш след новините, се иска и друго - трябва да отсяваш, анализираш и обобщаваш информацията. При репортерите липсват ресорите и специализацията.

- Каква е Мария Чернева извън екрана?

- Същата! С моята чувствителност мога да бъда весела, гневна и любознателна.

- Какво обичате да правите в свободното си време?

- Да чета, да изследвам и да пътувам. И да се грижа за къщата си.

Сподели в
 

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021/19:16

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021/11:16

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021/17:16

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021/12:48

След 15 години усилия репортерката Лидия Качо постигна ареста и изправянето пред съда на бившия губернатор на щата Пуебла Марио Марин, заповядал да я арестуват и изтезават през 2005-та заради нейно разследване на мрежа за детска порнография и проституция.

12.02.2021/19:48

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

По повод националния празник 3 март и 143-ата годишнина от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията.

03.03.2021 /00:30

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова честити на колегията идещото пролетно обновление и отправя пожелания за здраве, енергия и промени към добро.

01.03.2021 /09:04

В деня на възпоменанието за Апостола на свободата Васил Левски нека и хората на словото, призвани да са обществената съвест, сверят отново пътя си със заветите му. И да не забравяме думите и на другия ни герой от същата възвисяваща епоха Христо Ботев: „Свободата е мила, истината е свята”

19.02.2021 /15:30

 Мнения

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 25 гости

Бързи връзки