Начало
 
 

Мария Чернева: Свободна журналистика се прави в свободна среда, а не в страх

11.02.2020 /20:51 | Автор : Лилия Динова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Мария Чернева има чного награди за журналистика

Освен да тичаш след новините, се иска и друго - трябва да отсяваш, анализираш и обобщаваш информацията, казва известната журналистка от БНТ

Мария Чернева е сред знаковите журналисти в БНТ. Работи в обществената медия от 1993 г. И колеги, и зрители са запомнили чудесните й репортажи и филми, заради които е носител на две награди „Валя Крушкина, журналистика за хората”. Мария смята за най-голямо зло в професията автоцензурата.

Родена е на 9 януари в София. Завършва биохимия и микробиология в СУ „Св. Кл Охридски“. Но не може да избяга от поговорката за крушата, която не пада по-далеч от дървото - като дъщеря на известните ни журналисти Пенка Чернева и Григор Чернев, в крайна сметка и тя свързва съдбата си със света на медиите. Насочва се към телевизията, където е вече 27 години. Има син Явор, студент по икономика.

- Мария, какво ново ще ни разкажете за себе си, освен онова, което вече всички знаем - че пак сте в БНТ след кратък период „на свобода”...

- Да, преди да се върна в БНТ през септември 2019-та, имах период на свободна практика, free lance. Пътувах до Антарктида, направих филма „Полярни изследователи“.

Обиколих и България, работих по различни проекти по „моята” социална тема, снимах, включително и с използване на дрон, монтирах.

По линия на фонда „Валя Крушкина” обикалях също и училища, срещах се с ученици. Беше интересен опит - да дам шанс на младите да разграничават фалшивите от истинските новини, да изградят своя хигиена на четене. Исках и дано съм успяла да им докажа, че фалшивите новини могат да им променят съществуването, избора на професия и на верния път в живота. По този проект обучаваме и самите учители, за да повишат културата на децата за фалшивите новини.

А след завръщането ми в БНТ започнах усилено да работя за възстановяването и утвърждаването на актуалната публицистика в националната телевизия.

- Бихте ли „върнали лентата” отново към случая с напускането ви от БНТ? Какво стана тогава?

- Напуснах БНТ през юли 2018 година. Тогавашното ръководство - г-н Константин Каменаров и г-жа Уляна Пръмова - ме отстраниха от ресора ми заради донос. Свободна журналистика се прави в свободна среда, а не в страх. Затова реших, че в тази телевизия няма място за мен и напуснах.

- Уволниха ли ви или напуснахте по свое желание?

- Изборът беше мой, но бях принудена да напусна. Нямаше условия да работя свободно. Пък и как да продължа да работя, когато доверието го нямаше?! Те повярваха на един донос, а не на журналист от тяхната телевизия. Доверието е много важно в нашата професия!

- Явно се иска кураж за такава постъпка...

- Иска се да си свободен и да държиш на свободата си. Явно бях засегнала нечии интереси с работата си…

- Имате предвид Фонда за лечение на деца?

- Да, оттам дойде доносът и това доказа, че с работата си съм била на прав път. Настъпила съм интересите на някои фирми и кръгове по болниците. Заинтересовани лица изпратиха този донос, който, уви, намери лесна почва в тогавашното ръководство на БНТ. Дотогава никой в цялата ми журналистическа практика не беше дръзвал да ме отстранява от ресора ми, а и сега не ми бе дадена възможност да се защитя.

Затова по-честно и по-достойно беше да изляза навън. Да напусна телевизията, за която работех години наред. Но не искам никой да ме съжалява! Не съм злопаметна, не ми се връща назад, не съм реваншистки настроена и не правя трагедия от случилото се. Това са уроците на живота, може би… Пък и аз получавах подкрепата на приятели и колеги. Това ме поддържаше.

- А кое ви накара да се върнете в БНТ?

- Професията! Телевизионерството е огромен набор от умения, които в никакъв случай не са за хвърляне в кошчето. През времето, когато бях навън, писах коментари и анализи за „Свободна Европа“. Но телевизията си е телевизия. Това е един голям и чудесен университет, който не се заменя с нищо друго.

- Някой покани ли ви?

- Да, покани ме Мариела Драголова, новият директор на новините, пък и аз поисках да видя има ли път назад…

- Споменахте, че със завръщането ви в БНТ искате да възстановите престижа на актуалната публицистика. Вие сте продуцент и е ваша идеята за новата рубрика на БНТ „След новините“.  Какво бихте казали за това предаване?

- То стартира на 11 януари като уикенд-продължение на новините. Има новинарски формат, излъчва се всяка събота и неделя след централната емисия, за да даде повече информация за важни, злободневни и актуални събития у нас и по света, да анализира и да обобщи казаното в новините за краткото време на репортажите. Предаването е десетминутно.

- Напоследък кипят много страсти и спорове около ролята СЕМ. Вашето мнение?

- СЕМ трябва да има по-категорични позиции и да защитава истината, обективността и интересите на гилдията ни. Има случаи - и то не рядко, когато се чудиш къде е СЕМ и защо не реагира на дадена ситуация...

- По свобода на словото България е на 111-то място в света. Това притеснява ли ви?

- Най-страшното от всичко е автоцензурата на журналистите. Особено в частните медии. Има теми, по които колегите там не са свободни да казват и пишат каквото искат. Дори и стремежът към висок рейтинг, желанието им да се продават по-добре, също ги прави несвободни. А да не говорим за определен натиск отвън понякога.

Но липсата на пари е водеща, когато става дума за свобода на словото. Затова, ако бюджетът на една обществена телевизия е недостатъчен, тя кляка и за съжаление, губи от достойнствата и предимствата си.

Медиите са пълни с репортери, новинари, но не и с истински журналисти, които се броят на пръсти. Слава Богу, че все пак ги има. Но като цяло професионалните критерии са занижени. Освен да тичаш след новините, се иска и друго - трябва да отсяваш, анализираш и обобщаваш информацията. При репортерите липсват ресорите и специализацията.

- Каква е Мария Чернева извън екрана?

- Същата! С моята чувствителност мога да бъда весела, гневна и любознателна.

- Какво обичате да правите в свободното си време?

- Да чета, да изследвам и да пътувам. И да се грижа за къщата си.

Сподели в
 

Те са различни по съдба, националност, възраст, професионален път – но ги обединява едно: приели са нелеката участ на българите като своя мисия, отдали са най-добрите си години да им помагат в изстрадани, най-решаващи за бъдещото им времена.

30.11.2020/16:23

В памет на големия български публицист и символ на непримиримата гражданска съвест, станал жертва на "белия терор" през 1925-та именно заради честното си и остро журналистическо перо, публикуваме откъс от книгата на Велислава Дърева „Атентатът`25. Денят, в който се отвориха портите Адови”

20.11.2020/12:06

Навършиха се 100 години от смъртта на автора на „10 дни, които разтърсиха света” - легендарната хроника на обрата от 1917-та. А преди това журналистът от САЩ издава „Войната в Източна Европа” - резултат от обиколката му из балканските и източноевропейските страни през 1915-та. В София се среща с Йосиф Хербст, който му синтезира македонския стимулант на политическите решения у нас. Рид открива и откъде иде „подкупничеството” из нашите земи.

19.11.2020/19:35

Георги Атанасов няма нужда от никакво специално представяне – най-добре го представя дългогодишната му и изключително ползотворна журналистическа дейност, непрекъснатите му срещи чрез радио, телевизии, вестници с многохилядните почитатели на журналистическия му талант, които търсят мнението му по актуалните проблеми, които ги вълнуват. Верния и задълбочен анализ, силното българско слово…

16.11.2020/11:54

През десетилетията, в които бе хроникьор на ужасите на войната, големият британски журналист никога не се свенеше да търси отговорност от властимащите. Той си отиде на 30 октомври т.г. на 74-годишна възраст.

11.11.2020/20:10

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Те са различни по съдба, националност, възраст, професионален път – но ги обединява едно: приели са нелеката участ на българите като своя мисия, отдали са най-добрите си години да им помагат в изстрадани, най-решаващи за бъдещото им времена.

30.11.2020 /16:23 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

В памет на големия български публицист и символ на непримиримата гражданска съвест, станал жертва на "белия терор" през 1925-та именно заради честното си и остро журналистическо перо, публикуваме откъс от книгата на Велислава Дърева „Атентатът`25. Денят, в който се отвориха портите Адови”

20.11.2020 /12:06 | Автор: Велислава Дърева | Източник: СБЖ

Навършиха се 100 години от смъртта на автора на „10 дни, които разтърсиха света” - легендарната хроника на обрата от 1917-та. А преди това журналистът от САЩ издава „Войната в Източна Европа” - резултат от обиколката му из балканските и източноевропейските страни през 1915-та. В София се среща с Йосиф Хербст, който му синтезира македонския стимулант на политическите решения у нас. Рид открива и откъде иде „подкупничеството” из нашите земи.

19.11.2020 /19:35 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Георги Атанасов няма нужда от никакво специално представяне – най-добре го представя дългогодишната му и изключително ползотворна журналистическа дейност, непрекъснатите му срещи чрез радио, телевизии, вестници с многохилядните почитатели на журналистическия му талант, които търсят мнението му по актуалните проблеми, които ги вълнуват. Верния и задълбочен анализ, силното българско слово…

16.11.2020 /11:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Има такова печатно издание у нас. Излиза вече век и половина. Едва ли неговите създатели са си представяли, че ще оцелее толкова дълго, през толкова различни епохи и събития. Още повече, че тогава, когато се появява, животът на българските вестници и списания в повечето случаи е бил твърде кратък.

30.11.2020 /16:51 | Автор: Боян Бойчев | Източник: Дума

Тази година сп. „Златорог“ отбелязва своя 100-годишен юбилей. По този повод на книжния пазар се появи специално издание на списанието, публикувано от издателството на НБУ.

29.11.2020 /14:57 | Автор: Елка Трайкова, Михаил Неделчев | Източник: Култура

 Акценти и позиции

Талантът и моралът на големия български публицист, „безследно изчезнал” заради острото си перо и гражданската си съвест при „белия терор” през 1925-та, вдъхновяват и мотивират и днес Съюза на българските журналисти. Девизът „Никому в угода, на никого напук” е девиз и на СБЖ.

20.11.2020 /11:29

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова гостува в предаването „Делници” на телевизия „Евроком” и отговори на въпроси на водещия Николай Колев по актуални теми от дейността и позициите на СБЖ.

18.11.2020 /21:35

По повод лансирания от правителството Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията Управителният съвет на Съюза на българските журналисти изразява следното становище:

17.11.2020 /17:27

 Мнения

Предложените промени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) приличат и са адекватни на политиката и практиката на управляващата коалиция у нас. Все едно здравният министър да проверява качеството на пътищата от джипката на премиера, а министърът на културата да дава указания за здравеопазването и промени в правилата за предпазване от коронавируса...

15.11.2020 /07:05 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

С предложените поправки ЗРТ заприличва отново на многократно кърпен и с петна асфалт от медийната мрежа.

14.11.2020 /11:08 | Автор: Проф. д-р Петко Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 24 гости

Бързи връзки