Начало
 
 

Мисирка, умиращ лебед или наистина журналист? Изборът е наш, колеги

07.02.2020 /16:09 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Къдринка Къдринова

Голям кипеж из фейсбуците на гилдията бълбука тия дни, защото мисир-председателят бил определил отразяващите делата му журналистки по свой образ и подобие - „мисирки”. Ако ги беше нарекъл „умиращи лебеди”, пак ли щеше да бумти същият плам? Уви, около власта танцува обслужваща журналистика, угажда й, позволява й да издевателства над всички граждани без дума напряко да каже - и това убива и професията ни, и обществото ни. А атаката по СБЖ точно в този момент не оставя впечатление за нищо друго, освен за поредна поръчка.

Огън и жупел бълват журналистическите фейсбуци тия дни, разбунени от просташкото сравнение с „мисирки” ръснато, впрочем, най-любовно от самия мисир-председател към редовно отразяващите делата му журналистки - това е неговото разбиране да е „свойски” с тях, да ги приближава до своя образ и подобие. Някой там зад гората от микрофони дръзна да се обади, че „не бива така да ни наричате” - и той взе да се извинява пак в негов си стил, чак и с крякане за по-голяма убедителност.

Но освен, че това е поредният фарсов епизод, онагледяващ абсурда, унижението и простащината, в които живеем ВСИЧКИ в България, а не само журналистите - какво толкова, извинявам се, е станало? Избълвал, обидил, държал се дебирейски - ама само сега ли, колеги?  Само към нас ли?

Ами всички досегашни уволнения, фалирани медии, отвъртяни микрофони? Не е ли всичко това още по-страшно, след като минава и заминава като „всяко чудо за три дни”? А после отново след омбашийски походки подтичват микрофони...

Къде е възмущението заради непоносимото положение, до което не грозните приказки, а грозната политика докара цялата страна и едва оцеляващото й население? Години наред гаврата е с всички ни - защо това не роди най-гневната, борбена и критична журналистика, каквато в други държави сваля правителства?

Защо никоя/никой от струпалите се по време на „мисирското” изявление репортерки/репортери не изкрещия на мисир-премиера, че поведението му е скандално, недопустимо, НАКАЗАУЕМО и че не заслужава да му се отразяват безобразията, които само тиражират подражания?

Защо всички не изключиха микрофоните и камерите? Защо не му обърнаха гръб и не си тръгнаха до един? Като онези, британските журналисти, за които тези дни не спирам да припомням из фейсбук-споровете?

Интересно, ако ги беше нарекъл „умиращи лебеди”, пак ли щеше да бумти същият плам?

А междувременно професията ни умира! Народът ни умира, хора! Като лебед или като мисирка - какво значение има, след като най-страшното е, че допуснахме да се стигне дотук! Уви, около власта танцува обслужваща журналистика, угажда й, позволява й да издевателства над всички граждани без дума напряко да каже - и това убива и професията ни, и обществото ни.

И на фона на всичко това се намират не един, не двама, а цяла бодра дружина копи-пейст активисти, които да папагалстват из социалните мрежи някакъв неуравновесен изблик, гръмко изръсен по болната тема от друг субект, по-интелигентен, но не по-малко първосигнален от мисир-председателя. Изръсен със злоба не срещу властта и наложената от нея мафиотска система, която е същинският виновник да сме в това окаяно състояние, а срещу Съюза на българските журналисти - единствената независима професионално-синдикална организация на нашата гилдия, която от години противостои именно на мафиотските попълзновения на тясно свързани с властта „групи по интереси”, целящи да я унищожат.

Нищо изненадващо - атаката е поредната от безброй досегашни и е с ясно насочен прицел към предстоящия избор на ново ръководство на СБЖ. Особено гнусното е, че сега това се предприема тъкмо в момент, изискващ най-силна сплотеност, солидарност и единение за отпор срещу самозабравилата се власт. В момент, когато на мушката са не даже професионалните, а човешките ни права.

И какво - острието на гнева се обръща отново не към онези, които искат да ни опекат като мисирки или да ни удушат като лебеди, а навътре, към нашата собствена среда, та да се избием и изядем едни други. За кой ли път!...

Аз обаче продължавам упорито да вярвам, че отвъд тъй гласовито крякащото малцинство има и достойна, и честна българска журналистика, която не се предава, която има сили да се противопостави на опитващия се да ни засмуче отвсякъде абсурд. Вярвам в прекрасните и умни мои колеги и приятели, на които могат да отнемат хляба, но никой и никога няма да отнеме свободата на словото и мисълта. Към тях отправям и повтарям призива на СБЖ - да се обединим, да се сплотим, да надигнем глас, да бъдем журналисти, да бъдем граждани, да бъдем хора!

Сподели в
 

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020/15:44

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020/18:36

Към какви цивилизационни размисли може да тласне телевизионния зрител езикът на тялото и начинът на общуване на водещите от екрана.

12.06.2020/10:15

Бившият генерален консул на Руската федерация във Варна и почетен гражданин на морската ни столица Анатолий Шчелкунов е известен не само като дипломат, но и като писател, чиито книги се ползват с голям интерес. Той е член на Съюза на писателите на Русия и на неправителствената организация Съюз на приятелите на България. Специално за сайта на СБЖ Анатолий Викторович сподели свои размисли относно българо-руските отношения в контекста на едно от последните събития, свързани с делото на равноапостолните братя Кирил и Методий - посветената на това дело изложба в РКИЦ, разбунила патриотичните духове у нас и зад пределите на страната ни.

07.06.2020/19:44

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020/14:18

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

През 2020 г. с разнообразни инициативи в градове като Добрич, Силистра, Тутракан, Балчик и др. ще бъде отбелязана 80-ата година от възвръщането на Южна Добруджа към майката родина България през 1940 г. след Крайовския мирен договор от 7 септември с.г.

25.06.2020 /19:01 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

15 международни журналистически организации призовават държавите членки на ЕС да предвидят в многогодишната финансова рамка на Съюза средства за защита на свободата на печата, за възстановяване и развитие на медийния сектор, за подпомагане на независимата журналистика и на дейността на журналистическите организации.

10.06.2020 /07:55

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 19 гости

Бързи връзки