Начало
 
 

Мисирка, умиращ лебед или наистина журналист? Изборът е наш, колеги

07.02.2020 /16:09 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Къдринка Къдринова

Голям кипеж из фейсбуците на гилдията бълбука тия дни, защото мисир-председателят бил определил отразяващите делата му журналистки по свой образ и подобие - „мисирки”. Ако ги беше нарекъл „умиращи лебеди”, пак ли щеше да бумти същият плам? Уви, около власта танцува обслужваща журналистика, угажда й, позволява й да издевателства над всички граждани без дума напряко да каже - и това убива и професията ни, и обществото ни. А атаката по СБЖ точно в този момент не оставя впечатление за нищо друго, освен за поредна поръчка.

Огън и жупел бълват журналистическите фейсбуци тия дни, разбунени от просташкото сравнение с „мисирки” ръснато, впрочем, най-любовно от самия мисир-председател към редовно отразяващите делата му журналистки - това е неговото разбиране да е „свойски” с тях, да ги приближава до своя образ и подобие. Някой там зад гората от микрофони дръзна да се обади, че „не бива така да ни наричате” - и той взе да се извинява пак в негов си стил, чак и с крякане за по-голяма убедителност.

Но освен, че това е поредният фарсов епизод, онагледяващ абсурда, унижението и простащината, в които живеем ВСИЧКИ в България, а не само журналистите - какво толкова, извинявам се, е станало? Избълвал, обидил, държал се дебирейски - ама само сега ли, колеги?  Само към нас ли?

Ами всички досегашни уволнения, фалирани медии, отвъртяни микрофони? Не е ли всичко това още по-страшно, след като минава и заминава като „всяко чудо за три дни”? А после отново след омбашийски походки подтичват микрофони...

Къде е възмущението заради непоносимото положение, до което не грозните приказки, а грозната политика докара цялата страна и едва оцеляващото й население? Години наред гаврата е с всички ни - защо това не роди най-гневната, борбена и критична журналистика, каквато в други държави сваля правителства?

Защо никоя/никой от струпалите се по време на „мисирското” изявление репортерки/репортери не изкрещия на мисир-премиера, че поведението му е скандално, недопустимо, НАКАЗАУЕМО и че не заслужава да му се отразяват безобразията, които само тиражират подражания?

Защо всички не изключиха микрофоните и камерите? Защо не му обърнаха гръб и не си тръгнаха до един? Като онези, британските журналисти, за които тези дни не спирам да припомням из фейсбук-споровете?

Интересно, ако ги беше нарекъл „умиращи лебеди”, пак ли щеше да бумти същият плам?

А междувременно професията ни умира! Народът ни умира, хора! Като лебед или като мисирка - какво значение има, след като най-страшното е, че допуснахме да се стигне дотук! Уви, около власта танцува обслужваща журналистика, угажда й, позволява й да издевателства над всички граждани без дума напряко да каже - и това убива и професията ни, и обществото ни.

И на фона на всичко това се намират не един, не двама, а цяла бодра дружина копи-пейст активисти, които да папагалстват из социалните мрежи някакъв неуравновесен изблик, гръмко изръсен по болната тема от друг субект, по-интелигентен, но не по-малко първосигнален от мисир-председателя. Изръсен със злоба не срещу властта и наложената от нея мафиотска система, която е същинският виновник да сме в това окаяно състояние, а срещу Съюза на българските журналисти - единствената независима професионално-синдикална организация на нашата гилдия, която от години противостои именно на мафиотските попълзновения на тясно свързани с властта „групи по интереси”, целящи да я унищожат.

Нищо изненадващо - атаката е поредната от безброй досегашни и е с ясно насочен прицел към предстоящия избор на ново ръководство на СБЖ. Особено гнусното е, че сега това се предприема тъкмо в момент, изискващ най-силна сплотеност, солидарност и единение за отпор срещу самозабравилата се власт. В момент, когато на мушката са не даже професионалните, а човешките ни права.

И какво - острието на гнева се обръща отново не към онези, които искат да ни опекат като мисирки или да ни удушат като лебеди, а навътре, към нашата собствена среда, та да се избием и изядем едни други. За кой ли път!...

Аз обаче продължавам упорито да вярвам, че отвъд тъй гласовито крякащото малцинство има и достойна, и честна българска журналистика, която не се предава, която има сили да се противопостави на опитващия се да ни засмуче отвсякъде абсурд. Вярвам в прекрасните и умни мои колеги и приятели, на които могат да отнемат хляба, но никой и никога няма да отнеме свободата на словото и мисълта. Към тях отправям и повтарям призива на СБЖ - да се обединим, да се сплотим, да надигнем глас, да бъдем журналисти, да бъдем граждани, да бъдем хора!

Сподели в
 

В тези дни на непреживени досега изпитания, когато виждаме какво става в живота „по света и у нас” през прозореца или от екрана на телевизора, чуваме гласове на близки и приятели по телефона, абе една нежелана, но явно нужна изолация – човек, за да избегне неминуемото изостряне на атмосферата и отношенията вкъщи – какво му остава: да коментира последната информация от кризисния щаб или разните конспиративни версии откъде и как ни се стовари на главите този коронен вирус. Дори такива прочетени през годините мнения, че земята се опитва с всякакви средства да се освободи/спаси от нас и т.н.

22.03.2020/18:04

От началото на вечерните балконни аплодисменти – благодарност към лекари, медицински сестри, санитари, органи на реда, фармацевти, които се грижат разпространението на коронавируса да се ограничава, аз лично ръкопляскам силно за журналистите.

18.03.2020/14:53

В сайта на СБЖ получихме коментар на Мая Вапцарова в отговор на публикация на Марин Георгиев във в. „24 часа”, засягаща паметта на нейния чичо - големия български поет и антифашист Никола Вапцаров, разстрелян на 23 юли 1942 г. Публикуваме коментара й.

29.02.2020/16:45

Постоянните подигравки, цинизми, заплахи на властта към журналистите са срам за България. И той е причинен от хора, които имат дори правни задължения да допринасят за позитивния имидж на държавата, за утвърждаване на европейските демократични ценности и традиции. Можем ли да приемем такива хора за елит?

18.02.2020/06:30

Голям кипеж из фейсбуците на гилдията бълбука тия дни, защото мисир-председателят бил определил отразяващите делата му журналистки по свой образ и подобие - „мисирки”. Ако ги беше нарекъл „умиращи лебеди”, пак ли щеше да бумти същият плам? Уви, около власта танцува обслужваща журналистика, угажда й, позволява й да издевателства над всички граждани без дума напряко да каже - и това убива и професията ни, и обществото ни. А атаката по СБЖ точно в този момент не оставя впечатление за нищо друго, освен за поредна поръчка.

07.02.2020/16:09

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Председателят на Съюза на журналистите в Подмосковието и секретар в СЖР Наталия Чернишова участва в Международната журналистическа конференция, посветена на 141-годишнина от установяването на българо-руските дипломатически отношения, организатор на която беше СБЖ.

25.03.2020 /18:19 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

До 17 април в Президентския център “Борис Елцин“ в Екатеринбург е подредена изложбата на личния фотограф на президента Борис Елцин и един от най-известните майстори на обектива в Русия и света Дмитрий Донски - „Зад кадър“ представя свои снимки, придружени от историите на тяхното създаване.

22.03.2020 /17:53 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Миналата седмица вицепрезидентът на МФЖ и секретар на СЖР Тимур Шафир беше гост на СБЖ по повод Международната журналистическа конференция във връзка със 141-годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Русия.

11.03.2020 /18:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Какви истории стоят зад прочутия кадър, заснет на 5 март 1960 г.? Каква драма я предшества и още какви следват? Защо тиражиралият я италиански издател Джанджакомо Фелтринели и изнеслият илюстрирания с нея „Боливийски дневник” Антонио Аргедас загиват еднакво? Крачил ли е Бърни Сандърс до Че и Фидел в Хавана?

09.03.2020 /14:45 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Парадакосите и нелепиците край нямат... И по света, и в България. Защо ли? Ами ето ви пример. Преди няколко години моя колежка, която работеше тогава във в. „Новинар” и поддържаше и рубрика за годишнини на известни личности, подирила снимка на легендарния в гилдията ни проф. Георги Боршуков.

28.03.2020 /13:28 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Главният уредник в Регионалния исторически музей Милен Вълчев публикува интересно проучване за присъствието на руската емиграция в Харманлийска околия между двете световни войни.

16.03.2020 /12:59 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

В свое специално послание президентът на Международната федерация на журналистите (МФЖ) Юнес Мджахед призовава организациите членки, сред които е и СБЖ, да продължават да бранят правата на журналистите дори и в тежките условия на глобалната здравна криза около коронависура/ Covid-19. Предлагаме текста на обръщението, получено в СБЖ.

23.03.2020 /13:12

Държавният глава е обезпокоен, че предвидените санкции за невярна информация могат да бъдат употребени срещу всяко неудобно свебодомислие и ще останат в сила и след края на сегашната криза с коронавируса. Румен Радев призовава също така за спешни социални мерки за защита на най-пострадалите от настоящата ситуация

22.03.2020 /13:52

Под предлог за борба с дезинформацията около сегашната пандемия, се предлага оспорван от гилдията и обществото орган като СЕМ да цензурира онлайн медии, което е в разрез с конституцията. Недопустимо е това да се прави по принцип, а особено пък в условията на извънредно положение и преди сериозно професионално обсъждане на преструктурирането на СЕМ, смята председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова

20.03.2020 /20:47

 Мнения

В тези дни на непреживени досега изпитания, когато виждаме какво става в живота „по света и у нас” през прозореца или от екрана на телевизора, чуваме гласове на близки и приятели по телефона, абе една нежелана, но явно нужна изолация – човек, за да избегне неминуемото изостряне на атмосферата и отношенията вкъщи – какво му остава: да коментира последната информация от кризисния щаб или разните конспиративни версии откъде и как ни се стовари на главите този коронен вирус. Дори такива прочетени през годините мнения, че земята се опитва с всякакви средства да се освободи/спаси от нас и т.н.

22.03.2020 /18:04 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

От началото на вечерните балконни аплодисменти – благодарност към лекари, медицински сестри, санитари, органи на реда, фармацевти, които се грижат разпространението на коронавируса да се ограничава, аз лично ръкопляскам силно за журналистите.

18.03.2020 /14:53 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 9 гости

Бързи връзки