Начало
 
 

Леда Милева – „детска библия“ в сърцата и душите на поколения българи

07.02.2020 /12:26 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


И ако през 1929 г. Атанас Далчев написа в стихотворението си „Сняг“ „Бял сняг ще има само във градините,/ където са играели деца.“, сега побелялото от дългочакания сняг отечество с обич и признателност отбелязва 100-годишнината от рождението на любимата писателка на малки, големи и пораснали отдавна, но запазили в душата си чистотата на дете българи, Леда Милева.

Вечерта, посветена на нейната личност и творчество, чиито организатори бяха Столична библиотека, Държавна агенция „Архиви“, Българският П.Е.Н. център, Съюзът на българските писатели, Международната фондация „Гео Милев“ и издателство „Захарий Стоянов“, събра в Американския център на библиотеката толкова много нейни почитатели, че залата се оказа тясна. И сякаш всеки един от дошлите за миг се беше върнал назад в годините на детството и същевременно с това като че ли търсеше с поглед да съзре от някъде Леда. Магьосницата разказвачка на детски приказки и на истории за вече порасналите деца. Мнозина си припомниха думите на Леда Милева, която искаше стихотворенията, които пише, да могат да направят малко по-умни, по-честни и по-добри децата, за които още от малки е важно да запомнят, че не броят на прочетените книги е важен, а това, което са научили от тях.

Неслучайно мнозина наричат Леда Милева „дамата на българската култура“. Блестящ преводач, ерудиран публицист, дългогодишен председател на Съюза на преводачите в България и на Българския П.Е.Н. център, постоянен представител на България в ЮНЕСКO (1972-1978), генерален директор на БНТ (1966-1970), Леда Милева е автор на повече от 30 стихосбирки за деца, театрални и радиопиеси, превеждани на английски, френски, немски, руски, полски и други езици. С нейните детски стихове са отраснали не едно поколение българи. Незабравими са книжките „Работна мецана“, „Заю на разходка”,„Няма време” и някои от последните като „Кънки на колелца”. А „Зайченцето бяло“ и до днес е любимо на малки и големи. Това е първото стихотворение, което научават малчуганите, които започват да говорят, а по-късно е и тяхната първа песничка.     

„Аз съм закърмена още от люлката с мисълта, че литературата и изкуството, че духовността не са лукс,

а движещата сила, която може да стимулира творческите заложби, генетично заложени в българския народ – тези думи на Леда Милева прозвучаха в документалния филм, посветен на живота и делото й,автор на който е режисьорът Андрей Аврамов. - Тази мисъл ме е движила през дългите десетилетия на моя живот и през всичките превратности на нашето време.“ И това сякаш подсказа на всички присъстващи, че такива хора като нея днес са до болка необходими в нашия така вече изпосталял откъм вкусове към изкуството и литературата живот, в който все по-уютно и трайно се настаняват сметките и меркантилността.

Вечерта започна с един приятен и вълнуващ ритуал –валидиране на пощенско издание, което включваше и пощенска марка „100 години от рождението на Леда Милева“. Преди него обаче споделиха свои размисли зам.-кметът на София доц.Тодор Чобанов и директорът на „Български пощи“ Деян Дънешки. „Леда Милева е отпечатана като една детска библия в сърцата и душите на поколения български деца –заяви Тодор Чобанов. - Неслучайно нейните герои са станали нарицателни, когато говорим за детска поезия и приказки. Тя изиграва за детската книжнина в България роля, подобна на тази, която изиграва и Иван Вазов, който ще почетем през следващите месеци по повод неговия юбилей.“ Той съобщи, че Столична община с партньори ще направи акция за предоставяне на книги на Леда Милева на детски градини и училищни библиотеки, за да може нейното огромно литературно наследство да бъде достъпно за всяко българско дете. „И аз съм от поколението раснало с изкуството на Леда Милева и имам щастието да валидирам с наследниците й такова красиво издание – каза Деян Дънешки.- От днес (5февруари) тази марка тръгва по пътя на писмото.“  Шефът на „Български пощи подчерта, че темата за българските писатели е застъпена широко в българското маркоиздаване. Вече има издания за Иван Вазов, Яна Язова, Димчо Дебелянов, Петя Дубарова, Николай Хайтов, Елисавета Багряна, Емилиян Станев. Предстои да бъде почетена и 100-годишнината на Валери Петров. Марката за Леда Милева е в 11 хиляден пощенски тираж и със специален печат. Автор е художничката Маглена Константинова. Във валидирането участваха  освен Чобанов и Дънешки и племенникът на писателката Андрей Аврамов, художничката на марката, нейният внук и директорката на Столична библиотека Юлия Цинзова.

Водещият на вечерта Иван Гранитски с присъщото си сладкодумие успя да създаде много настроение, с което припомни за ведрия характер на Леда Милева, на която не й липсваше елегантното и заразително чувство за хумор. „Ако на българския народ след разрушенията на паметниците и крушението на идеалите му бяха останали забележителни фигури от миналия век със значение за интелектуално достойнство,Леда Милева бе между тези опори на духа и таланта – беше написал писателят Никола Инджов, чиито думи прочете Иван Гранитски поради неговото отсъствие. - В пренаситеното на идеи и интереси психологическо пространство между два милениума Леда Милева с недвусмислено гражданско поведение и с несекваща творческа енергия предопредели в голяма степен индивидуалния смисъл на съвременника.“ С особено вълнение сподели за своите срещи, макар и малобройни, с Леда Милева писателката Здравка Евтимова, която я нарече Вселена. Тя разказа как при първата си среща с известната писателка загубила ума и дума, но нейните „окуражителни слова“ - „Не бой се, аз не ям хора!“, отприщили питанките. „Попитах Леда Милева от какво се вдъхновява, че кара децата да й вярват, а тя ми отвърна: „Как какво? Една усмивка на дете е достатъчна да направя нещо. И аз не знам какво да направя, но усмивката е пътят към това, да направя нещо.“ – върна лентата на спомените Здравка Евтимова. – Попитах я за баща й Гео Милев, чиято поема „Септември“ е една от най-много обичаните от мен. Тя ми каза нещо, от което ми настръхна косата: „Всеки народ пише думата свобода с кръвта си и с таланта си.“ Това още си го спомням, а и другото, което тя изтъкна, беше, че ако сме умни, ние няма да копираме образци, а ще запазим самобитността на нашата култура, за да я дадем на света. Много съм й благодарна за тези може би три, пет, десет минути, които тя ми подари.

Леда Милева никога няма да си отиде от българското съзнание, от българската кръв. Тя ще се усмихва с усмивките на нашите деца, на нашите внуци и правнуци и оттатък, отгоре, по земята, която е ходила ще помага.“

За своето дългогодишно приятелство с Леда Милева разказа и проф. Рандал Бейкър, който особено много силно се впечатлил от разказа й за това, как полицията е дошла у дома им и е извела баща й, когото повече не видели. 

А директорката на Столична библиотека Юлия Цинзова каза, че Леда Милева е била голям приятел на библиотеката и във времето от 2000 до 2010 г. тя се е срещала с родители, деца и библиотекари в храма на книгата.

Бойко Ламбовски, Георги Константинов и Михаил Неделчев също си припомниха мигове от своите срещи с голямата българска писателка. А на края на вечерта стихове на Леда Милева прочете нейният племенник Андрей Аврамов.

Отбелязването на 100-годишнината е съпроводено и с изложбата „Детският свят на Леда Милева“, която разказва за пътя на голямата поетеса. Сред експонатите е тефтерчето на тогавашната 9-годишна Леда, орденът ѝ „Стара планина“, много грамоти, ордени, медали, снимки и първите издания на нейни книги, първите ѝ стихосбирки, както и създадените от писателката комиксови герои „Мирчо и Немирчо“.

И нещо лично…

Имах късмета Съдбата да ме срещне с Леда Милева преди повече от 30 лета. Неведнъж съм правила интервюта с нея. Но като че ли за мен най-скъпите ми разговори бяха малко преди тя да си отиде от нас. Последното си интервю Леда Милева даде за сайта на СБЖ в края на 2012 година. Отидох в дома й и няколко часа разговаряхме, разглеждахме албуми със снимки… Тя имаше някакъв особен магнетизъм и чак не ти се разделя с нея, когато я слушаш. Не можех до откъсна поглед от празното кресло до насрещната стена, над която стоеше познатият до болка автопортрет с кичура над загубеното във войната око... Невероятна тръпка! Не, мястото не е празно – усещаш сякаш Гео присъства. И жената, с която разговарям, е негова дъщеря и носи не само фамилията му...

Срещата с такава личност като Леда Милева е докосване до нещо съкровено, което оставя задълго в душата приятното усещане, че си общувал с човек, от когото си научил нещо ново и си разбрал, че колкото е по-стойностен някой, толкова е по-скромен. Освен това Леда Милева може с чиста съвест да бъде наречена дама, защото от нея лъхаше аристократизъм, добронамереност и готовност да сподели всичко, което я вълнува.  

На тръгване ми подари току-що излязлата книга на леля й Пенка Касабова „Любов и талант“, посветена на голямата любов между нея и световноизвестния бас Борис Христов. Представянето на книгата в Музикалния център „Борис Христов“ на 8 ноември 2012 г. беше една от последните срещи на Леда Милева с нейни почитатели. Когато се чухме на другия ден, за да й кажа, че съм пуснала репортаж от софийската премиера на книгата,тя ме попита защо не съм й се обадила след премиерата, на което отвърнах, че много съм се зарадвала като видях огромната опашка от хора с книга в ръка,чакащи да получат автограф от нея – от Леда Милева. Повече не се видяхме.

Оказа се, че разговорите ми с Леда Милева тогава бяха не за едно, а за две интервюта.След като пуснах едното в сайта на СБЖ, другото го оставих с мисълта, че и на него ще му дойде времето. И наистина дойде. След нейната кончина се видяхме с Ани Георгиева, издател на списание „Парламенти“, и като разбра, какво имам тя поиска да го пусне. Сега, когато отбелязваме100-години от рождението на Леда Милева, Ани Георгиева отново публикува това последно интервю на дамата на българската култура.

Като малка дан за незабравата…

Още по темата: http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=16286

 

 Снимки Иван Василев и личен архив      

Сподели в
 

Както е казал мъдрецът, винаги след черната река идва златната. И при нас е така във време, когато над планетата е размахан бичът на страшна пандемия, каквато е короновирусът, има място и за добри вести. Такава е, че на 10 март известната българска публицистка,поетеса и журналистка Елена Алекова получи най-престижното отличие на СБЖ „Златно перо“.

23.03.2020/15:00

Колегията от СБЖ поздравява „майката” на легенрадното предаване „Минута е много” и прочутия телевизионер с кръглите им годишнини и им пожелава крепко здраве и бодър дух срещу всички изпитания, както и още много покорени творчески върхове

23.03.2020/14:29

Най-големият журналист сред дипломатите и най-големият дипломат сред журналистите закръгля 70 години - колкото и да не е за вярване... Читателите и гилдията нямат търпение за книгата, която пише! По повод юбилея припомняме интервюто, което той даде за сайта на СБЖ преди броени месеци

20.03.2020/17:28

На 21 март, събота, от 12.00 ч. в църквата на Централни софийски гробища ще е сбогуването с големия фотожурналист и човек Кольо Панамски, който ни напусна на 18 март на 91-годишна възраст. Дълбок поклон и безмерна почит!

20.03.2020/06:43

За разлика от ситуацията у нас, правата на испанските читатели за достъп до сигурна информация в печатни медии се отстояват съвместно от правителството и от организациите на издателите и на разпространителите.

19.03.2020/20:19

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Председателят на Съюза на журналистите в Подмосковието и секретар в СЖР Наталия Чернишова участва в Международната журналистическа конференция, посветена на 141-годишнина от установяването на българо-руските дипломатически отношения, организатор на която беше СБЖ.

25.03.2020 /18:19 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

До 17 април в Президентския център “Борис Елцин“ в Екатеринбург е подредена изложбата на личния фотограф на президента Борис Елцин и един от най-известните майстори на обектива в Русия и света Дмитрий Донски - „Зад кадър“ представя свои снимки, придружени от историите на тяхното създаване.

22.03.2020 /17:53 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Миналата седмица вицепрезидентът на МФЖ и секретар на СЖР Тимур Шафир беше гост на СБЖ по повод Международната журналистическа конференция във връзка със 141-годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Русия.

11.03.2020 /18:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Какви истории стоят зад прочутия кадър, заснет на 5 март 1960 г.? Каква драма я предшества и още какви следват? Защо тиражиралият я италиански издател Джанджакомо Фелтринели и изнеслият илюстрирания с нея „Боливийски дневник” Антонио Аргедас загиват еднакво? Крачил ли е Бърни Сандърс до Че и Фидел в Хавана?

09.03.2020 /14:45 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Парадакосите и нелепиците край нямат... И по света, и в България. Защо ли? Ами ето ви пример. Преди няколко години моя колежка, която работеше тогава във в. „Новинар” и поддържаше и рубрика за годишнини на известни личности, подирила снимка на легендарния в гилдията ни проф. Георги Боршуков.

28.03.2020 /13:28 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Главният уредник в Регионалния исторически музей Милен Вълчев публикува интересно проучване за присъствието на руската емиграция в Харманлийска околия между двете световни войни.

16.03.2020 /12:59 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

В свое специално послание президентът на Международната федерация на журналистите (МФЖ) Юнес Мджахед призовава организациите членки, сред които е и СБЖ, да продължават да бранят правата на журналистите дори и в тежките условия на глобалната здравна криза около коронависура/ Covid-19. Предлагаме текста на обръщението, получено в СБЖ.

23.03.2020 /13:12

Държавният глава е обезпокоен, че предвидените санкции за невярна информация могат да бъдат употребени срещу всяко неудобно свебодомислие и ще останат в сила и след края на сегашната криза с коронавируса. Румен Радев призовава също така за спешни социални мерки за защита на най-пострадалите от настоящата ситуация

22.03.2020 /13:52

Под предлог за борба с дезинформацията около сегашната пандемия, се предлага оспорван от гилдията и обществото орган като СЕМ да цензурира онлайн медии, което е в разрез с конституцията. Недопустимо е това да се прави по принцип, а особено пък в условията на извънредно положение и преди сериозно професионално обсъждане на преструктурирането на СЕМ, смята председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова

20.03.2020 /20:47

 Мнения

В тези дни на непреживени досега изпитания, когато виждаме какво става в живота „по света и у нас” през прозореца или от екрана на телевизора, чуваме гласове на близки и приятели по телефона, абе една нежелана, но явно нужна изолация – човек, за да избегне неминуемото изостряне на атмосферата и отношенията вкъщи – какво му остава: да коментира последната информация от кризисния щаб или разните конспиративни версии откъде и как ни се стовари на главите този коронен вирус. Дори такива прочетени през годините мнения, че земята се опитва с всякакви средства да се освободи/спаси от нас и т.н.

22.03.2020 /18:04 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

От началото на вечерните балконни аплодисменти – благодарност към лекари, медицински сестри, санитари, органи на реда, фармацевти, които се грижат разпространението на коронавируса да се ограничава, аз лично ръкопляскам силно за журналистите.

18.03.2020 /14:53 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 24 гости

Бързи връзки