Начало
 
 

Изложба за 145 г. на Каравеловото списание „Знание”

27.01.2020 /15:53 | Източник: Национална библиотека Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Част от експозицията в Националната библиотека, посветена на 145-годишнината на Каравеловото сп. "Знание"

Експозицията е подредена на 1-ия етаж в западното крило на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” и може да бъде разгледана до 31 януари 2020 година. Представени са оригинални броеве от течението на списание „Знание” и други творби на големия възрожденец Любен Каравелов

Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” отбелязва с интересна изложба 145-годишината от издаването на Каравеловото списание „Знание”, започнало да излиза през януари 1875 г.

Експозицията е разположена на 1-ия етаж в западното крило на библиотека и може да бъде разгледана до 31 януари 2020 година. Представени са оригинални броеве от течението на списание „Знание” и други творби на големия възрожденец Любен Каравелов.

Книжовността в различните й проявления – литературно творчество, публицистика и журналистика – е съществена част от житейския път на Любен Каравелов. След вестниците „Свобода” и „Независимост”, в които намира израз неговото политическо кредо,  на бял свят през януари 1875 г. се появява списание „Знание” с подзаглавие „Издание за наука и литература”.

Любен Каравелов  е радетел за популяризирането на научните знания между народа, за демократизация на образованието и културата. Още докато списва в. „Свобода” , той обмисля  идеята да създаде „Дружество за разпространение на полезни знания”.

Списание „Знание” става орган на дружеството.То излиза редовно в 24 книжки през 1875 г., а през 1876 г. се появяват само четири броя. След Освобождението Каравелов възстановява изданието.

В първия брой на „Знаниe” от 15 януари 1875 г. е публикувано „Предисловие” , което започва с мисълта на английския философ Франсис Бейкън: „Знанието е сила”. Следва  „Програмата” на списанието, представена в пет параграфа.

1. Ние желаем да дадеме в ръцете на българския народ такъв един сборник, който би го опознал барем какво годе със съвременната наука и знание.
2. Ние желаеме да изнесеме пред очите на българската публика онова учение, което е припознато за велико, за полезно и за животворяще от всичките здравомислящи хора.
3. Ние мислиме да изнесем на видело всичките добри и лоши страни на нашата народност и да очистиме полезното от безполезното.
4. Ние ще да употребиме всичките си сили да опознаеме българите с живота на другите европейски народи.
5. Ние ще се мъчиме да бъдеме полезни не само на учениците и на учителите, но и на търговците.” .

Така Любен Каравелов формулира  основните  цели, които си  поставя с новото периодично издание. Доскорошните му съратници го упрекват, че противопоставя просвещението на революцията. Но нито в „Предисловието”, нито в публикациите му читателят  открива такава идея.

На страниците на „Знание” Любен Каравелов популяризира постиженията на естествознанието, публикува статии от областта на медицината, земеделието, географията. Макар и да не помества политически статии,  материалите му, посветени на историята, възпитанието и културата, показват, че промени във възгледите му като общественик и демократ няма.

Изложеното в програмата се реализира във всички рубрики  на списанието: „Словесност”, „Наука”, „Природни науки”, „Селско стопанство”, „Търговия”, „Критика и библиография”, „Разни”.  Така всеки брой получава своята завършена цялост.

В рубриките  Каравелов обикновено пише основна обширна статия в много последователни броеве като „Кратки понятия за земеделието”, „За доисторическите времена”, „За воспитанието въобще”, „Из физиологията” и др. Често той  използва за основа съчинение от чуждестранен автор, което коментира в различни аспекти и съотнася към българската действителност.

В литературната част на списанието Каравелов помества голяма част от собствените си стихотворения и белетристични произведения („Хубава си моя горо”, „Мамино детенце”, „Стана” и др.), които показват приемствеността с предшестващите  вестници „Свобода” и „ Независимост”. Връзка с тях е и запазената рубрика „Книжевност”, в която той дава оценка на всичко по-важно, оригинално и преводно, излязло на български.

В поместените собствени произведения, Любен Каравелов остава верен на демократичната насока в своето художествено творчество, а в подбора на чуждите автори, продължава своята практика да превежда тези, които са му сродни по дух.

Списание „Знание” е плод на трупани с десетилетия знания, оформени възгледи и дългогодишни  размисли на своя създател Любен Каравелов. Той се стреми да разшири хоризонтите  на българския читател и затова запознаването с материалите, публикувани в списанието, създава впечатлението, че са предназначени за една различна аудитория, с по-висока образованост и широта на интересите.

Сподели в
 

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020/13:47

През 2020 г. с разнообразни инициативи в градове като Добрич, Силистра, Тутракан, Балчик и др. ще бъде отбелязана 80-ата година от възвръщането на Южна Добруджа към майката родина България през 1940 г. след Крайовския мирен договор от 7 септември с.г.

25.06.2020/19:01

Прочутият ни генерал и командващ Първа българска армия е единственият чуждестранен пълководец, който преминава редом до съветските генерали от Трети украински фронт по Червения площад в Москва на Парада на победата на 24 юни 1945 г.

24.06.2020/10:00

Презрение за тия, дето нямат „Ни срам, ни очи”, и петнят езиковото ни пространство и човешките ни души.

23.06.2020/15:50

Регионалната библиотека „Христо Смирненски“ напомня за 565-ата годишнина от началото на съвременното книгопечатане .Под заглавие „Гутенберговата революция“ културната институция е публикувала онлай данни и илюстрации за откривателя на модерното книгопечатане и развитието му в света.

22.06.2020/11:19

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

През 2020 г. с разнообразни инициативи в градове като Добрич, Силистра, Тутракан, Балчик и др. ще бъде отбелязана 80-ата година от възвръщането на Южна Добруджа към майката родина България през 1940 г. след Крайовския мирен договор от 7 септември с.г.

25.06.2020 /19:01 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

15 международни журналистически организации призовават държавите членки на ЕС да предвидят в многогодишната финансова рамка на Съюза средства за защита на свободата на печата, за възстановяване и развитие на медийния сектор, за подпомагане на независимата журналистика и на дейността на журналистическите организации.

10.06.2020 /07:55

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 30 гости

Бързи връзки