Начало
 
 

За българските „осветени дворове“ в Русия и неосветените днес истини

23.01.2020 /10:56 | Автор : Никола Терзиев | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Никола Терзиев с Шолоховата Аксиния, край Тихия Дон...

„Ако възприемем повествователния стил – който е и най-подходящ за тази тема – ще започнем с това, че началото бе положено преди малко повече от половин век. Тогава, в сякаш нереално далечната 1969-а, е сключено междудържавно споразумение между България и Съветския съюз – за българско участие в изграждането на крупни промишлени, жилищни и комунални обекти в СССР“ – така започва увлекателният разказ за митарствата на един български журналист в Русия – главният редактор на списание „Труд и Здраве" Никола Терзиев

Споразумението става популярно с многозначителното име „Нефт-Газ-Желязо“, като  дешифровката е ясна: срещу прякото си строително участие България реципрочно ще получава нефт, газ, железен концентрат, а от Коми АССР – дървен материал.

Специално за Коми си струва да отворим една доста интригуваща скоба – тъй като има факти и обстоятелства, които са почти неизвестни за днешната, колкото широка, толкова и шарена публика. Ето за какво става дума. През седемдесетте години България се захваща с изграждането на своите действително крупни промишлени обекти, които „изяждат“ огромни количества дървен материал, близо 6-7 милиона кубометра за година. Учените бият тревога – сеч над 2,5 милиона кубометра означава страната да се обезлеси буквално за няколко години!

Правителството трескаво търси спасителни варианти, които всъщност са си чиста екзотика – внос от Етиопия, Конго, Малайзия, Индонезия, Иран, та дори и от степната Монголия? Но сметките хич не излизат, цените са непосилни за все още слабосилната българска икономика. Все пак уж някакъв договор е подписан с Гвинея – за съвместен добив на мебелна дървесина. Даже е сключено споразумение за създаването на обща дърводобивна компания, едно малко чудо за социалистическите догми и стереотипи! Но работата се разсъхва – и общото предприятие, слава богу, поне успешно е продадено на гвинейската страна…

Прави се опит съвместно предприятие да се създаде и с Канада – но условията на „капиталистите“ са безбожни: в компанията да работят само канадци, да получават заплати в местна валута, и то тамошни заплати!

Така се стига до решението „Коми“

Между България и СССР е сключено споразумение, съгласно което нашата страна ще добива за година 3,6 млн. кубометра дървен материал, при съотношение: 60 на сто от заготвения лес остава  за съветската страна, 40 на сто за българската. В северната автономна република пристигат близо 18 хиляди нахъсани български „лесоруби“ и строители, които за  няколко години буквално преобразяват тайгата. СССР предоставя на „братушките“ качествени горски терени, плюс съответната мощна техника. Българите секат и разкрояват дървения материал, строят жилища, училища, детски градини, болници, домове на културата. прокарват уникални пътища, изграждат промишлена инфраструктура, въобще, събуждат за живот тайгата. Донасят и южна емоция, невиждани за Севера български продукти (там и сега ги тачат и търсят, да не кажа  сънуват), колоритни обичаи, песни, танци, та ако щете и фамозните за онова време…дънки?!  А съвместният българо-съветски тръст „Мезенлес“ се превръща в най-крупното в СССР (смята се дори и в света!) дърводобивно предприятие. В периода 1968 – 1993-а година в Коми са работили около 150 хиляди българи! Неслучайно самите руски хора често наричат северната република – „Коми-България“…

За да дойде 1993-а, когато северната  одисея – за едни вълшебна приказка, за други неоправдана авантюра – приключва. Времената са се променили, „братство“ и „братушки“ са забравени думи, дори до обичайното „пито-платено“ се стига през сложности и перипетии. Филип Димитров и Иван Костов съдят руснаците за 150 милиона долара неиздължен дървен материал, Елцин ни го връща тъпкано с иск за 300 милиона нанесени екологични щети от „безразборна и дива (?) сеч“. Е, накрая има едно хладно ръкостискане за фифти-фифти – и в 1997 г. „братството“ унило  приключва; българското консулство в столицата на Коми Сиктивкар е закрито, просто вече не е нужно...)

Толкова за „дървения“ сюжет, нека се върнем към чисто строителното българско участие в СССР. За реализиране на внушителния замисъл  от българска страна през 1969-а е създадена специална (и мощна!) строителна организация.

Основните сили са съсредоточени в изграждането на няколко минно-обогатителни комбината (плюс съпътстващите ги жилищни, пътно-строителни и инфраструктурни обекти) на Курската магнитна аномалия – в Губкин, Стари Оскол, Курск, Железногорск, Белгород. Още тук ще спомена, че трийсетина хилядното селище Стари Оскол днес е почти половин милионен град!

Буквално за година-две в Голямата страна пристигат около двадесет хиляди квалифицирани български строители. Решението е не само икономическо, но и подчертано политическо! За читателите двайсет хиляди може да е просто цифра, но за специалистите е огромна, дори трудно въобразима, по замисъл и мащаби, задача! Да се „извадят“ от бранша толкова много най-опитни работници,  за „отрицателно“ време да се организират и изпратят в непознати и определено сурови условия – това си  е  изключително сериозно изпитание, с което България се справя повече от достойно. Справя се изумително!

През годините българското строително „нашествие“ в Съветския съюз става все по-мащабно. Дори самото споменаване на „географията“ на обектите предизвиква респект и удивление: Русия, Украйна, Белорусия, Прибалтика, Коми, Туркмения, Узбекистан, Азербайджан, Армения, Грузия, Дагестан, Чечено-Ингушетия, Казахстан (май не остана неспоменато и „непобългарено“ кътче от  необятната страна!) – това са азимутите, това са ширините и далнините, където нашите вграждаха майсторство, ум, сърце и  дух – в десетки и стотици наистина уникални строежи!

Тук, простете, ще  си позволя една шега. Докато – къде насериозно, къде с присмех, се спрягаше мистерията на века: „България –шестнайста република“, българските строители наистина я „създаваха“ и заселваха, тази „република“. Насред самия СССР…

Имах човешкото и професионалното щастие

да бъда първият български журналист, командирован в Коми

и да разкажа как са и какви ги вършат нашите „българи – юнаци“ в тази необятна и непозната тайга. А скоро след като се завърнах и публикувах серия репортажи (явно са впечатлили съответните фактори от „високото място“), ме изпратиха за много години в Москва, като част от екипа на бъдещия вестник „Български строител“. Под заглавието на тази удивителна „газета“ (още не проумявам как симпатичнитге руски момичета от типография „Гудок“ почти безпогрешно набираха непонятния за тях текст?) беше отбелязано точно така: „За българите, работещи и учещи в СССР“.

С един много специален парспорт в джоба имах фантастичния шанс да кръстосам Голямата страна, наистина надлъж и нашир – от Карпатите до Владивосток,  от Мурманск до Кавказ. Практически навсякъде, където бе стъпил български крак и твореше българска ръка!

И ето че след близо половин век отново бродих по местата на моята житейска и професионална младост. Когато  се отправях на едно наистина изключително, почти едномесечно  пътешествие (вижте ги само спирките по пътя: Москва, Сибир, Коми, Ростов на Дон, Зерноград!) един колега и приятел ми заръча да си отварям очите на четири и да се вглеждам  старателно в руските „неосветени дворове“. Както например го е правил Радичков, по времето на своите великолепно описани митарства из Сибир…

Е, вглеждах се повече от старателно, отварях си очите не на четири, ами на осем - но видях нещо много различно. Великата страна здраво се е захванала да освети и подреди своите „дворове“. Строи се както може би никъде другаде по света, вдигат се смайващи жилищни комплекси, впечатляващи търговски центрове, прокарват се опнати по конец пътища. Няма я някогашната сивота, полупразните магазини с километровите опашки, навъсената улица. Руснаците наистина са взели нещата в собствените си ръце и успяват – в днешния тъй сложен свят – да си преобразяват страната и да си оправят живота.

И си мисля нещо, колкото простичко, толкова и естествено: Защо са ни изкуствени, книжни думи за нашите връзки и отношения, както и всички неоснователни отричания и  зли хули към братската страна, когато животът ни поднася чисти, живи примери за истинност и непреходност!

И като че ли точно думите на настоятеля на строящия се от българска фирма храм на ул. „Красный маяк“ в Москва, отец Александър, са най-лаконичното, но и най-точното обобщение на този  разказ за удивителното българско присъствие в Русия:“Поклон, човешка и божия благодат за прекрасните български строители и люде!“

 И без всякаква патетика, за пореден път, ще се повторя: това присъствие е не само на строителните карти, а и в душите, в паметта на руските и българските  хора.

Снимки: Авторът и руски колеги и приятели

Сподели в
 

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020/13:47

През 2020 г. с разнообразни инициативи в градове като Добрич, Силистра, Тутракан, Балчик и др. ще бъде отбелязана 80-ата година от възвръщането на Южна Добруджа към майката родина България през 1940 г. след Крайовския мирен договор от 7 септември с.г.

25.06.2020/19:01

Прочутият ни генерал и командващ Първа българска армия е единственият чуждестранен пълководец, който преминава редом до съветските генерали от Трети украински фронт по Червения площад в Москва на Парада на победата на 24 юни 1945 г.

24.06.2020/10:00

Презрение за тия, дето нямат „Ни срам, ни очи”, и петнят езиковото ни пространство и човешките ни души.

23.06.2020/15:50

Регионалната библиотека „Христо Смирненски“ напомня за 565-ата годишнина от началото на съвременното книгопечатане .Под заглавие „Гутенберговата революция“ културната институция е публикувала онлай данни и илюстрации за откривателя на модерното книгопечатане и развитието му в света.

22.06.2020/11:19

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

През 2020 г. с разнообразни инициативи в градове като Добрич, Силистра, Тутракан, Балчик и др. ще бъде отбелязана 80-ата година от възвръщането на Южна Добруджа към майката родина България през 1940 г. след Крайовския мирен договор от 7 септември с.г.

25.06.2020 /19:01 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

15 международни журналистически организации призовават държавите членки на ЕС да предвидят в многогодишната финансова рамка на Съюза средства за защита на свободата на печата, за възстановяване и развитие на медийния сектор, за подпомагане на независимата журналистика и на дейността на журналистическите организации.

10.06.2020 /07:55

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 12 гости

Бързи връзки