Начало
 
 

Иван Бърнев: Свобода на словото у нас категорично няма

21.01.2020 /14:20 | Автор : Лилия Динова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Иван Бърнев е пресъздал ярки социални типажи и на сцената, и на екрана

Журналистите трябва да имат просветителска и образователна мисия, смята именитият актьор. Разочарован е от липсата у управляващите на стратегия в изкуството и културата, чието финансиране би облагородило обществото и би дръпнало развитието ни напред

Популярният актьор Иван Бърнев е роден на 15 юли 1973 г. в Добрич. Израства във Варна. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Стефан Данаилов. 

Носител е на престижните театрални награди „Аскеер“ и „Икар“. Получава ги за емблематичната му роля на Били Бибит в култовата постановка на режисьора Александър Морфов „Полет над кукувиче гнездо“ в Народния театър „Иван Вазов“.

Има и номинация за главна роля на престижния кинофестивал „Берлинале” за филма на Иржи Менцел „Обслужвах английския крал“. Носител е и на наградата на Съюза филмовите дейци за главна мъжка роля във филма „Лейди Зи“.

Безспорен талант и на сцената, и на екрана, той си партнира с Деян Донков в „Очакаване на Годо“, постановка на Деян Донков в Театър „Азарян“ в НДК.

Женен е за талантливата актриса Маргита Гошева. Имат син Матей, на 13 години. Той също се изявява като актьор, снима се в „Островът на сините птици“. Филмът се излъчи миналата година по БНТ.

- Изминалата 2019 година беше много силна за българското кино, с много  награди от престижни филмови фестивали. А за вас лично каква беше? Играете и в двата наградени филма - „Бащата“ и „В кръг“. Получихте и „Златна роза“ на Варненския фестивал за мъжка роля в „Бащата“…

- В творчески план за мен това беше добра година. Излезе едно ново представление - „Празникът“, на режисьора Явор Гърдев в Малък градски театър „Зад канала“. За тази роля получих и номинация за „Аскеер“. Спектакълът е успешен и се радва на публика.

Четири излезли през 2019 г. филма взеха големи престижни награди. Това са „Бащата“, „В кръг“, „Доза щастие“ и „Имало една война“. Играя и в четирите. „Доза щастие“ се радваше на небивал зрителски интерес у нас.Там ролята ми е епизодична, но пък характерна и с по-различно актьорско присъствие. Като цяло 2019-а беше ползотворна година за мен.

- А с какво започнахте 2020-та, можете ли да се похвалите отсега с нещо ново?

- С хубаво начало! Започвам репетиции с Маргарита Младенова за „Дон Кихот“ в Пазарджишкия драматичен театър.  Премиерата е на 27 март.

- Имате ли предпочитани, любими роли?

- Аз съм актьор на свободна практика от 1998 година . Смея да кажа, че въпреки рисковете на това, нещата се подреждат все в моя полза. В творческия ми път съм имал все пълноценни и интересни роли, вълнуващи и вдъхновяващи срещи с различни големи български и не само български режисьори.

Всичките си роли  харесвам. Аз съм на принципа, че това, което ти е предопределено свише, е достатъчно,  трябва да се оставиш на съдбата и нещата се случват. Важното е ролите да те провокират и да те „хващат”.

Благодарен съм на Господ и на съдбата, че режисьори от ранга на Сашо Морфов, Явор Гърдев, Маргарита Младенова са ме оценили и са ми се доверили, поверявайки ми една или друга роля. Кога ли някога съм мечтал да изиграя Дон Кихот ?! Ето сега имам този шанс…

Колкото и нескромно да звучи, винаги може още и по-добре… За съжаление, нашият пазар е доста свит.

- Къде предпочитате да играете – в киното или в театъра? И в двете изкуства имате попадения и сте оценен и признат…

- Ако отговоря в полза едното или другото, няма да съм честен. Случвало ми се е да играя в определен период от време по-дълго в театъра, изкарвам представление след представление, тогава се замечтавам да снимам в киното. Или обратното – ако имам повече филмови роли, искам да съм на сцената. В театъра е друго, там има процес, по-дълъг и по-жив.

И двете си имат своят чар, не мога да изразя предпочитание. Но истинският актьор си остава в театъра, на сцената…

- Бил ли сте жертва на фалшиви новини? Какво е отношението ви към журналистиката?

- Не съм бил жертва на фалшиви новини и слава Богу! Може би, защото не съм толкова звездна личност, че да съм в устата на медиите…

Ролята на журналистиката е огромна в едно общество. Не случайно е четвъртата власт. Но тя в момента у нас не е на необходимото ниво. В новините се изтъкват само убийствата, престъпленията и подобни сензации. А се случват и добри неща у нас, но те умишлено се избутват на по-заден план. Те не правят рейтинг. Лошите новини вредят на хората, особено на малките деца и на младите. Според мен съотношението е 35:1 в полза на сензациите и лошите новини.

Журналистите трябва да имат просветителска и образователна мисия. Истината  и свободата на словото са водещите, най-важните за журналистическата професия.

- А има ли свобода на словото у нас?

- Не, категорично няма! Има какво още да се работи по този въпрос…

- Ученик сте на Стефан Данаилов. Какви уроци бихте запазил за себе си от  Мастера?

- Моята ценностна система като човек и като актьор, но най-вече като човек, дължа на майка ми и баща ми, родното ми място, приятелите ми, но и на моя учител в Академията. На него, на Мастера! Той обичаше всички ни, не ни делеше на кадърни и по-малко кадърни, не толерираше никого. Никого не побутна.

В момента, в който някой се усещаше нещо повече от другите, му подрязваше крилцата и казваше, че има какво още да учи… Учеше ни да се обичаме и да уважаваме партньора си. Да приемаме наградите и успехите като едно намигване, без да се главозамайваме, и достойно, по мъжки да понасяме неуспехите. Зареждаше ни постоянно с любов, държеше да сме заедно и да не забравяме откъде сме тръгнали.

Мастера за мен е един от джакпотовете в живота ми.

- Всичките ви награди и постижения в киното, а и в театъра, са за социално ангажирани герои, типажи. Какво е мнението ви за ситуацията в момента в България?

- Фактът, че съм още тук, е доказателство, че се надявам нещата, все пак да се оправят… Но съм крайно разочарован от липсата на стратегия в изкуството и културата. Правят се някакви реформи, но на парче. Ако се налеят средства в образованието и културата, хората ще станат по-добри и по-духовни. Резултатът няма да дойде веднага, но то е като в хомеопатията. Оздравяването е сигурно.

За съжаление, властимащите търсят дивиденти веднага . И мигновени резултати. Иначе няма да се задържат на власт дълго. Колкото повече инвестираш в изкуство, култура, образование, толкова по-малко престъпления ще има. Няма далновидно мислене у управляващите.

Но вярвам, че има много ненаписани добри сценарии и актьорски постижения, неснимани филми. Това ме задържа все още тук, в България…

Сподели в
 

Преди дни, и в навечерието на 3 март, в Дома на киното се състоя премиерната прожекция на документалната лента Breaking news на режисьора Асен Владимиров. В него авторът разказва как пресата на ХІХ век отразява Руско-турската война 1877-1878 година. Това е може би най-отразяваното събитие за онова време. Едни от най-известните военни кореспонденти и художници от цял свят отразяват двете страни на сражаващите се.

27.02.2020/15:48

„Преди ни плащаше испанското разузнаване, сега ни плащат руснаците. Кой дава повече?” Така Луис Маури, заместник-главният редактор на базирания в Каталуня испански вестник, се подигра на пропремиерските твърдения на БНТ и други издания у нас за „руска следа” в разследванията за „къщата в Барселона”. В коментара си, озаглавен „Повей от България”, той припомня, че вестникът му е бил обвиняван през 2017 г. и за „американска връзка”

23.02.2020/20:18

На 22 февруари юбилей празнува „Златният глас” на БНР, оставилата дълбока „Следа в ефира” водеща на предаването-явление „Разговор с вас” Божана Димитрова. За нея журналистиката продължава да е кауза, а „журналистите трябва да са най-близо и на страната на хората, да огласяват, да подкрепят справедливото недоволство, все с надеждата за още един работещ коректив.”

21.02.2020/09:10

С Ани Заркова отдавна се бяхме договорили да гостува на сайта на СБЖ, но все нещо изскачаше и все отлагахме във времето. Но ето че сега, когато и нас българите ни застигна едно от трите жестоки китайски проклятия (няма риск от коронавирус при цитирането му): "Дано живееш в интересни времена", Ани даде интервю за сайта ни, в което през личните й преживявания бистрим ситуацията в нашия занаят.

15.02.2020/17:25

Н.Пр. почетният консул на Хашемитското кралство Йордания д-р Хасан Бармауи гостува на Съюза на българските журналисти. Темата на срещата беше сътрудничеството между България и Йордания. И, разбира се, не на последно място 20-годишнината на сътрудничеството между съюзите на българските и йорданските журналисти.

13.02.2020/15:34

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Преди дни, и в навечерието на 3 март, в Дома на киното се състоя премиерната прожекция на документалната лента Breaking news на режисьора Асен Владимиров. В него авторът разказва как пресата на ХІХ век отразява Руско-турската война 1877-1878 година. Това е може би най-отразяваното събитие за онова време. Едни от най-известните военни кореспонденти и художници от цял свят отразяват двете страни на сражаващите се.

27.02.2020 /15:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

„Преди ни плащаше испанското разузнаване, сега ни плащат руснаците. Кой дава повече?” Така Луис Маури, заместник-главният редактор на базирания в Каталуня испански вестник, се подигра на пропремиерските твърдения на БНТ и други издания у нас за „руска следа” в разследванията за „къщата в Барселона”. В коментара си, озаглавен „Повей от България”, той припомня, че вестникът му е бил обвиняван през 2017 г. и за „американска връзка”

23.02.2020 /20:18 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: Барикада

На 22 февруари юбилей празнува „Златният глас” на БНР, оставилата дълбока „Следа в ефира” водеща на предаването-явление „Разговор с вас” Божана Димитрова. За нея журналистиката продължава да е кауза, а „журналистите трябва да са най-близо и на страната на хората, да огласяват, да подкрепят справедливото недоволство, все с надеждата за още един работещ коректив.”

21.02.2020 /09:10 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

С Ани Заркова отдавна се бяхме договорили да гостува на сайта на СБЖ, но все нещо изскачаше и все отлагахме във времето. Но ето че сега, когато и нас българите ни застигна едно от трите жестоки китайски проклятия (няма риск от коронавирус при цитирането му): "Дано живееш в интересни времена", Ани даде интервю за сайта ни, в което през личните й преживявания бистрим ситуацията в нашия занаят.

15.02.2020 /17:25 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Бай Ванко имаше кабинет в една стара тоталитарна сграда в центъра на града. Беше приватизирал по необходимост радиото, в което е работил цял живот. Той е вероятно единственият човек у нас, създал частно кабелно радио.

16.02.2020 /14:57 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково уреди изложбата „Любов към труда, любов към истината, любов към народа”, посветена на живота и делото на видния учен, химик и хуманист проф. д-р Асен Златаров.

12.02.2020 /15:45 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По повод хаоса с разпространението на пресата, настъпващ след фалита на отгледания с държавна благословия монополист в продажбите, председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното:

26.02.2020 /08:02

В речта си в памет на Апостола на свободата Васил Левски президентът Румен Радев призова „да изправим глави” и да не забравяме, че „всичко зависи от нашите задружни усилия“, „че времето нас обръща, но и ние него обръщаме”. Преди официалната церемония държавният глава поведе гражданско шествие от президентството до паметника на най-тачения български герой.

19.02.2020 /22:27

Бойкот за унижаващи журналистите властници, оставка на СЕМ, сформиране на нов регулатор с гражданска квота, избиране на журналистически омбудсман, спасяване на обществените медии от частни интереси, връщане на познанието в журналистиката, сплотяване и солидаризиране на колегията - тези и още много други предложения и мнения бяха изказани от авторитетни журналисти и медийни експерти на организираната от СБЖ обществена дискусия за свободата на словото и медийната среда

17.02.2020 /21:30

 Мнения

Постоянните подигравки, цинизми, заплахи на властта към журналистите са срам за България. И той е причинен от хора, които имат дори правни задължения да допринасят за позитивния имидж на държавата, за утвърждаване на европейските демократични ценности и традиции. Можем ли да приемем такива хора за елит?

18.02.2020 /06:30 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Голям кипеж из фейсбуците на гилдията бълбука тия дни, защото мисир-председателят бил определил отразяващите делата му журналистки по свой образ и подобие - „мисирки”. Ако ги беше нарекъл „умиращи лебеди”, пак ли щеше да бумти същият плам? Уви, около власта танцува обслужваща журналистика, угажда й, позволява й да издевателства над всички граждани без дума напряко да каже - и това убива и професията ни, и обществото ни. А атаката по СБЖ точно в този момент не оставя впечатление за нищо друго, освен за поредна поръчка.

07.02.2020 /16:09 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 28 гости

Бързи връзки