Проф. Георги Каприев: Отстрелване на умното село

03.01.2020 /18:13 | Източник: Портал Култура Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Проф. Георги Каприев. Снимка:БНР

В края на 2019 г. Националната българска телевизия прекрати договора с „Умно село“. Поредицата, дело на Антоанета Бачурова и Владимир Люцканов, заедно с техните екипи, представлява филми портрети на доказани фигури от високата култура в България.

От 1998 г. досега „Умно село“ показа около 200 филма. Защо опитът за неговото унищожаване е особено тревожен? Не е ли той пореден епизод от лова на гонка срещу носителите на ума и духа през сезон 2019?

Общо погледнато, да. През 2019 г. уж обществената държавна телевизия с ударни темпове съкрати дистанцията между себе си и масовите частни телевизии. В тях място за висока култура няма „по дефиниция“: интересът към нея е набеден за „статистически безинтересен“. На теория БНТ няма право на подобни сметки, на практика обаче тя следва вече съзнателно избистрената правителствена програма по неутрализиране на тази култура.

В действителност това става от една страна чрез „обезвреждането“ на малкото останали предавания в сектор „Култура“ чрез агресивното им „актуализиране“, тоест вкарване на всички културни нива в един общ текущ хоризонт. От друга страна, то се прави чрез пряко премахване на ефирните пространства, в които високата култура би могла да се изказва на собствен език. Така се неутрализира нейното настояще и бъдеще. Ударът срещу „Умно село“ е с особен характер: той е покушение срещу паметта ѝ.

Формулата му предполага представяне на личности, доказали се чрез дълъг ред от силни постижения, носители на дълготрайна творческа биография. Жизненият им път е възможен единствено чрез вписване в глобална традиция, отвъд географските граници и конкретните исторически времена. Те са „роднини“ от особен тип. Родството в духа е различно от даденото по родова история, от която следват локални фиксирания, поколенчески профилирания, разните утежнявания или привилегии, унаследените социални стратифицирания. Става дума за фамилия от „разночинци“.

От самото си начало европейската култура разгръща и поддържа механизми, благодарение на които интелектуалното формира самостоятелен социален ред, различен от този на политическото, клерикалното, военното, механично производственото и т.н. Този ред гарантира автономия на знанието и творчеството. Общественото признание, утвърждаващо авторитета и ценността на „пазителите на смисъла“, е една от основите на трайно успешните общества.

Сегашното българско общество доказуемо не е сред тях. Доскоро хаотичният огън срещу духа и ума днес е канализиран в официална държавна програма. Способен съм да обоснова твърдението си чрез продължителни анализи на тактическите действия, прокарвани от министерствата на културата и образованието. Дали обаче тази програма има и стратегически характер?

Вместо подробни аргументи, ще предложа само един – знаменателен – цитат. Пред заседанието на Министерския съвет на 27 декември 2019 г. министър-председателят произнася ключово: „Висшето образование бълва пиари, политолози и социолози, а няма хора в производството“. Оставям без коментар до какво са сведени в главата му хуманитарните и социалните науки, заедно с изкуствата. По-важно е друго. „В масовото разбиране на управляващите политиката е битово опредметяване на текущи предимства“, отбеляза наскоро Тони Николов. За това става дума.

Тоталното свръхнадценяване на „производството“ (директното „опредметяване на текущи предимства“) е директива за организирано устройване на разпад на високата култура в България. Нарочно не казвам „на високата българска култура“. Нивата на талант и ум, за които говоря, не се затварят в национални или държавни граници. Тяхното осъществяване в днешните условия на комуникация вече никак не зависи (или зависи в много по-малка степен) от правителствени прищевки. Пораженията са въпреки това сериозни.

В едно интервю от декември 1993 г., разговор на Димитър Вацов с Цочо Бояджиев и мен, се появи въпросът какво даваме на студентите си. „Кураж“, отговори веднага Цочо Бояджиев („За думите и мълчанието“, в: Литературен вестник, 20-27.12.1993). Кураж, че може да се живее и така – с ценностите и постиженията на високата култура, да се живее достойно, осъществявайки ги и осъществявайки се чрез тях. Този кураж е и привличане в дългата традиция на високата култура, причастяване към нейната памет, пише професорът в портал Култура.

Разпарчетосването на културната памет е доказано успешно оръжие за нарушаване на културния континуитет. То е ефективен разрушител на културната нормалност. Българската история през последните 140 години познава няколко „революционни“ сривания на тази нормалност. Особено травматично бе предпоследното, започналото от средата на 40-те години на ХХ век.

В България все още работят креативни хора от няколко поколения, изпитали на гърба си резултатите от разкъсването на приемствеността – фундамента на всяка висока култура. Те все още носят белези от усилията, положени по обратното свързване на разкъсаното. Сегашната политическа машина осъществява поредното покушение срещу културната традиция в България.

Вземат се мерки за унищожаване на европейския код. Негов съществен елемент е разколебаването на моментно наличното, проблематизирането на неговото представяне като неизменно, „абсолютно“, едва ли не „природно“. Един код, основан върху историята, свободата и знанието. Не ще и дума, той е генератор на продуктивно безпокойство. Българите обаче могат да бъдат спокойни – в местните ловни полета отстрелването на умното село продължава.

 

м.л.

 

Сподели в
 

Повечето от снимките в обявения онлайн конкурс са на деца от клуб "Журналист" при Общинския детски комплекс в Каварна.

12.06.2021/14:55

Разпада се диалогът в обществото. Това каза директорът на Центъра за изследване на политическото и журналистическото говорене и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" доц. Владислав Миланов.

11.06.2021/14:05

„Довиждане господин Кошлуков". Това написа във фейсбук профила си служебният министър на културата Велислав Минеков. Публикацията се появи в профила му посред нощ и бе написана без никакви препинателни знаци.

09.06.2021/13:08

Един от първите значими ходове на министерството на правосъдието на САЩ при президентството на Байдън беше да уведоми репортерите в три големи медийни организации, че са иззети данни за телефонните им комуникации във връзка с разследвания на изтичане на информация при управлението на Тръмп. В същото време президентът Джо Байдън обеща да спре практиката на шпиониране на журналисти.

08.06.2021/14:05

"Ал Джазира" съобщи, че израелските власти са задържали силово нейна репортерка. Жената е задържана, докато отразявала събитията в квартал на Йерусалим, в който десетки палестински семейства са набелязани за изгонване от еврейски заселници, предаде АП.

07.06.2021/14:05

 Представяме ви

Разговаряме с известната журналистка, поетеса и писателка за раждането на новата ѝ книга, за вдъхновяващото я с обич семейство, за доброто, което всеки сам избира как да отглежда в душата си, за невъзможните бягства от съвремието ни, за ролята на журналистиката в преодоляването на „литературщината”.

07.06.2021 /13:32 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Вероятно Калин Тодоров се ръководи от изреченото от китайския мъдрец Конфуций: „Проклятие е да живееш в интересни времена.“ Затова трилогията му „Зад завесата“ скоро ще стане петтомник, като споделя, че с петата книга от тази поредица й слага точка. А традиция стана,че щом той напише книга от въпросната серия да е гост на сайта на СБЖ. Този път обаче в аванс разговаряме с него за предстоящото излизане на последната от поредицата „Зад завесата“.

01.06.2021 /07:20 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Наскоро в клуб „Журналист“ се състоя представянето на книгата на писателя и журналист Хайри Хамдан „Лешникови градини“,която предизвика голям интерес несамо сред познавачите на неговото творчество, но и сред тези, които за първи път се докосваха до написаното от Хамдан.

24.05.2021 /08:01 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Списанието се продава срещу 5 евро само по улиците от хора в тежко положение, които така получават възможност да си осигурят с достойнство, макар и малък доход, за да покрият някои от своите основни потребности.

17.05.2021 /12:08 | Автор: Здравка Михайлова | Източник: marginalia.bg

 Спомени и архиви

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

В две групи във Фейсбук журналистът Тихомир Шолев, работил във в. „24 часа” в началните му години, разказва за модерния начин на работа там по онова време.

17.04.2021 /17:40 | Автор: Тихомир Шолев | Източник: Фейсбук

 Акценти и позиции

В Деня на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България нека сверим и посоките на българката журналистика по непреходните ориентири на историческите, духовните и моралните ни върхове.

02.06.2021 /10:08

В своя декларация УС на СБЖ остро осъжда действията на властите в Минск, като настоява и за международно разследване на шокиращия инцидент с насилствено приземения в столицата на Беларус пътнически самолет и за изясняване на всички обстоятелства около него от страна на Международната организация за гражданска авиация (ICAO). Необходимо е изграждането на изрична международноправна рамка, която да предотвратява допускането на подобни инциденти занапред.

26.05.2021 /10:47

Нека да сме достойни и да опазваме духовното послание на кирило-методиевите букви и из днешните нови полета, пространства и мрежи на модерните технологии, съхранявайки и умножавайки хуманното и съзидателно присъствие на славянската и българската култура в световното многообразие.

24.05.2021 /00:14

 Мнения

Денят на Европа е от новите ни празници, а всяка следваща година като че ли намалява ентусиазма, с който го приехме.

08.05.2021 /10:05 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Накъде са се запътили унищожителите на журналистиката, свободата и изборите - от Бойко Борисов до Големите му братя по света

20.03.2021 /17:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 42 гости

Бързи връзки