Проф. Георги Каприев: Отстрелване на умното село

03.01.2020 /18:13 | Източник: Портал Култура Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Проф. Георги Каприев. Снимка:БНР

В края на 2019 г. Националната българска телевизия прекрати договора с „Умно село“. Поредицата, дело на Антоанета Бачурова и Владимир Люцканов, заедно с техните екипи, представлява филми портрети на доказани фигури от високата култура в България.

От 1998 г. досега „Умно село“ показа около 200 филма. Защо опитът за неговото унищожаване е особено тревожен? Не е ли той пореден епизод от лова на гонка срещу носителите на ума и духа през сезон 2019?

Общо погледнато, да. През 2019 г. уж обществената държавна телевизия с ударни темпове съкрати дистанцията между себе си и масовите частни телевизии. В тях място за висока култура няма „по дефиниция“: интересът към нея е набеден за „статистически безинтересен“. На теория БНТ няма право на подобни сметки, на практика обаче тя следва вече съзнателно избистрената правителствена програма по неутрализиране на тази култура.

В действителност това става от една страна чрез „обезвреждането“ на малкото останали предавания в сектор „Култура“ чрез агресивното им „актуализиране“, тоест вкарване на всички културни нива в един общ текущ хоризонт. От друга страна, то се прави чрез пряко премахване на ефирните пространства, в които високата култура би могла да се изказва на собствен език. Така се неутрализира нейното настояще и бъдеще. Ударът срещу „Умно село“ е с особен характер: той е покушение срещу паметта ѝ.

Формулата му предполага представяне на личности, доказали се чрез дълъг ред от силни постижения, носители на дълготрайна творческа биография. Жизненият им път е възможен единствено чрез вписване в глобална традиция, отвъд географските граници и конкретните исторически времена. Те са „роднини“ от особен тип. Родството в духа е различно от даденото по родова история, от която следват локални фиксирания, поколенчески профилирания, разните утежнявания или привилегии, унаследените социални стратифицирания. Става дума за фамилия от „разночинци“.

От самото си начало европейската култура разгръща и поддържа механизми, благодарение на които интелектуалното формира самостоятелен социален ред, различен от този на политическото, клерикалното, военното, механично производственото и т.н. Този ред гарантира автономия на знанието и творчеството. Общественото признание, утвърждаващо авторитета и ценността на „пазителите на смисъла“, е една от основите на трайно успешните общества.

Сегашното българско общество доказуемо не е сред тях. Доскоро хаотичният огън срещу духа и ума днес е канализиран в официална държавна програма. Способен съм да обоснова твърдението си чрез продължителни анализи на тактическите действия, прокарвани от министерствата на културата и образованието. Дали обаче тази програма има и стратегически характер?

Вместо подробни аргументи, ще предложа само един – знаменателен – цитат. Пред заседанието на Министерския съвет на 27 декември 2019 г. министър-председателят произнася ключово: „Висшето образование бълва пиари, политолози и социолози, а няма хора в производството“. Оставям без коментар до какво са сведени в главата му хуманитарните и социалните науки, заедно с изкуствата. По-важно е друго. „В масовото разбиране на управляващите политиката е битово опредметяване на текущи предимства“, отбеляза наскоро Тони Николов. За това става дума.

Тоталното свръхнадценяване на „производството“ (директното „опредметяване на текущи предимства“) е директива за организирано устройване на разпад на високата култура в България. Нарочно не казвам „на високата българска култура“. Нивата на талант и ум, за които говоря, не се затварят в национални или държавни граници. Тяхното осъществяване в днешните условия на комуникация вече никак не зависи (или зависи в много по-малка степен) от правителствени прищевки. Пораженията са въпреки това сериозни.

В едно интервю от декември 1993 г., разговор на Димитър Вацов с Цочо Бояджиев и мен, се появи въпросът какво даваме на студентите си. „Кураж“, отговори веднага Цочо Бояджиев („За думите и мълчанието“, в: Литературен вестник, 20-27.12.1993). Кураж, че може да се живее и така – с ценностите и постиженията на високата култура, да се живее достойно, осъществявайки ги и осъществявайки се чрез тях. Този кураж е и привличане в дългата традиция на високата култура, причастяване към нейната памет, пише професорът в портал Култура.

Разпарчетосването на културната памет е доказано успешно оръжие за нарушаване на културния континуитет. То е ефективен разрушител на културната нормалност. Българската история през последните 140 години познава няколко „революционни“ сривания на тази нормалност. Особено травматично бе предпоследното, започналото от средата на 40-те години на ХХ век.

В България все още работят креативни хора от няколко поколения, изпитали на гърба си резултатите от разкъсването на приемствеността – фундамента на всяка висока култура. Те все още носят белези от усилията, положени по обратното свързване на разкъсаното. Сегашната политическа машина осъществява поредното покушение срещу културната традиция в България.

Вземат се мерки за унищожаване на европейския код. Негов съществен елемент е разколебаването на моментно наличното, проблематизирането на неговото представяне като неизменно, „абсолютно“, едва ли не „природно“. Един код, основан върху историята, свободата и знанието. Не ще и дума, той е генератор на продуктивно безпокойство. Българите обаче могат да бъдат спокойни – в местните ловни полета отстрелването на умното село продължава.

 

м.л.

 

Сподели в
 

"Освободете журналистите. Нека веригите вестници, които се издържат само от реклами, да загинат. И правителството не трябва да инвестира в спасяването на такива медии," зове +Ню Йорк Таймс", цитиран от БГНЕС.

04.04.2020/19:01

Какво е да работиш 30 години без прекъсване в „Дума”, от първия му ден до днес? Вестникът става част от теб. Колеги, автори, материали, телефони, писма, разговори, интервюта, радости, мъки, проблеми - въртят се в ума ми 3 десетилетия история на вестника.

04.04.2020/14:46

Медийната политика и ролята на журналистиката в извънредна ситуация като сегашната странно защо остава встрани от коментарите и анализите, въпреки че в социалните мрежи прелива от мнения на граждани било то за пренасищане на темата за коронавирусната пандемия, или за „глуповати” въпроси на репортери, или за увисващи в пространството и неизяснени казуси от политици. А в такъв момент читателите и зрителите търсят опора в медиите.

04.04.2020/12:07

Група студенти по журналистика от III курс създадоха проекта "КоронаКаст" - подкаст, в който млади хора говорят на различни теми, свързани с коронавируса.

03.04.2020/14:01

Кризите и нещастия създават благоприятна атмосфера за дезинформация, затова ролята и отговорността на журналистите в момента е по-голяма откогато и да било. Всички можем да се съгласим в тези заключения д Десислава Атанасова от телевизия Bulgaria ON AIR

02.04.2020/14:59

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

„Да бъдеш първи е предизвикателство. На първо място за самите нас, защото не е прието да се страхуваме от предизвикателства. Защото Първи, това за нас е съдба!“ Така огромната армия от журналисти, режисьори, продуценти, водещи, оператори определят работата си в Първи тв канал, или както всичките му казват Главният канал на Русия. На 1април той навъртя четвърт век. 25 години упорит труд и катерене към върха.

03.04.2020 /15:05 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Легендарният антифашист, прочул се със свалянето на нацисткия флаг от Акропола през 1941 г., бе и пламенен журналист, оглавявал вестниците "Ризоспастис" и "Авги". Той си отиде на 97-годишна възраст.

01.04.2020 /20:47 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: Барикада

Председателят на Съюза на журналистите в Подмосковието и секретар в СЖР Наталия Чернишова участва в Международната журналистическа конференция, посветена на 141-годишнина от установяването на българо-руските дипломатически отношения, организатор на която беше СБЖ.

25.03.2020 /18:19 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

До 17 април в Президентския център “Борис Елцин“ в Екатеринбург е подредена изложбата на личния фотограф на президента Борис Елцин и един от най-известните майстори на обектива в Русия и света Дмитрий Донски - „Зад кадър“ представя свои снимки, придружени от историите на тяхното създаване.

22.03.2020 /17:53 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Талантлив журналист, поет, редактор, истински поборник- така остава в историята роденият в Свиленград Александър Кипров, от чието рождение се навършиха 140 години.

02.04.2020 /18:37 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

През 1927 г. в Хасково киносалоните са затворени за дезинфекция, а учениците са във ваканция.Това са едни от най-сериозните противоепидемични мерки, прилагани в града и документирани от тогавашната преса.

01.04.2020 /14:28 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Генералният секретар на Европейската федерация на журналистите Рикардо Гутиерес подкрепи предложенията на британската организация „ЧЛЕН 19” към медии и журналисти как да действат, за да предоставят само достоверни факти насред пандемията от коронавирус. Но и държавите не бива да злоупотребяват със ситуацията и да я използват като предлог за преследване на свободното слово, настоява още ЕФЖ.

03.04.2020 /16:51

В свое специално послание президентът на Международната федерация на журналистите (МФЖ) Юнес Мджахед призовава организациите членки, сред които е и СБЖ, да продължават да бранят правата на журналистите дори и в тежките условия на глобалната здравна криза около коронависура/ Covid-19. Предлагаме текста на обръщението, получено в СБЖ.

23.03.2020 /13:12

Държавният глава е обезпокоен, че предвидените санкции за невярна информация могат да бъдат употребени срещу всяко неудобно свебодомислие и ще останат в сила и след края на сегашната криза с коронавируса. Румен Радев призовава също така за спешни социални мерки за защита на най-пострадалите от настоящата ситуация

22.03.2020 /13:52

 Мнения

В тези дни на непреживени досега изпитания, когато виждаме какво става в живота „по света и у нас” през прозореца или от екрана на телевизора, чуваме гласове на близки и приятели по телефона, абе една нежелана, но явно нужна изолация – човек, за да избегне неминуемото изостряне на атмосферата и отношенията вкъщи – какво му остава: да коментира последната информация от кризисния щаб или разните конспиративни версии откъде и как ни се стовари на главите този коронен вирус. Дори такива прочетени през годините мнения, че земята се опитва с всякакви средства да се освободи/спаси от нас и т.н.

22.03.2020 /18:04 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

От началото на вечерните балконни аплодисменти – благодарност към лекари, медицински сестри, санитари, органи на реда, фармацевти, които се грижат разпространението на коронавируса да се ограничава, аз лично ръкопляскам силно за журналистите.

18.03.2020 /14:53 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 23 гости

Бързи връзки