Интелектуалци пишат на Кошлуков: Защо ни лишавате от „Умно село“?

03.01.2020 /17:52 | Източник: cross.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Проф. Емил Попов. Снимка:cross.bg

„Защо лишавате българите от това, което „Умно село“ им дава? То им принадлежи изначално“, пише скулпторът проф. Емил Попов в отворено писмо до генералния директор на БНТ Емил Кошлуков, до Управителния съвет на обществената телевизия, с копие до СЕМ и парламентарната Комисия по култура и медии.

Писмото е подписано още от над 40 интелектуалци, между които директорът на Националната галерия Ярослава Бубнова, председателят на СБХ Любен Генов, Станислав Памукчиев, Павел Койчев, Валентин Старчев, Антон Стайков, Минчо Минчев, Стефан Цанев, Рада Москова, Деян Енев, Георги Господинов, Божана Апостолова, Манол Пейков, Боян Биолчев, Нешка Робева…

Екипът на предаването „Умно село“, което върви от 21 години по БНТ, съобщи, че на 28 декември 2019-а се излъчва последният му брой.

„Ръководството на Българската национална телевизия е избрало да наложи вето върху производството на жив, пълнокръвен архив, съставляващ безценен фонд на българската култура – се казва в писмото на Емил Попов. – Това решение е възмутително, необяснимо, стряскащо… В кой точно момент БНТ реши, че трупането на този архив трябва да бъде преустановено?! Как без следи от духовна памет да знаем кои сме, ако не знаем откъде идваме? Как да окуражим в търсене на смисъла тези след нас, ако не можем да им посочим примерите преди тях? Усещането, че са част от нещо по-голямо, което се нарича традиция? Отговорът на тези въпроси всъщност трябва да е мисията на обществената телевизия“, пише агенция Крос

Предлагаме ви пълния текст на писмото:

„Защо?!…

Не мога да повярвам, че от януари в ефира на БНТ няма да продължи поредицата „Умно село“. За 20 години десетки документални филма, посветени на големи личности с безспорни заслуги за духовното издигане на обществото ни, отразиха българската култура „отвътре“. Културата отвъд ширпотребата, отвъд имитацията. Духовността, извисена над комплексите за малоценност, нанасящи опустошителни белези в съзнанието на съвременния човек.

Нима вече не стана ясно на всички, че единственият позитивен багаж, който един народ може да пренесе във времето, са образците на неговото изкуство и култура?! И че ако самочувствието на една нация се гради на нейните минали и настоящи духовни постижения, то не друго, а паметта за тях осигурява живот на това самочувствие? Масовото отношение към духовното наследство у нас отдавна е катастрофално. Борбата за оцеляване допълнително го обрича на забрава. В този мъчителен процес на българина не му помагат особено нито институциите, нито медиите, в чиито функции влизат грижата за образованието и духовната хигиена на нацията. Един след друг си отиват от този свят хора, чийто живот и творчество са чертали спиралата на собственото ни развитие, но паметта за тях остава единствено у техните близки. Младите българи не познават собствената си история, а дори за тези, които се интересуват, знакови имена в българската култура са познати само от учебниците

Следва риторичният въпрос: колко на брой са предаванията в националния ефир, които не само информират, а утвърждават и съхраняват памет?

И ето че поредицата „Умно село“ се оказа истинско съ-преживяване: едно уж лично творческо битие се оказа споделяно от създателите ѝ с широка аудитория, при това с най-висока мяра разбиране, информация, вкус, съпричастност. Качеството и постоянството, с което авторите на поредицата го съхраняваха, я направи уникална, безусловно необходима. Представянето на героите, внимателното вглеждане в контекста, свързан с тяхното дело и живот, са важен за нацията обществен и културен пласт. А лентата, която ги съхрани така живо и компетентно – паметта за нея.

Ето защо не мога да повярвам, че ръководството на Българската национална телевизия е избрало да наложи вето върху производството на жив, пълнокръвен архив, съставляващ безценен фонд на българската култура. Това решение е възмутително, необяснимо, стряскащо. И тъй като съм още жив, а много от тези личности междувременно си отидоха, няма да спра да задавам въпроса: в кой точно момент БНТ реши, че трупането на този архив трябва да бъде преустановено?! Как без следи от духовна памет да знаем кои сме, ако не знаем откъде идваме? Как да окуражим в търсене на смисъла тези след нас, ако не можем да им посочим примерите преди тях? Усещането, че са част от нещо по-голямо, което се нарича традиция? Отговорът на тези въпроси всъщност трябва да е мисията на обществената телевизия.

Затова се обръщам към нейното ръководство. Защо лишавате българите от това, което „Умно село“ им дава?
То им принадлежи изначално.

Към писмото на проф. Емил Попов се присъединяваме единодушно:

Иван Русев, скулптор
Милко Божков, художник
Проф. Станислав Памукчиев, художник
Павел Койчев, скулптор
Ангел Станев, скулптор
Любен Генов, председател на СБХ
Проф. Аксиния Джурова, изкуствовед
Проф. Ивайло Мирчев, художник
Проф. Десислава Минчева, художник
Джена Славова, издател
Ярослава Бубнова, художествен критик
Проф. Валентин Старчев, скулптор
Проф. Иван Славов, скулптор
Камен Старчев, художник
Антон Стайков, журналист, художник
Доц. Цветослав Христов, скулптор
Нина Русева, художник
Проф. Греди Асса, художник
Мариана Русева, художник
Елена Панайотова, художник
Стоил Мирчев, художник
Долорес Дилова, художник
Проф. Анри Кулев, аниматор, режисьор
Светла Ганева, оператор
Проф. Минчо Минчев, цигулар
Проф. Владимир Игнатовски, филмов критик
Рада Москова, писател
Борис Луканов, актьор
Проф. Георги Каприев, философ
Деян Енев, писател
Георги Господинов, писател
Проф. Боян Биолчев, писател
Нешка Робева, майстор на спорта
Анна Петкова, кинорежисьор
Проф. Александър Шурбанов, писател, преводач
Мариана Мелнишка, преводач
Александър Геров, математик
Николай Трейман, фотограф
Д-р Тони Николов, философ, журналист
Проф. Калин Янакиева, философ, богослов
Проф. Владимир Градев, философ, дипломат
Божана Апостолова, издател
Манол Пейков, издател
Стефан Цанев, писател
Проф. Божидар Манов, кинокритик
Стефан Мавродиев, актьор
Милен Миланов, актьор
Надежда Косева, кинорежисьор

 

 

м.л.

Сподели в
 

Рано тази сутрин известната пловдивска журналистка, общественик и театровед Пенка Калинкова е починала, става ясно от публикации на нейни приятели в една от социалните мрежи.

03.07.2020/11:57

„Ако има нарушение от страна на БНТ, то ще бъде разгледано по реда на Закона за радиото и телевизията. Ако няма, моралната тежест остава върху президента" - изрази мнението си председателката на СЕМ Бетина Жотева.

02.07.2020/19:07

Прессекретариатът на държавния глава Румен Радев поиска право на отговор от БНТ, тъй като в новинарски емисии "По света и у нас" не е представена цялата позиция на президентската институция, а само част от нея, като дори била интерпретирана "манипулативно и с внушения".

02.07.2020/17:40

В България от спорт и политика всеки разбира, но искаме специалистите, които завършват Националната спортна академия (НСА) „Васил Левски“, да предизвикват интерес и към специалностите в учебното заведение, и към спорта.

02.07.2020/16:58

Министърът на младежта и спорта Красен Кралев изпрати поздравителен адрес по случай 2 юли - Международния ден на спортния журналист: Ето какво пише той в специално обръщение към медиите:

02.07.2020/16:50

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

През 2020 г. с разнообразни инициативи в градове като Добрич, Силистра, Тутракан, Балчик и др. ще бъде отбелязана 80-ата година от възвръщането на Южна Добруджа към майката родина България през 1940 г. след Крайовския мирен договор от 7 септември с.г.

25.06.2020 /19:01 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

15 международни журналистически организации призовават държавите членки на ЕС да предвидят в многогодишната финансова рамка на Съюза средства за защита на свободата на печата, за възстановяване и развитие на медийния сектор, за подпомагане на независимата журналистика и на дейността на журналистическите организации.

10.06.2020 /07:55

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 29 гости

Бързи връзки