Начало
 
 

Как „паролата - българин” отваря за Христо Събев всички врати в СССР

26.12.2019 /13:43 | Автор : Денчо Владимиров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Постоянно се разраства поредицата на Христо Събев "Докосване до звезди"

Щрихи от портрета на журналиста Христо Събев пред премиерата на новата му книга от знаменитата поредица „Докосване до звезди”.

Нито един от „стоте водещи български журналисти“  от   манипулативната  злополучна класация  през 90-те години , при всичките си кръстосвания на държавна сметка по свет , не може да се похвали с толкова   журналистически срещи със знаменитости, колкото е имал бившият български строител в Коми АССР Христо Събев.

Едно негово спонтанно  участие в анкета на „Народна младеж“ преди десетилетия го поставя внезапно на пътя на журналиста -  преди заминаването му за СССР от вестника му заръчват да им  изпраща оттам „дописки“ и снимки  от срещи със съветските хора.

В Коми той си купува съветски фотоапарат „Смяна“ и денем работи като строител , а вечер  прави снимки и пише кореспонденции за България.

Една съдбоносна среща със Стефан Продев го превръща в желан сътрудник  на  най-популярното българско списание „ Паралели“ и му отваря вратите за стотици срещи  в Москва и други  градове  с  асове във всички сфери.

А през отворената врата на Московските филмови фестивали,  започва своите знаменити „докосвания до звезди”  от цял свят.

Съхранените журналистически интервюта и снимки от тези срещи, по съвет на Стефан Продев,  със съдействието на Съюза на българските журналисти и други българи –патриоти,  той  започва да издава в документалните си книги от поредицата „Докосване до звезди”.

Срещнах се с Христо Събев на  откриването на фотоизложбата му в пловдивско читалище  и в спомените му се върнахме двама във времето, когато  България  имаше до рамото си вярното рамо на  народа  от  „една шеста от земната суша“...

Попитах го как е започнал творчеството си в СССР. Ето разказа му:

„Започнах още със заминаването си  в СССР  като работник в дърводобива в Коми през 1969-та.  Изкарах четири години там като строител. Бях млад, само на 30 години. Освен по заръката от България, носех  материали и в местния български вестник в Коми “ Дружба“…

А после ме „изтеглиха“ в Москва, работих и в Ростов, всичкото си време през почивните дни използвах да се срещам  със съветски знаменитости. Но това можеше да се случи само в СССР, в Русия, със съпричастието на хора с прословутата широка руска душа.

Ще спомена например Станислав Ростоцки. Той беше 7 пъти председател на журито на прочутия Московски кинофестивал.  Обичаше българите,  имаше много приятели в България.  И редовно ме включваше в журналистическия екип по отразяване на фестивала.

Даже по едно време отникъде да не бивах официално акредитиран като журналист за фестивала, той ми осигуряваше широк достъп навред. Включително имах и привилегията  да бъда предварително осведомен кои са носителите на  наградите! Само ме помолваше за дискретност и да не пиша преди официалното обявяване на победителите.

И ставаше така – след пресконференциите с  водещия ги руснак отивахме при победителите, оттеглили се на почивка в стаите си. И така аз можех безпроблемно да снимам  примерно  Роберт де Ниро заедно с водещия пресконференцията. Но и аз бивах сниман с  филмовата звезда  в стаята му, където ми се осигуряваше такъв  специален достъп.

И чувах, че често питали за мен други журналисти  от акредитираните и от най-големи  медии: „Какъв е този дето го пускат навсякъде?” И получавали кратък отговор: „Българин”. „Аааа, затова значи” – клатели глави разбиращо колегите .

Бяха времена, когато при руснаците като се кажеше за някой , че е българин , беше нещо като парола,  в моя случай – като пропуск , като акредитация.

И това се случваше не само в Москва. На кинофестивала в Ташкент, например, не можех да не отида. Ташкент бе побратимен град с Хасково, където живея, аз съм роден в  хасковското село Николово… Земляк съм на президента Радев…

В ония години самолетният билет от  София до Москва струваше 40 лева , нямаше визи и аз, даже и намирайки се в отпуск в България, не пропусках да отивам  на кинофестивалите в СССР.  Навред ме считаха  даже и за руснак.

Така бе и в Ташкент, където нощувах  в хотела по тарифа за  съветски гражданин  - като човек от побратимения  Хасково в Ташкент ме считаха  за свой човек и съответно се ползвах с „пропуск“ за навсякъде из фестивалите

Не мога да забравя  Ташкент, там през май, целият град ухае на ягоди -  както у нас в някои  малки с не мръсен въздух градове ухае  в началото на лятото  на  цъфнал липов цвят…

А когато бях на работа в Москва, се сприятелих с генералния директор на Болшой театър. През деня си вършех работата в строителната компания, а вечерта снимах опери,  балет, срещах се с певци, певици,балерини , интервюирах Галина Уланова, Мая Плисецка и прочие,  ходех им на гости по домовете  дори… Паролата „българин“ действаше навред като акредитационна карта…

Снимах по онова време даже и краля на Швеция, който бе на посещение в Москва със семейството си - нали като българин имах достъп и до „царската ложа”  в Болшой театър… Даже ми бе дадено и правото да водя със себе си и по 5-6 други българи на представленията на прочутия театър.

Незабравимо време... Изживях го в СССР „с три очи”  – моите две и обектива на фотоапарата.

Началникът на Звездното градче Пьотър Илич Плимук веднъж  ме взе с колата си  и  ме закара при космонавтите. Заснех почти  целия процес на подготовката им. Толкова навътре налязох в процеса, че за малко и аз да стана космонавт…

Моят  материал за Звездното градче излезе тогава на първа страница в България, също така на първа страница бе и материалът  ми  от моята среща с три пъти героя на СССР Василий Кожедуб,  тогава заместник-министър на отбраната на СССР.

По повод откриване на паметник на  маршал Георгий Жуков интервюирах дъщеря  му. И  тогава тя ми разказа как  легендарният пълководец е преживявал драмата с принудителното му изпращане в пенсия от Никита Хрушчов, как по цели дни седял в стаята си и се измъчвал в самотата си… Тогава и телефонът му не звънял…

Имах среща и със сина на Климент Ворошилов - Пьотър.

После, като работех  известно време в Ростов, се срещнах като журналист и със сина на Андрей Жданов, който бе ректор на ростовския университет.

И от всички тези срещи се раждаха моите  журналистически материали за България, за „Народна младеж“, за „Паралели“… Там ги чакаха и  ценяха.

Срещал съм се и със съветски  творци на словото: Андрей Вознесенски, Евгений Евтушенко, Юрий Казаков, почти всички от най-известните писатели и поети.

И естествено в моите бележници и в  обектива на фотоапарата ми имаше много хора от филмовия свят на СССР - Сергей Бондарчук,  Вячеслав Тихонов, Людмила Чурсина,  считана за най-красивата съветска киноактриса, която на кинофестивал с участието на филми с Клаудия Кардинале и София Лорен взе първа награда за женска роля. София Лорен  първа я поздравява , прегръщайки я сърдечно като сестра.

В интервюто пред мен Чурсина  сподели, че не е очаквала тъкмо на нея да дадат първата награда при толкова силната конкуренция.  С нея съм имал много срещи по московските  филмови фестивали, впечатлявали са ме  красотата й, талантът й, но  и скромността й…

Много ползотворен се оказа животът ми в СССР – тогава , макар и с друга професия, на строител, аз използвах максимално времето си, за да запозная българите с  творци от всички фронтове  на голямата страна. Даже когато работех по 20 дни в месеца и 10 дни ми бяха давани заслужено за почивка, зарязвах почивките  и се вдигах с фотоапарат и бележник да се срещам  със забележителни хора. Създадох така незабравими приятелства. И  емоциите, вълненията от  всичко това , изпълваха като в приказка живота ми. Не се забравя такава приказка…"

Сподели в
 

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020/13:47

През 2020 г. с разнообразни инициативи в градове като Добрич, Силистра, Тутракан, Балчик и др. ще бъде отбелязана 80-ата година от възвръщането на Южна Добруджа към майката родина България през 1940 г. след Крайовския мирен договор от 7 септември с.г.

25.06.2020/19:01

Прочутият ни генерал и командващ Първа българска армия е единственият чуждестранен пълководец, който преминава редом до съветските генерали от Трети украински фронт по Червения площад в Москва на Парада на победата на 24 юни 1945 г.

24.06.2020/10:00

Презрение за тия, дето нямат „Ни срам, ни очи”, и петнят езиковото ни пространство и човешките ни души.

23.06.2020/15:50

Регионалната библиотека „Христо Смирненски“ напомня за 565-ата годишнина от началото на съвременното книгопечатане .Под заглавие „Гутенберговата революция“ културната институция е публикувала онлай данни и илюстрации за откривателя на модерното книгопечатане и развитието му в света.

22.06.2020/11:19

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

През 2020 г. с разнообразни инициативи в градове като Добрич, Силистра, Тутракан, Балчик и др. ще бъде отбелязана 80-ата година от възвръщането на Южна Добруджа към майката родина България през 1940 г. след Крайовския мирен договор от 7 септември с.г.

25.06.2020 /19:01 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

15 международни журналистически организации призовават държавите членки на ЕС да предвидят в многогодишната финансова рамка на Съюза средства за защита на свободата на печата, за възстановяване и развитие на медийния сектор, за подпомагане на независимата журналистика и на дейността на журналистическите организации.

10.06.2020 /07:55

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 28 гости

Бързи връзки