Начало
 
 

Доц. д-р Катя Михайлова: Има текстове в Изборния кодекс, които правят медиите несвободни

20.12.2019 /18:24 | Автор : Майя Любомирска | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Доц. д-р Катя Михайлова.

Ръководителката на медийния мониторинг на ГИСДИ представи монографията си „Меди@избори“. Премиерата на книгата предизвика голям интерес и разгорещена дискусия.

Научният труд обхваща изборния период 2014-2017. Което практически е един цял изборен цикъл, по време на който са проведени всички видове избори. Целта, казва изтъкнатата социоложка доц. Катя Михайлова, преподавателка в УНСС, е била да се види „дали медиите спазват изискванията на Изборния кодекс по време на всички кампании“. Понеже е  проследен целият изборен цикъл, има обективни изводи и препоръки.

Това е и отправната точка, от която започваме разговора си с доц. Катя Михайлова. Питам я:

Познават ли медиите правата и задълженията си по време на избори и спазват ли ги?

По време на евроизборите от 2014 г. установихме, че медиите нито познават, нито спазват правата и задълженията си. Затова решихме преди парламентарните избори през 2014-та да направим една мотивационнна кампания, която включваше разпращане на три имейла до 200 доставчици на медийни услуги. Чрез тях ние като ГИСДИ ги информирахме какви са технити права и задължания. В резултат на парламентарните избори през 2014-та положението беше далеч по-добро.

При онези избори открихме още един проблем, който продължава да се задълбочава до 2019 г. – контролиращата институция, регулиращата дейността на медиите институция в предизборна кампания като ЦИК, РИК, ОИК, тези институции особено в лицето на ЦИК, отказаха да спазват Изборния кодекс. Отказаха да приемат сигналите за нарушения на медиите, които ние подавахме, отказаха да ги публикуват в регистрите си, което е тяхно задължение по Изборния кодекс, отзаха да вземат решения по сигналите, които подаваме. И вместо решения особено през 2017 г. ЦИК ни пращаше уведомителни писма. Това е далеч от прозрачността. А е знайно, че демокрацията изисква публичност на изборния процес.

Експерти обаче изтъкват, че има празноти в законодателството и медиите, дори да искат да спазват закона, не успяват. Вие наблюдавахте ли подобви проблеми?

Това е един още по-голям проблем. При анализа на всички законодателни текстове от Изборен кодекс, приет през 2014 г., установихме наличие на много смислови дупки. Оказа се, че медиите дори и да искат да си спазват задълженията, те имат право да ги тълкуват по три различни начина. И всеки, както си го тълкува, така си го спазва. Реално погледнато, правото има за цел да уеднакви тълкуванията.

Тук възниква и проблемът с неравнопоставеността на различните типове доставчици на медийни услуги. За едни има едни задължения, за други – други задължения. Тези разлики трябва да се синхронизират. Всички доставчици на медийни услуги трябва да са равни в изборния процес.

В Изборният кодекс има ли големи пропуски по отношение на социалните медии?

Преди да стигнем до социалните медии, трябва да кажем, че има проблеми на нивото на традиционни медии, онлайн медиите, има страхотни проблеми с дефинирането на онлайн медиите. Има дефицити и разговорът трябва да се състои, ние трябва да сме наясно що е то доставчик на онлайн медийна услуга. Защото това не са само сайтовете на медии, това са и много частни сайтове на отделни лица, които вече са добили необходимата публичност, за да могат да имат правото публично да разпространяват позициите си.

При социалните медии трябва да сме много предпазливи, защото по принцип, когато се говори за регулация на медиите, разговорът става страшен. А когато се каже регулация на социалните медии, разговорът става осмъртително страшен.

Защото под регулация много хора разбират цензура.

Това е крайно невярно : Регулацията е уточняване на взаимоотношенията, а цензурата е съвсем друга тема.

Огласяване на социологическите резултати също редовно възбужда общественото внимание. Вашата монография какво сочи по тази тема?

По темата за огласяване на резултати от рейтингови изследвания е важно да се каже, че е задължително  да се съобщи възложител на изследането, изпълнител и финансираща институция. На парламентарните избори през 2014 г. медиите имаха доста проблеми с огласяването на информацията. До 2019 г. имаха своеобразен пик. От страна на социологическите агенции проблем почти няма. Те винаги отбелязват и дори напомнят, че трябва да се представя тази информация: възложител, изпълнител, финансиращ.

Има един текст в Изборния кодекс, който позволява платено отразяване на предизборната кампания. Това автоматично прави медиите несвободни и автоматично прави и изборите несвободни. И после се питаме защо такава вяла кампания, защо, сякаш че няма кампания, защо нищо не се случва един месец преди изборите?

 

 

 

Сподели в
 

Преди дни, и в навечерието на 3 март, в Дома на киното се състоя премиерната прожекция на документалната лента Breaking news на режисьора Асен Владимиров. В него авторът разказва как пресата на ХІХ век отразява Руско-турската война 1877-1878 година. Това е може би най-отразяваното събитие за онова време. Едни от най-известните военни кореспонденти и художници от цял свят отразяват двете страни на сражаващите се.

27.02.2020/15:48

„Преди ни плащаше испанското разузнаване, сега ни плащат руснаците. Кой дава повече?” Така Луис Маури, заместник-главният редактор на базирания в Каталуня испански вестник, се подигра на пропремиерските твърдения на БНТ и други издания у нас за „руска следа” в разследванията за „къщата в Барселона”. В коментара си, озаглавен „Повей от България”, той припомня, че вестникът му е бил обвиняван през 2017 г. и за „американска връзка”

23.02.2020/20:18

На 22 февруари юбилей празнува „Златният глас” на БНР, оставилата дълбока „Следа в ефира” водеща на предаването-явление „Разговор с вас” Божана Димитрова. За нея журналистиката продължава да е кауза, а „журналистите трябва да са най-близо и на страната на хората, да огласяват, да подкрепят справедливото недоволство, все с надеждата за още един работещ коректив.”

21.02.2020/09:10

С Ани Заркова отдавна се бяхме договорили да гостува на сайта на СБЖ, но все нещо изскачаше и все отлагахме във времето. Но ето че сега, когато и нас българите ни застигна едно от трите жестоки китайски проклятия (няма риск от коронавирус при цитирането му): "Дано живееш в интересни времена", Ани даде интервю за сайта ни, в което през личните й преживявания бистрим ситуацията в нашия занаят.

15.02.2020/17:25

Н.Пр. почетният консул на Хашемитското кралство Йордания д-р Хасан Бармауи гостува на Съюза на българските журналисти. Темата на срещата беше сътрудничеството между България и Йордания. И, разбира се, не на последно място 20-годишнината на сътрудничеството между съюзите на българските и йорданските журналисти.

13.02.2020/15:34

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Преди дни, и в навечерието на 3 март, в Дома на киното се състоя премиерната прожекция на документалната лента Breaking news на режисьора Асен Владимиров. В него авторът разказва как пресата на ХІХ век отразява Руско-турската война 1877-1878 година. Това е може би най-отразяваното събитие за онова време. Едни от най-известните военни кореспонденти и художници от цял свят отразяват двете страни на сражаващите се.

27.02.2020 /15:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

„Преди ни плащаше испанското разузнаване, сега ни плащат руснаците. Кой дава повече?” Така Луис Маури, заместник-главният редактор на базирания в Каталуня испански вестник, се подигра на пропремиерските твърдения на БНТ и други издания у нас за „руска следа” в разследванията за „къщата в Барселона”. В коментара си, озаглавен „Повей от България”, той припомня, че вестникът му е бил обвиняван през 2017 г. и за „американска връзка”

23.02.2020 /20:18 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: Барикада

На 22 февруари юбилей празнува „Златният глас” на БНР, оставилата дълбока „Следа в ефира” водеща на предаването-явление „Разговор с вас” Божана Димитрова. За нея журналистиката продължава да е кауза, а „журналистите трябва да са най-близо и на страната на хората, да огласяват, да подкрепят справедливото недоволство, все с надеждата за още един работещ коректив.”

21.02.2020 /09:10 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

С Ани Заркова отдавна се бяхме договорили да гостува на сайта на СБЖ, но все нещо изскачаше и все отлагахме във времето. Но ето че сега, когато и нас българите ни застигна едно от трите жестоки китайски проклятия (няма риск от коронавирус при цитирането му): "Дано живееш в интересни времена", Ани даде интервю за сайта ни, в което през личните й преживявания бистрим ситуацията в нашия занаят.

15.02.2020 /17:25 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Бай Ванко имаше кабинет в една стара тоталитарна сграда в центъра на града. Беше приватизирал по необходимост радиото, в което е работил цял живот. Той е вероятно единственият човек у нас, създал частно кабелно радио.

16.02.2020 /14:57 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково уреди изложбата „Любов към труда, любов към истината, любов към народа”, посветена на живота и делото на видния учен, химик и хуманист проф. д-р Асен Златаров.

12.02.2020 /15:45 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По повод хаоса с разпространението на пресата, настъпващ след фалита на отгледания с държавна благословия монополист в продажбите, председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното:

26.02.2020 /08:02

В речта си в памет на Апостола на свободата Васил Левски президентът Румен Радев призова „да изправим глави” и да не забравяме, че „всичко зависи от нашите задружни усилия“, „че времето нас обръща, но и ние него обръщаме”. Преди официалната церемония държавният глава поведе гражданско шествие от президентството до паметника на най-тачения български герой.

19.02.2020 /22:27

Бойкот за унижаващи журналистите властници, оставка на СЕМ, сформиране на нов регулатор с гражданска квота, избиране на журналистически омбудсман, спасяване на обществените медии от частни интереси, връщане на познанието в журналистиката, сплотяване и солидаризиране на колегията - тези и още много други предложения и мнения бяха изказани от авторитетни журналисти и медийни експерти на организираната от СБЖ обществена дискусия за свободата на словото и медийната среда

17.02.2020 /21:30

 Мнения

Постоянните подигравки, цинизми, заплахи на властта към журналистите са срам за България. И той е причинен от хора, които имат дори правни задължения да допринасят за позитивния имидж на държавата, за утвърждаване на европейските демократични ценности и традиции. Можем ли да приемем такива хора за елит?

18.02.2020 /06:30 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Голям кипеж из фейсбуците на гилдията бълбука тия дни, защото мисир-председателят бил определил отразяващите делата му журналистки по свой образ и подобие - „мисирки”. Ако ги беше нарекъл „умиращи лебеди”, пак ли щеше да бумти същият плам? Уви, около власта танцува обслужваща журналистика, угажда й, позволява й да издевателства над всички граждани без дума напряко да каже - и това убива и професията ни, и обществото ни. А атаката по СБЖ точно в този момент не оставя впечатление за нищо друго, освен за поредна поръчка.

07.02.2020 /16:09 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 27 гости

Бързи връзки