Начало
 
 

Светът: „Никола Вапцаров е сълза в окото на човечеството!“

09.12.2019 /00:10 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Сладурковците от "Пим-Пам" изпълниха с радост залата

Богат откъм събития беше денят след Никулден, деня на многзина, носещи името Никола. България отбеляза 110-годишнина от рождението на един голям български поет, кръстен на св. Николай Чудотворец - Никола Вапцаров. Едно име, което е заело достойно място не само в българската, но и в световната поезия, и което, за съжаление, у нас напоследък някои се опитват да внушат да бъде подложено на забрава.

За разлика от неговите яростни критици, които всяка година около датите, свързани с раждането и разстрела на певеца на Вярата, отново и отново заливат с чернилка името и прекрасните му стихове, които някои от „умните и красивите“ дори си позволиха да изхвърлят от учебниците по литература, те са преведени на 90 езика и в над 50 страни. На колцина от тях имената са включени в календара на ЮНЕСКО  и се ползват с подкрепата на тази авторитетна културна институция и Световния комитет за мир, за да бъде възстановена авторитетната наградата на името на  Вапцаров? На този въпрос отговорът е мълчание, защото злополучните критикари няма какво да отвърнат. ..

Но тази година 110-годишнина от рождението на поета, влюбен „в едрите звезди над Фамагуста“, беше  истински празник за всички, които го обичат, четат и пазят в сърцата си скъпия спомен от срещите с неговото творчество. В богатата програма на юбилейния Вапцаров ден беше и срещата в СБЖ, посветена на отношението и интереса на чуждестранни издатели, критици и преводачи към неговото творчество.

В началото гостите, все още под впечатлението от поднасянето на цветята и венците пред паметника на поета, споделиха своите вълнения от това как преди време „мастити персони“, твърдящи, че разбират от изкуство, решиха да запратят творбата на Николай Шмиргела в Музея на тоталитарното изкуство, водени от някакви странни свои теории, че Никола Вапцаров е комунист и терорист(?). На това обаче българските интелектуалци реагираха с подписка и дискусии и паметника отново беше върнат в градината зад двореца.

Според поета Лъчезар Еленков в поставянето на монумента на Вапцаров на това място в сърцето на София има символ, защото фигурата му е обърната към залата, в която е подписана смъртната му присъда. В качеството си на домакин и член на Инициативния комитет за отбелязването на юбилея председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова сложи началото на разговора. Тя прочете какво е казал Нобеловият лауреат за литература италианският поет Салваторе Куазимодо за автора на „Моторни песни“: „Той ни е оставил два завета: самата своя поезия, написана с „думи прости“, от които завинаги са изтръгнати корените на европейската абстрактна поезия и на формализма, и завета, включен в стихотворението „История“, което ще остане да живее в бъдещето. В него е обрисуван и моралният лик на идващите поколения, тяхната съдба, съдбата на елементите, които – както в природата – създават света и неговата цивилизация.“

Според Снежана Тодорова гениалният поет е безсмъртен, защото

написаното от него предсказва бъдещето

Председателят на СБЖ припомни какво е написал известният български журналист и литературен критик Петко Тотев в книгата си „Бих влезнал във взривна ракета“, посветена на живота и делото на Никола Вапцаров. Та според него „…гайките на пресата, която изцежда всичките ни сокове, се затягат от ден на ден, от час на час. Лицата, които затягат гайките, не се оплакват от изчерпване на сили и нерви. Напротив – непрекъснато демонстрират високо самочувствие и умения да съсредоточат цялата си енергия за изстискване на все повече блага за своя личен интерес… Днес пътят от пасивността до активността, от овчедушието до борбата, от примирението и отчаянието до заветите на Вапцаров е по-дълъг, по-сложен и по-безлюден, отколкото в предишни десетилетия.“

Интерес събуди представения на срещата специален юбилеен брой на в. „Моята вяра“

(Вапцаровският вестник). Това стори поетът Лъчезар Еленков, председател на Художествения съвет на изданието.На страниците му могат да бъдат видени интересни изследвания и анализи на известни български автори, литературни критици и поети, които по един по-различен и начин ни представят творчеството на Никола Вапцаров, а и него самият което го прави още по-близък до нас и ни кара сякаш да го откриваме отново. За Никола Вапцаров и онези двукраки хиени, които във времето на демокрацията се опитват чрез своите писания и думи отново и отново да го разстрелят или разкъсат, е написал Иван Гранитски във вестника. „С дивашко настървение те се втурнаха да внушават на българското общество, че автори като Христо Ботев, Пейо Яворов, Христо Смирненски, Никола Вапцаров, Пеньо Пенев трябва да бъдат подложени на цялостна преоценка – е написал Гранитски. - Разбира се, причина за скверните попълзновения бе не само духовната нищета на споменатите „преоценители“, а и неудържимото раболепие да обслужват чужди интереси и да изпълняват щедро заплатени външни поръчки.“  А известни български поети са посветили свои стихове на поета на Вярата под мотото „Вапцаров е вселена, от вярата му озвездена“. И още много и интересни материали могат да се видят в юбилейното издание на „Моята Вяра“.

На 110-годишнина от рождението на Никола Вапцаров е и новата книга на Лъчезар Еленков

„Птицата удариха в сърцето - свободна поема за Никола Вапцаров“

 Едно, бих казала, любопитно и заслужаващо да се прочете издание, в което поетът с помощта на философски размисли и букет от емоции авторът поднася на читателя нови и вълнуващи фрагменти, подчертаващи виждането му за личността и делото Вапцарово. За книгата Георги Н. Николов пише, че „чрез символите на реалността, историческата достоверност и личната  съпричастност на Еленков към опоетизираните събития, отправя към читателя ярки въздействащи послания за мечтите, заплатени със смъртта на младия Никола, разстрелян в Христовата си възраст.“ За мото на своята свободна поема за Никола Вапцаров Лъчезар Еленков е избрал думи, изречени пред него в разговор от класика на полската литература и лауреат на Международната литературна награда “Никола Вапцаров“  Ярослав Ивашкевич във вилата му край Варшава: „Никола Вапцаров е сълза в окото на човечеството!“ Еленков подчерта, че ние дължим много на Вапцаров.

Снежана Тодорова пък припомни, какво са казали за творчеството на Вапцаров известни поети и негови преводачи. Особеността, според преводачите и тълкувателите на Вапцаровата поезия навсякъде по света говорят преди всичко за нейната общителност и невероятна способност да намира общ език както с интелигенцията,така и с обикновените работници и да ги сближава по един небивал досега начин. Тодорова цитира ливанския поет  и преводач на Вапцаров Фаик ел Раджи, според когото „Вапцаров вижда, че няма освобождение , защото  оценката ни за изкуството,когато говорим с езика на живота, не превъзхожда оценките ни за живота ,когато говорим с езика на изкуството.“ Тя цитира също и казаното от белгийския поет и преводач Шарл Моис: „Никола Вапцаров има друга закалка, съвсем различна от тази на легионите от поети в света, които, безучастни към нещастието на хората, се изолират, за да разсъждават безплодно за своите вътрешни вълнения.“

„През последните 30 години една определена прослойка хора в България се опитват да зачеркнат Вапцаров – сподели Марияна Денчева (БНТ),член на Инициативния комитет за юбилея на Вапцаров. – Това са хора конформисти, които се стремят към власт. А властта никога не е обичала Вапцаров, тя го и уби. Ние като българи сме задължени да запазим паметта за Вапцаров и творчеството му, защото това е част от имунната система на нашето общество.“  Марияна Денчева каза, че се е родила идея, в дъното на която е гръцкият издател Василис Кацикеяс, който е издал Никола Вапцаров в превод на гръцки. Той предлага да бъде учредена Международна награда с участието на световни поети и писатели, която би трябвало да е награда за мир. В цялото си творчество Никола Вапцаров се е стремил към мир. В творчеството си говори за хармония, за хубавия живот, за това, което ще бъде добре за всички. Но когато родината му обръща гръб, държавата също, значи трябва да намерим друг вариант, е убедена Марияна Денчева. Тя призова всички, които обичат Вапцаров и имат идеи как да помогнат, да се свържат с Комитета, за да се започне работа по тази идея.

Директорката на къщата-музей “Никола Вапцаров“ Катя Зографска представи най-новите книги, излезли в чужбина в  превод на творчеството на Вапцаров.

За племенницата на Никола Вапцаров – режисьорката Мая Вапцарова – въпреки големите усилия на всички, работили по подготовката на юбилея, все още не се постигна това, към което са се стремили, а то е

възвръщането на Вапцаровата награда

А то не се е получило, тъй като архивите на тази награда се намират в МВнР. Въпросните документи трябва да се подготвят и предадат в МС, а не към президентството, тъй като статутът й е такъв – да бъде връчвана от МС. Наградата е подкрепена от ЮНЕСКО и Световния съвет за мир. Но не е само тази история, припомни Мая Вапцарова. „Когато тръгнаха да махат името на Военноморското училище във Варна – припомни племенницата на поета, - тогава големият американски поет Уилям Мередит, който беше шеф на Библиотеката на Конгреса и председател на Академията на американските поети, а последните години от живота си пожела да изживее в България, с инвалидната си количка отиде при тогавашния президент Петър Стоянов и му заяви, че ще е кощунство, ако махнат името на училището, защото като американски летец заявявам, че това е един велик космически поет, който служи като звездичка както на моряците да намират пътя си, така също и на летците и на нас хората. Беше пожелал заедно с придружителя си Ричард Хартайс, с когото живееха заедно, да види Военния музей във Варна, в който се намираше една фигурка, която Вапцаров беше издялкал от дърво през дългите нощи на пътуванията. Сега я няма тази фигурка. Може би се съхранява във фонда на музея. Тогава заповедта за смяна на името на училището беше готова и поднесена за подпис на президента, но такава голяма роля не изиграха писмата от творческите съюзи в битката за името, както Уилям Мередит. И заедно с Елка Няголова двамата успяха да спрат смяната на името на Военноморското училище. Та това се двете неща и тази силна признателност, която ние, страхливите българи, изведнъж изпитахме към Вапцаров, беше направена от този американец, пред който тогава някои хора от правителството сведоха глави.“

За съжаление понякога нашите управници вземат решения под външен натиск, подчерта Снежана Тодорова по повод казаното от Мая Вапцарова. Колкото и да се опитваме като гражданско общество да казваме какво мислим, управляващите се правят, че не забелязват нищо, но когато някой действа отвън или е представител на голяма държава, с чиято политика се съобразяваме, нещата намират своето решение.       

В края на срещата Мая Вапцарова припомни, че след четири месеца следва един друг юбилей и той е свързан с издаването на „Моторни песни“.

А следобеда в къщата-музей „Никола Вапцаров” бе открита изложба с оригинали и фотодокументи под надслова „Чака ме светът“. Там също така бяха четени Вапцарови стихове, преведени на различни езици.

Кулминацията на Вапцаровия ден беше концертът

в зала 7 на НДК, която се оказа тясна да побере всички дошли да отдадат своето преклонение към големия поет на България. Към гостите в залата се обърна домакинята на вечерта Мая Вапцарова, която сподели,че в продължение на две седмици е имала възможността да се докосне до някои познания за Вапцаров, но те са необхватни, тъй като той принадлежи на Космоса. Но какво е празнична вечер без огнените слова на един от маститите български издатели и уважаван интелектуалец, какъвто е Иван Гранитски, който беше посрещнат с радостни усмивки и аплодисменти. „Във времена на особени потресения на обществото знаете, че съдбата ни подарява големи поетически духове – каза Иван Гранитски. - Силни, горди,достойни личности с нравствен и социален гръбнак. Такъв е случаят и с Вапцаров. Има една мистична връзка и паралелност между съдбите на Яворов, Гео Милев и на Никола Вапцаров. Те неслучайно са духовните стълбове на отечеството, защото се появяват в смутни, тревожни и катастрофични времена. Неслучайно през десетилетията недостойните хора, чуждопоклонниците, майкопродавците се опитват да откършат клонче от венеца на Ботев, Пейо Яворов, Гео Милев и на Вапцаров. И тези дни не е по-различно. Знаете за жалките опити отново да бъде накърнено величието на подвига и саможертвата на Вапцаров. Слава Богу, на тези жалки опити реагираха някои издания и поети.“ Гранитски припомни, че някои фондации и платени отвън личности ще продължат да правят опити да проверяват дали българското общество е напълно заспало и зомбирано и не реагира на диктовките за отказ от национална идентичност, от православната ни вяра и разбира се, от историята на литературата и културата ни. И точно поради това честване като днешното има особена стойност и значение. За това какво за него е Вапцаров говори и председателят на СБП Боян Ангелов. Това е празник на СБП, на българските писатели и българската литература, сподели той, защото Никола Вапцаров е преди всичко български поет и неговата поезия е написана на кристален и чист български език. С топли думи председателят на СБЖ Снежана Тодорова се обърна към залата по повод празника, с който отбелязваме годишнината от рождението на един от най-големите и най-обичани поети на България. Обичта и преклонението пред тази красива във всяко едно отношение личност ни задължава да помним заветите и всичко, което остави на нас Никола Вапцаров. „Не е пресилено ако кажа, че благодарение на Вапцаров и много личности като него България я има – каза Снежана Тодорова. – А днес е един Вапцаров ден и поетът ни обединява с великолепната си поезия и творчество. Най-големият паметник на Вапцаров са неговите прекрасни стихове и безсмъртното творчество.“ Председателят на СБЖ прочете фрагмент от любимото си стихотворение „История“.     Специален адрес беше изпратил един от най-големите издатели в Гърция и преводач на цялото творчество на Вапцаров на езика на Омир, Василис Кацикеяс, който наред с литературните дела е и заем.-председател на ПАСОК. „За мен като издател на големия син на България, на Балканите и на нашата планета се обръщам към вас – е написал Кацикеяс. – Днес, меко казано, исторически необоснования девиз от средата на 90-те години на ХХ век „Искаме добри администратори, стига вече харизматични лидери!“ е заменен с агонизиращия вик „Търсят се спешно велики лидери, защото сме загубени“. Времената, в които живеем, са времена тежки, времена смутни. Проблемите се увеличават непрекъснато. Вярвам, че рано или късно визията и целите на Никола Вапцаров ще бъдат оправдани.“

Но какво е празник без участие на подвластни на музите на изкуството майстори

Сред тях беше и кавалджията Васко Василев, който успя като един достоен наследник на Орфей да омагьоса залата със своите изпълнения, а на монтирания голям екран бяха излъчвани фрагменти от документални филми, посветени на живота и делото на Никола Вапцаров и звучаха неговите незабравими стихове в изпълнение на Любомир Кабакчиев, Борис Арабов и Васил Михайлов. С продължителни аплодисменти беше посрещната и голямата актриса Йорданка Кузманова, която разтърси залата с изпълнението на Вапцаровото „Не бойте се, деца!“. С огромна радост бяха посрещнати сладурковците от детския ансамбъл „Пим-Пам“, които със звънките си гласчета внесоха радост и светлина в студената декемврийска вечер. И ако трябва да сме откровени, особено лирично настроение внесе примата на българската поп музика Йорданка Христова, която изпълни песента „Прощално“ по едноименния текст на Никола Вапцаров, а музиката е дело на Йосиф Цанков. За сайта на СБЖ чаровната певица сподели, че тази прекрасна песен е в нейния репертоар и тя я пее с голяма любов. Нейното изпълнение предизвика взрив от аплодисменти в залата, а някои от присъстващите дори не скриха сълзите си. Чаровната Йорданка Христова сподели, че е щастлива, че в репертоара си има една прекрасна песен. „Още в началото на 70-те години на миналия век Йожи ми даде клавира. Пяла съм неведнъж, но сега я изпълних с най-голямо удоволствие под съпровод на китара – каза за сайта на СБЖ Йорданка Христова. – Днес времената обаче се промениха и който има нужда от духовно усъвършенстване, ще има нужда винаги от поезия, и естествено от Вапцаров, защото той е един от големите български поети. А който няма нужда, ще си слуша чалга и ще си свирка.“ 

Някои казват, че на юбилейни дати само се сещаме за големи имена в българската култура, изкуство, история. И когато решим да ги отбележим, започва едно лутане между „Осанна!“ и „Разпни го!“ Може би това да ни е заложено генетично.Може би  да е водено от максимата, че нищо човешко не ни е чуждо. Но на този 7 декември като че ли отдавна не сме се чувствали така обединени около името на Никола Вапцаров. За едни той е комунист, за други терорист, но пък дали не е дошло време вече българинът да проумее, че преди да лепи етикети, или да убива всеки път ей така, просто, защото някой от някъде му е налял в главата чужди мисли, трябва да посегне към творенията на тези, които черни, и сам да разбере що за човек е бил и какво е направил,за да я има днес България, в която той си позволява да консумира свобода, поднесена му на тепсия.

Вапцаров е пропит до мозъка на костите си, до последния си стих с обич към човека, който не вдига лозунги, а пише истинска поезия, пропита от живота, от нашия живот. И не е ли дошло време, когато вместо да лепим разни етикети да се поклоним пред големите българи, платили скъпата цена в името на майка България.         

Снимки Мари Къналян и авторката

 

 

Сподели в
 

От 4 до 6 март в РКИЦ ще се проведе организирана от СБЖ българо-руска журналистическа конференция на тема „140 години от установяването на дипломатически отношения между България и Русия. Журналистически поглед”.

27.02.2020/11:03

С Указ на крал Фелипе Шести председателката на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България и отговорна редакторка на сайта на СБЖ е удостоена с Офицерски кръст на Ордена за граждански заслуги заради цялостния й журналистически принос в опознаването на испаноезичния свят у нас

25.02.2020/20:45

Ректорът на Русенския университет чл.-кор. проф. дтн Христо Белоев и председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова се договориха за осигуряване на стажантски програми за студенти, организиране на съвместни семинари и конференции и обмен на информация чрез електронните портали на двете институции.

25.02.2020/09:02

Издатели на печатни медии са в стрес за начина на разпространението оттук-нататък, за съдбата на непродадените бройки на изданията им, за непогасените дългове

23.02.2020/20:53

Йорданка Кузманова изненада рожденичката с челната страница на някогашния вестник „Телевизия и радио”, заета от снимката на водещата на „Разговор с вас”. Снежана Тодорова връчи грамота на СБЖ на „Златния глас” на БНР. Красиви съвместни истории с Божана разказаха Лили Райчева, Поля Станчева, Светла Петрова и др.

23.02.2020/12:09

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

„Преди ни плащаше испанското разузнаване, сега ни плащат руснаците. Кой дава повече?” Така Луис Маури, заместник-главният редактор на базирания в Каталуня испански вестник, се подигра на пропремиерските твърдения на БНТ и други издания у нас за „руска следа” в разследванията за „къщата в Барселона”. В коментара си, озаглавен „Повей от България”, той припомня, че вестникът му е бил обвиняван през 2017 г. и за „американска връзка”

23.02.2020 /20:18 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: Барикада

На 22 февруари юбилей празнува „Златният глас” на БНР, оставилата дълбока „Следа в ефира” водеща на предаването-явление „Разговор с вас” Божана Димитрова. За нея журналистиката продължава да е кауза, а „журналистите трябва да са най-близо и на страната на хората, да огласяват, да подкрепят справедливото недоволство, все с надеждата за още един работещ коректив.”

21.02.2020 /09:10 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

С Ани Заркова отдавна се бяхме договорили да гостува на сайта на СБЖ, но все нещо изскачаше и все отлагахме във времето. Но ето че сега, когато и нас българите ни застигна едно от трите жестоки китайски проклятия (няма риск от коронавирус при цитирането му): "Дано живееш в интересни времена", Ани даде интервю за сайта ни, в което през личните й преживявания бистрим ситуацията в нашия занаят.

15.02.2020 /17:25 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Н.Пр. почетният консул на Хашемитското кралство Йордания д-р Хасан Бармауи гостува на Съюза на българските журналисти. Темата на срещата беше сътрудничеството между България и Йордания. И, разбира се, не на последно място 20-годишнината на сътрудничеството между съюзите на българските и йорданските журналисти.

13.02.2020 /15:34 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Бай Ванко имаше кабинет в една стара тоталитарна сграда в центъра на града. Беше приватизирал по необходимост радиото, в което е работил цял живот. Той е вероятно единственият човек у нас, създал частно кабелно радио.

16.02.2020 /14:57 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково уреди изложбата „Любов към труда, любов към истината, любов към народа”, посветена на живота и делото на видния учен, химик и хуманист проф. д-р Асен Златаров.

12.02.2020 /15:45 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По повод хаоса с разпространението на пресата, настъпващ след фалита на отгледания с държавна благословия монополист в продажбите, председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното:

26.02.2020 /08:02

В речта си в памет на Апостола на свободата Васил Левски президентът Румен Радев призова „да изправим глави” и да не забравяме, че „всичко зависи от нашите задружни усилия“, „че времето нас обръща, но и ние него обръщаме”. Преди официалната церемония държавният глава поведе гражданско шествие от президентството до паметника на най-тачения български герой.

19.02.2020 /22:27

Бойкот за унижаващи журналистите властници, оставка на СЕМ, сформиране на нов регулатор с гражданска квота, избиране на журналистически омбудсман, спасяване на обществените медии от частни интереси, връщане на познанието в журналистиката, сплотяване и солидаризиране на колегията - тези и още много други предложения и мнения бяха изказани от авторитетни журналисти и медийни експерти на организираната от СБЖ обществена дискусия за свободата на словото и медийната среда

17.02.2020 /21:30

 Мнения

Постоянните подигравки, цинизми, заплахи на властта към журналистите са срам за България. И той е причинен от хора, които имат дори правни задължения да допринасят за позитивния имидж на държавата, за утвърждаване на европейските демократични ценности и традиции. Можем ли да приемем такива хора за елит?

18.02.2020 /06:30 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Голям кипеж из фейсбуците на гилдията бълбука тия дни, защото мисир-председателят бил определил отразяващите делата му журналистки по свой образ и подобие - „мисирки”. Ако ги беше нарекъл „умиращи лебеди”, пак ли щеше да бумти същият плам? Уви, около власта танцува обслужваща журналистика, угажда й, позволява й да издевателства над всички граждани без дума напряко да каже - и това убива и професията ни, и обществото ни. А атаката по СБЖ точно в този момент не оставя впечатление за нищо друго, освен за поредна поръчка.

07.02.2020 /16:09 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 36 гости

Бързи връзки