Начало
 
 

Доверието към медиите в Югоизточна Европа е на дъното

09.12.2019 /12:00 | Автор : Аделхайд Файлке | Източник: Дойче веле Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Хендрик Зитиг показва книгата с доклада за медиите в Югоизточна Европа

Обществено-правните медии в Югоизточна Европа са все още силно зависими от управляващите структури, посочва Хендрик Зитиг от фондация "Конрад Аденауер".

Фондация "Конрад Аденаур" в продължение на година наблюдаваше обществено-правните телевизии и радиа в Югоизточна Европа, след което публикува проучване. Кои са основните изводи?, пита в интервю Дойче веле:

За първи път издадохме книга за обществено-правните телевизионни и радиостанции в Югоизточна Европа - едновременно с представително проучване на общественото мнение за актуалната ситуация.

Според нас значими са следните 2 резултата: 2/3 от потребителите на медиите казват, че обществено-правните телевизии и радиа са важна съставна част на демокрацията.

Същевременно обаче почти 65 процента са на мнението, че тези медии са подложени на политическо влияние. Това потвърждава критиката, която се открои тази година по време на демонстрациите в Сърбия, Черна гора, Хърватия, а преди няколко месеца и в България. 

Критиката е, че обществено-правните телевизии и радиа не могат да работят свободно, а се възприемат като рупор на управляващите, поради което са едностранчиви. Как могат те да изпълнят своята мисия за отразяване на широкия обществен спектър, щом са възприемани и използвани като инструменти на правителството?  

Има 2 фактора, които доказват политическото влияние. От една страна, това са контролните органи, т.е. надзорни съвети. Те се избират от парламента или от други държавни институции. Това естествено създава зависимости.

Всъщност тези органи би трябвало да представляват отражение на обществото и да бъдат свободни при взимането на решения - например при избора на генерален директор.

От друга страна, повечето радиа и телевизии изцяло или частично се финансират от държавния бюджет. Често финансирането не е достатъчно и няма перспективна финансова стратегия, на базата на която медиите да могат да планират дългосрочно. 

Т.е. имаме картината на нещата и яснотата къде са основните проблеми. Какви са възможностите за промяна?  

Гледаме на нашето проучване като на основа за възможни следващи проекти и искаме да дадем импулс за реформирането на обществено-правните телевизии и радиа в Югоизточна Европа.

През последните месеци водих разговори с някои от генералните директори. Може да се каже, че положението навсякъде е сложно. Като медийна програма ние предлагаме подкрепата си на базата на опита от Германия. Ние насърчаваме диалога с ръководните кадри на медиите, с надзорните съвети и с политиците. Заради това планираме и следващи проекти през идната година. 

Акцентът в резултатите от допитванията е съвсем ясен: достоверността! В момента, в който обществено-правните медии се възприемат като инструменти на правителството и на държавата, независимостта липсва. Дало ли е допитването някакви импулси в това отношение, можем ли да смятаме, че правителствата ще променят нещо...  

Това е продължителен процес, който протича успоредно с цялата демократична трансформация на бившите социалистически страни. С което за съжаление са свързани и постоянните отстъпления назад, към авторитарното. Освен това в тези страни доверието към медиите е много ниско - включително и към обществено-правните.

Трябва да е ясно, че заради обществената си отговорност тези медии не са играчка в ръцете на политиците. Те трябва да бъдат най-вече източник на надеждна и обективна информация. Това е по-важно отвсякога в днешния фрагментиран дигитален медиен ландшафт.  

Би могло да се стигне и до следното еретично твърдение: 30 години след демократизацията обществено-правните медии не са станали по-независими, близостта им до държавата дори е укрепнала. В такъв случай не би ли било по-добре да се премахнат? 

Не, според мен обществено-правните медии са значима част от демократичното общество - ако могат да работят независимо. Бих пожелал Европейският съюз да обърне повече внимание на тази тема.

Това се отнася между другото и за Европейския медиен съюз и за обществено-правните медии в Германия - работещите в тях може да имат нужда от подкрепа. Принципно ми се струва, че Югоизточна Европа за съжаление твърде често е подценявана. 


 

Сподели в
 

Писателят и журналист Михаил Вешим отпразнува славен юбилей. Той е роден на 17 септември 1960 в София. Завършва журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. От 1982 г. насам работи във в. „Стършел”, където днес е главен редактор.

18.09.2020/09:05

29 страни порицаха нарушенията на човешките права в Саудитска Арабия, в това число убийството на саудитския журналист Джамал Хашоги, на сесията на Съвета на ООН за правата на човека в Женева, предаде АФП.

17.09.2020/12:00

Американците, които се информират за новините от социалните мрежи, знаят по-малко за политиката и актуалните проблеми и са по-склонни да вярват на теории на конспирацията.

16.09.2020/14:25

Да си спомним за обичания от поколения българи радио- и телевизионен говорител Георги Ламбрев, който на 14 септември щеше да навърши 95 години.

15.09.2020/12:00

Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш е шокиран от растящия брой нападения срещу журналисти и призовава органите на властта да гарантират обстойното им разследване.

14.09.2020/09:01

 Представяме ви

Популярен и обичан радио глас, Силвия Великова винаги е била в центъра на събитията в съдебния ресор, който от години отразява. Така беше и преди една година, когато тя пак беше „в окото на бурята“, но този път като потърпевш.

18.09.2020 /12:35 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Иван Вълов е едно от знаковите имена в българската журналистика, който вече много десетилетия упорито и ползотворно разработва своята обширна територия на теми, проблеми и и срещи с големи личности, със свой глас и слово.

17.09.2020 /07:32 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

„В това жегаво и лениво следобедно време и на пандемия дойдохте да се срещнете с моя нов роман „Роден на Великден“. Така известната журналистка и писателка Бойка Асиова се обърна към дошлите на представянето на новата й творба в осмото книжно изложение на открито „Алея на книгата“. Романът на Асиова се оказа една от най-търсените книги на „Жанет 45“.

14.09.2020 /08:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Лъчeзар Еленков отлетя към звездите на 6 септември - Деня на Съединението на България. А го изпратихме в безсмъртието навръх друга символна дата - 9 септември, деня, в който той винаги отдаваше почит към падналите за свобода и справедливост поети антифашисти по света и у нас. Така дори в пътя си към вечността големият поет се сля със светлината на идеалите, които зареждаха и живота му, и творчеството му...

10.09.2020 /09:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Тая нелепица се повтаря, потретя, преживя от десетилетия. От хора, които не си дават труда да четат внимателно. И да мислят. А говорят и пишат, носени от бързея на инерцията...

04.09.2020 /14:31 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Талантливият актьор и дългогодишен директор на столичния театър „Сълза и смях“ Стойчо Мазгалов (починал през 2006 г.) е първият почетен гражданин на община Любимец.

25.08.2020 /10:23 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Мястото на събранието е сградата на СБЖ в София, ул. "Граф Игнатиев" 4. Начало на събранието - 10.00 часа. Регистрацията на делегатите започва в 9.00 часа.

15.09.2020 /17:29

СБЖ поздравява колегията с деня, в който си спомняме завета на Юлиус Фучик „Хора, обичах ви, бдете!” и се мобилизираме за несекващата борба в защита на правата на журналистите и гражданските права, свободата на словото, демокрацията, хуманизма, мира, достойния живот.

08.09.2020 /16:48

Европейската федерация на журналистите и Международната федерация на журналистите излязоха със специална позиция по този въпрос. В нея те се присъединяват към изразеното вече от техния член - СБЖ, категорично осъждане на полицейското насилие над журналисти и граждани.

05.09.2020 /19:06

 Мнения

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 17 гости

Бързи връзки