Начало
 
 

Доверието към медиите в Югоизточна Европа е на дъното

09.12.2019 /12:00 | Автор : Аделхайд Файлке | Източник: Дойче веле Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Хендрик Зитиг показва книгата с доклада за медиите в Югоизточна Европа

Обществено-правните медии в Югоизточна Европа са все още силно зависими от управляващите структури, посочва Хендрик Зитиг от фондация "Конрад Аденауер".

Фондация "Конрад Аденаур" в продължение на година наблюдаваше обществено-правните телевизии и радиа в Югоизточна Европа, след което публикува проучване. Кои са основните изводи?, пита в интервю Дойче веле:

За първи път издадохме книга за обществено-правните телевизионни и радиостанции в Югоизточна Европа - едновременно с представително проучване на общественото мнение за актуалната ситуация.

Според нас значими са следните 2 резултата: 2/3 от потребителите на медиите казват, че обществено-правните телевизии и радиа са важна съставна част на демокрацията.

Същевременно обаче почти 65 процента са на мнението, че тези медии са подложени на политическо влияние. Това потвърждава критиката, която се открои тази година по време на демонстрациите в Сърбия, Черна гора, Хърватия, а преди няколко месеца и в България. 

Критиката е, че обществено-правните телевизии и радиа не могат да работят свободно, а се възприемат като рупор на управляващите, поради което са едностранчиви. Как могат те да изпълнят своята мисия за отразяване на широкия обществен спектър, щом са възприемани и използвани като инструменти на правителството?  

Има 2 фактора, които доказват политическото влияние. От една страна, това са контролните органи, т.е. надзорни съвети. Те се избират от парламента или от други държавни институции. Това естествено създава зависимости.

Всъщност тези органи би трябвало да представляват отражение на обществото и да бъдат свободни при взимането на решения - например при избора на генерален директор.

От друга страна, повечето радиа и телевизии изцяло или частично се финансират от държавния бюджет. Често финансирането не е достатъчно и няма перспективна финансова стратегия, на базата на която медиите да могат да планират дългосрочно. 

Т.е. имаме картината на нещата и яснотата къде са основните проблеми. Какви са възможностите за промяна?  

Гледаме на нашето проучване като на основа за възможни следващи проекти и искаме да дадем импулс за реформирането на обществено-правните телевизии и радиа в Югоизточна Европа.

През последните месеци водих разговори с някои от генералните директори. Може да се каже, че положението навсякъде е сложно. Като медийна програма ние предлагаме подкрепата си на базата на опита от Германия. Ние насърчаваме диалога с ръководните кадри на медиите, с надзорните съвети и с политиците. Заради това планираме и следващи проекти през идната година. 

Акцентът в резултатите от допитванията е съвсем ясен: достоверността! В момента, в който обществено-правните медии се възприемат като инструменти на правителството и на държавата, независимостта липсва. Дало ли е допитването някакви импулси в това отношение, можем ли да смятаме, че правителствата ще променят нещо...  

Това е продължителен процес, който протича успоредно с цялата демократична трансформация на бившите социалистически страни. С което за съжаление са свързани и постоянните отстъпления назад, към авторитарното. Освен това в тези страни доверието към медиите е много ниско - включително и към обществено-правните.

Трябва да е ясно, че заради обществената си отговорност тези медии не са играчка в ръцете на политиците. Те трябва да бъдат най-вече източник на надеждна и обективна информация. Това е по-важно отвсякога в днешния фрагментиран дигитален медиен ландшафт.  

Би могло да се стигне и до следното еретично твърдение: 30 години след демократизацията обществено-правните медии не са станали по-независими, близостта им до държавата дори е укрепнала. В такъв случай не би ли било по-добре да се премахнат? 

Не, според мен обществено-правните медии са значима част от демократичното общество - ако могат да работят независимо. Бих пожелал Европейският съюз да обърне повече внимание на тази тема.

Това се отнася между другото и за Европейския медиен съюз и за обществено-правните медии в Германия - работещите в тях може да имат нужда от подкрепа. Принципно ми се струва, че Югоизточна Европа за съжаление твърде често е подценявана. 


 

Сподели в
 

Българското радио е имало своя регионална радиостанция в Скопие още преди края на Втората световна война. Интелектуалецът Димитър Гюзелов, който настоява да звучи българска реч по Радио Скопие, става директор, а по-късно е осъден и разстрелян.

29.01.2020/12:00

Над половин век БНР събира в своите архиви огромен масив от документи и материали. Справочна редакция притежава повече от 150 000 архивни единици, еквивалентни на стотици хиляди страници.

16.01.2020/12:00

Наскоро в града на поетите - Стара Загора, литературната общност тържествено отбеляза юбилейната 25-годишнина на „Литературен глас” - вестник за литература, изкуство и култура.

15.01.2020/19:05

Една от най-големите информационни организации в света - агенция Ройтерс, е получавала тайно пари от британското правителство, за да бъде използвана за антисъветска пропаганда през 60-те и 70-те години на ХХ век.

15.01.2020/12:00

До 1927 г. слушането на радио е било забранено в България, не са се произвеждали и не били внасяни радиоприемници, в ефира нищо не се е говорело на български.

14.01.2020/12:00

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

872 дни - една цифра, пълна не само с героизъм, но и с много страдания, мъка и жажда за живот. Толкова дни жителите на Ленинград го защитават от фашистките окупатори и са били готови на всичко, за да не стъпи никога хитлеристки ботуш в града на Нева. От 8 септември 1941 г. до 27 януари 1944 г. продължава блокадата на града. 76 години след като се слага край на ада, не е забравен и подвигът на журналистите в Северната Палмира

26.01.2020 /15:44 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Имаше един лаф, който се беше превърнал в класика, но през последните години се позабрави - че България е страната на певците. Спокойно бих добавила към него и на виртуозните музиканти, които са нашите посланици на българската култура по света. Сред тях особено почетно място заема проф. Жени Захариева, чийто живот е отдаден на класическата музика и пианото.

26.01.2020 /15:37 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Родената в Токио през 1914 г. Цунеко Сасамото има следната рецепта за житейското си и творческо дълголетие: „Никога се оставяйте на мързела. Важно е да бъдете позитивни и да не се отказвате. Само се мобилизирате и гледате да оставате в крак с времето - така винаги ще продължавате напред.”

25.01.2020 /19:27 | Източник: random-times.com

На 8 април 2003 г. при американски обстрели по хотел "Палестина" и по бюрото на телевизия "Ал Джазира" в Багдад загинаха трима журналисти - испанец, украинец и йорданец. В тази несвършваща и до днес война в Ирак са убити около 400 журналисти, повечето иракчани, а общо цивилните жертви са над един милион. Справедливост за всичко това упорито търси с делото си срещу САЩ семейството на убития испански оператор Хосе Коусо.

23.01.2020 /12:47 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Експозицията е подредена на 1-ия етаж в западното крило на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” и може да бъде разгледана до 31 януари 2020 година. Представени са оригинални броеве от течението на списание „Знание” и други творби на големия възрожденец Любен Каравелов

27.01.2020 /15:53 | Източник: Национална библиотека

„Ако възприемем повествователния стил – който е и най-подходящ за тази тема – ще започнем с това, че началото бе положено преди малко повече от половин век. Тогава, в сякаш нереално далечната 1969-а, е сключено междудържавно споразумение между България и Съветския съюз – за българско участие в изграждането на крупни промишлени, жилищни и комунални обекти в СССР“ – така започва увлекателният разказ за митарствата на един български журналист в Русия – главният редактор на списание „Труд и Здраве" Никола Терзиев

23.01.2020 /10:56 | Автор: Никола Терзиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Снежана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Състоянието на медиите и на журналистиката у нас е от фундаментално значение за функционирането на демокрацията. По тази будеща много въпроси и безпокойства тема думата трябва да има цялото общество, а не само комисии, регулатори и работни групи.”

24.01.2020 /20:05

900 медийни работници са убити по света в последното десетилетие. През 2019-та има спад наполовина на жертвите, но повечето са дадени в страни без военни действия, което е тревожен сигнал за натиска срещу професията. Това сочи доклад на Монигоринговата служба за убити журналисти, действаща към световната организация за образование, наука и култура.

24.01.2020 /19:45

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя най-сърдечни поздравления и най-добри пожелания към цялата колегия по повод Коледа и Нова година

23.12.2019 /00:01

 Мнения

Размисли по повод излизащата на български книга на Максим Бехар „Световната PR революция”

18.01.2020 /07:38 | Автор: Йосиф Давидов | Източник: СБЖ

От все сърце желая на всички вас, драги колеги журналисти, на многобройните читатели на сайта на СБЖ, на вашите семейства и близки хора светли Рождествени празници и едно „добро плъзгане в Новата 2020 година”, както казват немците – einen guten Rutsch ins neue Jahr! Плъзгане, но плавно, а не като ...родния преход, тракащ вече три десетилетия.

24.12.2019 /12:57 | Автор: Борислав Костурков | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 114 гости

Бързи връзки