Начало
 
 

Осиротя търновската книжовност без Христо Медникаров

02.12.2019 /14:48 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Христо Медникаров бе и поет, и голям журналист

Преди почти 50 лета старата редакция на единствения тогава търновски вестник – „Борба” бе в също тъй стара къща на Главната улица. Точно срещу сегашния Театър „Константин Кисимов”. Там – в стая, обърната с очите на прозорците си на север, бе отделът „Култура и изкуство”.

Оглавяваше го младият по онова време Христо Медникаров. 

Висок, изпънат като дръжка на знаме, с очила – изглеждаше строг. За разлика от веселяците от Секретариата – шефа на хумористите Петър Борсуков, уредника Марин Крусев, закачливите зевзеци Николай Томов, Веселин Долчинков, фотографа Иван Русков.

Появих се там като стажант – през лятото, за месец, след завършването на първи курс в тогавашната Катедра по журналистика, станала по-късно Факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски”. Запознах се, както с всички други от редакцията, и с Христо Медникаров.

Случваше се в обедната почивка да вземе от столовата на първия етаж храна за вкъщи – в ония някогашни съдинки, сложени една връз друга, не може да не ги помните - и с несравнимата си лека и бърза стъпка се стрелваше към дома си на улица „Козлодуй” – досами парка „Дружба”.

Каза ми веднъж, че имал син и дъщеря, а съпругата му работела в окръжната Проектантска организация. След по-малко от час отново бе в редакцията, в стаята си. Зачетен в ръкописи, подготвящ материалите за поредния брой, сновящ и до Секретариата, неизменно – на планьорките около огромната маса, покрита с тъмночервено сукно в най-голямата преходна стая. 

Тъй - ден след ден, брой след брой, година подир година...   

Сетне редакцията бе преместена в нова сграда – на територията на Старите казарми – най-хубавото място в града. Там – в дъното на дълъг, дълъг коридор, вляво, бе новата му обител. Там – заедно с Петър Борсуков създадоха фантастичното литературно приложение на в. „Борба” – „Светлик”. 

В него Христо Медникаров събираше най-талантливите сред талантливите местни литератори, студенти от Търновския университет също тъй, добре дошли бяха и други автори. И поети, и белетристи, и литературни критици, и чудесни художници - илюстратори... А и сам той не спираше да пише.

Работи за търновската „Борба” повече от 20 години  

До пенсионирането си. Последва връщане в родното и тъй мило на душата му Разпоповци – сега: квартал на Елена.

Написа рояк книги. За земляка си Емилиян Станев. Може би десетина стихосбирки. Книга с балканджийски хумор. Книги с краеведски находки. Бе близък другар от младини с Александър Пиндиков, Пенчо Чернаев, Васил Славов, Илия Пехливанов... 

Виртуозно превеждаше стихове от руски и съветски поети. Как инак да е – бе завършил „Руска филология” в Софийския университет. Печаташе и свои творби в не едно и две столични издания, стана член на Съюза на българските писатели, отдавна-отдавна бе член и на Съюза на българските журналисти. 

Освен че по старовремски вярно, доживотно влюбен бе в съпругата си Росица, обичаше със същата преданост и природата. Душата му бе пленник на чара на родното Разпоповци; не се уморяваше да разказва за живота в него, а и в Елена; за тамошните театрални постановки в читалището, за гостуванията по празници на Златаришката духова музика, за местните чешити, за Георги Георгиев – Гец, още един негов земляк... 

Готов бе да помогне на всекиго,     

у когото бе видял почтеност и талант. Водеше, за да го представи, а и авторът да представи поредната си творба в Общинското радио в Търново, в къщата-музей на Емилиян Станев, в Народната библиотека „Петко Р. Славейков”. А домът му бе „като конак” за всеки приятел и колега. По всяко време. 

През последните десетина години се чувахме по телефона всяка събота заран. Отлиташе по половин час в разговори за града, за вестници, приятели, за кахъри по осигуряването на вечно недостигащите пари за отпечатването на поредната книга. 

Ала земляците му го тачеха – стана почетен гражданин на Елена, негово стихотворение се превърна в химн на градеца, кметовете го канеха на всеки празник и това го радваше. 

Като студент и млад учител бе живял под наем в мниатюрна стаица на къщица на улица „Гурко”, надвесени – и къщата, и улицата над - извилистита Янтра. Сетне домът му бе на споменатата вече тиха улица „Козлодуй”. От там – от балкона на високия етаж, на който бе апартаментът му, гледаше с радост Царевец, търновските хубости се разстилаха през взора му, наслаждаваше се вечер – по празници – на зарята над митичния хълм... 

А почти всеки ден, вече пенсионер, сядаше зад бюрото с любимата си пишеща машина – до прозореца, обърнат към парка. И машинката запяваше под пръстите му. С мобилния телефон свикна, но компютърът не го спечели. Останаха си чужди. Но не съжаляваше. 

Познаваше ги и му бе приятно да бере гъби, билки, обичаше понякога и да готви, да ходи до близкия до дома му пазар и да се диви и там на изобилието и на чудесата на природата. На късните октомврийски-ноемврийски дини, например. На работливостта на селяните. Но тъй и не можеше да приеме и преглътне горчилката, тъгата си по изтляването на десетки селца не само в Еленско, но и в целия Търновски, Дряновски, Габровски край. 

Последните няколко години стоически се бори с болежки, със здравни неволи. И около година почти не писа. Тежеше му, че нявгашни приятели рядко ставали мокаят да му звъннат поне по телефона и да разменят по някоя дума...Но – прощаваше им, все им намираше някакво оправдание.

Дни преди да си иде от тоя свят на 89 в средата на ноември ми каза, че му дошло вдъхновение и написал няколко стихотворения. И обеща да ми ги прати. 

Получих ги – по пощата – след края му. Изчетох ги просълзен. 

Ето две от тях. 

От Христо Медникаров: приятелят, за когото колкото и добри думи да се кажат и напишат, колкото и да са много – все ще са малко. 

Селска картина  

През мойто село минах. 

Бе тъмно като в рог.

Ни звук, нито картина.

То спеше сън дълбок.

Не чух язът да шушне,

дере да ромоли,

коминче да запуши,

дъждец да завали. 

В салона беше тъмно.

Във двете кръчми – мрак.

И гарата осъмна

без пътник и без влак.

Това е то разруха

без маска и без грим.

И никаква разтуха.

Во век-веков. Амин.

х х х 

Дали си моя сетна, ти, есен златолистна

със ореол лозинен, с цвят алено-червен,

във жеравния клин, над Дълги вир увиснал,

от полет във небето безкрайно уморен.

Но между вас и мене е разлика голяма –

вий пак ще долетите във ранна пролет тук.

Но друг ще ви посрещне. Мен вече ще ме няма.

Вас тук ще ви приветства един запял капчук.

Ноември, 2019 


 

Сподели в
 

Предаването на Радио Кърджали "Полет над Родопите" отбелязва третия си рожден ден. Автор и водещ на 2-часовото предаване е Божидар Чолаков.

05.01.2020/17:15

В залата на „Държавен архив“ Силистра се състоя възпоменателна вечер за преподавателя, историка, краеведа, научния изследовател и общественика д-р Станка Георгиева, приживе член на едно от двете дружества на СБЖ в крайдунавския град.

30.12.2019/13:03

Щрихи от портрета на журналиста Христо Събев пред премиерата на новата му книга от знаменитата поредица „Докосване до звезди”.

26.12.2019/13:43

Неотдавна излезе от печат книгата на издателство „Иврай” – „Софийска импресия”. Пълна с какви ли не любопитни истории за миналото на града отпреди 9 септември 1944-та до днес.

23.12.2019/17:20

Регионалната библиотека „Христо Смирненски“ в Хасково издаде подробна биобиблиография по повод отбелязването на 175-годишнина от рождението на Петко Киряков, известен като Капитан Петко войвода.

16.12.2019/11:58

 Представяме ви

За журналистката Милена Димитрова изпращането на годината беляза един много приятен факт - излезе от печат нейната поредна книга с интригуващото заглавие „Втората България“. Тя е плод на нейния двегодишен упорит труд и срещите й с наши сънародници, тръгнали да дирят късмет по широкия свят. Премиерата на „Втората България“ ще е на 14 януари в 18,30 ч. в Литературния клуб „Перото“.

07.01.2020 /11:01 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Едно от ярките събития в края на миналата година беше излизането от печат на двуезичната книга (български и английски) „Бай Иван- безпристрастният свидетел. Иван Христов Юскеселиев, фотожурналист 1887-1947“,чийто съставител е известният фотожурналист Иво Хаджимишев.

02.01.2020 /14:14 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Испанският фоторепортер Хуанчу Родригес бе убит заедно с още хиляди панамци преди 30 години - при американската интервенция в централноамериканската република, извършена, за да бъде отвлечен Мануел Антонио Нориега, прекалено осведомен за тъмните дела на ЦРУ и Джордж Буш-баща в региона

22.12.2019 /16:25 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Ръководителката на медийния мониторинг на ГИСДИ представи монографията си „Меди@избори“. Премиерата на книгата предизвика голям интерес и разгорещена дискусия.

20.12.2019 /18:24 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Предаването на Радио Кърджали "Полет над Родопите" отбелязва третия си рожден ден. Автор и водещ на 2-часовото предаване е Божидар Чолаков.

05.01.2020 /17:15 | Източник: БНР

В залата на „Държавен архив“ Силистра се състоя възпоменателна вечер за преподавателя, историка, краеведа, научния изследовател и общественика д-р Станка Георгиева, приживе член на едно от двете дружества на СБЖ в крайдунавския град.

30.12.2019 /13:03 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя най-сърдечни поздравления и най-добри пожелания към цялата колегия по повод Коледа и Нова година

23.12.2019 /00:01

Възпоменание за поета антифашист събра край скулптурата му в София писатели, журналисти и общественици. Венец поднесе и президентът Румен Радев. Още прояви по повод юбилея имаше в СБЖ и в къщата-музей „Никола Вапцаров”. В НДК предстои и концерт тази вечер.

07.12.2019 /16:33

Съюзът ни е съорганизатор на проявите по повод юбилея, който ще бъде отбелязан на 7 декември т.г. с поднасяне на цветя пред паметника на безсмъртния поет, със среща в СБЖ с негови чуждестранни издатели и преводачи, с изложба в къщата-музей на ул. „Ангел Кънчев” и с концерт в НДК под патронажа на президента Румен Радев

02.12.2019 /20:39

 Мнения

Размисли по повод излизащата на български книга на Максим Бехар „Глобалната PR революция”

18.01.2020 /07:38 | Автор: Йосиф Давидов | Източник: СБЖ

От все сърце желая на всички вас, драги колеги журналисти, на многобройните читатели на сайта на СБЖ, на вашите семейства и близки хора светли Рождествени празници и едно „добро плъзгане в Новата 2020 година”, както казват немците – einen guten Rutsch ins neue Jahr! Плъзгане, но плавно, а не като ...родния преход, тракащ вече три десетилетия.

24.12.2019 /12:57 | Автор: Борислав Костурков | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 26 гости

Бързи връзки