Начало
 
 

„По идея на Стефан Продев”

04.11.2019 /20:26 | Автор : Денчо Владимиров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Христо Събев

Щрихи към портрета на журналиста с три очи и една акредитационна карта на „Дума“ - фотожурналиста Христо Събев Христов

„По идея на Стефан Продев“ – това е неизменният епиграф от книгите на българския фотожурналист, станал известен по света с невероятните си професионални и лични контакти със „звезди“.

„Докосвания до звезди“ – така и се казва поредицата му от пет книги досега, в които  със снимки и кратки очеркови скици и интервюта той  представя през своя обектив артисти, писатели, режисьори, космонавти и т.н. така, щото като че ги виждаме за  пръв път  - не режисирани за бляскави списания, а застанали пред очите ни истински красиви, със скромност и липса на суета.

В това е и кредото на фотожурналиста – да вижда навред в хората, заставащи пред „третото му око“ (обектива на фотоапарата) доброто , човешки красивото.

Той самият така е и възпитан и вече  осем десетилетия си е останал  все така скромен, печелещ доверие и човешка симпатия за броени секунди - дорипреди фотоапаратът му и микрофонът да съхранят срещата със „звездата“.

Книгите му излизат от печат, подкрепени и от  Съюза на българските журналисти и от други съпричастни към делото му хора.

Запознах се с  Христо Събев - човека с „трето око“ за доброто и красивото, на състояла се  в Пловдив, в градско читалище,  негова фотоизложба. Чрез фотосите от тази експозиция звезди като Марина Влади, Синди Кроуфърд, Катрин Деньов, Жерар Депардийо, Мадона, Клаудия Кардинале, Арнолд Шварценегер, Силвестър Сталоун, Людмила Чурсина, Виктория Токарева, Жана Моро, Изабел Аджани, Антонио Бандерас и още много други можаха с непревзети усмивки и добри очи да „дойдат“  в Европейската  столица на културата –Пловдив. И   да потвърдят, че в света на изкуството граници за общуването между  хората няма.

В излезлите досега документални книги на фотожурналиста неизменно се посочва   името на родното му село Николово заедно  с  посвещението  от титулната страница на книгата - на паметта на неговите родители. Изглежда са пословични с трудолюбието си, постоянството и верността към принципи  хората от това село – с име на партизанин.  И това е може би една от предопределеностите за необикновената съдба на бившия строителен работник в Коми Христо Събев, който от млад  труженик в дърводобива става един от емблематичните  ни  фотожурналисти, съхранил за историята образите и думите на десетки  „граждани на света“.

Всичко започнало така, както той сам ми го разказа…

Бил съвсем млад , когато участвал в една анкета на вестник „Народно младеж“, която била част от световната кампания за освобождаването на бореца антифашист Микис Теодоракис от лапите на  хунтата на „черните полковници“ в Гърция.

Ето как описва събитията нататък Христо Събев:

- Прочетох  поканата във вестника:  да споделим своето мнение в защита на Теодоракис. И си казах: „Защо да не си кажа  мнението и аз?“ Дотогава не бях и помислял да пиша из вестници. Но седнах пред белия лист, взех молива и започнах да пиша… „За освобождаването на МикисТеодаракис съм, защото той е съвестта и гордостта на Гърция…“ И така нататък, написах каквото мисля.

Написаното от мен излезе на първа страница на вестника.

Някой  от познатите ми рече: „Браво,бе! Сега трябва да си вземеш и хонорара!“

Даже и не знаех, че за написаното ми се полага хонорар.

И просто от любопитство отидох в София, в  редакцията, и там веднага ми изплатиха хонорара.

Запознах се и с редакторите. Завеждащ отдел „Култура“ бе Викенти.

В разговора ми с него стана дума, че заминавам да работя в Коми като строител, там страната ни развиваше голяма дърводобивна дейност.

И Викенти ми каза:

- Е,отваря ти се тогава широко поле за сътрудничество от Коми! Пиши и ни пращай материали за живота там на българите и на руснаците!

И след време от Коми тръгнаха моите първи кореспонденции, които илюстрирах с много снимки.

Тогава си купих и фотоапарат, съветски, „Смяна“…

А когато се завърнах за малко в „отпуск“ в България, отидох пак в редакцията  на „Народна младеж“

И тогава заместник-главният редактор на вестника ми  каза:

- Хубави снимки ни изпращаш, но ние  не можем да ги използваме всички, за съжаление. Защо не предложиш  и на  „Паралели“? Там поместват много снимки …

- Ами,аз не познавам никого от „Паралели“ - отговорих.

- Абе, иди, покажи си снимките, сигурен съм, че ще те приемат добре. От Коми са сюжетите …

Редакцията на „Паралели“ бе в съседство с Полиграфическия комбинат, където  се издаваше „Народна младеж“.

Отидох аз, позвъних предварително. Появи се един човек с лула в устата. Че и с брада. Като Че Гевара ми се стори.

Казва ми той:

- Какво ще ни кажете?

- Дойдох да ви предложа някои  материали…

Представих  му се, подадох наръча от снимки и написаното към тях  и зачаках …

Човекът с лулата  разгледа снимките, прочете това-онова и отсече:

- Всичко става…

И ме заведе в касата  на списанието и ми плати предварително.

Изпрати ме със заръка:

- Пращай ни още материали, там имаш такова поле за действие, СССР е това, имаш възможност да се срещаш с известни хора, за които в България само сме чували… Снимай и пиши!

И подчерта:

- Спокойно навсякъде може да говориш от мое име… Стефан Продев!

И аз започнах. И изглежда моята внезапна журналистическа деятелност в съветската страна бе забелязана бързо, защото след време наред с работата си в строителството в Москва и други градове,аз си вършех работата и като журналист с фотоапарат.

Срещнах се  и писах материали за десетки известни хора в СССР, знаменитости. Снимах ги, получавах автографите им  за българските  издания….

И след време аз пак се връщам „в отпуск“ в България и се срещам с човека с лулата.

Извадих от чантата си малка метална кутия с  хубаво кафе, бях си купил попътно в Румъния няколко кутийки за армагани и реших една да предложа на журналистите в „Паралели“ - да се ободряват по време на работа с кафе.

- Ааа,не може като подарък… Виж,можем да ти купим кафето… Иначе - не! - каза обаче Стефан Продев.

Принципен човек. Чак косата ми настръхва и сега, като си го спомня.

И пак ме води в касата. Да си получа хонорарите…

Продължих да сътруднича  на „Паралели“ с много снимки  и материали към тях, и веднъж  Стефан Продев ми каза :

- Събрал си доста материал вече… Уникален… Трябва да се съхрани за дълго. Събери всичко  за книга. А аз ще ти напиша предговора. Но при условие, че  обещаеш първата книга да подариш на мен!

И така стана. Но и  в следващите  книги от поредицата ми „Докосване до звезди“ (вече станаха пет книгите) и в предстоящата номер 6 епиграфът, с който започват, неизменно  е :

„По идея на Стефан Продев“

Така отдавам моята признателност и  почит на Човека с лулата. Който ненапразно още при първата ни среща ми заприлича на Че Гевара…

 

Сподели в
 

Щрихи към портрета на журналиста с три очи и една акредитационна карта на „Дума“ - фотожурналиста Христо Събев Христов

04.11.2019/20:26

В Хасково излезе юбилеен вестник по случай 140-годишнината от рождението на Александър Паскалев (1879 - 1946) - основател на модерното книгоиздаване в България.

02.11.2019/17:43

Книгата му се казва „Репортер от Миналото време” и е издадена от „М3 Communications Group, Inc.” Страниците й са 200, илюстрирана е с повече от дузина факсимилета от публикации в наши вестници и списания, с няколко снимки и рисунки-винетки от Борис Димовски, които не се нуждаят от подписа му, за да се знае чии са. Хартията е лека – вестникарска...

15.09.2019/12:55

В. „Септемврийска победа” беше единственият всекидневник в Плевен. Излиза от 1945 г; като издание на местната организация на Отечествения фронт. Въпрос на здрави връзки и влияние беше да приемат студент на стаж.

28.08.2019/18:10

Барелеф ще бъде поставен на дома в Хасково, в който живя Карекин Карекинян (1927-2015 г.), оставил завиден фотолетопис на този край. Идеята е на дружеството на СБЖ в града.

11.07.2019/19:02

 Представяме ви

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Позволете ми да започна с едно отклонение… Казват, спомените са като броеница – всяко зърно води до друго. Навярно е така, щом едно вълнуващо събитие като представянето на книгата на Йосиф Давидов събуди много, а те се занизаха нататък…За достойнствата на автора й и представянето на „Репортер от Миналото време” сайтът на СБЖ разказа подробно, но то неочаквано събуди у мен, ярко и живо, една мадридска среща с десетилетна давност. Тя допълни казаното и чутото с нещо важно от личността на автора, което, мисля, си заслужава да споделя…

01.11.2019 /01:00 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

В София в Меката на книгите „Гринуич“ се състоя премиерата на появилата се на български език книга "Мостът на тайните. Дипломатически роман" на известния руски журналист Сергей Гризунов, дело на издателство „Слънце“ и Надя Кабакчиева.

18.10.2019 /19:36 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

През декември ще отбележим 110 г.от рождението на един от най-силно обичаните и най-силно „забравяни“ поети - Никола Вапцаров. Едно име, което кара мнозина да се гордеят, че в българската литература имаме такъв световен поет, а други, дали от незнание или от някакви други свои си съображения, да захвърлят стихосбирката му в кошчетата за боклук.

16.10.2019 /19:34 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Щрихи към портрета на журналиста с три очи и една акредитационна карта на „Дума“ - фотожурналиста Христо Събев Христов

04.11.2019 /20:26 | Автор: Денчо Владимиров | Източник: СБЖ

В Хасково излезе юбилеен вестник по случай 140-годишнината от рождението на Александър Паскалев (1879 - 1946) - основател на модерното книгоиздаване в България.

02.11.2019 /17:43 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

В свое поздравително писмо по повод Деня на будителите ръководството на МФЖ приветства усилията и инициативите на СБЖ в защита на професионалните и социални права на българските журналисти.

03.11.2019 /20:40

Традициите са за това, да се спазват – казват мъдрите хора. И СБЖ никога не им е изневерявал. Така стана и в Деня на народните будители и празника на българската журналистика. Верен на традицията, Съюзът връчи своите годишни награди на най-добрите в журналистическото войнство. Клуб „Журналист“ се оказа тесен за всички, които обичат своята професия и ценят колегите,които са отличени за своя труд.

02.11.2019 /22:36

Участниците в протеста „Не убивайте журналистиката в България!”, свикан от СБЖ навръх Деня на народните будители и Деня на българската журналистика, настояха в НС най-после да бъде даден ход на предложениаята на Съюза за законодателни промени в защита на свободата на словото и на правата на журналистите

01.11.2019 /16:28

 Мнения

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019 /21:09 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019 /18:48 | Автор: Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 14 гости

Бързи връзки