Начало
 
 

Проф. Сергей Гризунов: Тайните на Балканите станаха моя съдба като журналист

18.10.2019 /19:36 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Сергей Гризунов

В София в Меката на книгите „Гринуич“ се състоя премиерата на появилата се на български език книга "Мостът на тайните. Дипломатически роман" на известния руски журналист Сергей Гризунов, дело на издателство „Слънце“ и Надя Кабакчиева.

Сергей Гризунов е познат за журналистическата гилдия в България. За някои само като име, а за други като колега и приятел. Неговият път на кореспондент започва от София и след това става шеф на Кореспондентското бюро на РИА „Новости“ за Балканите в Белград. В Русия е бил председател на Комитета по печата на РФ, главен редактор на „Московские новости“ и „Новое русское слово“. Професор в МГИМО по журналистика, където преподава 15години.

Книгата му „Мостът на тайните. Дипломатически роман“ вече има своята премиера в Белград,  а сега и в София. Предстои да бъде представена и в САЩ, сподели Сергей Петрович за сайта на СБЖ, за който той даде интервю.  

Вашата книга тръгва към българския читател с интригуващото заглавие „Мостът на тайните“, посветена на сложния живот и събития на Балканите. Помним и „Мостът на Дрина“. В него Иво Андрич, в друго време, се докосва до някои от тях. Книгата ви разкрива ли най-сетне тайните, които приковават вниманието на света към нашия неспокоен район, Сергей Петрович?

Защо „Мостът“? Като малък живях в Източна и Западна  Германия, тъй като баща ми, който беше от специалните служби,  работеше в съветското посолство. Близо до Потсдам  се намираше един мостът, „Глинике“, който беше известен с това, че там се намираше контролно-пропускателният граничен пункт между Западен Берлин и ГДР по време на Студената война. Наричаха го още „Моста на шпионите“, тъй като там се извършваше размяната на разузнавачи между СССР и САЩ. А „Мостът на тайните“ е моята връзка с бившия премиер на Югославия Милан Панич (1992-1993). Тогава бях кореспондент на АПН в Белград и с него станахме приятели, и до ден днешен си запазихме приятелството. Дори през декември ще замина за Калифорния за неговия 90-годишен юбилей. Аз и Панич бяхме моста между Москва и Вашингтон.

Определяте „Мостът на тайните“ като „дипломатически роман“. Нов жанр в художествено-документалната литература ли е, или възможност да използвате по-пълно и  убедително преживените си лични впечатления?

Не съм автор на българското заглавие. Дадох своят ръкопис на ръководството на руското Външно министерство. Сергей Лавров ми е близък приятел и може да се каже, че той е кръстник на заглавието и затова е дипломатически роман.

Колко е достоверна документалната линия в този роман – срещата на Брежнев с Ванга например, и не само нея?

Брежнев имаше проблеми със здравето и аз получих задачата от ръководството на КПСС да проверя дали всичко за Ванга е истина или фалшификат. Бях първият съветски журналист, който спа в къщата на пророчицата в Петрич. Аз съм атеист и не вярвам нито в Бога, нито в дявола, но разбрах, че Ванга е истински феномен, за което потвърдих в писмо до ЦК на КПСС. Леонид Брежнев дойде при Ванга тайно. Дълго време те имаха много добри отношения, но нещо се случи между тях и отношенията им охладняха. Но тя много помогна животът на Брежнев да бъде удължен с пет години. Между другото, тя се е грижила много успешно и за здравето на Чаушеску и Янош Кадар.

Коментатори на книга ви твърдят, че главната сюжетна линия в нея е предотвратяване на трета световна война. Това ми напомня за големия руски журналист Ернст Генри (Семьон Ростовски), който в две свои книги на английски език предсказва Втората световна война и как тя ще се развие.

Може би ще е нескромно от моя страна, но ние,заедно с експремиера на Югославия Милан Панич направихме всичко, за да бъде изграден здрав мост между Москва и Вашингтон. Опитите на някои военни ръководители и в Съветския съюз, и в Югославия да започне война бяха предотвратени.За съжаление ръководството на нашето Министерство на отбраната невинаги беше коректно. Например по време на Балканската война когато беше наложено ембарго на бивша Югославия, нашето министерство се готвеше да снабди Милошевич с оръжие. Ние спряхме това. Написах бележка на Елцин и това не се осъществи. И ако това се беше случило, щеше наистина да започне трета световна война, и то пак от Балканите.

Темата не е ли злободневна и днес, на Балканите не се ли сблъскват интересите на световни сили?

Всичко това е в последствие на разпада на Съветския съюз и на Съюзна федеративна република Югославия в началото на 90-те години, а това се усеща и до днес. Много малко време е минало оттогава, а също и от разпада на т. нар. социалистически лагер. Все още напрежението го има. У нас с Украйна и Грузия. У бивша Югославия на територията на Босна, където босненските сърби с хърватите и мюсюлманите практически нямат никакви делови отношения. С австрийският дипломат Валентин Инцко,който от 26 март 2009 г. е върховният представител по Босна и Херцеговина, сме приятели още от 1982 г. когато той работеше като съветник в посолството на Австрия в Белград, а аз бях кореспондент на АПН и затова моята информация е от първа ръка. С него се срещаме. За проблемите у нас ви казах, а в бивша Югославия обстановката е много напрегната и в Босна и между Белград и Косово. Добре познавам ръководителя на Косово Хашим Тачи, когото у нас наричат бандит, но аз прекрасно помня,че през1992 г. на президентските избори, когато Милан Панич загуби, Хашим Тачи гласува за него. Аз обаче съм безнадежден оптимист и съм сигурен, че всичко това ще свърши добре, защото, не знам да си спомняте или не, но в Съветския съюз и Никита Хрушчов, и Юрий Андропов обсъждаха влизането на страната ни в НАТО. Ако аз съм президент на Русия днес,  веднага бих вкарала страната ни в Атлантическия блок. Мисля си, че бихме се договорили, защото се водят неофициални контакти и преговори между Москва и Вашингтон, вярвайте ми. Надеждата ми е в това, че няма да допуснем трета световна война.

Като журналист как преценявате сегашната ситуация тук и какво място заема България във вашите оценки? Какво мислите за инициативата Западните Балкани да бъдат приобщени към ЕС?

Преди всичко България трябва да се грижи за своите вътрешни интереси. Но в процеса по присъединяването на страните от Западните Балкани тя може би има някаква забележима роля. Обичам България. Тя е потресаващо красива страна, планини, море, забележителни хора, вкусна кухня. Тя има всички възможности да превъзмогне трудностите и да живее щастливо и да има добро бъдеще.

Не мога да пропусна, че в ръцете ми е паднал един от авторитетните руски журналисти и да не го разпитам за нашия си занаят с руски адрес. Още повече,че вие преподавате на бъдещи журналисти. И така, Сергей Петрович, все по-често взе да се говори, че професията журналист става непривлекателна. И руските колеги ли мислят така и ако да, то според вас, къде се крият причините за това?

Вие сте абсолютно права за съжаление. В интервю за един вестник аз самият казах, че съвременната журналистика не ми допада. С днешна дата руската журналистика като че ли се завръща в Съветския съюз, където всичко контролираха ЦК на КПСС и КГБ и нямаше свободна журналистика. След разпада на СССР имаше един период от няколко години, когато журналистите бяха абсолютно свободни. А днес като че ли се връщаме в съветско време и Кремъл, администрацията на президента и правителството, правят всичко възможно да контролират медиите и най-вече федералните телевизионни канали. В страната остана един независим тв канал – „Дождь“ и практически един независим вестник – „Новая газета“, и две радиостанции. Всичко останало строго се контролира, а това, разбира се, е много отрицателно явление. Моите студенти от факултета по журналистика в МГИМО ми казват, че практически не четат печатни издания и не гледат федералните канали, а „живеят“ в интернет. Слава богу, че поне мрежата никой не контролира засега.

Наскоро попаднах на едно ваше интервю по повод юбилея ви, в което казвате: „Журналистиката е била по-свободна несамо през 90-те години, а дори и в Съветския съюз,защото умните журналисти умееха да пишат така, че умните читатели да разбират между редовете.“ Днес журналистиката и свободата на словото повече ли липсват?

Безусловна, че повече липсват. Но това, което казах преди време, сега мога да го повторя без да се замислям или променям. Да, журналистиката беше по-свободна несамо през 90-те години, а дори и в Съветския съюз, защото умните журналисти умееха да пишат така, че умните читатели разбираха написаното между редовете.

А от кои проблеми и въпроси най-вече се интересуват вашите студенти – младите журналисти?

Знаете ли, най-много ги вълнува къде ще работят. Голяма част от моите студенти се обръщат към мен с молба да им помогна да започнат работа в медии в Западна Европа или САЩ, където също дълги години работих. На някои от тях вече им помогнах. Но си мисля, че днес в съвременния свят абсолютно няма значение гражданите на всяка страна къде ще живеят или работят. Почти в целият цивилизован свят, границите изчезнаха. От всякакви там особени разрешения няма вече нужда, както беше в Съветския съюзи или страните от социалистическия лагер. Търсиш добри условия за работа, добра заплата и това е абсолютно нормално. И в това не виждам нищо лошо.

Мога да ви разпитвам надълго и нашироко за богатата и твърде разнообразна дейност не само като журналист, но и като ръководител в медиите и медийната политика в страната. Тук вашият опит, убедена съм,може да помогне и на българските журналисти. Ръководил сте Съвета по разпределението на държавните дотации в периодичния печат. Финансирането на медиите е много болезнена тема. Как държавата, а и обществото могат да помогнат тя да се реши?

Още веднъж ще повторя, че в съвременните, и то преди всичко в независимите медии има проблеми с ръководството на страната. Но с българските журналисти имам много добри връзки. Дълги години след завръщането ми в Русия поддържам с тях връзки и с тях обменяме опит. Знам, че всичко,за което сме говорили, те го прилагат и на практика тук. За съжаление вече някои от тях не са между живите. Като бившия главен редактор на в. „Поглед“ Евгений Станчев. Той много направи за развитието на българската журналистика. Моя добра приятелка беше и покойната Надя Дженева. Когато тя работеше в българската редакция на радиото в Москва, много сме разговаряли с нея на тази тема.

Как възприемате отношенията политика – журналистика? Не се ли намесва тук и свободата на словото?

О, безусловно. Свободата на словото е един от главните закони на демократичното общество. А според вас в България има ли свобода на словото?

Ако 111-то място, което заемат българските медии в класацията на „Репортери без граници“, говори за свобода на словото…

Значи не. То тогава дайте да си помагаме едни на други, че най-после свободата на словото да я има и у вас, и у нас.

В края на разговора ни да се върнем към книгата, която, сигурна съм, ще бъде посрещната с голям интерес от българския читател. Навярно се шегувате, като казвате че следващата ви ще бъде любовен, а не дипломатически роман. И все пак –липсвали ви активната журналистика и с какво чувство си спомняте за вашата работа на Балканите? Тук имате приятели и верни читатели…

За някои от моите български приятели ви споменах. Повечето от тях все още са в активната журналистика. Например водещ на днешната премиера на книгата ми беше известният български журналист Юри Лазаров.

Колкото дали ми липсва активната журналистика. Да си призная, липсва ми. Чувствам се някак тъжен от това, че излязох от активната журналистика, макар да бях главен редактор на „Московские новости“ и „Новое русское слово“, който се издаваше в целия свят. Да, много ми липсва! Но вече съм на години и наистина следващата ми книга ще е за любовта. Когато се запознах с жена ми Марина преди много години, тя ме покани в тях. Домът й се намираше редом до МВнР на  Смоленския площад. Когато влязохме във входа, тя натисна копчето за 8 етаж в асансьора. На етажа отключи апартамент № 30, от прозорците на който се виждаше домът, в който израснах и също живеех на осмия етаж в апартамент № 30. Тогава разбрах, че тази жена е моята съдба. И с този епизод ще започне следващата ми книга, която ще се казва „Пътеводител на моята любов“. Книгата ще е пълна с ирония, хумор и разбира се, с тъга, защото в живота си съм имал и тъжни срещи с жени.

Напомня ми на „Ирония на съдбата“.

Да, нещо такова. Ще видим…

И като заговорихме за филми си спомням, че когато бяхте в България вие участвахте и в един наш филм. За съжаление не си спомням заглавието му, но беше за антифашистката борба. И на финала, когато у нас посрещаха Червената армия вие се появихте на мотоциклет в едно село и някаква баба ви попита кой сте и вие казахте съветски войник. Тогава тя ви подаде да пиете вода и китка цвете. Помните ли си този епизод?

Разбира се, че си спомням. Режисьорът беше Неделчо Чернев, за съжаление вече не е между живите. Но това не е моето първо появяване в киното. Още като малък играх малкият Лермонтов в биографичен филм за поета. Много приличах на него като дете. Поне така ме убеждаваха.

А на българския филм не си спомням и аз заглавието, имаше финален епизод, където всички в единия край на селото бяха с хляб и ракия да посрещнат Червената армия, а аз влязох първи, и то от друга страна, където никой не чакаше, а само една баба чакаше.  

 

Снимки Иван Василев и Иван Григоров

Сподели в
 

„Преди ни плащаше испанското разузнаване, сега ни плащат руснаците. Кой дава повече?” Така Луис Маури, заместник-главният редактор на базирания в Каталуня испански вестник, се подигра на пропремиерските твърдения на БНТ и други издания у нас за „руска следа” в разследванията за „къщата в Барселона”. В коментара си, озаглавен „Повей от България”, той припомня, че вестникът му е бил обвиняван през 2017 г. и за „американска връзка”

23.02.2020/20:18

На 22 февруари юбилей празнува „Златният глас” на БНР, оставилата дълбока „Следа в ефира” водеща на предаването-явление „Разговор с вас” Божана Димитрова. За нея журналистиката продължава да е кауза, а „журналистите трябва да са най-близо и на страната на хората, да огласяват, да подкрепят справедливото недоволство, все с надеждата за още един работещ коректив.”

21.02.2020/09:10

С Ани Заркова отдавна се бяхме договорили да гостува на сайта на СБЖ, но все нещо изскачаше и все отлагахме във времето. Но ето че сега, когато и нас българите ни застигна едно от трите жестоки китайски проклятия (няма риск от коронавирус при цитирането му): "Дано живееш в интересни времена", Ани даде интервю за сайта ни, в което през личните й преживявания бистрим ситуацията в нашия занаят.

15.02.2020/17:25

Н.Пр. почетният консул на Хашемитското кралство Йордания д-р Хасан Бармауи гостува на Съюза на българските журналисти. Темата на срещата беше сътрудничеството между България и Йордания. И, разбира се, не на последно място 20-годишнината на сътрудничеството между съюзите на българските и йорданските журналисти.

13.02.2020/15:34

Освен да тичаш след новините, се иска и друго - трябва да отсяваш, анализираш и обобщаваш информацията, казва известната журналистка от БНТ

11.02.2020/20:51

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

„Преди ни плащаше испанското разузнаване, сега ни плащат руснаците. Кой дава повече?” Така Луис Маури, заместник-главният редактор на базирания в Каталуня испански вестник, се подигра на пропремиерските твърдения на БНТ и други издания у нас за „руска следа” в разследванията за „къщата в Барселона”. В коментара си, озаглавен „Повей от България”, той припомня, че вестникът му е бил обвиняван през 2017 г. и за „американска връзка”

23.02.2020 /20:18 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: Барикада

На 22 февруари юбилей празнува „Златният глас” на БНР, оставилата дълбока „Следа в ефира” водеща на предаването-явление „Разговор с вас” Божана Димитрова. За нея журналистиката продължава да е кауза, а „журналистите трябва да са най-близо и на страната на хората, да огласяват, да подкрепят справедливото недоволство, все с надеждата за още един работещ коректив.”

21.02.2020 /09:10 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

С Ани Заркова отдавна се бяхме договорили да гостува на сайта на СБЖ, но все нещо изскачаше и все отлагахме във времето. Но ето че сега, когато и нас българите ни застигна едно от трите жестоки китайски проклятия (няма риск от коронавирус при цитирането му): "Дано живееш в интересни времена", Ани даде интервю за сайта ни, в което през личните й преживявания бистрим ситуацията в нашия занаят.

15.02.2020 /17:25 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Н.Пр. почетният консул на Хашемитското кралство Йордания д-р Хасан Бармауи гостува на Съюза на българските журналисти. Темата на срещата беше сътрудничеството между България и Йордания. И, разбира се, не на последно място 20-годишнината на сътрудничеството между съюзите на българските и йорданските журналисти.

13.02.2020 /15:34 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Бай Ванко имаше кабинет в една стара тоталитарна сграда в центъра на града. Беше приватизирал по необходимост радиото, в което е работил цял живот. Той е вероятно единственият човек у нас, създал частно кабелно радио.

16.02.2020 /14:57 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково уреди изложбата „Любов към труда, любов към истината, любов към народа”, посветена на живота и делото на видния учен, химик и хуманист проф. д-р Асен Златаров.

12.02.2020 /15:45 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По повод хаоса с разпространението на пресата, настъпващ след фалита на отгледания с държавна благословия монополист в продажбите, председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното:

26.02.2020 /08:02

В речта си в памет на Апостола на свободата Васил Левски президентът Румен Радев призова „да изправим глави” и да не забравяме, че „всичко зависи от нашите задружни усилия“, „че времето нас обръща, но и ние него обръщаме”. Преди официалната церемония държавният глава поведе гражданско шествие от президентството до паметника на най-тачения български герой.

19.02.2020 /22:27

Бойкот за унижаващи журналистите властници, оставка на СЕМ, сформиране на нов регулатор с гражданска квота, избиране на журналистически омбудсман, спасяване на обществените медии от частни интереси, връщане на познанието в журналистиката, сплотяване и солидаризиране на колегията - тези и още много други предложения и мнения бяха изказани от авторитетни журналисти и медийни експерти на организираната от СБЖ обществена дискусия за свободата на словото и медийната среда

17.02.2020 /21:30

 Мнения

Постоянните подигравки, цинизми, заплахи на властта към журналистите са срам за България. И той е причинен от хора, които имат дори правни задължения да допринасят за позитивния имидж на държавата, за утвърждаване на европейските демократични ценности и традиции. Можем ли да приемем такива хора за елит?

18.02.2020 /06:30 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Голям кипеж из фейсбуците на гилдията бълбука тия дни, защото мисир-председателят бил определил отразяващите делата му журналистки по свой образ и подобие - „мисирки”. Ако ги беше нарекъл „умиращи лебеди”, пак ли щеше да бумти същият плам? Уви, около власта танцува обслужваща журналистика, угажда й, позволява й да издевателства над всички граждани без дума напряко да каже - и това убива и професията ни, и обществото ни. А атаката по СБЖ точно в този момент не оставя впечатление за нищо друго, освен за поредна поръчка.

07.02.2020 /16:09 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 8 гости

Бързи връзки