Начало
 
 

Що е то първокласна журналистическа анкета

10.10.2019 /12:00 | Автор : Пиер Пеан | Източник: bg.mondediplo.com Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Френският Le Monde diplomatique

Те, журналистите, които разследват корупцията на могъщите, са противовес на властта. Разследващите журналисти уволняват министри, разтреперват съветници, свалят (по-рядко) генерални директори.

Радетелите на прозрачността обаче винаги имат една сенчеста страна. Как работят, на какво противостоят, кое ги мотивира – за това читателите не знаят нищо.

Пиер Пеан, изтъкната фигура от тези среди, хвърля ярка светлина зад кулисите, посочват от редакцията на българското издание на "Монд дипломатик"

От средата на 80-те години на миналия век общественият живот във Франция е белязан от един парадокс. От една странаq растат безработицата, социалното и географското неравенство; социалната държава – такава, каквато беше замислена след Втората световна война, се отдръпва в полза на частния сектор. Това бележи нашата епоха.

От друга страна, медийният свят издигна в свой приоритет не социалната анкета или икономическия анализ, чрез които да изяснява тези промени, а един жанр и една фигура, които процъфтяват, когато вече всичко се разпада: корупционния политико-финансов скандал и т.нар. разследващ журналист.

Аферите“ следват една подир друга 

Те се превръщат в главна новина, провалят политически съдби и насаждат идеята за общество, структурирано не от сблъсъка между социални и политически сили, а от борбата между доброто и злото, между малкия брой индивиди, решени да прочистят нашата хубава демокрация от черните овци, които я обезобразяват, и шепата корумпирани народни избраници и висши функционери.

Тези ангели, отдадени телом и духом на върховната добродетел – правото на информация, образуват своеобразен елит в лоното на журналистическата професия.

През 70-те години на миналия век съотношението на силите между пресата и властта клонеше в полза на властта и дейността на пресата беше в периферията, поне докато двама журналисти от „Вашингтон пост“ не предизвикаха падането на президента на САЩ.

Това е основополагащ мит, който се превърна в модел за подражание. Дотолкова, че внесохме дори американския израз – „разследване“ вместо „анкета“, – а аферата „Уотъргейт“ закова завинаги правилата на това упражнение: разследващият журналист определя като противник държавата (предполагаем източник на могъщество и вредителство) точно в момента, когато тя беше започнала да се оттегля в полза на частните компании.

От непочтителните статии на „Канар аншене“ (Окованата патица) от края на 70-те години до прочулите се статии в „Монд“ от средата на 90-те разследващата журналистика, специализирана в политико-финансови афери, промени дълбоко демократичния театър.

Наблюдателят вече е действащо лице, а понякога и режисьор на пиесата, играна от партии, избраници, избиратели. Неговите разкрития свалиха картите на президентските избори през 2017 г., като помогнаха да бъде елиминиран Франсоа Фион, предизвикаха оставката на австрийския вицеканцлер Хайнц-Кристиан Щрахе през 2019 г.

Противовесът на властта се издигна в ранг на власт. Но кой знае как функционира той? Как се появяват тези „разкрития“? Кой избира датите им и подбира техните цели? 

Особеност на тази дейност, провеждана в името на морала и изискването за прозрачност, е нейната непрозрачност. Цяла пропаст разделя в действителност всекидневието на занаята от образа на разследващия журналист, създаден от самата преса посредством онези портрети на индивиди с мрачен поглед и предполагаеми изключителни способности, опряли гръб в гръб, като в афишите на шпионски филми.

По принцип има 2 начина на разследване 

Единият, споделян и от автора на тези редове, може да се определи като банална, бавна журналистика. Разследващият журналист избира предмета на своето разследване, посвещава му време и енергия, за които повечето редакции отказват инвестиции. Той напредва слепешката, на тласъци, и поема риска да сгреши.

Разследването му приключва общо взето с разкриването на случаи, които не попадат много под ударите на правосъдието, ако ги сравняваме с политико-финансовите скандали, достойни за първите страници. Той ще напише книга, с аванса от която ще покрие горе-долу разходите си, а продажбите ще помогнат за следващо разследване.

Но това е крехък модел. Няколко търговски неуспеха и жалби за клевета са достатъчни, за да се изпари възможността (или желанието) му да започне отново.

За да се възстанови разклатеното доверие в медиите, някои редакции, в т.ч. в аудиовизуални медии, отделят време и средства за разследвания по икономически или обществени въпроси (напр. предаването „Каш инвестигасион“ на Елиз Люсе по Франс 2), но това явление е маргинално.

И това не е случайно  

Макар водещите разследващи журналисти да претендират, че общо взето следват този стръмен път, повечето от тях работят по съвсем различен начин. Не разследват, а чакат да „изтече“ някоя информация – протокол от изслушване или разследване, изпратено от съдия, полицай или адвокат.

Документът преди пристигаше по факса, а сега – по криптирана поща. После смелият копой го пренаписва в журналистически стил – подробни факти, точни дати, известни имена или такива, които скоро ще станат известни.

Това транспониране от един стил в друг включва няколко телефонни обаждания, за да се съберат опроверженията или обърканите брътвежи на обвинените хора, което направо си е неопровержимо доказателство за първокласна журналистическа анкета. (Със съкращения)


 

Сподели в
 

"Колко често, докато вървите по някоя улица, поглеждате към табелата с нейното име? А колко често, след като я прочетете, се замисляте за личността, на която е кръстена? Понякога се оказва, че знаем малко за съдбата на човека зад името..."

28.02.2020/12:00

"Книга на спомените" е темата на 5-ото издание на ученическия конкурс-обучение "Работилница за репортери". И през тази година конкурсът разширява своя обхват и дава възможност на все повече млади таланти да се включат в него.

27.02.2020/13:52

На 3 февруари американският в. „Уолстрийт джърнъл" публикува статия озаглавена „Китай е истинският болен човек на Азия", която предизвика гнева на хората в Китай и по света.

26.02.2020/12:00

Основателят н "Уикилийкс" Джулиан Асандж се изправи пред британски съд по дело за екстрадирането му в САЩ. Там го обвиняват в пробив на правителствени компютри и шпионаж, предаде Ройтерс.

25.02.2020/12:00

На 24 февруари (понеделник) 2020 г. за пръв път в Русенския университет ще гостува председателят на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти г-жа Снежана Тодорова.

24.02.2020/12:00

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Преди дни, и в навечерието на 3 март, в Дома на киното се състоя премиерната прожекция на документалната лента Breaking news на режисьора Асен Владимиров. В него авторът разказва как пресата на ХІХ век отразява Руско-турската война 1877-1878 година. Това е може би най-отразяваното събитие за онова време. Едни от най-известните военни кореспонденти и художници от цял свят отразяват двете страни на сражаващите се.

27.02.2020 /15:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

„Преди ни плащаше испанското разузнаване, сега ни плащат руснаците. Кой дава повече?” Така Луис Маури, заместник-главният редактор на базирания в Каталуня испански вестник, се подигра на пропремиерските твърдения на БНТ и други издания у нас за „руска следа” в разследванията за „къщата в Барселона”. В коментара си, озаглавен „Повей от България”, той припомня, че вестникът му е бил обвиняван през 2017 г. и за „американска връзка”

23.02.2020 /20:18 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: Барикада

На 22 февруари юбилей празнува „Златният глас” на БНР, оставилата дълбока „Следа в ефира” водеща на предаването-явление „Разговор с вас” Божана Димитрова. За нея журналистиката продължава да е кауза, а „журналистите трябва да са най-близо и на страната на хората, да огласяват, да подкрепят справедливото недоволство, все с надеждата за още един работещ коректив.”

21.02.2020 /09:10 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

С Ани Заркова отдавна се бяхме договорили да гостува на сайта на СБЖ, но все нещо изскачаше и все отлагахме във времето. Но ето че сега, когато и нас българите ни застигна едно от трите жестоки китайски проклятия (няма риск от коронавирус при цитирането му): "Дано живееш в интересни времена", Ани даде интервю за сайта ни, в което през личните й преживявания бистрим ситуацията в нашия занаят.

15.02.2020 /17:25 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Бай Ванко имаше кабинет в една стара тоталитарна сграда в центъра на града. Беше приватизирал по необходимост радиото, в което е работил цял живот. Той е вероятно единственият човек у нас, създал частно кабелно радио.

16.02.2020 /14:57 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково уреди изложбата „Любов към труда, любов към истината, любов към народа”, посветена на живота и делото на видния учен, химик и хуманист проф. д-р Асен Златаров.

12.02.2020 /15:45 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По повод хаоса с разпространението на пресата, настъпващ след фалита на отгледания с държавна благословия монополист в продажбите, председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното:

26.02.2020 /08:02

В речта си в памет на Апостола на свободата Васил Левски президентът Румен Радев призова „да изправим глави” и да не забравяме, че „всичко зависи от нашите задружни усилия“, „че времето нас обръща, но и ние него обръщаме”. Преди официалната церемония държавният глава поведе гражданско шествие от президентството до паметника на най-тачения български герой.

19.02.2020 /22:27

Бойкот за унижаващи журналистите властници, оставка на СЕМ, сформиране на нов регулатор с гражданска квота, избиране на журналистически омбудсман, спасяване на обществените медии от частни интереси, връщане на познанието в журналистиката, сплотяване и солидаризиране на колегията - тези и още много други предложения и мнения бяха изказани от авторитетни журналисти и медийни експерти на организираната от СБЖ обществена дискусия за свободата на словото и медийната среда

17.02.2020 /21:30

 Мнения

Постоянните подигравки, цинизми, заплахи на властта към журналистите са срам за България. И той е причинен от хора, които имат дори правни задължения да допринасят за позитивния имидж на държавата, за утвърждаване на европейските демократични ценности и традиции. Можем ли да приемем такива хора за елит?

18.02.2020 /06:30 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Голям кипеж из фейсбуците на гилдията бълбука тия дни, защото мисир-председателят бил определил отразяващите делата му журналистки по свой образ и подобие - „мисирки”. Ако ги беше нарекъл „умиращи лебеди”, пак ли щеше да бумти същият плам? Уви, около власта танцува обслужваща журналистика, угажда й, позволява й да издевателства над всички граждани без дума напряко да каже - и това убива и професията ни, и обществото ни. А атаката по СБЖ точно в този момент не оставя впечатление за нищо друго, освен за поредна поръчка.

07.02.2020 /16:09 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 24 гости

Бързи връзки