Начало
 
 

Владимир Арденски: Търсих доброто и красивото, срещах и лошо и грозно…

05.10.2019 /11:45 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Владимир Арденски

На 25-я ден от най-златния месец в годината – септември, Родопа планина е дала първата глътка въздух и живот на един от най-талантливите български сладкодумци – журналиста, писателя и публициста Владимир Арденски. И не е за вярване, че тази година му донесе 90-годишен юбилей.

Както си му е редът по такъв повод, а и не само поради тази причина, но решихме да поканим Владо (както го наричат всички негови приятели) Арденски да е гост на сайта на СБЖ. Защото какво по-радостно от това, един мъдрец да ни разкаже за криволичещите пътеки на живота и да ни подари глътка надежда как да вървим по тях, за да натрупаме като него не само мъдрост, но и доброта, и усещане за пълнота, че сме се намерили в този дар от Бога България.

Владо Арденски е сред онази порода журналисти, които още преди  да поеме диплома в ръце е назначен за литературен сътрудник в „Родопска правда“ – „малко вестниче, което се издава в София с насока към родопското население и най-вече към българите мохамедани“. След време е репортер и редактор в Радио София, а в края на 1965 г. по собствено желание напуска Радиото и отива в сп. „Родопи” – месечно обществено-политическо, научно-популярно и литературно издание,  на което е един от основателите и зам.главен редактор в продължение на 15 години (до преместването му в сп.”Отечество” през 1980 година).

Щатната си журналистическа кариера завършва в края на 1989 г. в сп.”Отечество” като специален кореспондент и член на редколегията. С журналистически и литературни материали е сътрудничил в Радиото (след напускането му), както и на периодични издания – вестниците: ”Труд”, „Отечествен фронт”, „Народна култура”,” „Народна младеж”, „Поглед”, „Дума” „Кооперативно село”, „БГ Турист”;  списанията: „Защита на природата”, „Лов и риболов”, ”Народна кооперация”, „Жената днес”,”Младеж”, „Септември”, „Черно-Бяло” и др.

По негови сценарии са снимани и излъчвани по Националната телевизия научно-популярни филми за Родопския край. Писал е на различни теми , в зависимост от спецификата на изданията и институциите, в които е работил, но основната му творческа дейност е насочена към историята, фолклора и етнографията на населението в Родопския край, към неговите съвременни проблеми.

Но Арденски има и още един и то още по-богат дар - да реди думи и случки в книги. И то все такива, в които герои са неговият магичен и пълен със загадки и история Родопски край и хората, които живеят там.

Някои срещат завидна възраст като твоята с чествания, награди, дунанми всякакви, ти обаче отбелязваш 90-годишнината си с нова книга - това ли е най-желаната награда?

Когато започнах да  пиша  „Светлинки в мрака”, имайки предвид напредналата си възраст, в предисловието клетвено заявих „ С отворени очи ще си отида, ако не стигна до някакъв завършек на темата за първите български учители след Освобождението в родопските селища с помохамеданчено население”. Слава Богу, както се казва, съдбата бе благосклонна, позволи ми да пренеса върху белите листове това, което напираше в душата ми, да разкажа за тези учители-апостоли, отдали всичко от себе си, за да помогнат на едно несъмнено българско население, изпаднало в невежество и мизерия, да се съвземе. Тази година, 2019-та, книгата бе в ръцете на читателите. От тях дойде най-свидната ми награда – интереса и одобрението с щедри думи.  Това може да се види и в отзивите в печата, във вестниците „Труд”, „Дума”, „Пенсионери”, „Тракия”, в смолянските издания „Здравец” и „Отзук”, в личните писма до автора.

 Какво видя и научи през „Бърчинките и долчинките” на времето? Има ли нещо, за което да съжаляваш?

Деветдесет години е дълъг живот, какво ли не минава през очите и сърцето на човека?  Писаното в предисловието на книгата  „През бърчинки и долчинки”, издадена преди десет години, във връзка с 80-годишнината ми, потвърждавам и сега: Търсих доброто и красивото, срещах и лошо и грозно… Дълбоко ме е вълнувало и продължава да ме вълнува всичко, което става в моите родни Родопи, не съм бил безразличен към нищо, което засяга нашата България. Това бях аз. Това съм аз. Това ще бъда и когато ме няма. Оставям  на читателя да разбере на какво съм вярвал, по какво съм се лъгал, какво ме е радвало, какво ме е тревожило, над какво съм се надсмивал, от какво съм се просълзявал.

 Какво те крепеше „Бежещим през годините”? Така е  озаглавена друга твоя книга (разкази на сладкодумци), на  която ти си един от съставителите и съавтор.

Човеколюбието.

„Разпънат” между журналистиката и белетристиката? Или обединяващ ги – това ли е най-ценното за теб  в проучванията, които правиш?

Журналистиката се опира преди всичко на факта (поне така трябва да бъде), белетристиката – на чувството. Аз не се притеснявам, където е възможно, да ги съвместявам. Мисля, че и за читателя така е по-добре.

Работил си в Радио София, в списанията „Родопи” и „Отечество” –  къде се чувстваше най-свободен и в свои води?

Когато постъпих в Радио София, бях млад и динамиката като репортер ми допадаше. В сп.”Родопи”, което изцяло бе насочено към миналото и настоящето на родопчани, към проблемите им, естествено, се чувствах в силата си. В сп.”Отечество” бях сред изтъкнати журналисти като Серафим Северняк,  Кирил Янев, Слава Трънкова и голямата поетеса Станка Пенчева, от които много можеше д се научи.

Как посрещаш случващото се с днешна дата в БНР? И с какво днешната журналистика е по-различна от онази от онова време?

Отдавна съм бил  в Българското национално радио, за да мога да взема отношение към събитията, които сега стават в него. По мое време журналистиката, макар и цензурирана, като че ли бе по-сериозна, в смисъл по-малко внимание се отделяше на дребнотемието, на махаленските  сензации.

 Имам впечатлението, че си антипод на журналиста пенкилер, всезнайко и всеможещ – имаш си своя тема в живота, на която си всеотдаен – съдбата на Родопа и родопчани. Какво искаш да разкриеш, покажеш, какво отстояваш  в нея и с нея?

Истината.

„Свои, а не чужди”,  „Капки от корена”, „Загаснали огнища” –много тъга има в тези книги. Забелязал го е и Стефан Цанев. За изселените в чужда земя българи мохамедани в своите „Хроники” той пише: „Тъжната съдба на тези прокудени от родината си българи е описана с кръв и сълзи”. Това са събития с над стогодишна давност – няма ли промяна?

Разбира се, че има. И то голяма. В някои райони на Родопите, населени с потомци на помохамеданчени българи, обаче  все още има проблеми, но не от такъв съдбоносен характер.

Спомням си вестникарско интервю на Николай  Хайтов, озаглавено „Помашката карта в голямата игра”. Тази карта още ли се разиграва?

Някои все още се опитват да я разиграват, тя обаче е безперспективна.  Мнозинството от това население вече не се подава на подобни спекулации.

„Синовен дълг” – май забравихме тези думи? А ти с много любов си написал книгата си „Сивино – моето село” – оказа се, видях снимки, че зад това не особено привлекателно име се крие невероятна красота, казват, че там расте „Цветето на Орфей”. С какво може да се върне този дълг?

Отговорът се съдържа във въпроса ти – с любов. Аз се постарах в книга да изразя тази любов. Дано  съм успял.

За какво съжаляваш, че не си написал?

Много е замисленото, пък несвършено. Повечето от него тъй ще си остане – в главата ми, в папки и бележници. Ще се радвам, ако смогна да напиша поне продължението на трилогията „Първите”” – „Кълнове” (за  първите интелектуалци от средите  на българите мохамедани) и „Светилникът” (за някогашния Родопски пансион в Пловдив)

Бъди жив и здрав – и на следващия юбилей с нови книги!

 

Снимки Иван Василев и личен архив

Сподели в
 

Тере, както я наричаха всичките й безброй приятели отсам и оттатък океана, бе здраво свързана със страната ни от личната си история още от 1961 г. През 70-те превежда на Фидел Кастро и Тодор Живков, после има три дипломатически мандата у нас, като от 2010 до 2015 г. е посланик на Куба в София. СБЖ изразява дълбоки съболезнования на семейството на Тересита и на кубинското посолство у нас.

03.06.2020/16:31

Макар и вече да звучи като клише, лято 2020 ще е различно. Пандемията от коронавируса постави предизвикателства пред всички – и пред бизнеса, и пред всеки един от нас. Независимо, че вече се отчита намаляване на броя на заразените и увеличаване на излекуваните, опасността от Ковид-19 все още не е отминала. Дори и най-известните светила в световната медицина не могат да кажат ще има ли втора вълна и дали тя няма да е по-опасна от първата. Затова и българските, а и международните здравни власти предупреждават, че трябва да не се отпускаме и да не се успокояваме, а да продължаваме се спазваме максимални хигиенни мерки за сигурност.

01.06.2020/18:20

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020/08:20

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020/20:41

Разказваме за изтъкнатия съветски кинодокументалист, извървял с камера всички фронтове на епохалната битка с хитлеризма и оставил уникални исторически кадри, влезли в съветско-американската документална киноепопея от 1978-ма „Неизвестната война/Великата Отечествена”.

09.05.2020/14:48

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Тере, както я наричаха всичките й безброй приятели отсам и оттатък океана, бе здраво свързана със страната ни от личната си история още от 1961 г. През 70-те превежда на Фидел Кастро и Тодор Живков, после има три дипломатически мандата у нас, като от 2010 до 2015 г. е посланик на Куба в София. СБЖ изразява дълбоки съболезнования на семейството на Тересита и на кубинското посолство у нас.

03.06.2020 /16:31 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: Барикада/СБЖ

Макар и вече да звучи като клише, лято 2020 ще е различно. Пандемията от коронавируса постави предизвикателства пред всички – и пред бизнеса, и пред всеки един от нас. Независимо, че вече се отчита намаляване на броя на заразените и увеличаване на излекуваните, опасността от Ковид-19 все още не е отминала. Дори и най-известните светила в световната медицина не могат да кажат ще има ли втора вълна и дали тя няма да е по-опасна от първата. Затова и българските, а и международните здравни власти предупреждават, че трябва да не се отпускаме и да не се успокояваме, а да продължаваме се спазваме максимални хигиенни мерки за сигурност.

01.06.2020 /18:20 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020 /08:20 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020 /20:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Навършват се 90 години от рождението на известния журналист проф. Димитър Георгиев. Роден в Симеоновград, той завършва българска филология в Софийския университет.

02.06.2020 /09:52 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

През 2020 г. се навършва век и половина от първото гражданско честване на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий в Хасково, за което има писмени свидетелства.

24.05.2020 /14:58 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

Решението е взето от УС на СБЖ съобразно заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в отговор на многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година.

20.05.2020 /20:57

Настояваме заедно с приемането на новия медиен закон и задължителната публична обществена експертиза по него с участието на медиите и гражданското общество, да се поиска оставката на сегашния неубедителен състав на СЕМ, като с новия закон да бъде увеличена числеността му и да бъде създаден нов, истински обществен регулатор с граждански квоти в него, като гаранция за независимостта му.

10.05.2020 /17:04

 Мнения

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020 /14:18 | Автор: Мария Нецова | Източник: СБЖ

Всяка година, особено по това време, когато „Безсмъртният полк” стяга редиците си да премине по трудния и славен път на Победата, донесла освобождението на Европа и света от „хитлеристката чума” – по-страшна от всяка позната пандемия, се активизират, особено в медиите, споровете кой има по-голям принос.

04.05.2020 /13:37 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 18 гости

Бързи връзки