Начало
 
 

Репортер с библейско име – Йосиф Давидов, разкрива щедро тайни на занаята ни

15.09.2019 /12:55 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Йосиф Давидов

Книгата му се казва „Репортер от Миналото време” и е издадена от „М3 Communications Group, Inc.” Страниците й са 200, илюстрирана е с повече от дузина факсимилета от публикации в наши вестници и списания, с няколко снимки и рисунки-винетки от Борис Димовски, които не се нуждаят от подписа му, за да се знае чии са. Хартията е лека – вестникарска...

Това – за обичащите цифрите и числата. 

А, още нещо за тях – томчето е прегърнало между двете си корици, първа и четвърта, както биха рекли полиграфистите, въведение, 13 глави и заключителни думи на автора.

Преди около 2 седмици известихме в сайта за появата на книгата. Но тя е от онези -- малкото, за които никога не е късно да се пише пак и пак... 

Текстовете не са препечатка на публикуваните репортажи навремето в списанията „Младеж”, „София”, „Отечество”, Паралели”, във вестниците „Труд”, „ПОГЛЕД”, „Антени”, „Отечествен фронт”, „Учителско дело”, „Транспортен глас”...Те са разказ за това как журналистът е успял да отиде, да види, да чуе и да сподели с читателите събития в част само от 58-те страни, до които го е завела репортерската му отдаденост.

Така той изпълнява заръката на Кирил (Кико) Нешев от ръководеното от Филип Панайотов през 1968-а списание „Младеж”, който му рекъл: „ Моля те опиши точно, без никакави измислици всичко, което си видял и научил, като цитираш думите на хората, с които си разговарял”.

„Тези прости думи ме направиха репортер” – споделя Йосиф Давидов 

Всяка история в книгата е сладкогласен и умен урок. От почти всяка страница греят и блестят съкровища за любознанието.

Може да научите китайски мъдрости и защо в националния календар на Етиопия има 13 месеца. Къде и с какво е избягал Керенски от резиденцията си на 8 ноември 1917 г. Какво значи на български названието на Адис Абеба. Кои са цветовете на панафриканизма и на чии нацинални флагове може да ги видите. Коя е „водната кула” на Източна Африка и коя африканска страна е „Швейцария на Близкия Изток”. Какво значи – в превод на български—Зимбабве.

Друго – колко голям е най-големият водопад в света: Виктория. Кои са най-древните хора, обитавали Родезия. Кой е бил най-богатият човек в Африка пред 70-те години на отминалия век. Къде е африканската Венеция; кога, от кого и откъде почва пътят на робите от Западна Африка, какво е било отношението към тая клета участ на Джоузеф Конрад и на Артър Конан Дойл... Коя е най-африканската страна в Африка; как по-различно „върви” времето там; как – с помощта на архитектурата – се пази нощната хладина денем и дневната топлина нощем. Къде точно е началният пункт на прочутите по цял свят източноафрикански сафарита... 

И понеже по-голямата част от историите – освен онези за Китай, Полша и Кипър -- са свързани с този континент – на юг от Европа: с Етиопия, Ангола, Гвинея-Бисау, Мозамбик, Нигерия, има много редове и за нашите специалисти, изпращани там през най-горещите дни и години на „Студената война” – през 60-те.

Архитекти, инженери, геолози – те бяха хиляди... 

Работеха здраво, получаваха немалки заплати, голяма част от които държавата ни прибираше. Сладък живот живееха в доста от посолствата лениви дипломати и посланици, жените и децата им, повечето – напълно незаинтересувани от озовалите се в съответната страна – макар и за кратко – техни сънародници.

Не един и двама нашенци „се бореха” със сухия режим, варяха ракии от цитруси, отскачаха до местни бардаци, въртяха непозволени сделки. Ала тяхно дело си остават и до днес стотици представителни сгради, училища, черкви, най-големият хиподрум в Африка, приучването на местните хора към непознати, но полезни технологии. Какви ле не „врътки” правеха и в Европа наши „тираджии”, оплели се в паяжината на лакоменето по пари, предали се на непочтеността. 

И за всичко това разказва Йосиф Давидов.

Без да изкривява истината, без да лустросва фактите, действителността 

Като на разперена длан в книгата са и отношенията между журналистите, готовността да се помогне на колега. Отношенията в БТА, в „Труд”. Много са колегите, за които отваря дума – по различни поводи – авторът. Ще изредя повечето от тях: Стефан Тихов, Филип Панайотов, Кирил Нешев, Владимир (Владо) Панов, Кеворк Кеворкян, Иван Григоров, Снежана Тодорова, Енчо Господинов, Стефан Смирнов, Тодор Кюранов, Коста Андреев, Любен Генов, Боян Трайков, Ненчо Хранов, Владимир (Владо) Игнатов, Кирил Янев, Васил Василев, Иля Карадимов, Борис Димовски, целият отдел „Международен” на „Труд” – Георги Илиев, Леон Хасил, Илия Пиронков, Георги Амуджев, Живко Кефалов, Бойко Вътов, Драгомир Драганов, Николай Томов... 

На няколко пъти се появяват и централата на СБЖ на улица „Граф Игнатиев” № 4, някогашният Клуб на журналистите, кантората на Социалната комисия към Международната организация на журналистите (МОЖ) на малката софийска уличка „Богдановец”, списание „Български журналист”. 

Лоша дума от Йосиф за колега няма да чуете и прочетете 

Нито за което и да било издание.

Но все пак не скрива горчилката, която е трябвало да преглътне, когато – докрай – се е стремял да бъде лоялен към нечия молба, а и към СБЖ. Какво му е струвало, само той си знае.

Пише дивно, с крилете или на гърба (изберете си онова, което по ви харесва) на вдъхновението авторът. Сред моите любими страници са онези за разговора му с Ясер Арафат; приключенията с чревоугодника, животаджия, женкар, но верен другар и приятел Фифис Йоану; запознанството и странноватото общуване с Клеър Стърлинг; приятелството с огромния арменец Агоп Пагосян – умел геолог и честен и справедлив съорганизатор и на сексуалните преживелици на подчинените си; човещината на хазаина на автора в Мадрид – Хосе Мануел. А може би най-покъртителното описание на човешка жестокост, което съм чел напоследък, е на кофара и заключалката за уста на някогашните роби. Не да не говорят. А да не ядат! Прангите за крака били нищо пред тия катинари...

Е, добре – какъв трябва да бъде добрият репортер? 

Може някой и това да попита. Има вече един даден отговор. От Кирил Нешев. 

Ще добавя: потребни са упорство, комбинативност, амбиция за доказване на качествата, които човек притежава, мигновени импровизации, находчивост, нетрепващи очи на изпечен играч на покер и пред най-изпитателните погледи на митничари, полицаи, мнителни събеседници, верни съратници, четене, четене, четене, предварителна подготовка и познания за местата и хората, към които сте поели или ви пращат, майсторлък в писането, който се трупа и с времето, чувството за хумор също не е излишно, а знаенето на чужди езици винаги помага.

Рецептата – и за вътрешнополитическите репортажи, а и за външнополитическите никога не е общовалидна и докрай изчерпателна. 

На 65 Йосиф Давидов – след 12 и в международната агенция „Глобалпрес”, където се среща с десетки посланици, се пенсионира. И става сътрудник на българския вестник в Мадрид – „Нова дума”. За същинската журналистика пенсия няма. За все по-дълбокото вникване в тънкостите й почивен ден не съществува. Отпуските, почивките, пенсиите – това са бляновете на чиновника.

Йосиф Давидов – атеист, български евреин от сефарадски произход, голям приказливец, любител на лютивото, ала мразещ кървящото месо –„алангле”, удивителният майстор на градинарски гювечи – не е от тях. Още за него: не вярва в застраховането като професия, въобще не става за бизнесмен, жестоко е разтърсван от малария (като четете абзаците за тая му неволя, ще затракат от пристъпа й и вашите зъби преди да ви облее поредната гореща вълна), радикално е преборвал клаустрофобия в самолетче, летящо с отворени врати ниско над африканската твърд.  

И, последно, но полезно да го знаете – името на надгробната плоча на баща му е изписано и на иврит, и на кирилица. А книгата, с която бегло ви запознах, е посветена на паметта на майка му.

Дай, Боже, на всяка майка такъв синовен дар! 


 

Сподели в
 

Авторът на първата българска печатна книга Филип Станиславов бе почетен в скромна церемония в град Никопол, съобщиха от местното читалище „Напредък”.

08.08.2020/11:27

Вълнуващи спомени от първите си артистични прояви в детски радиопредавания разказва известната актриса и поетеса в специално интервю пред Мария Спасова, подчертавайки: „Там се срещнах с хора, които са мой университет за цял живот. Преди всичко това са Валери Петров, Ангел Вълчанов, Леда Милева”.

06.08.2020/18:35

Най-голямото и най-старо читалище в Плевен - „Съгласие 1869“, откри изложба за художника и писател Илия Бешков. Представянето на творбите е в постоянната рубрика на читалището, наречена „Големите“.

30.07.2020/12:36

На 5 юли т. г. ни напусна завинаги Катя Воденичарова - детски писател и редактор в БНР в продължение на 33 години. С нейното име са свързани популярни радиопредавания като „Бате Райко Многознайко”, „Хоп Троп и Художникът почти вълшебник”, „Приказки за Радослав”, емблематичното предаване „Тромбата на Вили”, „Кафе с автограф“, „Дядовата ръкавичка“, „Хумористично ателие“ и много други.

22.07.2020/20:19

Днес се навършват 10 години от кончината на известния писател Дончо Цончев. По този повод в родния му град Левски се организира литературна среща-възпоменание за автора с водещ литературния критик Иван Гранитски. Тя ще се състои в лилавата зала на общината.

22.07.2020/12:11

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Огнян Стефанов е едно от най-запомнящите се, одумвани, коментирани заплашвани и подложени на физическа разправа „лоши момчета“ на скандалния ни „преход“, открояващо се независимо перо в днешната ни журналистика, свързано с авторитетния сайт Фрог нюз…

29.07.2020 /17:45 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

След като успя да разбуни духовете с книгите си „Зад завесата на соца“ и „Зад завесата на прехода“, журналистът Калин Тодоров сложи завършека на трилогията със „Зад завесата на демокрацията“, която от днес е вече по книжарниците, издадена от „Изток-Запад“.

22.07.2020 /23:12 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В дни на съдбовни изпитания, каквито преживяваме сега – от пандемия до политически, - паметта ни търси упование и опит в нелеката българска съдба – онези така нужни ни и днес опорни точки, за да я променим в името на едно достойно бъдеще. И пред очите ни застава великият летописец на българската свобода с безсмъртните му „Записки по българските въстания“ - Захарий Стоянов. А днешните събития по странно съвпадение стават в годината на неговата 170- годишнина от рождението му…

20.07.2020 /17:56 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В тия дни на небивало напрежение, когато в цялата страна улиците и площадите кипят от недоволството на народа и искането за оставка не само на правителството, а и на главния прокурор Иван Гешев, точно по това време се случи нещо интересно, което би могло да се нарече съвпадение, но в никакъв случай не е случайно. Състоя се и премиерата на новата книга на най-уважаваната българска журналистка Анна Заркова, емблематична със своите задълбочени разследвания и анализи на най-важни и тревожни явления в нашия обществен живот, които притежават и актуална непреходност. И сега, когато над мощните протести кънти името на Гешев, в ръцете ни е солидният том на Заркова: „Главните прокурори от Татарчев до Гешев“.

16.07.2020 /20:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Авторът на първата българска печатна книга Филип Станиславов бе почетен в скромна церемония в град Никопол, съобщиха от местното читалище „Напредък”.

08.08.2020 /11:27 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Вълнуващи спомени от първите си артистични прояви в детски радиопредавания разказва известната актриса и поетеса в специално интервю пред Мария Спасова, подчертавайки: „Там се срещнах с хора, които са мой университет за цял живот. Преди всичко това са Валери Петров, Ангел Вълчанов, Леда Милева”.

06.08.2020 /18:35 | Автор: Мария Спасова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

СБЖ изразява дълбокото си възмущение и категорично осъжда поредното посегателство срещу журналисти при изпълнение на професионалния им дълг, както и над упражнилите правото на свободно слово и на протест граждани по време на конференцията на управляващата партия ГЕРБ в София. Ако живеем в правова държава, реакцията на правоохранителните и правораздаващите органи трябваше да е незабавна. Къде е тя?

06.08.2020 /13:45

„Този план ще върви ръка за ръка с Плана за действия за европейска демокрация, който ще бъде насочен към повишаване на устойчивостта на нашите демократични системи и към укрепване на свободата и плурализма на медиите,” пише зам.-председателят на Европейската комисия и еврокомисар по ценностите и прозрачността Вера Йоурова в отговора си на писмото на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова от 10 април т. г., настояващо във възстановителните планове за Европа след кризата с коронавируса да бъде включено и подпомагането на медиите, журналистите и свободата на словото.

24.07.2020 /17:12

УС на СБЖ излезе с декларация, настояваща за изтегляне на внесения в НС от Вежди Рашидов законопроект за промени в Закона за радиото и телевизията, докато той не бъде подложен на широко обществено обсъждане. Изразена е също тревога от негативни и злепоставящи внушения и обобщения, отправени от прокуратурата към "свободните" журналисти.

14.07.2020 /17:42

 Мнения

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020 /16:29 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 12 гости

Бързи връзки