Иво Атанасов: Повлиял съм на много хора с публицистиката си

16.09.2019 /12:00 | Автор : Юлия Кулинска | Източник: Дума Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Иво Атанасов е свикнал да работи, не може да бездейства

Иво Атанасов е роден в Кюстендил. Завършил е икономика в УНСС. Автор на повече от 2000 статии и 5 публицистични книги. Бил е колумнист на различни вестници, а в последните 10 години - на в. "Дума".

Член е на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели.

Народен представител от Кюстендилския избирателен район в 36-ото, 37-ото, 38-ото, 39-ото и 40-ото Народно събрание.

Бил е секретар на президента Първанов, когото съветва през последните години от втория му мандат. През 2011 г. за пръв път у нас чрез социална мрежа хиляди потребители във фейсбук го предлагат за държавен глава. Гражданската номинация е подкрепена от широки слоеве в БСП и в тайното гласуване за излъчване на кандидата й за президент той се класира трети.

От 17 юли 2013 г. до 17 юли 2019 г. е член на СЕМ от квотата на Народното събрание.

Г-н Атанасов, достигнахте ли своя личностен и професионален връх? 

Този въпрос има два аспекта: единият е за постиженията, другият - за признанието. Постиженията никой не може да отмени. Неслучайно книгата си с алпинисткото заглавие надписвам все с едно и също посвещение: "И без въже да изкачиш върха, ще намерят с какво да те обесят. Но не могат да ти отнемат върха!"

Нямам официално признание и като публицист. Макар че 10 години бях колумнист на „Дума“, 8 години пишех колонки за Дайджест "Седмицата", а преди това - и за други вестници. Мнозина не си дават сметка какъв жесток ангажимент е това. Има седмици, в които нищо важно не се случва или пък изскача тема, но вече си писал по нея и не бива да се повтаряш.

В други случаи си болен или нямаш настроение, но вестникът си има график и трябва да пратиш текста на минутата. Веднъж бях чак в Етиопия и вместо в свободното време да разглеждам забележителности, се стегнах да пиша колонката. Оказа се, че няма компютър на кирилица, а като спре токът, по 2 часа не можеше да дойде интернет. Написах текста на латиница, изпратих го на сигурен човек в София, който го обърна на кирилица и го препрати в „Дума“.

И тук виждам признанието във факта, че съм повлиял на много хора с публицистиката си. Всеки може да влезе в сайта на „Дума“ и да се увери, че колонките ми бяха сред най-четените, в добрите години достигаха 30, 40, дори 50 хиляди прегледа. признание изпълва със смисъл публицистичните ми занимания.

Възход или падение бележи журналистиката у нас през последните 30 години на прехода? Защо нашата професия от четвърта власт се превърна в слугиня на управляващите? 

В първите години на прехода се опиянявахме от свободата. Журналистите си позволявахме, включително и аз, по-груби сравнения и тежки епитети, когато обрисувахме героите на писанията си. С течение на времето някои започнахме да се изразяваме по-сдържано, без да засягаме личното достойнство, пък и разбрахме, че свободата предполага не само да напишеш каквото мислиш, но и да можеш да доказваш твърденията си. Други обаче се потопиха в океана на жълтото.

Няма да спекулирам с 111-ото място, защото то е за свободата на печата, не за всички медии. Същевременно е неоспорим факт, че у нас свободата на словото е накърнена. Това до известна степен се дължи на свития медиен пазар. Навремето „Дума“ беше с 1 млн. тираж. Младите колеги едва ли могат да си представят какво е да имаш толкова много читатели.

За да се задържат обаче днес медиите на повърхността, голяма част от тях са склонни на компромиси, които ги правят зависими от властта. Най-напред чрез рекламата, каквато в огромни обеми може да поръчва само проспериращият бизнес, а той пък, за да е успешен, трябва да е близък до властта.

Друг начин за купуване на медии е разпределението по неясни критерии на парите от еврофондовете. Или пък договорите за информационно обслужване, с които министерства и общини запушват устите на вестници, радиа и телевизии.

В тази ситуация бързо се появява и разраства  автоцензурата. Никак не е лесно като журналист да бъдеш герой, ако медията ти не е зад теб или ако в някой момент те лиши от подкрепата си. Виждаме как властта се възползва от това и започва да се гаври.

Видяхме брифинг без журналисти и пресконференция с отвинтени микрофони. Това излиза извън всякакви представи за нормалност. Но властта си го позволява, защото гилдията си мълчи. И как да възрази, като собствениците са или зависими от управляващите, или дори приятели с тях. И кръгът се затваря. Омагьосаният.

А къде оттук нататък? 

Пенсионирах се и ми е много чудно, че може нищо да не правиш, но като изтече месецът, ти превеждат пари. Свикнал съм да работя и това ми изглежда странно. Същевременно ми е непривично да си стоя вкъщи, след като толкова години съм бил активен, и бездействието ми създава известен дискомфорт.

Имам няколко предложения, по които мисля. Сигурно ще приема някое, но не заради болни амбиции или защото тепърва ще правя кариера. Със стремежа към постове приключих още през 2007 г., когато се оттеглих от позициите си в БСП. Сега ще предпочета предложение, което би ми дало възможност да бъда полезен с огромния си опит. (Със съкращения) 


 

Сподели в
 

Изложбата „80 години Ден на Кърджали. Поглед към старите периодични издания” е открита във фоайето на Библиотеката в навечерието на 21 октомври – Деня на Кърджали.

16.10.2019/18:54

Според LA Times повече от 70 американски жени са участвали в отразяването на Виетнамската война. Техните снимки са публикувани и могат да се видят и до днес, но войната не прави разлика между войници и журналисти и те много често стават жертва на конфликта.

16.10.2019/12:00

Журналистът Антон Стефанов съвсем спокойно може да бъде наречен изповедникът на звездите, защото няма популярна личност у нас, която да не е разкрила душата си пред него. Журналистиката обаче не е детската мечта на родения в София Тони.

15.10.2019/12:00

Няма безплатен обяд, същото се отнася и за информацията, смята проф. Милко Петров. Като преподавател по чуждестранна журналистика в ФЖМК към Софийския университет "Св. Кл. Охридски", той следи развитието на медиите по света и неминуемо прави съпоставка със случващото се у нас:

14.10.2019/12:00

Да се говори за "мафиотска държава" в пресата по повод действия на полския президент не надвишава границите на обществения дебат, постанови полският Върховен съд, цитиран от АФП.

13.10.2019/12:27
 Реклама

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По традиция Съюзът на българските журналисти ще връчи годишните си награди за творчески постижения по повод 1 ноември – Ден на народните будители.

11.10.2019 /20:57

Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ) и Международната федерация на журналистите (МФЖ) се присъединяват към своята партньорска организация - Съюза на българските журналисти (СБЖ), в изразяването на подкрепа за журналистите от Българското национално радио (БНР), които са подложени на натиск от своето ръководство, посочва на сайта си ЕФЖ.

29.09.2019 /11:49

УС на СБЖ изразява категоричната си позиция в подкрепа на журналистите от БНР и настоява да бъде прекратен договорът за управление на генералния директор на БНР Светослав Костов във връзка с извършените груби административни нарушения, накърняващи свободата на словото, националната сигурност и изпълнението на лиценза на програма „Хоризонт“. Настояваме СЕМ да освободи от длъжност и членовете на УС на БНР.

20.09.2019 /17:22

 Мнения

Оставка или остава? И днешното заседание на СЕМ не реши категорично каква ще е съдбата на шефа на БНР Светослав Костов

27.09.2019 /20:44 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Няма да забравя с какво всеобщо възмущение навремето целокупният български телевизионен зрител посрещна решението на ръководството на БНТ да „модернизира” по европейски и световен тертип заставката на „По света и у нас”, като замени живото, действено въртяшо се земно кълбо като символ на събитията през деня, с друг модерен, статичен дизайн. Тогава неспокойният дух на Тамара Джеджева избухна, мисля, че беше по времето, когато работехме в „Поглед”, с гневната филипика „Върнете ни кълбото!” И то отново се завъртя пред очите ни...

16.09.2019 /19:11 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 24 гости

Бързи връзки