Герд Лудвиг: с фотокамера в ада Чернобил

25.08.2019 /18:41 | Автор : Иван Василев | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Току-що приключилата в Петербург фотоизложба, която привлече интереса и вниманието на световните медии – „Дългата сянка на Чернобил”, отново потвърди силата и възможностите на фотожурналистиката, когато зад камерата стои окото и съвестта на такъв майстор, като Герд Лудвиг.

Това име може да не е така популярно, както заслужава, но без него би обедняло съвременното изкуство на документалния образ, който оставя за историята достоверните свидетелства как сме живели своето трудно време. Снимката е не по-малко въздействаща от словото. Така той се вписва сред  върховите имена в днешната журналистика, който има какво да даде като резултат и като пример.

Когато стане дума за трагедията Чернобил – годишнина или изложба,- не може да се мине без неговите заковаващи снимки и особено факта, че той е единственият чуждестранен фотожурналист, влязъл в огнището на ада и заснел отвътре разрушения четвърти енергоблок на АЕЦ – най-опасното място на планетата. Но освен изложбата, той е издал и книга със същото заглавие  (в австрийското издателство Edition Lammerhuber), получила международно признание и отличена през 2015 г. с наградата „Фотокнига на годината”.

Големият журналист си има обикновено своя тема или събитие,

което осмисля нелеката му работа, и за Герд Лудвиг несъмнено това е Чернобил. Но за да стигне до него, американският фотограф с немски корени и постоянен автор на National Geographic, съосновател на фотоагенция Magnum, лауреат на премията World Press Photo, снима Чернобиль от 1993 г., изминава дълъг път, белязан с неутолимо любопитство, авантюризъм и смелост. Всезнаещият Гугъл издава, че той е роден в Алсфелд, Германия, през 1947 г. Учи немска литература, политически науки и физическо възпитание в в Марбургския университет, но го зарязва, за да пътува в Скандинавия и Северна Америка, работи като зидар, моряк, градинар и  мияч на съдове. След завръщането си в Германия учи фотография при професор Ото Щайнерт в Фолкванг Хохшуле (Академия Фолкванг, сега Университетът по изкуствата Фолкванг) в Есен, като завършва специалност „Фото дизайн“. Става съосновател на Visum, първата фотографска агенция в Германия. През 1978 г. се премества в Хамбург и започва да работи за големи международни издания и рекламни агенции. След като отива в Ню Йорк, той подписва в началото на 90-те години договор за фотограф в National Geographic.

Освен екологията, основна негова тема става разпадането на Съветския съюз. След десетина години непрекъснато „отразяване” на ставащото в Русия, той прави изложба, а списанието издава през 2001 г. книгата му „Разбитата империя: след падането на СССР, десетгодишна ретроспектива”. Печели отличия, но и признанието като най-меродавен и авторитетен автор в западните медии по темата. Но не е само тя. Той е ветеран от прочутата поредица „Ден в живота”, създадена от Дейвид Елиът Коен и Рик Смолан. Не закъсняват и най-престижните награди. Преселва се в Лос Анджелис, но продължава да снима за авторитетното списание, като създава и свои частни компании и проекти. Но

неговата привързаност и болка си остава Чернобил

За първи път снима последствията от най-тежката ядрена катастрофа през 1993 година, когато два пъти посещава Зоната. Няколко пъти през 2005-та, а общо му се събират прекарани там два месеца. Връщал се е и през предишните четири години.

Когато става чернобилската катастрофа, той е в Канада и научава със закъснение какво точно се е случило. Връща се в Ню Йорк и започва да звъни на приятелите си в Европа. Осъзнава мащабите на катастрофата, когато научава от тях, че почват да евакуират своите близки колкото се може по-далеч от епицентъра. По това време той отразява екологичните проблеми на територията на бившите съветски републики. Но има свободата сам да решава кога и какво да снима. „Когато снимам за National Geographic, сам си определям как и какво ще правя през следващите пет месеца – споделя Герд Лудвиг. - И, разбира се, исках да включа и Чернобил в репортажите си. Но тогава беше много сложно да получа разрешение за достъп, това зависеше от съветските власти. И макар да ме допуснаха до зоната на поражението, в самия реактор тогава не можех да попадна…”

Многобройните му обиколки през годините из тази опожарена земя и живот оставя трайни следи върху паметта на фотоапарата, но и в него самия. Какво е видял и преживял там?

Някога красивото съветско градче Припят, построено край централата, го посреща като ужасяващ призрак, огромна територия, напусната от 350 хиляди евакуирани. Но животът си иска своето. Мнозина от тях, особено по-възрастните, се връщат в заразените от радиацията родни огнища. Разруха и пустота, безнадежност- и една утеха: алкохолът. Човек не може да гледа снимките му спокойно – празни къщи, стаи, засипвани с радиоактивната пепел на забравата – сякаш току що обитателите са се изпарили. Детски играчки и учебници по пода, снимки – трудно сърцето издържа на такива гледки. А и мародерите са довършвали картината…Но той чува и друго -  мнозина  от завръщащите се казват, че по-добре да умрат на родна земя от рак, отколкото от разбито сърце в чужбина.

Герд Лудвиг освен че е блестящ майстор на камерата, е верен и на главното журналистическо правило: истината преди всичко! Разбира се, снима захвърлени кукли и други запомнящи се и въздействащи детайли, но опитното му око вижда и фалша и не може да го подмине. В едно интервю пред руското  радио „Эхо Москвы” в началото на август той споделя: „Когато за първи път се появих там през 1993 г., в стаите, училищата и детските градини още можеше да се видят изоставени вещи, но оттогава много неща изчезнаха, мародерите отмъкваха всичко, което можеше да се продаде на черния пазар…Сега, когато от цял свят идват да видят тези места, личи влиянието и на туристическата индустрия. Неочаквано виждате добре режисирано поставени кукли, противогази. Отначало го правели туристите, които снимат, но сега е дело на гидовете. И неосведомените туристи мислят, че си е така поначало. Но ако човек се вгледа, почти във всяка книга, хвърлена на пода, има снимка на Ленин или Маркс. А до тях – противогаз или кукла…Защо е нужно това? Аз се стараех да приповдигна тази завеса и да покажа на зрителите, че тези вещи не току така са поставени по този начин там.”

При многобройните си посещения в Зоната, изпитвал ли е някога страх , все пак е човешко?

„И да, е не – отговаря Герд. – Когато се намирате в зоната, не трябва да се поддавате на страха. Напротив, трябва да се концентрираш и да работиш, страхът идва по-късно.”

Гледам снимките как той крачи в сърцето на смъртоносния реактор, по полутъмните тунели, облечен в тежкия костюм, с пищящ дозиметър в ръка и си мисля – а какво е чувствал тогава?! Той самият отговаря по друг повод така: „Имах една цел: да разкажа правдивата история за последиците от чернобилската катастрофа – с надеждата, че в бъдеще такова нещо да не се повтаря.”

…Може да се изброяват многобройните престижни награди, които е получавал, високите оценки от авторитетни имена, или тези също верни думи: „Герд Лудвиг вижда красотата във всички прояви на човешкия живот. В своите фотографии той съчетава силната композиция, острата социална проблематика и журналистически поглед.” Но нека спрем с тия негови думи за почувстваното в реактора.

История ли твори с камерата?

Не – предупреждение!

Снимки Архив

Сподели в
 

В София в Меката на книгите „Гринуич“ се състоя премиерата на появилата се на български език книга "Мостът на тайните. Дипломатически роман" на известния руски журналист Сергей Гризунов, дело на издателство „Слънце“ и Надя Кабакчиева.

18.10.2019/19:36

През декември ще отбележим 110 г.от рождението на един от най-силно обичаните и най-силно „забравяни“ поети - Никола Вапцаров. Едно име, което кара мнозина да се гордеят, че в българската литература имаме такъв световен поет, а други, дали от незнание или от някакви други свои си съображения, да захвърлят стихосбирката му в кошчетата за боклук.

16.10.2019/19:34

От три години се бори с един текст и вероятно в най-скоро време ще имаме удоволствието да се сдобием с книга на Енчо Господинов, която отсега надушваме, че ще бъде интересна, защото и неговият живот не е по-малко интересен и достоен за филм.

13.10.2019/20:43

Ако си мислите, че този разговор с Юрий Борисов, гост на сайта на СБЖ, е във връзка с „онзи скандал“, грешите. Говоря си с отговорния редактор на едно може би будителско и много българско електронно издание, а именно сайта 24may.bg.

07.10.2019/10:09

На 25-я ден от най-златния месец в годината – септември, Родопа планина е дала първата глътка въздух и живот на един от най-талантливите български сладкодумци – журналиста, писателя и публициста Владимир Арденски. И не е за вярване, че тази година му донесе 90-годишен юбилей.

05.10.2019/11:45
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Неверни, необосновани и правно неиздържани са доводите в разпратени от бившия главен секретар на СБЖ Иван Върбанов съобщения. Възмущение буди и манипулирането на юридически факти от анонимен т.нар. „инициативен комитет“. Не прави чест на журналисти да разпращат публично фалшиви новини и превратно тълкуване на необорими обстоятелства, свързани със статута и устройството на сдружението СБЖ.

18.10.2019 /20:58

Събранието ще се състои на 14-15 март 2020 г. от 10.00 часа в сградата на СБЖ в София на ул. „Граф Игнатиев” 4, етаж 3. В писмо до журналистическите дружества е разпратен дневният ред

18.10.2019 /19:49

По традиция Съюзът на българските журналисти ще връчи годишните си награди за творчески постижения по повод 1 ноември – Ден на народните будители.

11.10.2019 /20:57

 Мнения

Мнение на един очевидец от „кухнята” на нашумялата футболна среща на стадион „Васил Левски”

17.10.2019 /20:41 | Източник: СБЖ

Оставка или остава? И днешното заседание на СЕМ не реши категорично каква ще е съдбата на шефа на БНР Светослав Костов

27.09.2019 /20:44 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 35 гости

Бързи връзки