Начало
 
 

Герд Лудвиг: с фотокамера в ада Чернобил

25.08.2019 /18:41 | Автор : Иван Василев | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Току-що приключилата в Петербург фотоизложба, която привлече интереса и вниманието на световните медии – „Дългата сянка на Чернобил”, отново потвърди силата и възможностите на фотожурналистиката, когато зад камерата стои окото и съвестта на такъв майстор, като Герд Лудвиг.

Това име може да не е така популярно, както заслужава, но без него би обедняло съвременното изкуство на документалния образ, който оставя за историята достоверните свидетелства как сме живели своето трудно време. Снимката е не по-малко въздействаща от словото. Така той се вписва сред  върховите имена в днешната журналистика, който има какво да даде като резултат и като пример.

Когато стане дума за трагедията Чернобил – годишнина или изложба,- не може да се мине без неговите заковаващи снимки и особено факта, че той е единственият чуждестранен фотожурналист, влязъл в огнището на ада и заснел отвътре разрушения четвърти енергоблок на АЕЦ – най-опасното място на планетата. Но освен изложбата, той е издал и книга със същото заглавие  (в австрийското издателство Edition Lammerhuber), получила международно признание и отличена през 2015 г. с наградата „Фотокнига на годината”.

Големият журналист си има обикновено своя тема или събитие,

което осмисля нелеката му работа, и за Герд Лудвиг несъмнено това е Чернобил. Но за да стигне до него, американският фотограф с немски корени и постоянен автор на National Geographic, съосновател на фотоагенция Magnum, лауреат на премията World Press Photo, снима Чернобиль от 1993 г., изминава дълъг път, белязан с неутолимо любопитство, авантюризъм и смелост. Всезнаещият Гугъл издава, че той е роден в Алсфелд, Германия, през 1947 г. Учи немска литература, политически науки и физическо възпитание в в Марбургския университет, но го зарязва, за да пътува в Скандинавия и Северна Америка, работи като зидар, моряк, градинар и  мияч на съдове. След завръщането си в Германия учи фотография при професор Ото Щайнерт в Фолкванг Хохшуле (Академия Фолкванг, сега Университетът по изкуствата Фолкванг) в Есен, като завършва специалност „Фото дизайн“. Става съосновател на Visum, първата фотографска агенция в Германия. През 1978 г. се премества в Хамбург и започва да работи за големи международни издания и рекламни агенции. След като отива в Ню Йорк, той подписва в началото на 90-те години договор за фотограф в National Geographic.

Освен екологията, основна негова тема става разпадането на Съветския съюз. След десетина години непрекъснато „отразяване” на ставащото в Русия, той прави изложба, а списанието издава през 2001 г. книгата му „Разбитата империя: след падането на СССР, десетгодишна ретроспектива”. Печели отличия, но и признанието като най-меродавен и авторитетен автор в западните медии по темата. Но не е само тя. Той е ветеран от прочутата поредица „Ден в живота”, създадена от Дейвид Елиът Коен и Рик Смолан. Не закъсняват и най-престижните награди. Преселва се в Лос Анджелис, но продължава да снима за авторитетното списание, като създава и свои частни компании и проекти. Но

неговата привързаност и болка си остава Чернобил

За първи път снима последствията от най-тежката ядрена катастрофа през 1993 година, когато два пъти посещава Зоната. Няколко пъти през 2005-та, а общо му се събират прекарани там два месеца. Връщал се е и през предишните четири години.

Когато става чернобилската катастрофа, той е в Канада и научава със закъснение какво точно се е случило. Връща се в Ню Йорк и започва да звъни на приятелите си в Европа. Осъзнава мащабите на катастрофата, когато научава от тях, че почват да евакуират своите близки колкото се може по-далеч от епицентъра. По това време той отразява екологичните проблеми на територията на бившите съветски републики. Но има свободата сам да решава кога и какво да снима. „Когато снимам за National Geographic, сам си определям как и какво ще правя през следващите пет месеца – споделя Герд Лудвиг. - И, разбира се, исках да включа и Чернобил в репортажите си. Но тогава беше много сложно да получа разрешение за достъп, това зависеше от съветските власти. И макар да ме допуснаха до зоната на поражението, в самия реактор тогава не можех да попадна…”

Многобройните му обиколки през годините из тази опожарена земя и живот оставя трайни следи върху паметта на фотоапарата, но и в него самия. Какво е видял и преживял там?

Някога красивото съветско градче Припят, построено край централата, го посреща като ужасяващ призрак, огромна територия, напусната от 350 хиляди евакуирани. Но животът си иска своето. Мнозина от тях, особено по-възрастните, се връщат в заразените от радиацията родни огнища. Разруха и пустота, безнадежност- и една утеха: алкохолът. Човек не може да гледа снимките му спокойно – празни къщи, стаи, засипвани с радиоактивната пепел на забравата – сякаш току що обитателите са се изпарили. Детски играчки и учебници по пода, снимки – трудно сърцето издържа на такива гледки. А и мародерите са довършвали картината…Но той чува и друго -  мнозина  от завръщащите се казват, че по-добре да умрат на родна земя от рак, отколкото от разбито сърце в чужбина.

Герд Лудвиг освен че е блестящ майстор на камерата, е верен и на главното журналистическо правило: истината преди всичко! Разбира се, снима захвърлени кукли и други запомнящи се и въздействащи детайли, но опитното му око вижда и фалша и не може да го подмине. В едно интервю пред руското  радио „Эхо Москвы” в началото на август той споделя: „Когато за първи път се появих там през 1993 г., в стаите, училищата и детските градини още можеше да се видят изоставени вещи, но оттогава много неща изчезнаха, мародерите отмъкваха всичко, което можеше да се продаде на черния пазар…Сега, когато от цял свят идват да видят тези места, личи влиянието и на туристическата индустрия. Неочаквано виждате добре режисирано поставени кукли, противогази. Отначало го правели туристите, които снимат, но сега е дело на гидовете. И неосведомените туристи мислят, че си е така поначало. Но ако човек се вгледа, почти във всяка книга, хвърлена на пода, има снимка на Ленин или Маркс. А до тях – противогаз или кукла…Защо е нужно това? Аз се стараех да приповдигна тази завеса и да покажа на зрителите, че тези вещи не току така са поставени по този начин там.”

При многобройните си посещения в Зоната, изпитвал ли е някога страх , все пак е човешко?

„И да, е не – отговаря Герд. – Когато се намирате в зоната, не трябва да се поддавате на страха. Напротив, трябва да се концентрираш и да работиш, страхът идва по-късно.”

Гледам снимките как той крачи в сърцето на смъртоносния реактор, по полутъмните тунели, облечен в тежкия костюм, с пищящ дозиметър в ръка и си мисля – а какво е чувствал тогава?! Той самият отговаря по друг повод така: „Имах една цел: да разкажа правдивата история за последиците от чернобилската катастрофа – с надеждата, че в бъдеще такова нещо да не се повтаря.”

…Може да се изброяват многобройните престижни награди, които е получавал, високите оценки от авторитетни имена, или тези също верни думи: „Герд Лудвиг вижда красотата във всички прояви на човешкия живот. В своите фотографии той съчетава силната композиция, острата социална проблематика и журналистически поглед.” Но нека спрем с тия негови думи за почувстваното в реактора.

История ли твори с камерата?

Не – предупреждение!

Снимки Архив

Сподели в
 

Тере, както я наричаха всичките й безброй приятели отсам и оттатък океана, бе здраво свързана със страната ни от личната си история още от 1961 г. През 70-те превежда на Фидел Кастро и Тодор Живков, после има три дипломатически мандата у нас, като от 2010 до 2015 г. е посланик на Куба в София. СБЖ изразява дълбоки съболезнования на семейството на Тересита и на кубинското посолство у нас.

03.06.2020/16:31

Макар и вече да звучи като клише, лято 2020 ще е различно. Пандемията от коронавируса постави предизвикателства пред всички – и пред бизнеса, и пред всеки един от нас. Независимо, че вече се отчита намаляване на броя на заразените и увеличаване на излекуваните, опасността от Ковид-19 все още не е отминала. Дори и най-известните светила в световната медицина не могат да кажат ще има ли втора вълна и дали тя няма да е по-опасна от първата. Затова и българските, а и международните здравни власти предупреждават, че трябва да не се отпускаме и да не се успокояваме, а да продължаваме се спазваме максимални хигиенни мерки за сигурност.

01.06.2020/18:20

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020/08:20

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020/20:41

Разказваме за изтъкнатия съветски кинодокументалист, извървял с камера всички фронтове на епохалната битка с хитлеризма и оставил уникални исторически кадри, влезли в съветско-американската документална киноепопея от 1978-ма „Неизвестната война/Великата Отечествена”.

09.05.2020/14:48

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Тере, както я наричаха всичките й безброй приятели отсам и оттатък океана, бе здраво свързана със страната ни от личната си история още от 1961 г. През 70-те превежда на Фидел Кастро и Тодор Живков, после има три дипломатически мандата у нас, като от 2010 до 2015 г. е посланик на Куба в София. СБЖ изразява дълбоки съболезнования на семейството на Тересита и на кубинското посолство у нас.

03.06.2020 /16:31 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: Барикада/СБЖ

Макар и вече да звучи като клише, лято 2020 ще е различно. Пандемията от коронавируса постави предизвикателства пред всички – и пред бизнеса, и пред всеки един от нас. Независимо, че вече се отчита намаляване на броя на заразените и увеличаване на излекуваните, опасността от Ковид-19 все още не е отминала. Дори и най-известните светила в световната медицина не могат да кажат ще има ли втора вълна и дали тя няма да е по-опасна от първата. Затова и българските, а и международните здравни власти предупреждават, че трябва да не се отпускаме и да не се успокояваме, а да продължаваме се спазваме максимални хигиенни мерки за сигурност.

01.06.2020 /18:20 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020 /08:20 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020 /20:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Навършват се 90 години от рождението на известния журналист проф. Димитър Георгиев. Роден в Симеоновград, той завършва българска филология в Софийския университет.

02.06.2020 /09:52 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

През 2020 г. се навършва век и половина от първото гражданско честване на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий в Хасково, за което има писмени свидетелства.

24.05.2020 /14:58 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

Решението е взето от УС на СБЖ съобразно заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в отговор на многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година.

20.05.2020 /20:57

Настояваме заедно с приемането на новия медиен закон и задължителната публична обществена експертиза по него с участието на медиите и гражданското общество, да се поиска оставката на сегашния неубедителен състав на СЕМ, като с новия закон да бъде увеличена числеността му и да бъде създаден нов, истински обществен регулатор с граждански квоти в него, като гаранция за независимостта му.

10.05.2020 /17:04

 Мнения

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020 /14:18 | Автор: Мария Нецова | Източник: СБЖ

Всяка година, особено по това време, когато „Безсмъртният полк” стяга редиците си да премине по трудния и славен път на Победата, донесла освобождението на Европа и света от „хитлеристката чума” – по-страшна от всяка позната пандемия, се активизират, особено в медиите, споровете кой има по-голям принос.

04.05.2020 /13:37 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 20 гости

Бързи връзки