Начало
 
 

Създателят на „Работнически вестник” Георги Кирков бе честван в Казанлък

17.08.2019 /21:06 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Пред паметника на Георги Кирков в Казанлък беше поднесен венец, както и букети с цветя. Снимка: Къдринка Къдринова

152-годишнината от рождението и 100-годишнината от смъртта на Майстора - големия публицист и социалист, бяха отбелязани в града в подножието на Бузлуджа с дискусия за посланията му към нашето съвремие и с тържество край паметника му. Някогашната редакция на „Работнически вестник” се руши - липсват средства за ремонт.

Роден в Плевен на 15 август 1867 г. и починал в София от рак едва 52-годишен – на 25 август 1919 г., изтъкнатият политик-социалист и публицист Георги Кирков-Майстора остава силно свързан и с Казанлък, където развива важна част от дейността си.

Именно в Града на розите заедно с Евтим Дабев той започва през 1897 г. да издава популяризиращия социалистическите идеи и борческата солидарност на трудовите хора „Работнически вестник”. Казанлък е и прототипът на измисления Дремиград, дал заглавие на популярния сборник с фейлетони на Майстора „Дремиградски смешила”.

Тук яркото перо на социалиста се вдъхновява и за създаването на неостарявщата „Дружна песен” в прослава на труда. Той развива и просветна, и училищна, и синдикална дейност, основава и работнически кооперации.

Искрена и взаимна е обичта между Георги Кирков и казанлъкчани, които и до днес го тачат с много топли чувства. В центъра на града се издига паметник на Майстора, който наскоро бе ремонтиран от общината. Неговото име носи и местно училище.

Казанлък се намира най-близо до Бузлуджа, където на 2 август 1891 г. се събират 15 съмишленици социалисти, за да основат Българската социалдемократическа партия, преименувала се малко по-късно в Българска работническа социалдемократическа партия. Социалистическите идеи и работническата солидарност винаги са били силни в този град.

Те вдъхновяват и членовете на дискусионния клуб за леви идеи „Георги Кирков-Майстора”, от който дойде инициативата 152-годишнината от рождението и 100-годишнината от смъртта на Майстора да бъдат отбелязани с дискусия „Посланията на Георги Кирков и нашето съвремие” и с тържество край паметника му.

За участие в дискусията, ръководена от председателя на клуба Станимир Стефанов, бяха поканени Георги Захариев, Янка Найденова, проф. Димитър Генчев, Георги Пирински, Къдринка Къдринова, Ана Пиринска. Със свои мнения се включиха и много членове на клуба, изпълнили залата.

За „Георги Кирков и педагогическото училище” говори Янка Найденова, която припомни, че Казанлък става един от пионерите на организираното социалистическо движение и че именно от града „червените професори” като Константин Бозвелиев, Гаврил Георгиев, Евтим Дабев, Георги Кирков популяризират най-активно левите идеи, създавайки и първия в България народен университет.

В обширното си изказване Георги Захариев, дългогодишен изявен деец на БКП/БСП в Казанлък и бивш депутат в НС, направи обзор на дейността на Майстора като най-близък съратник на Димитър Благоев, като ярък публицист и парламентарист, като пламенен борец за работнически права. И подчерта: „Гордеем се, че е пребивавал и работил в нашия град”.

Захариев изрази „гняв и болка”, че сградата „светиня” в Казанлък, в която е бил първият социалистически клуб „Дружба” и в която след това се списва и отпечатва „Работнически вестник”, днес „тъне в разруха” и не могат да се намерят средства за възстановяването ѝ. Той сподели, че ръководството на БСП в София е било информирано за тази ситуация, но в отговор последвало „гробно мълчание”.

Захариев изрази пожелание БСП „да се върне към социалната си база, да стане отново защитник на хората на наемния труд,” които сега „не я припознават” като своя партия. Той настоя да се изясни „накъде отиваме” и дали БСП е „партия на бизнеса или на хората на наемния труд”. Поиска също „да се възстанови идейното и организационно здраве на БСП” и тя да участва „със свое специфично и силно ляво ухание в многоцветния букет на европейската и световната левица”.

Темата на изказването на известния историк проф. Димитър Генчев бе „Символ-веруюто на Георги Кирков: борбата в редовете на социалната демокрация за една нова духовност, за нова цивилизация”. Изтъквайки колко силно се усеща в Казанлък и днес пулсът на левите идеи, проф. Генчев отбеляза, че не случайно Георги Кирков е избрал града за своя „духовна и политическа територия”. Отбеляза още, че Майстора продължава да е наш съвременник с повдигнатите от него още преди един век проблеми, а във фейлетоните си „той описва хала и на днешна България”.

Проф. Генчев подчерта високото интелектуално, образователно и нравствено ниво на бащите на социалистическата идея у нас, като ги нарече „цивилизатори”. „Социализмът не е само идея, а създаване на нов тип по-съвременна човешка цивилизация, на братство, в което на първо място е поставен моралът,” наблегна проф. Генчев.

За „Георги Кирков и силата на убежденията” говори членът на НС на БСП и главен редактор на сп. „Ново време” Георги Пирински. Той приведе цитат от статия на Димитър Благоев в първия брой на „Ново време”, в която става дума за честото бъркане на мнението с убеждението. Обърнато беше внимание на разбирането на Дядото за убеждението като „философско гледище на световните работи”.

Пирински цитира и статия на Георги-Кирков-Майстора във вестник „Социалист” от началото на неговата социалистическа дейност, в която е подчертано: „Демокрацията има единственият свой страж и изразител в лицето на БРСДП”.

Изказа се и журналистката и авторка на „Барикада” Къдринка Къдринова, която е тазгодишната носителка на наградата на НС на БСП за политическа журналистика „Георги Кирков-Майстора”. Получавайки наградата на събора на Бузлуджа на 27 юли, Къдринова изказа своето мнение за несъвместимостта на „левия консерватизъм”, лансиран от днешното ръководство на БСП, със същински левите идеи, включително и с идеите на самия Кирков, осмял консерваторите в свой фейлетон.

На дискусията в Казанлък Къдринова разказа как заради това свое мнение е била атакувана с „разгромна статия” от ръководните среди на БСП. Тя каза: „В днешните условия ни е по-необходимо отвсякога да се връщаме към координатната ос на неговата (на Георги Кирков – б.р.) ясна и остра критична мисъл, към онази чистота и извисеност в морала и убежденията на бащите на социалистическата идея у нас, за да преоткрием и ние като леви хора своята идентичност, за да предложим и на обществото будеща доверие алтернатива. Завои към национализма, консерватизма, ксенофобията са несъвместими с лявото. Както преди сто години, така и сега, има неизменни идейни и морални принципи, които не се влияят от конюнктурата на епохите.”

Ана Пиринска, член на НС на БСП, припомни на аудиторията ярки страници от фейлетоните на Георги Кирков-Майстора, които звучат с удивителна актуалност за днешната обстановка в България.

Николай Маринов, председател на КНСБ в Казанлък, изтъкна ролята на Кирков като синдикалист и приноса му в Народното събрание „чрез неговите речи да се чуе работническият глас”.

Стела Кехайова посочи, че ако Георги Кирков беше жив днес, „БСП нямаше да е в един от най-големите си организационни сривове”. Тя разказа, че само в нейната организация 32-ма млади социалисти са напуснали партията заради несъгласие с курса на ръководството.

Трифон Митев от областната организация на Българския антифашистки съюз (БАС) напомни пророчеството, изречено от Кирков към буржоазните политици малко преди да си отиде: „Вас не ви лови вече законът, вас ви лови революцията”. В този контекст Митев настоя да се заостри вниманието към голямата опасност, която днес представлява съживяващият се фашизъм, чиято отрова се „просмуква в съзнанието на хората”.

Младият социалист Радослав Динчев, който е бил делегат на последния конгрес на БСП, изрази недоумението си от рефлексите на повечето други делегати да ръкопляскат автоматично, щом на трибуната се появи партийният водач, още преди да са го чули какво ще каже. След дискусията Радослав сподели, че е станал ляв активист, докато е работил в Испания и е участвал в синдикалните борби там за работнически права заедно с испанските си колеги и приятели.

По предложение на Янка Найденова с минута мълчание бе почетена паметта на казанлъшкия ляв журналист Веселин Стоянов.

Участниците в дискусията се отправиха към паметника на Георги Кирков в Казанлък. Там се състоя тържество с кратка литературно-музикална програма, след което беше поднесен венец и цветя. За Майстора и заветите му говориха проф. Димитър Генчев и Къдринка Къдринова. Проникновено слово произнесе и Яница Станчева, главен редактор на вестник „Долина”, съорганизатор на честването.

От двете страни на улицата, отваряща се пред паметника, са разположени две емблематични сгради, свързани с Георги Кирков-Майстора. Едната е онази, за която по време на дискусията спомена Георги Захариев. В нея през 1894 г. Константин Бозвелиев основава социалистическия клуб „Дружба”, а от 1897 до 1899 г. пак тук Георги Кирков и Евтим Дабев списват и отпечатват „Работнически вестник”.

Постройката във възрожденски стил наистина е в окаяно състояние и общината е сложила предпазна ограда на тротоара, за да не пострада някой случаен минувач от възможно падане на отломки. На оградата има лепенки с надпис „Внимание”, а на самата сграда стои поочукано и явно останало от някакви предишни времена табло с надпис „БСП” и с партийната емблема.

От другата страна на улицата се намира възстановеното „Бозуково кафене”, където Георги Кирков-Майстора и други видни социалисти са се събирали да обсъждат политически въпроси и където са популяризирали идеите си сред местните хора. Затова кафенето е било наричано „Академията”. И двете му наименования стоят на днешната табела. До възстановената постройка е залепено действащо съвременно заведение.

Вътрешната обстановка в „Академията” също е реконструирана старателно, а на стената има много фотоси, запечатали важни мигове от началото на социалистическото движение в България, включително и първа страница от оригиналния първи устав на БСДП. Възстановката си „Академията”  дължи на факта, че там е било снимано кулинарно телевизионно шоу, та за целта от същото шоу заделили средства за ремонта…

Отсрещната рушаща се къща, където се е правел „Работнически вестник”, няма този късмет. Намиралата се там доскоро оригинална машина, на която е бил отпечатван, е отишла за скрап.

Георги Кирков-Майстора определено би имал много работа и в съвременна България…

Сподели в
 

Представяме резултатите на проучване на академичен екип от Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски” за проследяване на някои от ефектите на виртуалната комуникация в условията на социална изолация.

01.06.2020/13:41

Парламентарната комисия по културата и медиите на днешното си заседание отхвърли на първо четене двете проектопредложения за промени в Закона за радиото и телевизита(ЗРТ) на ВМРО с 13 гласа “въздържали се” и само двама “за”. Единият предвиждаше въвеждане на квоти за българска музика в радио и телевизионния ефир. Вторият беше за противодействие на дезинформацията в интернет.

28.05.2020/19:27

Инициативата се реализира с подкрепата на Европейската културна фондация и на Европейската федерация на журналистите. Формулярите за кандидатстване се приемат до 22 юни 2020 г.

27.05.2020/16:27

Преподавателката във ФЖМК в СУ „Св. Кл. Охридски” и бивш член на НСРТ даде остро критично интервю за програмата „Денят с Веселин Дремджиев” по TV+ и TV1. По повод искането от доклада на Европейския семестър за изсветляване на собствеността доц. Божилова обърна внимание върху проблемите по тази тема в медийния сектор, медийните войни между олигарси и мълчанието в обществото ни.

25.05.2020/21:50

Проектът „Един пояс, един път”, Общокитайската асоциация на журналистите и Радио Китай за чужбина стартират онлайн кампания за най-вълнуващи видеоклипове и снимки от противопоставянето срещу пандемията от коронавирус. Авторите на отличените творби ще бъдат поканени да посетят Китай в подходящо време след приключване на пандемията. Материалите ще се приемат на имейла на СБЖ до 10 юни.

24.05.2020/18:14

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Тере, както я наричаха всичките й безброй приятели отсам и оттатък океана, бе здраво свързана със страната ни от личната си история още от 1961 г. През 70-те превежда на Фидел Кастро и Тодор Живков, после има три дипломатически мандата у нас, като от 2010 до 2015 г. е посланик на Куба в София. СБЖ изразява дълбоки съболезнования на семейството на Тересита и на кубинското посолство у нас.

03.06.2020 /16:31 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: Барикада/СБЖ

Макар и вече да звучи като клише, лято 2020 ще е различно. Пандемията от коронавируса постави предизвикателства пред всички – и пред бизнеса, и пред всеки един от нас. Независимо, че вече се отчита намаляване на броя на заразените и увеличаване на излекуваните, опасността от Ковид-19 все още не е отминала. Дори и най-известните светила в световната медицина не могат да кажат ще има ли втора вълна и дали тя няма да е по-опасна от първата. Затова и българските, а и международните здравни власти предупреждават, че трябва да не се отпускаме и да не се успокояваме, а да продължаваме се спазваме максимални хигиенни мерки за сигурност.

01.06.2020 /18:20 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020 /08:20 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020 /20:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Навършват се 90 години от рождението на известния журналист проф. Димитър Георгиев. Роден в Симеоновград, той завършва българска филология в Софийския университет.

02.06.2020 /09:52 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

През 2020 г. се навършва век и половина от първото гражданско честване на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий в Хасково, за което има писмени свидетелства.

24.05.2020 /14:58 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

Решението е взето от УС на СБЖ съобразно заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в отговор на многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година.

20.05.2020 /20:57

Настояваме заедно с приемането на новия медиен закон и задължителната публична обществена експертиза по него с участието на медиите и гражданското общество, да се поиска оставката на сегашния неубедителен състав на СЕМ, като с новия закон да бъде увеличена числеността му и да бъде създаден нов, истински обществен регулатор с граждански квоти в него, като гаранция за независимостта му.

10.05.2020 /17:04

 Мнения

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020 /14:18 | Автор: Мария Нецова | Източник: СБЖ

Всяка година, особено по това време, когато „Безсмъртният полк” стяга редиците си да премине по трудния и славен път на Победата, донесла освобождението на Европа и света от „хитлеристката чума” – по-страшна от всяка позната пандемия, се активизират, особено в медиите, споровете кой има по-голям принос.

04.05.2020 /13:37 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 30 гости

Бързи връзки