Начало
 
 

Българският синдром на обществената телевизия

17.07.2019 /15:53 | Автор : Доц. д-р Светлана Божилова | Източник: Свободен народ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Светлана Божилова

Предлагаме публикувания в „Свободен народ” анализ на доц. д-р Светлана Божилова, преподавател по телевизионна журналистика в СУ „Св. Кл. Охридски" и телевизионен експерт, относно проблемите в програмната политика и в развитието на БНТ.

Доц. д-р Светлана Божилова е преподавател по телевизионна журналистика в СУ „Св. Кл. Охридски" и телевизионен експерт. Преподава „Световни телевизионни системи", „Телевизионен език - семиотичен подход", „Експериментално ТВ студио“. Била е член на Националния съвет за радио и телевизия от квотата на президента Петър Стоянов и представител на България в Постоянния комитет по трансгранична телевизия. Координатор на програма „Обществени медии в Югоизточна България" на Съвета на Европа и Световната федерация на журналистите. Създателка е на Университетска телевизия „Алма матер" и ръководител на Европейска студентска телевизионна мрежа". Снимка: „Трансмедия“ ТВ - YouTube

..................................................................................................

Страните от Югоизточна Европа започнаха трансформацията на своите държавни медии в обществени, след падането на Берлинската стена. Те естествено черпеха опит от водещите обществени медии във Великобритания, Франция, Германия. Но основополагащи са резолюциите и препоръките на Съвета на Европа в полето на обществените медии и независимата медийна регулация.

България е подписала всички документи на Съвета на Европа в тази област, но на практика въведените правни механизми и инструменти не са достатъчни за утвърждаване на основните ценности на обществените медии – програмна политика, покриваща целия спектър от обществени потребности и интереси, независими управление и финансиране в полза на гражданското общество.

За разлика от общата европейска рамка, свързана с програмната политика на обществените медии, при управлението и финансирането им всяка страна само избира механизмите за тяхната реализация, които да гарантират независимо управление и независимо финансиране от политически и икономически натиск За България това е същностен проблем, защото политическата класа вече 20 години не е готова да създаде такива ефективни и достатъчно демократични механизми. Всичко създадено е с двоен стандарт, нещо като демократична дреха, без адекватна социална телесност.

В поредица от евроекспертизи на действащото българско законодателство, Съветът на Европа изискваше гаранции за независимост на регулатора – квалифицирани мнозинства при избор на членовете от парламента и граждански номинации при избора на президента. Няма и механизми, които да гарантират професионалната експертиза и обществения авторите на избраните членове.

Звучи смехотворно, но те подписват декларации, че имат професионален авторитет и обществен престиж… Това рефлектира и при избора на генерални директори на обществените медии, които възпроизвеждат политическото статукво и корпоративните интереси. Още по необяснимо е, че в законовата рамка генералните директори се избират от Съвета за електронни медии с обикновено мнозинство, а членовете на управителните съвети – с квалифицирано!

Отсъствието на устойчива вътрешно-норматива уредба пък превръща обществената телевизия у нас в поле на непрекъснати промени при всеки нов избор на генерален директор. Злополучният национален опит, свързан с надзорните функции на СЕМ и непроработилият фонд „Радио и телевизия“, илюстрират незаинтересоваността на политическата класа, но и на професионалните елити, от демократичните стандарти при функционирането на обществените медии.

Неслучилата се цифровизация на обществената телевизия, отсъствието на визия за многопрограмно развитие в цифрова среда, пълното неглижиране на мултимедийните платформи и услуги, водят до невъзможност обществената телевизия у нас да изпълнява основните си програмни задачи: БНТ1 като политематична програма извършва социален интегритет и обединява различни аудитории, без това да е в ущърб на качеството. Монотематичните програми обединяват по специфични потребности и интереси по-малки аудитории, като защитават техните потребности и интереси.

В съвременната телевизионна теория все по-съществен е въпросът не КОЛКО ЗРИТЕЛИ ТЕ ГЛЕДАТ, А КОЙ ТЕ ГЛЕДА. Ако това са активни граждани, лидери на обществено мнение, творци и учени, млади хора – то ефективността на посланията е много по-висока. В съвременния медиен свят без изследвания не може да се определи степента на социално въздействие и медийно влияние.

Например обществено-правните телевизия като ВВС, ARD, FRANCE TELEVISION създадоха букет от програми в изпълнение на основните функции на обществената телевизия – политематичен канал, канал за регионални политики, канал за образование и култура, младежки и детски канал, информационен канал. Програмите с развлекателни функции не са в програмните им приоритети.

Още през 2012 година BBC създаде платформа в Интернет със специализирани програми за тийнейджъри, съобразявайки се с нагласите за общуване на младата аудитория и потребностите й за гледане на програми на мобилни платформи. Създаване на медийно съдържание за конкретни комуникативни условия, например краткост на формите, достъпност и актуалност - са водещи при структуриране на младежките програми в европейските обществени телевизии.

На малък пазар, като родният, е много важно да се познават интересите и потребностите на аудиториите на регионално и национално равнище, за да се разработят програмни стратегии, както по отношение на предлаганото медийно съдържание, така и на формите за неговото представяне. В конкуренцията с търговските оператори обществената телевизия не трябва да следва тяхната програмна философия и позициониране на предавания, а да предлага алтернативи за представяне иа съдържание и формати. Например образователното предаване История БГ, излъчвано в праймтайма на БНТ, бележи висок интерес и гледаемост.

Съпоставителните изследвания на Европейската обсерватория по аудиовизия за Централна и Югоизточна Европа пък показват, че най-голяма потребност аудиторията има от социално ориентиране и адаптация и затова продължават да бъдат най-гледани аналитичните, разследващи и дискусионни форми. За съжаление те са остро дефицитни в БНТ.

Особено място трябва да имат социалните и икономически предавания, както и телевизионни сериали, приличащи на съвременен социален роман с герои, които носят „кълбовидни мълнии“ от социални противоречия и взаимоотношения. Едва ли сериалът „Под прикритие“ запълва тази потребност.

В началото на 2017 г. Университетската телевизия „Алма матер“, съвместно със социологическата агенция „Алфа рисърч“ разработи самостоятелна методика за изследване нагласите на младежката и активна аудитория към програмите за образование, култура и младежки политики в БНТ. Самостоятелните канали за култура и образование, за младежки политики биха дали възможност за богат избор на националната аудитория.. Телевизията, чрез мобилните мултимедийни платформи, може да се превърне в телевизионна библиотека с електронен каталог и анотации на предаванията, от които зрителите да избират.

Според представителното изследване на активната аудитория (16 -55 години) в осем университетски града, бяха получени изненадващи резултати. Откроиха се няколко съществени разлики в профилите на аудиториите на БНТ и на водещите национални търговски оператори.

БНТ аудиторията е по-образована, но и по-възрастна, състояща се от хора с по-високи доходи. Тя е дълбоко неудовлетворена от предлаганите предавания в областта на образованието, културата, детските и младежките предавания.

Например интересът към научно-популярни поредици е свързан с културен туризъм у нас и в чужбина – 51,4;% от запитаните; с история, антропология и културно наследство 45,3%; с психология на общуването 29,2; култура и изкуство – 28,2;% ; езикови курсове 29,%; право и финанси 20,9%;.Резултатите сред младите (16-25 години) дават предимство на предавания, базирани на мултимедийни платформи. Младите хора почти не гледат телевизия в реално време.

Най-голямата част от по-възрастните потребители са пред телевизора средно до 3 часа дневно – 32-34%; от 3 до 5 часа дневно – 25%. При младите зрители естествено мобилните устройства изпреварват традиционната форма на комуникация. Те гледат предимно кратки форми, независимо от тематиката и героите. Часовите пояси, в които националната аудитория би гледала активно научно-популярни и образователни поредици са 16-21 часа.

Голямо предизвикателство е констатацията, че зрителите предпочитат темите да бъдат разработвани под формата на документален филм или на коментарни предавания с отворена линия за зрителите, които да задават въпроси и така да се осъществява ефективна интерактивна връзка.

Ето защо от заделените средства за филмова продукция – по Закона за радиото и телевизията – с 10% от бюджета на БНТ трябва да се финансират и такива документални поредици, които да имат високо качество на медийното съдържание и съответна финансова възвръщаемост на европейския и световен телевизионен пазар. Необходимо е да се представят в образователни поредици за приоритетни области на научни изследвания и постижения в България.

Например, на специализирана платформа, обществената телевизия FRANCE 5 записва лекции с оригинално мултимедийно съдържание на утвърдени имена в различни области на хуманитарното знание и природните науки.

В БНТ е необходимо да се излъчват и повече културни събития -директни записи от концерти, спектакли, танцови прояви, да се създадат творчески работилници за различните изкуства, с въвличане на аудиторията в творческия процес. да се селектират театрални и оперни спектакли и да се правят телевизионни адаптации.

Младежките и детските предавания почти отсъстват от програмата на БНТ. А след ВВС и френската обществена телевизия създаде младежка платформа под формата на WEB телевизия. Това е от съществено значение, защото 84% от младите хора на възраст между 16-20 г. прекарват дневно до четири часа в Интернет. За 21-30 годишните този процент е още по-висок – 78,4%. За групата на 31-40 годишните – 77%. Младите хора гледат предимно кратки форми през мобилните си телефони – 79,3%. Това променя по безспорен начин структурата на предаванията и видеосюжетите онлайн.

На последния избор за генерален директор, спечелен от Емил Кошлуков, никой от кандидатите не говореше за предизвикателствата пред програмната политика на БНТ. Всичко се фокусира около финансовия фалит, лошото управление и скъпите външни продукции, с които се източва БНТ. Във фокуса бяха и спортните права и оцеляването на спортния канал на БНТ.

Редно е да отбележа, че спортните канали не са в приоритетите на европейските обществени телевизии. А първото решение на Емил Кошлуков, беше свързано с формиране на нова дирекция „Спорт“. Може би така се отблагодарява на Бетина Жотева, която „даде“ третия глас за новия генерален директор.

Няма и дума за стратегическо планиране и многопрограмно развитие на БНТ. Заявката на Кошлуков БНТ да се конкурира с платформата NETFLIX звучи доста занимателно.

Новият директор е изправен пред много предизвикателства – финансови и административни. Но за това в следващия текст…

 

Сподели в
 

Известната журналистка Копринка Червенкова, носителка на тазгодишната награда на СБЖ „Златно перо" в категория "Печат", отговаря в интервю за „Клуб Z" на въпроси за прехода, обществото и медиите. Получавайки наградата на СБЖ, тя оповести, че поради липса на средства от догодина спира да излиза нейният вестник „К"...

14.11.2019/14:58

Делото срещу основателя на WikiLeaks е фарс, демонстриращ как държавата може да смаже всекиго, пише в блога си известният британски автор, издател и правозащитник Крейг Мъри

31.10.2019/20:23

Членът на УС на СБЖ и бивш генерален директор на БНР Валери Тодоров коментира в своя публикация в сайта "Обаче" кризата в общественото радио.

20.09.2019/12:22

По повод гнусна публикация в ПИК срещу един от кандидат-кметовете в София редица медии излязоха с декларация в защита на етиката в журналистиката и настояха политиците да спрат да подкрепят и легитимират подобни издания под каквато и да е форма.

06.09.2019/19:25

Новината за демонтираните микрофони на журналистите по време на т. нар. пресконференция на премиера Бойко Борисов и бъдещата председателка на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в МС на 29 август предизвика иронични коментари сред колегията. Предлагаме подборката, публикувана от dnevnik.bg.

01.09.2019/09:07

 Представяме ви

Кубинската столица, известна като „перлата на Карибите,” остава вечно млада и магнетична с архитектурните си красоти, с бликащите дори и по улиците й изкуство и култура, със засмените хора. Ето как - в снимки и срещи - видя вълшебния град и други кубински прелести пратеничката на сайта на СБЖ, участвала заедно с 263-ма журналисти от 53 страни в посветения на юбилея FITCuba 2019.

10.12.2019 /20:54 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Най-сложно е да се открият точните хора, които да работят като едно цяло, но когато това се случи, екипът става двигател на успеха, убедена е счетоводителката, смело поела менидъжрството в производството на качествено журналистическо издание

02.12.2019 /18:22 | Автор: Диана Юсколова | Източник: СБЖ

Преди дни в НДК поетесата и журналистка Надежда Захариева поднесе на гостите си „Душа-та (си) на длан“, като изневери на това, че на жена не се казват годините, и сподели, че е напълнила вече 75-те. Пълният с много поезия, усмивки, приятелска топлина и настроение празник беше организиран от Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“. Известни поп изпълнители поздравиха рожденичката и наляха допълнително празнична атмосфера в залата.

29.11.2019 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова

Тази година наградата на СБЖ за книга получи поетесата и журналистка Ирина Александрова. Тя я е посветила на големия български журналист Данаил Крапчев и неговия вестник „Зора“, който мнозина наричат българския „Таймс“.

28.11.2019 /15:46 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Регионалната библиотека „Христо Смирненски“ в Хасково издаде подробна биобиблиография по повод отбелязването на 175-годишнина от рождението на Петко Киряков, известен като Капитан Петко войвода.

16.12.2019 /11:58 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Той се ражда на 28 февруари 1907-а в къща на западния край на Самоводската чаршия в Търново – малко над едно махленско площаче. Кръщават го Никола. Сетне става известен с псевдонима си – Емилиян Станев. Фамлията – същата, променя само малкото си име.

16.12.2019 /11:30 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Възпоменание за поета антифашист събра край скулптурата му в София писатели, журналисти и общественици. Венец поднесе и президентът Румен Радев. Още прояви по повод юбилея имаше в СБЖ и в къщата-музей „Никола Вапцаров”. В НДК предстои и концерт тази вечер.

07.12.2019 /16:33

Съюзът ни е съорганизатор на проявите по повод юбилея, който ще бъде отбелязан на 7 декември т.г. с поднасяне на цветя пред паметника на безсмъртния поет, със среща в СБЖ с негови чуждестранни издатели и преводачи, с изложба в къщата-музей на ул. „Ангел Кънчев” и с концерт в НДК под патронажа на президента Румен Радев

02.12.2019 /20:39

Премиер, министър, кмет демонстративно затварят устата на журналисти, изпълняващи служебните си задължения и обществената си функция да задават въпроси по важни теми. „На тъмно” се готвят и мащабни промени в медийното законодателство. Явно „онези горе” искат да са недосегаеми за контрола на „онези долу”. Докога гражданите ще търпят това, пита председателят на СБЖ Снежана Тодорова

20.11.2019 /19:46

 Мнения

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019 /21:09 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019 /18:48 | Автор: Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 35 гости

Бързи връзки