Начало
 
 

И Севда Севан има своето място в Двора на Кирилицата

14.07.2019 /12:14 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


На една от външните стени на въздигнатата в Двора на Кирилицата „Крепост на Кирилицата“ са поставени барелефи на писатели,творили с кирилските букви. Сред тях намери своето достойно място и този на сладкодумната разказвачка на приказки Севда Севан, първия посланик на Армения в България.

Автор на барелефа, както и на бюст паметника на големия български поет Пейо Яворов, е членът на Дружеството на художниците в Пловдив, арменският скулптор Аршак Тжикян. За него Дворът на кирилицата е онзи духовен център, който е необходим на българите в днешното така бедно откъм духовност време. За Аршак Тжикян материалното и битовизмът като че ли днес са издигнати в култ, но без духовност нито един народ няма да оцелее. „Арменци и българи духовно сме много близки, имаме почти една и същата съдба – казва ваятелят. - И двете държави имат древна история, а природата и местностите са наситени духовно, ала хората не го забелязват. Ние се вторачваме в материалното, което унищожава всичко по пътя си."

И какво по-добро място от Двора на Кирилица може да има,за да дойде някой и да постави цвете пред лика на Севда Севан, която така обичаше България и целия си живот подчини на борбата да бъде признат геноцидът над арменците и да се въздаде заслужената памет и преклонение  пред жертвите на онези кървави събития. И ето днес, гледайки барелефа в Двора на Кирилицата, да си припомним

коя е Севда Севан?

Родителите й се преселват в България след геноцида над арменците през 1915 година. Франсухи Кеворк Бахчеджян ,чийто творчески псевдоним е Севда Севан, е родена на 6 ноември 1945 година в град Нова Загора. През 1994 година Севда Севан става първият посланик на Република Армения в България. За дипломатическата си дейност е наградена с орден "Стара планина" - първа степен. През 2005 година книгата й за деца "Приказки за Нил, Паган и Бияйна" получава специалната награда за оформление и полиграфическо изпълнение на Асоциация "Българска книга". Година по-късно за същата творба Севда Севан е отличена с Националната награда "Константин Константинов". Също през 2006 година "Приказки за Нил, Паган и Бияйна" печели и Националната награда за детска литература "Петя Караколева".
Севда Севан е автор на стихосбирката "Камък върху камък", сборникът с пътеписи "Това е мой дълг", романа-трилогия "Родосто, Родосто" - 1982 година, "Някъде на Балканите" - 1987 година и "Дер Зор" - 1993 година. Трилогията разказва за геноцида над арменците в пределите на Османската империя след Балканската война. Романите разкриват изгнанието, странстванията и трагичната участ на арменците от Родосто - малко пристанищно градче на Мраморно море. Описанията впечатляват с богат колорит, пластичност на образите и противопоставят атмосферата на благословения Левант с топлото море, многоезичното и многоетническото му население на живота и несгодите на прокудените от родните си земи арменци.
Трилогията на Севда Севан запознава читателите със съдбата на арменския народ, положението на християните в Османската империя, Младотурския преврат, политиката на българското правителство, отношението на Великите сили към малките държави на Балканския полуостров и на самите малки държави помежду им.
Така с обществената си дейност и талантливото литературно наследство тя зае подобаващото си място в българската култура и Двора на Кирилицата.

Сподели в
 

В рамките на кино-литературния фестивал CineLibri в София се състоя среща на читатели с известния шведски журналист и писател Давид Лагеркранц, който е член на международното жури на фестивала.

15.10.2019/21:05

142-годишнината от тежката битка в Руско-турската освободителна война беше отбелязана с панихида в памет на падналите, състояла се край Костницата в Скобелевия парк в Плевен, и с поднасяне на венци и цветя.

13.10.2019/18:14

Големият музикант почина на 81-годишна възраст в Солун, където живееше. Поклон!

13.10.2019/14:10

Антифашистки и патриотични, както и руски песни, звучат в изпълнение на творчески състави и индивидуални участници от София, Пловдив, Сливен, Ямбол, Стара Загора, Горна Оряховица, Плевен, Враца, Мездра, Червен бряг, Белово, Велинград, Черноморец, Перник и др.

12.10.2019/14:17

Паметници на първия човек, излязъл в открития Космос, ще бъдат издигнати и в руската столица, и в село Листвянка в Западносибирската Кемеровска област, където той се ражда на 30 май 1934 г. Леонов си отиде на 11 октомври т.г. на 85-годишна възраст от сърдечна недостатъчност.

12.10.2019/10:53
 Реклама

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По традиция Съюзът на българските журналисти ще връчи годишните си награди за творчески постижения по повод 1 ноември – Ден на народните будители.

11.10.2019 /20:57

Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ) и Международната федерация на журналистите (МФЖ) се присъединяват към своята партньорска организация - Съюза на българските журналисти (СБЖ), в изразяването на подкрепа за журналистите от Българското национално радио (БНР), които са подложени на натиск от своето ръководство, посочва на сайта си ЕФЖ.

29.09.2019 /11:49

УС на СБЖ изразява категоричната си позиция в подкрепа на журналистите от БНР и настоява да бъде прекратен договорът за управление на генералния директор на БНР Светослав Костов във връзка с извършените груби административни нарушения, накърняващи свободата на словото, националната сигурност и изпълнението на лиценза на програма „Хоризонт“. Настояваме СЕМ да освободи от длъжност и членовете на УС на БНР.

20.09.2019 /17:22

 Мнения

Оставка или остава? И днешното заседание на СЕМ не реши категорично каква ще е съдбата на шефа на БНР Светослав Костов

27.09.2019 /20:44 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Няма да забравя с какво всеобщо възмущение навремето целокупният български телевизионен зрител посрещна решението на ръководството на БНТ да „модернизира” по европейски и световен тертип заставката на „По света и у нас”, като замени живото, действено въртяшо се земно кълбо като символ на събитията през деня, с друг модерен, статичен дизайн. Тогава неспокойният дух на Тамара Джеджева избухна, мисля, че беше по времето, когато работехме в „Поглед”, с гневната филипика „Върнете ни кълбото!” И то отново се завъртя пред очите ни...

16.09.2019 /19:11 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 26 гости

Бързи връзки