Начало
 
 

Почетен знак на СБЖ „Златно перо” за Хавиер Валдивиелсо

12.07.2019 /20:17 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Снежана Тодорова връчва на Хавиер Валдивиелсо почетния знак на СБЖ "Златно перо" и почетна грамота. Снимка: Мари Къналян

Отличието бе връчено на приключващия мандата си у нас директор на Институт „Сервантес” от председателя на СБЖ Снежана Тодорова - за приноса му в сближаването между културите на България и Испания. Стихове на големи испаноезични и наши поети звучаха на топлото изпращане в Клуб „Журналист”, организирано от СИЖБ и СБЖ. Участваха и посланиците на Испания и Аржентина.

Много топлота и сърдечност изпълниха Клуб „Журналист” на СБЖ на 10 юли вечерта, когато по инициатива на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България (СИЖБ) и на СБЖ там се състоя приятелското изпращане на директора на Институт „Сервантес” в София Хавиер Валдивиелсо, чийто мандат у нас изтича.

Наред с „виновника” на сбирката, в залата бяха също новият посланик на Испания у нас Н. Пр. Алехандро Поланко, посланикът на Аржентина Н. Пр. Алберто Труеба, Хосе Андрес Сантос, аташе по културата в посолството на Испания, представителят на Почетното консулство на Чили Андрес Сааведра. Присъстваха много членове на СИЖБ и СБЖ, университетски преподаватели, гости и любители на испаноезичната култура

Във встъпителните си думи председателят на СИЖБ и отговорен редактор на сайта на СБЖ Къдринка Къдринова изтъкна огромния принос на Хавиер Валдивиелсо за развитието на диалога между културите на България и на Испания, на целия испаноезичен свят.

„Именно на този диалог, на това взаимно опознаване, преливане, обогатяване Хавиер посвети своята енергия и креативност, за което сме му много признателни. Той доведе в България испански творци от световна класа с тяхната литература, музика, изложби. Хвърли живи мостове между тях и широката наша публика, а също така и творческите среди у нас. Помогна писатели, журналисти, художници, музиканти, изследователи от Испания и испаноезичния свят да се опознаят със свои български колеги, да обменят идеи, опит, творчески виждания,” изтъкна Къдринова. 

Тя отбеляза, че заради всичко това СИЖБ е вече е удостоило обичания от всички журналисти директор на Институт „Сервантес” и със специалното отличие „Обединител на култури”. То вече му е било връчено на приема, даден от Н. Пр. Алехандро Поланко на 25 юни по повод изпращането на Хавиер Валдивиелсо.

Къдринова изрази благодарността на журналистите за подкрепата и сътрудничеството, което винаги са срещали от страна на целия Институт „Сервантес” и на неговия директор, на посолството на Испания и на посолствата и почетните консулства на испаноезичните държави, представени в България.

Тя каза още: „Уви, мандатът на Хавиер в София, за съжаление, изтича. И предстои да го изпратим към следващото му назначение, което според сигурни журналистически източници няма да е много далеч - в Будапеща. Същите източници са категорични, че Хавиер изглежда няма да прекъсне връзките си със София, защото тук остава неговото семейство, създадено с една прекрасна българка. Така че тази вечер не е сбогуване с Хавиер, а просто ново стъпало в приятелството, което той съумя да изгради с толкова много представители на нашето журналистическо братство”.

На свой ред председателят на СБЖ Снежана Тодорова също даде в изказването си висока оценка за приноса на Хавиер Валдивиелсо в сближаването между културите на България и на Испания, на целия испаноезичен свят. Именно за този принос СБЖ го удостоява с висшия си почетен знак „Златно перо” и с почетна диплома.

Снежана Тодорова връчи почетния знак и дипломата на директора на Институт „Сервантес”, като му пожела: „На добър час, където и да сте! Винаги сте добре дошъл при нас, вашите български приятели!”

Къдринка Къдринова добави и подарък от СИЖБ за Хавиер Валдивиелсо - изработен специално за него фотоколаж със снимки от събития, които той е организирал или в които е участвал заедно с творци и журналисти.

Дълбоко развълнуван, директорът на Институт „Сервантес” благодари за високото признание, за отличието на СБЖ, за приятелството на журналистите. Той сподели, че е имал щастието от около 20 години да се занимава с културни отношения.

Хавиер Валдивиелсо разказа: „Поех по този път преди две десетилетия в Мароко, където по същото време работеше и настоящият посланик на Испания в България. Оттогава се познаваме. След това имах мандати в Рим и Ню Йорк, а после серия от обстоятелства ме доведе на Балканите - в София. За мен откриването на България, на народа й, на културата й беше истински подарък - и в професионален, и в личен смисъл. С екипа ми от Институт „Сервантес” ние продължихме да задълбочаваме вече съществуващите силни културни връзки между нашите две страни”.

Хавиер Валдивиелсо отбеляза, че в работата си у нас е прилагал стратегия не само за краткосрочни цели, но и за дългосрочна перспектива, която е дала основа и за установяването на широк диалог между творци от Испания и България, за развитието на културния обмен и взаимодействие между двете ни страни.

Той подчерта: „Важна роля изиграха два ключови фактора. Първо, стабилното историческо присъствие на испанския език в България, част от образователната система във вашата страна, за което ние допринесохме, просто давайки и нашия сертификат. На второ място искам да изтъкна сериозното българско присъствие в Испания - онези около 300 000 българи, които живеят там и сред които също има творци. Други тайни за моята дейност в България няма. Само ще добавя и упоритата работа, за да се осъществяват идеите, както и голямата отзивчивост на българите за всички наши инициативи. Благодаря на България! Разбира се, че никогя няма да се разделя с нея, защото тя е вече част от мен.”

Хавиер Валдивиелсо благодари също за сътрудничеството на посолството на Испания, както и на посолствата и почетните консулства на испаноезичните страни у нас, като изтъкна, че стратегията на Институт „Сервантес” е да популяризира по света всички испаноезични култури и творци.

За изпращането на Хавиер Валдивиелсо организаторите на събитието от СИЖБ и СБЖ се бяха постарали да подготвят кратка поетично-музикална програма, в която включиха стихове на български и на испански от емблематични творци.

Журналистката, поетеса и преводачка Оля Ал-Ахмед, дъщеря на рано отишлата си голяма българска поетеса Ваня Петкова, която бе силно свързана с испаноезичния свят, прочете с жар и артистизъм едно от огнените „кубински” стихотворения на майка си - „Бодегита”. Освен поздрав към Хавиер Валдивиелсо, това бе и почит към самата Ваня Петкова, която същия ден - на 10 юли - би навършила 75 години, ако преди вече 10 г. не беше „отлетяла на Сириус”, както сама приживе се е изразявала за последния си път.

Оля Ал-Ахмед спомена пътуванията на майка си из испаноезичния свят, специализацията й в Куба, където и самата Оля е живяла с нея 4 години, и разказа за приятелството й с изтъкнатия кубински поет Николас Гилен, който също като Ваня Петкова е роден на 10 юли, само че няколкодесетилетия по-рано.

Оля благодари на Хавиер Валдивиелсо за всеотдайната му работа в България и му пожела „зелена улица напред, в неговите следващи постижения”.

Рецитацията бе акомпанирана на китара от Янко Константинов - певец и музикант, изпълнител на испански и латиноамерикански песни, представител на артистичната фамилия на също напусналите ни братя Димитър и Николай Константинови, които десетилетия наред популяризираха в България испанското и латиноамериканското музикално и песенно творчество като Дуо „Лос Хемелос”.

Янко Константинов зарадва събралите се в Клуб „Журналист” с изпълнения на испаноезични песни между различните части на поетичната програма, включвайки също така своя авторска творба по стихове на големия никарагуански поет Рубен Дарио.

Като емблематично въплъщение на живата, дълбоко емоционална връзка между България и испаноезичната поезия, бе пуснат запис на легендарната песен на „Диана-Експрес” по стихотворението тъкмо на споменатия от Оля Ал-Ахмед ярък кубински поет Николас Гилен „Малка балада за Пловдив”. На фона на песента Георги Митов, член на СИЖБ и водещ в Радио „Класик” FM, прочете оригиналния текст на творбата на испански. Къдринка Къдринова изтъкна, че това е най-нежното стихотворение, написано на испански за Пловдив, който днес е Европейска столица на културата.

С топли думи към Хавиер Валдивиелсо се обърна и проф. Людмила Илиева от Катедрата по испанистика и португалистика в СУ „Св. Кл. Охридски”. Тя му благодари не само за неизменната подкрепа, включително в материален план, за инициативи и дейности на Катедрата, които не биха били възможни без „рамото” на Институт „Сервантес”, но и за чисто човешката му топлина и солидарност, които винаги влага в общуването си с хората. „В трудни моменти Хавиер проявяваше качества, които малцина притежават - окуражаваше, вдъхваше увереност и сили,” подчерта проф. Илиева.

Тя продължи: „Много ти благодаря за всичко, Хавиер! Пожелавам ти успех в твоето ново назначение, в твоята лична съдба и с твоето семейство. А най-вече ти пожелавам да останеш такъв, какъвто те опознахме и обикнахме!”  Проф. Илиева говори на испански, като след това се самопреведе и на български.

На испански и на български прозвуча и стихотворението „Китарата” на Федерико Гарсия Лорка - „поета символ на Испания в очите на повечето хора по света и в България,” както го определи Къдринка Къдринова.

Испанският оригинал на творбата бе прочетен от Георги Митов. А поетът, бард, член на УС на СБЖ и управител на Клуб „Журналист” Ивйло Диманов прочете превода на „Китарата” на български, направен от големите наши поети Александър Муратов и Атанас Далчев.

След поредно музикално включване на Янко Константинов, Къдринка Къдринова изтъкна ролята на Хавиер Валдивиелско и за подкрепата и популяризирането на творчеството на български автори, установили се в Испания. Председателката на СИЖБ посочи примера на творческото семейство на Йосиф Давидов, известен журналист, и Живка Балтаджиева, изтъкната поетеса, които от десетилетия живеят в Мадрид и чиито дъщери и внук също са поели по пътя на изкуството и културата. Къдринка припомни, че Живка освен автор на силна поезия, е и всеотдаен преводач на големи български поети на испански. Превела е включително поезията на Христо Ботев, като изданието на испански със съдействието на Хавиер бе представено в Институт „Сервантес” в София.

Ивайло Диманов прочете оригинала на Ботевата творба „Моята молитва”, а Къдринка - испанския й превод, дело на Живка Балтаджиева.

Гергина Дворецка, поетеса, журналистка, член на СИЖБ и на СБЖ, създателка на фондацията и сайта „Европа и светът”, се обърна към Хавиер Валдивиелсо на испански, а после преведе думите си и за невладеещите този език в залата. „Не казвам „сбогом” на Хавиер, казвам му „довиждане”. За нас, журналистите, той не е само директор на Институт „Сервантес”, а и голям приятел, голяма фигура в културния живот на България. Радост е, че го имахме сред нас, в нашата журналистическа компания. И се надяваме още много пъти отново да го посрещаме сред нас,” каза Гергина.

Къдринка Къдринова припомни, че на 12 юли се навършват 115 години от рождението на още един световен колос на испаноезичната поезия - нобеловия лауреат, чилиеца Пабло Неруда. Тя прочете на испански откъс от поемата му „Нека се събуди пак дърварят”, а Ивайло Диманов представи българския превод на творбата, дело отново на Александър Муратов и Атанас Далчев.

Представителят на почетното консулство на Чили Андрес Сааведра взе думата, за да изрази и своите топли чувства към директора на „Сервантес”: „Хавиер, аз намерих в твое лице един страхотен приятел. Спасявал си ме от много проблеми. Винаги си ми подавал ръка, подкрепял си ме с твоята солидарност, уважение, приятелство. Правил си много за представянето и на чилийската литература, култура, кино, макар не винаги да разполагахме със средства. Обаче ти все намираше вратичката, през която да помогнеш. Благодаря ти от името на моята страна. Където и да отидеш, Хавиер, нека да ти върви във всичко. И не забравяй, в чилийската столица Сантяго също има Институт „Сервантес”. Той те чака”.

Къдринка Къдринова припомни една организирана наскоро в Националната галерия София мащабна изложба, представяща творчеството на четири поколения от испанската художническа фамилия Санча, преплела съдбата си с България. Важен принос за тази изложба отново имаше Институт „Сервантес” и лично Хавиер Валдивиелсо, който емоционално говори на откриването й. Там прозвуча и стихотворението на Веселин Ханчев „Романсеро за Хосе Санча”, посветено на най-силно свързания със страната ни представител на творческата династия.

Къдринка прочете тази творба и в Клуб „Журналист”. След което припомни, че на откриването на изложбата е присъствал и новият испански посланик Н. Пр. Алехандро Поланко, тогава току-що пристигнал в страната ни. И е бил дълбоко развълнуван колко силно са свързани България и Испания през човешките съдби и културата.

Н. Пр. Алехандро Поланко взе думата и на събитието, посветено на директора на Институт „Сервантес”. Посочи, че Хавиер Валдивиелсо е скъп приятел за всички събрали се, което е най-важното. Но той също така и е невероятен професионалист, извършил великолепна работа в България. „Сигурен съм, че връзката с Хавиер няма да прекъсне. Българите успяха да спечелят сърцето му. Това е силна прегръдка, която не пуска. Така че Хавиер ще се върне. Или по-скоро никога няма да си тръгне истински,” каза посланикът на Испания.

Той се спря и на изложбата в София на фамилията Санча, подчертавайки, че тя е била много важна за него: „Тази изложба ми разкри тук, в България, дълбочината на връзките между испанския и българския свят. Вече бях усетил това от посещенията ми в български училища и университети. Но да се срещна на живо с дъщерята на Хосе Санча - Алисия, и с внука му, да видя творбите на баща му, неговиге собствени, въплътили цялата история на европейския 20-ти век - всичко това за мен беше наистина изключително изживяване. Благодарен съм на България, че така, още с пристигането ми тук, тя ми показа толкова много.”

На свой ред посланикът на Аржентина Н. Пр. Алберто Труеба изрази благодрността на своята страна, на испаноезичния свят към Хавиер Валдивиелсо за неговото сътрудничество и всеотдайност в представянето на испаноезичната култура. „И аз като посланика на Испания много скоро след пристигането си в София имах възможност да се убедя колко свързана е България с испаноезичния свят. Това стана на едно събитие, организирано от Институт „Сервантес” и посветено на големия аржентинскиписател Хорхе Луис Борхес. Искам да благодаря на Хавиер не само за професионализма му, но и за неговото приятелство. Пожелавам много успехи и на него, и на прекрасното му семейство,” каза аржентинският посланик.

Вечерта продължи с още емоционални песни на испански в изпълнение на Янко Константинов, със сърдечни, приятелски разговори на чаша вино.

.......................................................................................

На приема за изпращането на директора на Институт „Сервантес” Хавиер Валдивиелсо, даден от посланика на Испания Н. Пр. Алехандро Поланко на 25 юни т. г., журналистът от радио „Класик” FM и член на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България Георги Митов връчи на Хавиер Валдивиелсо от името на СИБЖ отличието „Обединетел на култури”, произнасяйки на испански следното приветствие:

 

Ваше Превъзходителство г-н посланик на Испания,

Скъпи служители на посолството и неговите отдели, уважаеми приятели,

Позволете ми да започна това кратко слово, цитирайки един литературен откъс, но с уточнението, че „всяка прилика с реални лица или събития е чисто съвпадение”.

В един кът на София, чието име вече всеки го знае - на улица „Света София” 3 - не тъй отдавна живееше и работеше един баски идалго. Беше напет, не много слаб в тялото, нито изпит в лицето, но винаги изпълнен с добро настроение и с приятелство към българите.

Знайно е, че въпросният идалго се посвещаваше на представянето на авроти на книги, но не рицарски романи. Правеше го с толкова отдаденост и с такова удоволствие, че почти забравяхме за собствената ни литература. Уреждаше покани на прочути музиканти и гостувания на изложби на високо ниво. Организираше научни, артистични, лингвистични конференции, за които са му благодарни преподавателите по испанска филология както на университетите в София и Велико Търново, така и специалистите от различни области на живота. Преподаването на испанския език се разрасна повече от всякога, умножавайки интереса на българите.

Той изпълваше въображението на моите сънародници с всичко, свързано с испаноезичната култура, макар развиваната от него прекрасна дейност да вървеше с много сложности, битки, рани, бури, но и с възхита и лѝбов.

Сред толкова битки с гигантски предизвикателства (които приличаха на мелници, но не бяха), той съумя да построи един здрав, стабилен, значим мост между българската и испанската култура. Никой допреди него на този пост не беше още съумял да го направи. Правеше го с много енергия, всеотдайност, упоритост и любов, защото „странстващият рицар без любов е дърво без листа и без плод, тяло без душа”.

Заради този българо-испански мост, заради тези двустранни връзки нашето Сдружение на испаноговорещите журналисти в България има честта да му връчи нещо много специално. Традиционно наградите, които връчваме в края на всяка година, са за наши колеги от различните сфери на журналистиката. Но ние също така имаме отличия за онези, които са допринесли особено множо за разпространение наиспаноезичната култура в България и обратното. Отлчието ни се нарича „Обединител на култури”.

Връчвайки го и на Хавиер, искаме да му кажем „Много благодаря”/ “Muchas gracias” с големи букви. Бих добавил и “Eskerrik asko, Aita”!

Бихме искали този идалго, който приключва мандата си в България, да продължи да минава по построения от него мост и да продължава да развива връзките между България, Испания и испаноезичния свят.

Ваше Превъзходителство, скъпи приятели,

Като член на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България искам да предам най-сърдечни поздави от председателката Къдринка Къдринова и от всички членове на нашето Сдружение.

Упълномощен от тях, имам голямата чест и огромното удоволствие да връча това отличие на директора на Институт %Сервантес” в София г-н Хавиер Валдивиелсо.

Сподели в
 

В СБЖ бе получена следната декларация на журналистическите дружества в БНТ, която публикуваме тук.

10.07.2020/20:45

Лятна филмова панорама стартира в Клуб „Журналист” на СБЖ с емблематични творби на Елдар Рязанов, Микеланджело Антониони и Лукино Висконти. Местата са ограничени заради извънредната обстановка, затова ползвайте телефон за резервации: 0878/91 24 87.

07.07.2020/20:07

Във време на пандемия и летни жеги се оказа, че може и да се случи нещо интересно. И това нещо е свързано с нашата известна колежка Ани Заркова, която предизвикателно насред извънредната ситуация ни зарадва с нова книга с интригуващото заглавие „Главните прокурори“, в която иде реч за жреците на Темида от Татарчев до Гешев.

03.07.2020/16:47

Изложба на Ромео Стилянов откри летният гастрол на изкуствата в Междунородния дом на журналистите, в чийто парк на 10 юли ще бъде и първата прожекция в започващото да функционира тук безплатно лятно кино.

02.07.2020/18:44

Поклон пред напусналия ни писател, страстен летописец, издател, журналист, литературен критик и културен деец, член на СБЖ и СБП, носител на „Златно перо” на СБЖ

02.07.2020/16:24

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Изложба "170 години от рождението на Иван Вазов и Петър Станчов " е подредена в Историческия музей - Свиленград. С документи и снимки в поредица от табла е представена биографията на двете големи личности, свързани с историята и развитието на образователното дело в Свиленград в края на XIX век.

09.07.2020 /11:31 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Обективното информиране и отразяването на всички гледни точки остава неизменен водещ принцип в работата на колегията особено в нажежени политически ситуации, като изживяваната в момента в страната ни. СБЖ категорично отхвърля и осъжда всяка форма на насилие било срещу представители на медиите, било срещу граждани, било срещу институции.

11.07.2020 /16:34

Ако днес мишена за разтерзание е президентът на Република България, кой ще е утрешният нарочен? Онова, което се случва у нас сега, отново крещящо зове будната съвест на цяла България, на цялото ни гражданско общество, на всички истински журналисти, писатели и общественици - защото само всички заедно можем да върнем нашата прекрасна родина в лоното на нормалното й, разумното, човешкото развитие. Нека да се вслушаме отново в посланията на безсмъртния ни мъдрец Вазов: „Стресни се, племе закъсняло! Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! След теб потомство иде цяло - какво ще да му завещайш?”

09.07.2020 /17:25

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 21 гости

Бързи връзки