Начало
 
 

Изложба на Райко Алексиев бе открита в СГХГ

19.06.2019 /13:24 | Източник: СГХГ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Автошарж на Райко Алексиев

На 18 юни в Софийска градска художествена галерия бе открита ретроспективна изложба на Райко Алексиев, която ще продължи до 14 юли. Куратор е Красимир Илиев.

Предлагаме анонса за изложбата и кратко представяне на Райко Алексиев, изпратени от СГХГ.

След 26 години от последната изложба на Райко Алексиев е време да си припомним, кой е той. Дали е само име нагалерия в София или знаков персонаж от трагичните събития от есента на 1944 година?

Роден е през 1893 г. в Солун  от семейство на учители от Панагюрище. Семейството се мести от град на град до установяването им във Враца, къдетотой рисува първите си карикатури и завършва гимназиално образование.Завършва литература в Софийския университет и посещава Рисувалното училище. Едва осемнадесетгодишен става сътрудник на хумористичното списание „Барабан“, а следващата годинае редактор и основен карикатурист в хумористичното списание „ Людокос“.

През 1914 г. мери силите си с бащата на българската карикатура Александър Божинов в  сп. „Смях“,изготвяКарикатурната седмица в изключително популярното илюстровано списание „Аз знам всичко“, прави първата си самостоятелна изложба във Враца. Следващата година обикаля като художник в Македония, с нарисуваното организира изложба в Постоянната художествена галерия – София. Въпреки отрицателните статии на Борис Вазов и Константин Щъркелов във вестник„Мир“,той продава почти всички картини и скици. Сред закупилите негови творби са: известни български индустриалци, видни столични фамилии, царица Евдокия, както и Народния музей.

В годините на Първата световна война,с крайно острите си карикатури във водещите списания „Българан“ и „Барабан“, Райко Алексиеввеюе е задминал доайена Александър Божинов. Издава сборниците „Душеспасителна книжица“ и „Щурец“.

След края на войната прави третата си самостоятелна изложба, участва в организирането на Дом на изкуствата.  В годините на драматични събития – Деветоюнския преврат, Септемврийското въстание, атентата в църквата „Света Неделя“и последвалия терор е встрани от бойното поле на карикатурата.

Пребивава в Германия, пътува в Италия – период, за който почти нищо не знаем. През 1925 г. режисира и играе главната роляв комедийния филм „Коварната принцеса Турандот“, инициира документалната лента „България в картини“,илюстрира и е съставител (заедно с Димитър Подвързвачов и Марин Влайков) на читанки заI, II и III отделение. Във вестник „Зора“ се раждат неговите герои Гуньо Гъсков и отец Тарапонти, там е и първата публикация на „Хумористична история на българския народ“.

Женитбата с младата актриса Весела Грънчарова е вероятно основният тласък да се впусне в авантюратада издава самостоятелен хумористичен вестник, който се появява за радост на столичани в края на 1932 г. и продължава да излиза до края на Третото българско царство.Трескавата дейност по списването на седмичника „Щурец“не се оказва пречка за другата общественополезна дейност на Райко Алексиев, като председател на Съюза на дружествата на художниците.По време на четирите си мандатаоткрива галерията на ул. „Раковски“ 125, която сега носи неговото име,организира парични помощи за членовете на Съюза, защитава пред властите преследвани художници-комунисти.

След 9 септември 1944 г., единствено тойсред другите арестувани карикатуристи Александър Божинов, Александър Добринов и Константин Каменов, е пребиван в продължение на повече от месец (без да остави писмени показания), докато е доведен до неузнаваемост и умира в болницата на Червения кръст.

Хората от поколението на Радой Ралин, които с нетърпение са очаквали появата на неговия „Щурец“, днес вече не са между живите. Ние, съвременницитетрябва да се запитаме познаваме ли собствената си история от гледна точка не само на събитията, но и на вълненията на предишните поколения, които са преживяли бурните времена от първата половина на ХХ век. Може ли да ни развълнува или да ни разсмее сега нарисуваното от него? Дали е само един от най-добрите ни карикатуристи или е и живописец, чиито творби имат стойност за историята на българското изкуството?

Изложбата в Софийска градска художествена галерия е повод да потърсим отговор на тези въпроси.

Сподели в
 

Подетата инициатива е и за създаването на световна онлайн платформа „Малки културни посланици”. Подкрепят я най-големите китайски медии. Целта е децата да споделят чрез видеоматериали отношението си към личности, действащи на предните линии в борбата срещу пандемията от коронавирус.

10.07.2020/12:49

170-годишнината на безсмъртния поет и писател бе отбелязана с различни събития и церемонии. Юбилейна фотоизложба бе подрдена на открито в Градската радина, а Антон Дончев и Гергина Тончева станаха първите носители на новоучредената награда „Иван Вазов” за духовен принос

09.07.2020/20:42

Здравка Евтимова ще произнесе слово по повод честването на Патриарха на българската литература при откриването на изложбата "Из бележника на поета" на 8 юли от 13 часа.

07.07.2020/19:03

От 2020 г. изданието на Отдела по образованието към посолството на Испания у нас, което обхваща още Унгария, Молдова, Румъния, Сърбия и Турция, навлезе в нов етап от развитието си в качеството си вече на списание.

07.07.2020/18:51

Идната седмица от Плевен стартира традиционният поход „По стъпките на Левски”. Участниците в него – предимно ученици от горните класове – преминават Балкана пеша, за да се обединят отново в Карлово на 18 юли – рождения ден Апостола.

07.07.2020/18:04

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Изложба "170 години от рождението на Иван Вазов и Петър Станчов " е подредена в Историческия музей - Свиленград. С документи и снимки в поредица от табла е представена биографията на двете големи личности, свързани с историята и развитието на образователното дело в Свиленград в края на XIX век.

09.07.2020 /11:31 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Ако днес мишена за разтерзание е президентът на Република България, кой ще е утрешният нарочен? Онова, което се случва у нас сега, отново крещящо зове будната съвест на цяла България, на цялото ни гражданско общество, на всички истински журналисти, писатели и общественици - защото само всички заедно можем да върнем нашата прекрасна родина в лоното на нормалното й, разумното, човешкото развитие. Нека да се вслушаме отново в посланията на безсмъртния ни мъдрец Вазов: „Стресни се, племе закъсняло! Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! След теб потомство иде цяло - какво ще да му завещайш?”

09.07.2020 /17:25

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

15 международни журналистически организации призовават държавите членки на ЕС да предвидят в многогодишната финансова рамка на Съюза средства за защита на свободата на печата, за възстановяване и развитие на медийния сектор, за подпомагане на независимата журналистика и на дейността на журналистическите организации.

10.06.2020 /07:55

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 21 гости

Бързи връзки