Мая Бежанска: Изкуството дава много любов. Позволявайте си го!

13.06.2019 /20:36 | Автор : Лилия Динова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Мая Бежанска на сцената

Известната актриса от Централния куклен театър се вдъхновява от срещите си с малките зрители. Всяко лято с група други творци работи за деца в неравностойно положение, събрани на Юндола

Обаятелна, чаровна, дребничка, но и голяма, много талантлива актриса, Мая Бежанска бе удостоена с награда за принос в развитието на културата по случай 24 май. През последните две десетилетия тя блести и в кукления театър, и на драматична сцена, и в киното, и като певица.

Родена е на 19 май 1972 г. в Благоевград. Завършва НАТФИЗ в класа на проф. Николина Георгиева, която й е учител не само в Академията, но и в живота.

Мая Бежанска е актриса в Централния куклен театър от 2000 година. Припознава кукленото изкуство за своя любов още в трети клас. И до днес неуморно следва мечтите си.

Омъжена е, майка е на 17-годишната Аглая. С моноспектакъла си „Комедиантката“, постановка на Сливенския куклен театър, бе в Русия на фестивал на моноспектаклите в град Орел.

- Мая, как приехте награждаването ви по случай 24 май?

- Бях много приятно изненадана, защото съм човек, който не търси оценки и признание, а развитието си. Не винаги по пътя си имаш успехи, но при всички случаи получаваш уроци. За мен е по-важна работата ми и какво давам, и какво взимам от хората при срещите си с тях. Голяма чест за мен е тази награда. От години „дълбая“ в професията и се опитвам да държа ниво, достойно за актьор.

- Вие сте актриса в Централния куклен театър, но играете и в драматични спектакли, и в киното...

- Обичам да наблюдавам света около себе си. Театърът е пространство, което позволява на актьора да изрази от сцената видяното в живота, да защитава каузи и идеи. Предпочитам през изкуството да говоря за тези неща, отколкото да изляза на улицата и да крещя и недоволствам…

Кукленото изкуство ме зареди с приказност и безкрайно въображение, в които можеш да плуваш, да бъдеш себе си, да бъдеш открит. Обичам истината, с която се работи в театъра. Ако човек е искрен, винаги достига до сърцата и умовете на хората. А съм и човек, който се вдъхновява от децата. Има много неща, които мога и научавам от тях. Срещите ми с тях за мен са много ценни и важни.

А драматичния театър ме провокира с думите, с предизвикателството на текста. Докато в кукления театър има други изразни средства. Радвам се, че имах шанс да стъпя и на голямата сцена. Много е хубаво и вълнуващо!

- Играете в моноспектакъла „Колекционерката“ вече 50-о представление на сцената на Театър „199“ от пет години. Как се роди идеята за това представление и кое му носи успех?

- Театър „199“ прави конкурс за нова българска драматургия всяка година. И „Колекционерката“ на Радослав Чичев спечели този конкурс. Заедно с режисьорката Катя Петрова реализирахме спектакъла. Тогава точно с нея репетирахме „Бурята“ на Шекспир в Централния куклен театър. Много ми хареса текста, труден е за драматизация, но пък си заслужаваше усилията… Мисля, че се получи нещо добро. Това е спектакъл, който борави с душата на човека. Катя покани Рин Ямамура, японка, която живее в България, за сценограф на постановката. Автор на музиката е Христо Йоцов. Любовта, с която подходихме към този поетичен спектакъл, направи така, че той вече пет години да се радва на публиката.

- Преди време участвахте в популярното шоу „Като две капки вода“ по Нова телевизия. Какво ви донесоха превъплъщенията и имитациите в него?

- Това е много специфично шоу, следя го отдавна. Харесвам го, защото е много позитивно. Трудно е да изграждаш толкова образи на сцената за толкова кратко време и да пееш, да съумееш да влезеш в кожата на някой друг. Но пък е голямо и вълнуващо търсене и изживяване.

- Преди години се роди триото Стефан Вълдобрев, Камен Донев и Мая Бежанска. Изпяхте „Белите маратонки“, „Обичам те, мила“, „Работа“ и те за нула време станаха хит. Имате ли носталгия по онова време, липсва ли ви?

- Беше страхотно време! Имахме страшно много участия, пътувахме непрестанно, безкрайна публика имахме. И тримата изживяхме този миг, после всеки продължи по пътя си. Нямам носталгия, по-скоро ми липсват срещите със Стефан и Камен. Но ние си запазихме приятелството, ходя на техни представления, на концертите на Стефан… Гордея се с тях и им се радвам и сега.

- Интересувате ли се от други изкуства и кое ви радва повече – театърът или музиката? Коя изява на сцената ви е най-любима?

- От всички изкуства се интересувам. Музиката като че ли най-много ме привлича. Обичам да ходя на концерти, слушам почти непрекъснато музика. Друго изкуство, което открих преди години и разбрах, че е много свише – това е поезията. В нея има и музика, и изобразително изкуство, и всичко... Да намериш точните думи, да опишеш точните състояния… Иначе имам приятели художници, ходя на техни изложби, ходя по галерии и музеи и когато пътувам по света.

Но театърът събира в себе си всички изкуства, той е синтезът им.  Актьорът трябва да е любопитен и отворен за всичко.

- А каква музика слушате?

- Обичам джаз, фънк джаз, обучавам се в класическата музика. Не твърдя, че съм голям познавач.

- Любими автори поети имате ли?

- Константин Павлов, Борис Христов, Емили Дикинсън, Жак Превер…

- Какво мислите за състоянието на изкуството и културата у нас?

- Имам си своите разочарования. Иска ми се нашият театър да не е толкова комерсиален. Наскоро гледах „Макбет“ на италианската трупа, която гостува по време на Световния театър в София. Иска ми се повече таквива спектакли у нас. За съжаление, българският театър много залага на комерсиалното, за да има успех. Трябва да се намери балансът! Може би поради липсата на пари отново, но нашият театър не пътува. А обратната гледна точка е много важна. Трябва да се канят повече спектакли от чужбина и да има повече обмен. Пък и в съвременната българска драматургия липсват големите теми, върху които да се работи.

- Какво мислите за журналистиката у нас, била ли сте мишена или жертва на жълти и на фалшиви новини?

- Била съм преди години, но всички, които ме познават добре, знаят докъде е лъжата и докъде е истината. Затова престанах да им обръщам внимание. За жалост, има хора, които се „хранят“ с жълти и фалшиви новини. Но затова имат вина и журналистите, разбира се. Някои от тях.

Ще ми се критиката да е по-градивна към изкуството. Да не е толкова хейтърска. Да се гледа обективно и с чисто сърце на тези теми. Много е важен и тонът, с който се поднасят нещата. Има колеги, които работят навън - за тях се пише именно градивна критика. А тук тя липсва и често е унизителна за твореца.

- Каква е Мая извън сцената?

- Имам нещо, което правя всяка година от четири години насам, за  което отдавна мечтаех - работя с деца в неравностойно положение. Ние сме група от трима творци, вече сме сдружение. Всяко лято през юли и август правим детски лагери за тези деца на Юндола, до Велинград.  Децата са предимно от града и селото, както и от социални домове. Там сме без телефони и телевизия, без зависимости. Всяка смяна е от осем дни.

- Кое ви накара да правите това?

- Обичам децата! Когато им даваш любов и искреност, и трудните деца стават добри…

- Любимите занимания в свободното ви време кои са?

- Спортувам, карам сърф, ски, конна езда от време на време. Иначе нямам време за друго хоби освен театъра.

- Какво бихте пожелала на читателите на нашия сайт?

- Много е важно хората да бъдат заедно, никой да не гледа на себе си като отделно от този свят същество. Да има любов и състрадателност. Всеки има какво да даде на другия. Изкуството дава много любов. Позволявайте си го!

 

Сподели в
 

Току-що приключилата в Петербург фотоизложба, която привлече интереса и вниманието на световните медии – „Дългата сянка на Чернобил”, отново потвърди силата и възможностите на фотожурналистиката, когато зад камерата стои окото и съвестта на такъв майстор, като Герд Лудвиг.

25.08.2019/18:41

Има-няма само след седмица един от корифеите в българската журналистика ще напълни 90 лета. Но не това е причината да го потърся и поканя да е гост на сайта на СБЖ. Отдавна все се канех да му звънна, да си поговорим отново за нашенските журналистически дела, защото такъв като него, за който с ръка на сърцето казваме, че е дялан камък в занаята ни, винаги е хубаво да се допитаме и чуем какво ще сподели и посъветва.

23.08.2019/19:47

Арман Бабикян е от породата хора, за които откровено може да се каже, че шило в торба не стои. С днешна дата той е от малцината, на които не им пука да кажат,че царят е гол. В най-напеченото откъм климатични и разтърсващи страната времена Арман Бабикян се съгласи да гостува на сайта на СБЖ и да си говорим за нещата в журналистиката и живота.

08.08.2019/18:28

Единственият у нас вечерен информационен всекидневник, излизал в годините на социализма, „Вечерни новини” е с особен статут и структура. Макар че обхваща предимно софийски теми и се печата в столицата, той разработва на страниците си и много национални проблеми, разпространява се в цялата страна, има кореспонденти във всеки окръг, а също и в много европейски столици чрез кореспондентите на БТА. Ето разказа на трима ярки колеги, работили в изданието.

07.08.2019/17:02

За него спокойно може да се каже, че е последният екшън герой.Наричат го още и главният дълголетник на телевизионния екран и любимеца на няколко поколения зрители, които неговата усмивки и характерни изрази караха да го чакат с нетърпение. И докато на някои им пришиват към името звезда или легенда, за Николай Дроздов спокойно може да се каже, че наистина е легенда за руската телевизия.

24.07.2019/20:10
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

В съвместно съобщение на Международната и Европейската федерация на журналистите (IFJ/EFJ), разпространено до всички техни членове, федерациите подкрепят призива на СБЖ по-добра защита на правата на журналистите и свободата на словото в хода на обществения дебат около избора на главен прокурор.

21.08.2019 /10:26

Становищата и изявите на прокурорски среди и организации, включително и лично на единствения кандидат за нов главен прокурор, насочени срещу критични медийни публикации относно процесите около избора за този ключов пост, подхранват още повече съществуващото обществено безпокойство за устоите на демократичната и правова държава у нас, сочи в своя декларация УС на СБЖ.

09.08.2019 /14:20

В своя декларация УС на СБЖ напомня, че с този избор е нарушен член 25 от Закона за радио и телевизия, в който съществува изискване за професионален опит, обществен авторитет и професионално признание на членовете на СЕМ. Същото изискване съществува и в Закона за хармонизация на българското и европейското законодателство.

22.07.2019 /19:39

 Мнения

В тия редове няма да прочетете и дума за частните телевизии и радиостанции. Те си имат чорбаджии и – решат ли – могат да си излъчват каквито щуротии им хрумнат. Най-страховитото, което може да ги сполети, е да платят някой и друг лева глоба...

31.07.2019 /18:28 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Като тазгодишна носителка на това отличие, връчвано от БСП, недоумявам от последвала статия срещу мен от ръководните среди на същата партия. В нея думите ми след моето награждаване са изопачени, а казаното от мен е определено като „провокация”. Само защото съм посмяла откровено да споделя свое мнение за важни обществени процеси. А уж точно заради това са ме наградили...

31.07.2019 /11:42 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 8 гости

Бързи връзки