Начало
 
 

40 г. вестник на българското слово: „За буквите – О писменехъ“

24.05.2019 /17:28 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Те сложиха началото на вестника на българското слово - Илия Пехливанов (вляво) и Петко Тотев

В тези толкова земетръсни и метежни за българската култура и знание години един вестник успя да издържи на бурите и ветрищата на промените, и то само защото е вестникът на българското слово, поел на плещите си кармата да носи името на незабравимите писания на Черноризец Храбър „За буквите“. 40 години вестникът „За буквите – О писменехъ“ е чакан около Деня на славянската писменост и култура и Деня на народните будители с нетърпение от всички, които „любят, тачат и милеят“ за българското слово и култура.

В далечната 1979 г. той се появява на бял свят, а за това раждане идеята тръгва от големия будител  Петко Тотев. Кирило-Методиевият вестник прави първите си крачки като издание на СБЖ, чийто председател по това време е Веселин Йосифов. И ако го нямаше друг един влюбен в българщината журналист - Илия Пехливанов, едва ли днес тези, които разполагат с много пари и връзки, щяха да могат да сътворят такова издание. Сигурна съм, че през годините имената на наследниците на първопроходците  ще избледнеят и едвали някой ще си спомняза тях, но Петко Тотев, Илия Пехливанов, Калина Канева, Веселин Йосифов ще се помнят.

Не бих пропуснала и едно друго име: на един от емблематичните български художници, за който, уви, днес малцина си спомнят. Евгений Босяцки, който е оформител и илюстратор на първите броеве, изглеждащи по-скоро като  произведение на изкуството, отколкото обикновен вестник. Ще ми се да припомня и още няколко имена, дали своята енергия за Кирило-Методиевия вестник.

В началото в редакционното каре са написани като главен редактор Веселин Йосифов и за негов заместник Илия Пехливанов, който по-късно ще поеме кормилото и ще го държи до преди няколко лета. За него вестникът се превръща в съдба и като един Матей Миткалото той броди през годините и трудностите, за да го има изданието в онзи си респектиращо красив и пораждащ само възхищение вид.

„Благодарение на всеотдайния труд на Илия Пехливанов вестникът преодоля перипетиите на новото време, оцеля и постигна световна известност под крилото на Университета по библиотекознание и информационни технологии – пише журналистката Калина Канева. - Какви само хоризонти откри в духовното поле, с какви личности ни сближи! Да припомним дори само акад. Дмитрий Лихачов, който стана за нас авторитетен сътрудник и почитател, съветник, нравствен камертон, дългогодишен автор и член на Международния редакционен съвет на Кирило-Методиевския вестник „За буквите – О писменехъ“. Чрез страниците на нашите издания достигаха до читателите неговата висока оценка на старобългарската литература и култура – „българското чудо“, определението му на България като „Държава на духа.“   

В редакционния комитет са изброени имена, като акад. Петър Динеков, професорите Боню Ангелов, Асен Василиев, Иван Дуйчев, Куйо Куев, Александър Милев, чуждестранните учени проф. Роже Бернар и акад. Дмитрий Лихачов, а също Петко Тотев, Николай Кукушев. На страниците на вестника се появяват автори, които респектират - Аксиния Джурова, Умберто Еко и още много световноизвестни учени и писатели, за които българската писменост и култура и делото на равноапостолните братя Кирил и Методий са все отворените прозорци назад към славната ни история и духовно дело.

А ето какво е написал в редакционната си статия „Най-прекият път“ Веселин Йосифов: „Ние неслучайно нарекохме настоящия Кирило-Методиевски вестник с названието на бележитата творба на Черноризец Храбър. Това не е просто от любов към старината. Не е увлечение, а убеждение, че през миналото минава най-прекият път към бъдещето! Тежко и горко на този народ, чиито поколения отиват към бъдещето, отхвърляйки като ненужен товар знанието за миналото на техните бащи и майки. Тези поколения неизбежно ще се превърнат в телесни роботи, които имат запаметяващи устройства единствено за заобикалящите ги вещи на преходния ден... Словото е паметта на народите. Останали безкнижни, те се превръщат в стада за заколение“.  

Нямам амбицията да пиша историята на „За буквите – О писменехъ“, защото това са направили неговите създатели чрез своя уникален и търпящ само и единствено респект и преклонение труд. Аз само реших да припомня на своите забързани и обсебени от всякаквите дребнотемия, събития и персони, които утре няма да се помнят, че има едни малки парченца от съвременната история на българската журналистика и имена на техните съзидатели, които трябва да се помнят, защото всички си спомняме изреченото от монахът Паисий, че народ без история не е народ.

А на днешния толкова хубав и светъл празник, когато преди 40 г. е излязъл първият брой на „За буквите – О писменехъ“, не трябва да забравяме за неговия неоценим принос, за да имаме бъдеще.

Сподели в
 

Становище на Комисията по журналистическа етика на СБЖ относно нерегламентирани и влизащи в разрез с Етичния кодекс на българските медии "заемки" на авторски текстове и снимки

25.06.2019/17:42

След като в няколко града в страната се състоя премиерата на книгата на журналиста Калин Тодоров „Зад завесата на соца“, в първия ден на лятото и клуб „Книгата“ гостоприемно отвори врати за нейната софийска премиера. Да уважат автора се събраха известни интелектуалци, журналисти и почитатели на мемоарната литература.

23.06.2019/21:20

На откриването на уникалната фотоизложба „Тодор Славчев. Фотоархив” председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова връчи плакет на СБЖ „Златно перо” на внучката на големия фотограф, напуснал ни през 1992 г. Яна Узунова е отличена заради усилията й да опази и систематизира съкровищницата на сниманите от нейния дядо в продължение на над 60 години фотосвидетелства за историята.

15.06.2019/11:17

По време на 30-ия редовен конгрес на Международната федерация на журналистите (МФЖ), който се проведе в Тунис на 13 и 14 юни т.г., бе избран нов президент на организацията.

14.06.2019/22:00

Богата фактология и храна за размисъл предлага второто допълнено издание на книгата на преподавателката във ФЖМК „Българската журналистика (1842-1944). Актуални ракурси”. Първото издание, излязло през 201-та, е носител на „Златно перо” на СБЖ.

13.06.2019/10:25
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Ситуацията със свободата на словото в България продължава да буди безпокойство, особено след поредицата от кадрови събития в най-голямата медийна групировка у нас – „Нова Броудкастинг Груп” ЕАД (НБГ).

05.06.2019 /18:25

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява цялата колегия със светлия празник на светите братя Кирил и Методий, дарили ни с азбука и с път към уникалното място на България в световната духовност и напредък. Мисията на всички хора на словото днес е то да остане непобедим лъч на правдата

24.05.2019 /00:22

Никоя епоха не е комфортна за журналиста, посветен на истината, а първата жертва на всяка диктатура е истината на върха на перото, се казва в адреса на държавния глава до СБЖ по случай по случай 175 години от началото на българската журналистика и 125 години от създаването на организирано журналистическо движение у нас.

22.05.2019 /17:31

 Мнения

Прочетох тия дни, че популярното предаване ще бъде излъчвано по БНТ до края на юни. След това излизало в летен отпуск. А продължаването му през есента не било сигурно – щяло да зависи от подписването на нов договор, от решението на новия директор на обществената ни телевизия и т.н.

30.05.2019 /13:51 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

На 22 май ще отбележим с шествие в София 175-ата годишнина на първото печатно периодично издание в България и 125-ата годишнина от началото на организираното журналистическо движение в нашата страна. Въпреки всичко, тази професия все още е жива и се бори за своята мисия!

13.05.2019 /14:52 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 15 гости

Бързи връзки