Начало
 
 

Евгений Станчев не спира да весели и пее не само тук - на земята

16.04.2019 /15:30 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Иван Григоров е увековечил Евгений Станчев с пурата

Преди дни - на 13 април - бе рожденият му ден. Ако беше жив, щеше да стане на 80. Извън вестникарството неведнъж е отварял дума за истории от младините си – флиртове, песни, концерти...

А един от онези, които знаят най-добре тези преживелици, е неговият приятел и почти връстник Матей Стоянов. Поет, журналист, писател, работил в БНР, в сп. „София”, певец, артист.

И ето ни в Клуб-кафенето на СБЖ – на кафе и „малка бира”, защото бе рано, заран. На приказка за Евгений.

Чуйте спомените на Матей и хубавия му плътен глас, изписан с думи: 

„С Евгений се сприятелихме в началото на шейсетте – 1962-ра, 1963-та... Запознахме се в Рибарица. Там спортистите от някогашното спортно дружество „Академик” ходеха на лагери. Аз се водех хандбалист, а двамата ни сближаваше меломанството. 

Бяхме момчета на по 22-23 години. Той учеше, следваше английска филология, аз – българска.

И вечер пеехме на „академиците”. Той – на английски, аз – на италиански

По онова време Евгений живееше на бул. „Христо Ботев”, а от другата страна бе домът на Здравко Радоев. Тогава се запознахме с Лили Иванова. Тя отиде на едно турне в Румъния и оттам се върна вече „готова звезда”.

Какво пеехме? 

Той – роковете на Бил Хейли. Хитът му бе “Rock around the clock”.

Аз – най-често: „Кон вентИкуатро мила бачи” (”С 24 000 целувки”, известна и като „24 000 целувки”) на Адриано Челентано.

Сетне бяхме в една компания в София. И със сестра му Камелия, и с бъдещата му съпруга Тони (Антония).

Музикалните му изяви бяха по партита, по почивки, по курорти. Аз бях по-постоянен. Пях в студентския състав „Студент 5” към Софийския университет. Ръководеше го Сашо Бръзицов. После – в „Стакато”. Работихме и с Развигор Попов, през 1964-та направихме голям концерт в Белград в тамошния Дом на синдикатите, където бе пял и Рей Чарлз.

А година по-късно бяхме на турне в Белгия. Хванах тогава едно гадже, съобщиха където трябва и после 20 години не ме пуснаха да припаря никъде извън България.

Но сбрали сме се да говорим за Евгений...  

Няма да забравя 1 април 1962-ра. „Академик” организира концерт в новопостроената зала „Универсиада”. И – както си му е редът, отпечатаха и разлепиха афиши. На тях, преразказвам не дословно, пишеше:

ХАРИ БЕЛАФОНТЕ и БИЛ ХЕЙЛИ
няма да пеят (с дребен шрифт – б.а.)
Пеят (със среден по големината на „окото” на буквите шрифт – б.а.)
Евгений Станчев и Матей Стоянов

Та тогава имахме голям успех. А мой роднина пазеше донеотдавна един екземпляр от афиша... 

Евгений бе винаги в центъра на вниманието. Артистичен, блестящ разказвач! Не му бе необходимо да измисля, да преразказва вицове, реагираше на момента и геговете, смехът идваха и избухваха сами.

По едно време сам пусна слух, че се е оженил. Съкрушена, гаджето му, бъдещата му съпруга, му занесла сервиз като сватбен подарък. Като разбрала истината, изпуснала дара на пода...

Евгений опиваше, омайваше с думи. Веднъж в един от салоните на ресторант „България” за половин час склони двоумящ се приятел да се ожени. Описвайки му прелестите на съвместния, на брачния живот.

Ще добавя, че винаги ми е харесвало, че написаното от него е било и е с човешко лице. Далеч от официалния патос. Евгений имаше вкус към обикновеното, към делничния поглед към всяка тема.

Още нещо за пеенето му. Който го познава, е забелязал, че имаше особена лицева мимика – присвиване на устните. С нея – тя е като моментен тик, подчертаваше музикалните фрази. И пееше суингаджийски – разлюляно...

И още нещо за сладкодумието му   

Редовно ходехме в „Млечния бар” на площад „Славейков”. Там се събирахме и с Цветан Стоянов, и с Тони Андрейков. Голямо бе и любопитството, и удоволствието ни да го слушаме, след като се прибра от Съединените щати. Донесе и обща снимка с Боб (Роберт Кенеди). Зяпахме го в три реда – седнали около него, приведени над него, прави... 

От другаруването ни научих – за човек не трябва да се съди по произхода и политическата му принадлежност. Това и до ден-днешен ми помага при оценката ми на хора.

И накрая: талантливият е и великодушен! Шеца – това бе неговият прякор от старата му махала до бул. „Сливница”, бе...”

***
Евгений Станчев – най-обичният главен редактор, с когото съм работил, нерядко имаше навик, тръгвайки превечер към дома си, срещнеше ли някого в двора на стария „Поглед”, да рече, усмихнат: „Е, в шеги, игри и закачки мина и тоя ден...” 

В шеги, усмивки и благи спомени мина и срещата ни с Матей Стоянов.

Колко хубаво е – дори когато вече ви няма – да ви помнят с добро и да ви възкресяват с драгост!

Свързани:  In Memoriam за Евгений Станчев: Имаше и такива журналисти

За напусналия ни неотдавна голям български журналист Евгений Ставчев в e-vestnik разказва неговият приятел и дългогодишен колега от в. "Поглед" Енчо Господинов
Дата: 12.02.2018


 

Сподели в
 

Солиден, тежък том с 228 страници и с твърди корици. Голям формат. Издателска къща „Знаци”, поредица – „Лица”. Съставител – Георги Папакочев.

27.05.2019/19:10

„Главата” на всеки вестник или списание е изключително важна. Тя, знае го всеки в гилдията ни, може да улови и да задържи погледа и вниманието на читателя или пък да го подтикне да отмине с безразличие...

26.05.2019/18:00

Всеки журналист ще ви каже, че отговорът на този въпрос е наистина труден. И не са много изданията по света, които са успявали да открият и приложат рецептата.

06.05.2019/13:32

Успешно стартиралата дигитализация на част от богатия фонд на Регионалната библиотека „Христо Смирненски“ в Хасково напомни за позабравени стари периодични издания.

06.05.2019/11:28

Вестник „Зора” е наричан „българският „Таймс”. И излиза в София – като независим информационен утринен всекидневник – от 18 май 1919-а до 7 септември 1944 г.

30.04.2019/11:43
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Ситуацията със свободата на словото в България продължава да буди безпокойство, особено след поредицата от кадрови събития в най-голямата медийна групировка у нас – „Нова Броудкастинг Груп” ЕАД (НБГ).

05.06.2019 /18:25

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява цялата колегия със светлия празник на светите братя Кирил и Методий, дарили ни с азбука и с път към уникалното място на България в световната духовност и напредък. Мисията на всички хора на словото днес е то да остане непобедим лъч на правдата

24.05.2019 /00:22

Никоя епоха не е комфортна за журналиста, посветен на истината, а първата жертва на всяка диктатура е истината на върха на перото, се казва в адреса на държавния глава до СБЖ по случай по случай 175 години от началото на българската журналистика и 125 години от създаването на организирано журналистическо движение у нас.

22.05.2019 /17:31

 Мнения

Прочетох тия дни, че популярното предаване ще бъде излъчвано по БНТ до края на юни. След това излизало в летен отпуск. А продължаването му през есента не било сигурно – щяло да зависи от подписването на нов договор, от решението на новия директор на обществената ни телевизия и т.н.

30.05.2019 /13:51 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

На 22 май ще отбележим с шествие в София 175-ата годишнина на първото печатно периодично издание в България и 125-ата годишнина от началото на организираното журналистическо движение в нашата страна. Въпреки всичко, тази професия все още е жива и се бори за своята мисия!

13.05.2019 /14:52 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 17 гости

Бързи връзки