Начало
 
 

Евгений Станчев не спира да весели и пее не само тук - на земята

16.04.2019 /15:30 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Иван Григоров е увековечил Евгений Станчев с пурата

Преди дни - на 13 април - бе рожденият му ден. Ако беше жив, щеше да стане на 80. Извън вестникарството неведнъж е отварял дума за истории от младините си – флиртове, песни, концерти...

А един от онези, които знаят най-добре тези преживелици, е неговият приятел и почти връстник Матей Стоянов. Поет, журналист, писател, работил в БНР, в сп. „София”, певец, артист.

И ето ни в Клуб-кафенето на СБЖ – на кафе и „малка бира”, защото бе рано, заран. На приказка за Евгений.

Чуйте спомените на Матей и хубавия му плътен глас, изписан с думи: 

„С Евгений се сприятелихме в началото на шейсетте – 1962-ра, 1963-та... Запознахме се в Рибарица. Там спортистите от някогашното спортно дружество „Академик” ходеха на лагери. Аз се водех хандбалист, а двамата ни сближаваше меломанството. 

Бяхме момчета на по 22-23 години. Той учеше, следваше английска филология, аз – българска.

И вечер пеехме на „академиците”. Той – на английски, аз – на италиански

По онова време Евгений живееше на бул. „Христо Ботев”, а от другата страна бе домът на Здравко Радоев. Тогава се запознахме с Лили Иванова. Тя отиде на едно турне в Румъния и оттам се върна вече „готова звезда”.

Какво пеехме? 

Той – роковете на Бил Хейли. Хитът му бе “Rock around the clock”.

Аз – най-често: „Кон вентИкуатро мила бачи” (”С 24 000 целувки”, известна и като „24 000 целувки”) на Адриано Челентано.

Сетне бяхме в една компания в София. И със сестра му Камелия, и с бъдещата му съпруга Тони (Антония).

Музикалните му изяви бяха по партита, по почивки, по курорти. Аз бях по-постоянен. Пях в студентския състав „Студент 5” към Софийския университет. Ръководеше го Сашо Бръзицов. После – в „Стакато”. Работихме и с Развигор Попов, през 1964-та направихме голям концерт в Белград в тамошния Дом на синдикатите, където бе пял и Рей Чарлз.

А година по-късно бяхме на турне в Белгия. Хванах тогава едно гадже, съобщиха където трябва и после 20 години не ме пуснаха да припаря никъде извън България.

Но сбрали сме се да говорим за Евгений...  

Няма да забравя 1 април 1962-ра. „Академик” организира концерт в новопостроената зала „Универсиада”. И – както си му е редът, отпечатаха и разлепиха афиши. На тях, преразказвам не дословно, пишеше:

ХАРИ БЕЛАФОНТЕ и БИЛ ХЕЙЛИ
няма да пеят (с дребен шрифт – б.а.)
Пеят (със среден по големината на „окото” на буквите шрифт – б.а.)
Евгений Станчев и Матей Стоянов

Та тогава имахме голям успех. А мой роднина пазеше донеотдавна един екземпляр от афиша... 

Евгений бе винаги в центъра на вниманието. Артистичен, блестящ разказвач! Не му бе необходимо да измисля, да преразказва вицове, реагираше на момента и геговете, смехът идваха и избухваха сами.

По едно време сам пусна слух, че се е оженил. Съкрушена, гаджето му, бъдещата му съпруга, му занесла сервиз като сватбен подарък. Като разбрала истината, изпуснала дара на пода...

Евгений опиваше, омайваше с думи. Веднъж в един от салоните на ресторант „България” за половин час склони двоумящ се приятел да се ожени. Описвайки му прелестите на съвместния, на брачния живот.

Ще добавя, че винаги ми е харесвало, че написаното от него е било и е с човешко лице. Далеч от официалния патос. Евгений имаше вкус към обикновеното, към делничния поглед към всяка тема.

Още нещо за пеенето му. Който го познава, е забелязал, че имаше особена лицева мимика – присвиване на устните. С нея – тя е като моментен тик, подчертаваше музикалните фрази. И пееше суингаджийски – разлюляно...

И още нещо за сладкодумието му   

Редовно ходехме в „Млечния бар” на площад „Славейков”. Там се събирахме и с Цветан Стоянов, и с Тони Андрейков. Голямо бе и любопитството, и удоволствието ни да го слушаме, след като се прибра от Съединените щати. Донесе и обща снимка с Боб (Роберт Кенеди). Зяпахме го в три реда – седнали около него, приведени над него, прави... 

От другаруването ни научих – за човек не трябва да се съди по произхода и политическата му принадлежност. Това и до ден-днешен ми помага при оценката ми на хора.

И накрая: талантливият е и великодушен! Шеца – това бе неговият прякор от старата му махала до бул. „Сливница”, бе...”

***
Евгений Станчев – най-обичният главен редактор, с когото съм работил, нерядко имаше навик, тръгвайки превечер към дома си, срещнеше ли някого в двора на стария „Поглед”, да рече, усмихнат: „Е, в шеги, игри и закачки мина и тоя ден...” 

В шеги, усмивки и благи спомени мина и срещата ни с Матей Стоянов.

Колко хубаво е – дори когато вече ви няма – да ви помнят с добро и да ви възкресяват с драгост!

Свързани:  In Memoriam за Евгений Станчев: Имаше и такива журналисти

За напусналия ни неотдавна голям български журналист Евгений Ставчев в e-vestnik разказва неговият приятел и дългогодишен колега от в. "Поглед" Енчо Господинов
Дата: 12.02.2018


 

Сподели в
 

Тази седмица излезе неговият 1 389-и брой. Редакцията на изданието благодари на своите верни читатели

10.01.2021/12:17

На 1 януари 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор“, съобщават от Военноморския музей във Варна.

02.01.2021/16:16

През 1866 г. Петко Рачов Славейков основава в. "Македония" в Цариград. "Македония" е български вестник, който излиза в османската столица от 3 декември 1866 до 25 юли 1872 г.

04.12.2020/14:05

На 24 септември 1885 г. с първия брой на в. „Време“ в Силистра стартира издаването на вестници. Така на практика преди 135 години се „роди“ журналистическата преса в Крайдунавска Добруджа, както наричат областта.

03.12.2020/15:47

Има такова печатно издание у нас. Излиза вече век и половина. Едва ли неговите създатели са си представяли, че ще оцелее толкова дълго, през толкова различни епохи и събития. Още повече, че тогава, когато се появява, животът на българските вестници и списания в повечето случаи е бил твърде кратък.

30.11.2020/16:51

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Доминиращата медия днес са социалните мрежи, а онази класическа медия, която не се приспособи към тази нова екосистема, изчезва. Но приспособяването не означава оприличаване, защото мрежите са и територия на манипулацията. Класическите медии трябва да отговорят, засилвайки своите качества и наблягайки върху проверената истина, сочи известният френско-испански журналист

13.01.2021 /20:10 | Автор: Маурисио Висент | Източник: baricada.org

В края на миналата година още едно заглавие допълни списъка на изданията, посветени на годините на прехода. Известната преводачка и журналистка Ина Филипова е автор на книгата „Нажежените площади“, чийто издател е „Слънце“ на Надежда Кабакчиева.

12.01.2021 /18:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Известният ерудит и колумнист на в. "Сега" Димитри Иванов е роден на 31 декември 1931 г., но свидетелството му за раждане е от 1 януари 1932 г., тъй като в новогодишната нощ не е имало кой да го впише в регистъра.

01.01.2021 /18:44 | Източник: dimitriivanov.com

Навършват се 125 години от рождението на легендарната вдъхновителка на републиканците в Испанската гражданска война Долорес Ибарури, която бе и изявена журналистка, оглавявала вестник "Мундо обреро". Какъв бе пламенният ѝ и драматичен живот?

10.12.2020 /19:06 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Тази седмица излезе неговият 1 389-и брой. Редакцията на изданието благодари на своите верни читатели

10.01.2021 /12:17 | Източник: Старият мост

На 1 януари 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор“, съобщават от Военноморския музей във Варна.

02.01.2021 /16:16 | Източник: moreto.net

 Акценти и позиции

Един от двамата кандидати за генерален директор на БТА Кирил Вълчев посети по своя инициатива Съюза на българските журналисти и разговоря с председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова, подчертавайки уважението си към Съюза и стремежа към взаимно сътрудничество

19.01.2021 /13:53

В писмо до генералния директор Андон Балтаков и до членовете на УС на БНР е изразено очакване за прецизиране и синхронизиране с Колективния трудов договор на предлаганите проектоправила за оценка на трудовото представяне на служителите в Българското национално радио.

13.01.2021 /09:02

Да внимаваме за подмяната. Тя вече изкарва и Делян Пеевски борец за медийна прозрачност

12.01.2021 /16:02

 Мнения

Защо бе борбата Законът за БТА до бъде променен преди да бъде избран новият ѝ генерален директор

14.01.2021 /20:15 | Автор: Начо Халачев | Източник: СБЖ

Добре, че е националната телевизия да ни върне и в онова „непоносимо” и „престъпно време”. Как навреме ни дойдоха около Новата 2021 година старите ленти... Една песен възкреси спомени. Щастливи пред камерите, пееха Митко Цонев, Величко Скорчев, Живка Гичева с колегите си новинари...

06.01.2021 /14:13 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 34 гости

Бързи връзки