Начало
 
 

Кръстословичари, програмисти, астролози – как се променят медиите…

08.04.2019 /10:09 | Автор : Иван Бакалов | Източник: e-vestnik Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Иван Бакалов

Не, не става дума за това, че някога пишехме на пишеща машина и снимахме на филм. В сп. „София”, където постъпих като млад журналист в края на соца, открих какви гилдии има в периодичния печат.

Например тази на кръстословичарите.

Имаше си сътрудници по редакциите, които припечелват някой хонорар в една или друга област, един пише за история на някоя сграда или улица, друг за личности, за художници и изложби. Имаше и графомани. Сега хонорари почти няма, а графоманите са улеснени от социалните мрежи.

Но в онзи медиен свят гилдията на тия, дето правят кръстословици, беше забележителна. Това бяха ограничен кръг хора, които си бяха разпределили „територии” и доставяха на всяко периодично издание кръстословици. Тогава се правеха на ръка, нямаше компютърни програми за кръстословици и подобни улеснения. Отвесно, водоравно – всичко се измисляше буква по буква, дума по дума, име по име. Не помня колко точно беше хонорарът, ама ми се върти нещо като 40-50 лева за голяма кръстословица – много добри пари по онова време, особено като се закачиш за 2-3 издания, пък имаше и списания, и вестници – всекидневници, седмичници.

И в нашата редакция основният доставчик на кръстословици (по една на месец, цяла страница), беше Живко Данданов, едър мъж над 60-те, с басов боботещ глас и леко сърдито изражение, вероятно поради някаква перманентна общочовешка несправедливост. Като донесе кръстословицата с една голяма кожена чанта, и като ни свари, че в редакцията се черпим в края на деня, обичаше да остане с нас, да пийне. И започваше да боботи сърдито на разни теми, какво продавали на Женския пазар и прочие.

Но един негов конкурент се вклиняваше понякога и носеше кръстословица – Ленин Кръстев. Тих, свит, почти нежен човечец на неопределена възраст, изглежда и с изострено чувство за социална справедливост, защото веднъж донесъл кръстословица на колегата Матей Стоянов, който се занимаваше с тия работи в редакцията, и му казал, че

титулярният ни кръстословичар

Живко Данданов бил заловен да краде в един институт тоалетна хартия…

След като Ленин Кръстев, претендент да измести Данданов, си тръгна, колегата Матей съобщи за „атаката” и в редакцията се смяхме. По този повод главният ни редактор Стефан Продев разказа друг случай. Докато бил преди това главен редактор на „Паралели”, издание с огромен тираж по онова време, един ден в редакцията в БТА дошъл някакъв мъж да се срещне с него и като влязъл в стаята, тръснал на бюрото на Продев нещо тежко, някаква буца увита в хартия. Продев станал прав и пита:

„Ама какво става, какво е това?”

„Чисто телешко, другарю Продев, никъде няма да намерите такова телешко. Всяка седмица ще ви нося. Ама пускайте ми кръстословиците, които ви пращам”…

При следващото идване на Данданов Матей реши да го бъзне – каза му, че неговият колега Ленин Кръстев го е уличил в кражба. Данданов забоботи сърдито – „Ти знаеш ли той какво написа в една кръстословица, бе?! За „герой на Дарио Фо” написал „седмо”!

В първия момент не можах да загрея… Има пиеса на Дарио Фо „Седмо, кради по-малко”. И кръстословичарят Ленин написал в кръстословица „седмо” за герой от пиеса на Дарио Фо… Какво безобразие… Какви проблеми само…

„А това за тоалетната хартия – абе, взех си. Ми то като няма в магазина”, каза Данданов без свян.

Сега има тоалетна хартия, Дарио Фо малцина знаят кой е (тогава се играеше много по софийските сцени – западна култура)… И няма вече такава колоритна гилдия кръстословичари – сега кръстословиците се правят с програми, не се плаща много, не можеш да живееш от такъв „бизнес”.

В началото на 90-те по вестниците компютрите бързо-бързо изместиха пишещите машини. И лесните кръстословици напълниха изданията, сега даже по будките има цели свитъци с кръстословици, без нищо друго. Ама се плаща по-малко и кръстословичарите се загубиха. Сега даже въртят едни и същи кръстословици през няколко месеца или година от едно издание в друго, и даже в едно и също.

Ама пък се появи

нова гилдия – на телевизионните програмисти

Тия пък бяха една група, която прави телевизионните програми в седмичните издания и в съботно-неделните броеве на всекидневниците, или в специалните приложения. Нали вече демокрация, много телевизии, много кабеларки, трябва да има програми. Вдигаха тиража на вестниците, някои ги пускаха и в петък, други в понеделник. Програмата беше мотив да се купуват вестници и винаги тези броеве бяха с по-голям тираж.

И пак се оформи някаква гилдия, която си разпределяше изданията и ги снабдяваше с програми. Откъде ги вадеха, не знам. През 90-те нямаше такива сайтове на телевизии, и на програми и телевизионни канали. Превеждаха някои програми от чужди източници, за две седмици напред. Ама какви преводи само. Например пиесата на Тенеси Уйлямс „Streetcar Named Desire” беше преведена „Улична кола с име „Дезире”… (Става дума за „Трамвай Желание”, ако някой не е разбрал).

Най-устойчива и добре платена се оформи гилдията на астролозите, които пишат дневни и седмични хороскопи. Тя и досега властва из медиите. Има си някакви имена в бранша, които се търсят. Повечето хороскопи, дневни, седмични, са дрън-дрън. Някои ги пишат пълни дилетанти, съчиняват нещо. Като работех в „24 часа” по едно време добре платеният астролог или астроложка по някакви причини спря да пише, вероятно се прехвърли в друго издание. И докато редакцията намери нов „авторитетен” астролог,

хороскопите за деня

почна да ги пише една студентка стажантка. Тогава продаваха едни книжки за всяка зодия ден по ден годишен хороскоп. Тя четеше оттам и съчиняваше глупости. И когато се появи претендент титуляр за „поста” да пише хороскопите, похвали редакцията: „Сега кой ги пише? Много са добри”…

Като бях в „Новинар” пък имаше един седмичен хороскоп, писан от някаква високоплатена много специална астроложка, която била много търсена. Отделно имаше всекидневен и разни други нумерологии, китайски щуротии. Тях ги пишеше колежката Мечкова, бивша журналистка от „Работническо дело”, отдел „Партиен живот”. Конверсия… Сменяш амплоато, като няма вече такива вестници и такива отдели. Ама Мечкова, възпитана в солидно издание, много отговорна, се отнасяше напълно сериозно и всичко беше изпипано, от източници, проверено, без една буквена или смислова грешка.

Един ден я накарах да се свърже с Йордан Йотов, бивш главен редактор на „Работническо дело” и член на Политбюро, да направим интервю. Намери го, отидохме да го интервюираме, той я посрещна развълнуван „Ех, Мечковааа”, „Ооо, другарю Йотов”…

Хороскопите са сериозна работа, ей. Вестник „24 часа” през 90-те беше всекидневникът с най-голям тираж. Колегата Косьо от моя отдел веднъж беше дежурен по брой, и изпуснал от 12-те зодии една и излезли само 11 – овен ли липсваше, стрелец ли, не помня. Полудя редакцията, загряха телефоните. Ама в същия брой на спортните страници под снимка на Пенев пише, че е Стоичков. На новините напред под снимка на министър някой си, пише, че е кметът Софиянски и т. н. грешки, никой не ги забелязва и не реагира. Само че една зодия като липсва, настъпва катастрофа. Впрочем, грешката не беше точно на колегата, той наистина не забелязал, че са 11, но точно тогава хороскопите ги пишеше някаква некадърна „астроложка“, която понякога пропускала по 1-2 зодии, та ги дописваха в редакцията…

Преди години и аз пусках в e-vestnik няколко пъти седмичен хороскоп. От една квалифицирана астроложка, задълбочена. И като почнаха да пишат гневни читатели – „Абе, и вие ли станахте като другите вестници! Как може да пускате хороскопи, да се излагате…” А сега, де. Махнах ги, пък и е трудно да се правят – докато наслагаш 12 илюстрации към всяко текстче…

Медиите са трудна работа, да знае читателят.

Сподели в
 

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020/13:47

През 2020 г. с разнообразни инициативи в градове като Добрич, Силистра, Тутракан, Балчик и др. ще бъде отбелязана 80-ата година от възвръщането на Южна Добруджа към майката родина България през 1940 г. след Крайовския мирен договор от 7 септември с.г.

25.06.2020/19:01

Прочутият ни генерал и командващ Първа българска армия е единственият чуждестранен пълководец, който преминава редом до съветските генерали от Трети украински фронт по Червения площад в Москва на Парада на победата на 24 юни 1945 г.

24.06.2020/10:00

Презрение за тия, дето нямат „Ни срам, ни очи”, и петнят езиковото ни пространство и човешките ни души.

23.06.2020/15:50

Регионалната библиотека „Христо Смирненски“ напомня за 565-ата годишнина от началото на съвременното книгопечатане .Под заглавие „Гутенберговата революция“ културната институция е публикувала онлай данни и илюстрации за откривателя на модерното книгопечатане и развитието му в света.

22.06.2020/11:19

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

През 2020 г. с разнообразни инициативи в градове като Добрич, Силистра, Тутракан, Балчик и др. ще бъде отбелязана 80-ата година от възвръщането на Южна Добруджа към майката родина България през 1940 г. след Крайовския мирен договор от 7 септември с.г.

25.06.2020 /19:01 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

15 международни журналистически организации призовават държавите членки на ЕС да предвидят в многогодишната финансова рамка на Съюза средства за защита на свободата на печата, за възстановяване и развитие на медийния сектор, за подпомагане на независимата журналистика и на дейността на журналистическите организации.

10.06.2020 /07:55

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 27 гости

Бързи връзки